Прочетен: 29780 Коментари: 53 Гласове:
Последна промяна: 10.06.2012 21:35
Бяхме се разбрали Алекс да пише за срещата, но реших да пусна и мой разказ в снимки, макар и с малко закъснение.
Началото на срещата беше обявена пред вазата. Там ни чакаха Алекс и Илия.
Впоследствие с Илия се разбрахме да се видим на някоя следваща среща и се отправихме към пещера Орлова чука. Естествено хората, които дойдоха на срещата са така, наречените “обичайни заподозряни” :), тъй като с тях вече сме се срещали на другите срещи, познаваме се и си имаме координатите. Събщението в блога беше направено за нови желаещи, но явно такива нямаше за тази среща. Или повечето бяха с ангажименти, както се случва обикновено...
Стефчо ни беше изпреварил с влака и ни чакаше на Орлова чука. Паркирахме колите и си избрахме място в близост до барбекюто. Хубавото тук е, че има достатъчно места за желаещи, да си напрaвят пикник до пещерата.
А такива не липсваха. През целия ден барбекютата бяха на ход, постоянно пииждаха нови и нови туристи, но на нас ни беше комфортно на местата, които заехме. Та при самото пристигане първо си донесохме багажа и се заехме с подготовка на скарата, огъня и трапезата.
Малката беше заспала в колата на идване така, че ме гледаше учудено, когато й казах здравей.
Но след това много бързо се ориентира в обстановката.
Taтко много се гордее със своя син.
За да приготвим обяда ни трябваше жара, така, че Иво се зае със запалването на огъня, а Стефко му правеше компания.
Алекс се зае с шишовете, които бяха предварително изпробвани дали ще издържат в огъня.
След това дойде предложение Стефчо да ни разходи до един мравуняк, тъй като си говорихме за въздействието на мравчената киселина и да я изпробваме. Децата веднага хукнаха напред въпреки викването на майките им да ни изчакават. Напразно се оглеждахме за мравуняка, но него го нямаше.
Оглеждахме се и за ягодки, но все още не бяха узрели в района.
Стигнахме до едно място, където се откри живописна гледка, след което решихме да се връщаме, защото стомасите ни даваха все по настойчиви сигнали.
Малката постоянно настояваше да ходи сама, но голямата трева на места не й позволяваше.
Като се върнахме бяхме приятно изненадани от направеното от мъжете.
След което наша приятелка пое щафетата по скара.
Така бяхме омирисали въздуха, че новоприиждащите туристи ни питаха дали не е на самообслужване. Аз им отговорих, че имаме среща на блогърите и ако са такива могат да заповядат при нас. А мъжа отвърна: „Ама и ние сме българи.” Явно така му прозвуча думата „блогър”, което ни усмихна междувпрочем. Малката дегустира месцето, докато татко й настройваше китарата, след което завъди сили за нови игри.
Като приключихме с приготвянето на храната дойде приятната част да седнем заедно на масата.
Хляба бях изпекла по рано сутринта от пълнозърнесто брашно и хмелен квас с различни семена из него – сусамено, ленено.
Очаквахме закъснели блогъри да се присъединят към срещата. Чиниите бяха вече поизпразнени и се бяхме нахвърлили на десерта – сиропирано негърче, когато се появи и Славчето. Тя ни подкрепи с мръвка и прясно изваден медец.
Времето взе да напредва и Стефчо каза, че може да ни покаже римския път. Аз веднага проявих интерес, Славчето също и така потеглихме по черните пътечки.
На места смрадликата беше нацъфтяла.
Различни билки бяха излезли из тревите. Имаше дори и ягодки, които се бяха зачервили, но бяха страшно сладки и ароматни. Достигнаме и до едни красиви треви, които се вееха волно от вятъра. Стефчо поясни, че тревата се казва „коило” и че шопкините си ги поставят на главата за украса.
Снимка за спомен сред тревичките.
Пред нас се откриха гледки към каньона.
Не след дълго видяхме и римския път.
