Постинг
23.11.2010 20:18 -
Села, притихнали в гънките на Стара планина – част 1
Автор: zvezdichka
Категория: Туризъм
Прочетен: 48706 Коментари: 63 Гласове:
Последна промяна: 23.11.2010 20:24
Прочетен: 48706 Коментари: 63 Гласове:
47
Последна промяна: 23.11.2010 20:24
Има села, които живеят и дишат и се радват на голяма посещаемост. Но има села, които остават далеч от погледа на пътника, скътани в гънките на Стара планина. За такива селца искам да ви разкажа в този пост. Те не са отбелязани на картата, за тях няма указателни табелки, каквито виждаме за повечето села, пътувайки по пътищата на България. Достъпът до тях е затруднен и дори невъзможен, когато падне снега или по-голям дъжд, защото пътищата, по-които може да се стигне до тези селца са черни. Може да се каже, че има един по-главен път, който е посипан с камъчета и много прилича на старите римски пътища. И благодарение на него човек не може да закъса на пътя, ако го завали дъжд.
За съжаление този път достига само до определени села, а други остават откъснати и се обезлюдяват с времето. Отклоняваме се от Прохода на Републиката и потегляме по каменистия път, криволичещ нагоре из смесена гора, предимно букова, в която са поникнали и борове, а тук там се среща и по някое дъбче, което допълнително раздвижва пейзажа.
Този път води до село Терзиите, което все още е населено и има живот в него, макар, че ние не успяхме да се докоснем до неговия бит и обитатели. Просто го наблюдавахме от разстояние.
Впоследствие от Интернет разбрах, че около 3 души населяват това селце.
Нашата цел беше друго село, от което е родом бабата на моя свекър. Нарича се Семковци и тя е излязла като момиченце от това селце и заедно със семейството си са се преселили в село Острица, Русенско. Отклонихме се от каменистия път и поехме още по-нависоко по черен път.
/кликни върху снимката/
Ние с татко и кучето слязохме от колата, а съпруга ми успешно маневрираше по неравния път. Недалече от село Терзиите се намираше друго селце – Бочковци. То беше разположено в ниското и се оформяха 2 махали по мои лични наблюдения. Кръстих ги Долната и Горната махала.
В нета не може да се открие информация за тези селца, защото много от тях вече са необитаеми. Мисля, че и Бочковци е от тези села. Но и за него не ни остана време в неделята. Продължихме нагоре и напред. Простора, който се разкрива пред погледа на човек го окрилява. Билата и върховете на Стара планина приласкават сетивата ни.
Тук въздухът е друг. Човек диша с пълни гърди и се радва на чистия въздух. Топлите и слънчеви дни са подарък за нас в края на есента, за да решим да предприемем това пътуване в търсене на родовите си корени.
Труден е бил животът на хората в планината. И това е основната причина много от селата на това място да се обезлюдят. От разказа на отец Пеньо от село Войнежа разбрах интересни неща за историята на тукашните села. Той разказа, че в планината са се заселвали още по турско робство според заповед на завоевателя на Унгария Султан I и то предимно неблагонадежни хора, както в Русия са заселвали Сибир, като целта е било да се поддържат пътищата между Южна и северна България. Така са се заселили Котел, Елена, Тетевен. Или са се заселвали хора, които са бягали от турците. Тук навремето са били вековни гори и идва някой си човек със семейството си. Изсича определена площ от горите, за да я превърне в обработваема земя. Затова и повечето селца в Балкана обикновено носят името на 1-я заселил се на това място – Бочковци, Райковци, Цонковци, Семковци и т.н. А какви пущинаци са били. Да се чуди човек как са издържали и как са се подвизавали. Но българите са били работливи и не са се плашили от работа. Но земеделието, което развивали не било достатъчно, за да изхранят челядта си и дойде ли края на месец май тръгват към Одринска Тракия, която е една от най-плодородните земи, за да жънат нивите на турците. Имали са кончета и често пъти, за да се изхранят са жънали в натура, т.е. нямало е пари, а заплатата им е била в жито. Пшеницата най-напред са я мелили на ромели и са ядели каша или са си опичали питки в подница на жаравата и така са се изхранвали. Добитък са въдели. Труден и мъчен е бил животът на хората, избрали за свое родно място планината, но са оцелявали. Това беше накратко разказа на отец Пеньо за историята на планинските селца като цяло. Друга причина за обезлюдяването на селата, за която ни разказа отеца е следната: Навремето бащата е бил собственик на имота и по устна уговорка синовете му са знаели коя нива им оставя след смъртта си. Но след като се прави регулация имота се разделя по равно и синовете не могат да си вземат нивата, която знаят, че им се пада по право от баща им и се изпокарват. Къщата няма нотариален акт и за да се извади трябва да се съберат подписи от всички наследници, много от които са се разпилели из цялата страна, а на някои се губят и координатите. Освен това трябва да се внесат солени такси от 500 лв. и т.н. И в един момент къщите в тези планински места остават безстопанствени, не могат да се продават и се порутват и събарят. След кратките исторически данни продължавам с разказа за нашата разходка. След като отминахме село Бочковци свихме вдясно и оставихме колата на баира. Непосредствено пред нас беше притихнало село Цонковци. То също е обезлюдено.
Моят съпруг ме беше водил по тези места миналата година месец май и тогава успяхме да разгледаме това селце. Какво да ви споделя... Картината, която се разкрива пред очите ни прилича на някоя приказка, когато даден герой попада вдън гори тилилейски. Въпреки, че има къщи всичко е обрасло с къпини и хръсталаци и достъпа до тях е особено труден.
Времето е заличило пътищата в това селце.
Но сега не ни остана време да го посетим. Но ще приложа няколко пролетни снимки от миналогодишното пътуване.
Нашата цел беше Семковци и се запътихме натам, като преди това подредих трапеза на поляната и хапнахме, каквото си бяхме вземали с нас, защото особено за мен е в сила народната мъдрост “Гладна мечка хоро не играе”. Когато съм гладна си мисля само за ядене и досаждам и на моменти ставам зла...
Кученцето ни послушно беше