Представата ми за римски път беше различна (обикновено каменист път), но много ясно личаха отпечатъците от колелата, оставени в плочите.
Имаше интересни камъни, удобни за снимки.
Преминахме през борова гора и в нея се срещнахме лице в лице с баба костенурка.
Интересно, че тя не се изплаши и не се скри в къщата си, както обикновено свиквах да гледам костенурките в Източни Родопи. След като излязохме от горичката съзрях старо гробище, което беше зверски копано от иманяри...
Разходката беше много интересна. Освен билките и цветенцата имаше и пеперудки и много скрит живот, който успявахме да запечатаме във фотоапаратите.
Пред нас извисяваха величествени скали.
Славчето ми показа прилепа, нарисуван от алпинисти навярно.
Продължихме надолу към Лома, но пътеката започна да става непроходима и решихме да свърнем напряко. След кратка почивка поехме в обратната посока.
Стефко е много добър разказвач на истории и това личи и от снимката, макар, че е осветена от слънцето.
Като се прибрахме разбрахме, че част от другата група е осъществила акция по засаждане на брястчета. Срещата завърши с много топли спомени и очакване за следващи срещи.
11.06.2012 06:32
Поздрави!
Усмивки!
11.06.2012 08:33
Поздрави!
път хората ще си намерят извинение. А и го има и факта, че не всеки иска да излезе от анонимност може би. Но на нас ни беше весело, а и с много от хората се виждаме поединично и в града. И важното е, че се създават приятелски отношения.
Поздрави!
Усмивки!
Много добре си го казала Славе: "винаги е приятно сред приятели". И това е важното!!!
И добре дошъл в блога ми!
Относно анонимните коментари сутринта хвърлих поглед и прочетох коментарите, но нямах време да им отговарям. Реших да го направя сега, но с изненада открих, че анонимните коментари ги няма. Ако аз не съм ги изтрила, тогава се чудя кой, защото не съм чувала анонимен да може да трие коментарите си, освен ако не е бъг в блога...
Аз не бих нарекла даден човек "гъз", просто защото не гледам така на хората. Но анонимността предоставя възможност човек да изразява свободно агресията без да познава даден човек. Но това си е до хората, до тяхното отношение към живота, до разбиранията им, до вътрешни смущения понякога. т.е. човешко е да се правят грешки. Но както и да е, такъв е животът и всеки си избира как да го живее :).
И дали си е задавал въпроса:"Моите дела кого зарадваха този ден?"
Ако човек не съумява да създава радост на този до него, то за какво живее?
А това, че ние си изкарваме добре може би е причина да се скапе настроението на някой друг, но това си е за негова сметка...
Благодаря ти!
Около Русе наистина има много интересни и живописни места - просто човек трябва да има време, желание, възможности, да ги проучи и посети.
Стабиляги сте! ))
Стабиляги сте! ))
Отдавна се канехме да осъществим тази среща, чакахме да се стопли и взехме че я направихме :). Имахме добри майстори и добри ексурзоводи! Един друг си бяхме полезни!
А срещата си беше напълно в наш стил :). Важното е, че всеки се беше погрижил за нещо и дори без да се наговаряме предварително трапезата ни беше пълна и споделена. А ние се радвахме един на друг, защото ни беше приятно заедно!
А за костенурката не съм много наясно, иначе тази година много костенурки видяхме - особено в Източни Родопи. Ама те бяха по страхливи от тази.
11.06.2012 15:50
11.06.2012 16:13
11.06.2012 17:26
Надявам се - без помощни средства! ;-)
Да снимките наистина говорят :). Приятни хора, приятелска атмосфера!
Важното е идеите да се реализират! А когато човек има желание нещата няма как да не се получат! И интерпритацията "блогър"="българин" беше много интересна :).
Само, че едни опитаха от едни приключения, други от други, някои пазиха трапезата, други играха на воля - за всичко имаше желаещи :).
Поздрави!
Надявам се - без помощни средства! ;-)
Жалко, че с теб най малко време имахме да общуваме. Но следващия път се надявам да си сред нас :). Имаше хора за чукарите, имаше и хора за масата.
Поздрав!
и теб да те споходи подобно преживявание.
Поздрави!
За благопожеланията и добрите думи! Да ти се връщат!
Иво ми суфлира:"Внимавай какво си пожелаваш, защото ние сме сериозни :)"
А ти се стягай за "Пирин Пее". Намери една палатка и заповядай с нашата компания, със сигурност ще ти е приятно и весело с нас :). А ако нямаш имаме една излишна :).
Ние също ще се радваме да те видим!
Благодаря, желая всичко най-добро!
52. pevetsa - 50. hopfen - Ех, ще ме накарате и аз да дойда
26.05 11:05
Хижа Приста си стои, ... но виж "Рибарската колиба" вече я няма, и плажът на Дунава е в окаяно сътояние ... :(
А за тоста и наздравицата, ... считай за сторено :)))))"
А изпълниха ли го, няма буквичка ни ред за тях:((
Виждам, че добре сте си изкарали и без нас:)
За тези, които бяха на вашата среща и за онези които "присъстваха" духом:
Наздраве!
12.06.2012 06:25
Поздрави
Надявам се някой друг път да успея да се домъкна:))
http://alexs.blog.bg/photos/82352/original/borovo/Pytq-ruse-svilengrad1.jpg
Съжалявам че нямах възможност да ви видя ...
Виждам че сте прекарали чудесно!
Поздрави ! ...и хубав ден Звездичке!
А аз благодаря за местата, които ни показа Стефчо!
Благодаря, желая всичко най-добро!
Усмихнат ден ти желая!
52. pevetsa - 50. hopfen - Ех, ще ме накарате и аз да дойда
26.05 11:05
Хижа Приста си стои, ... но виж "Рибарската колиба" вече я няма, и плажът на Дунава е в окаяно сътояние ... :(
А за тоста и наздравицата, ... считай за сторено :)))))"
А изпълниха ли го, няма буквичка ни ред за тях:((
Виждам, че добре сте си изкарали и без нас:)
За тези, които бяха на вашата среща и за онези които "присъстваха" духом:
Наздраве!
Наздравици имаше hopfen :). Той постинга ми и без това стана много дълъг, а със сигурност не мога да опиша всичко, което се случи на срещата. Но настроението поне се долавя от снимките :).
Поздрави!
Поздрави
Срещата наистина мина много добре, че ни се приискаха и други :).
А пътища са все пред нас и трудно се задържаме в града. Все към баирите гледаме. Но и града ни хубавее и разпръсква аромат на липов цвят :).
Поздрави!
Надявам се някой друг път да успея да се домъкна:))
Имаше специални поздрави от теб и споменаване на Бяла и Пазарджик. А ние бихме се радвали да се запознаем наживо и с теб някой път!
Поздрави!
http://alexs.blog.bg/photos/82352/original/borovo/Pytq-ruse-svilengrad1.jpg
Съжалявам че нямах възможност да ви видя ...
Виждам че сте прекарали чудесно!
Поздрави ! ...и хубав ден Звездичке!
Другия път като идваш към Русе обади се, може да се видим и с теб, ако сме в града. А ние посетихме Петрова нива и беше едно незабравимо приключение :).
Поздрави и хубави летни дни!
Aми имахме нужда да се поразтъпчем и да изразходим някоя енергия, че цял ден покрай масата не бива :). А и да се насладим на красотите около Лома.
С хубави хора добре си изкарахме :). А и мястото си го биваше!
Само дето планините са малко далеч от нас, ние затова толкова начесто бягаме от Русе :).
По снимките разбрах, че срещата е била страхотна!
Поздрави и на теб, мила! Страхотно си ни представила тази ваша емоция!
По снимките разбрах, че срещата е била страхотна!
Поздрави и на теб, мила! Страхотно си ни представила тази ваша емоция!
И се зарадвахме от сърце на срещата!
Благодаря ти!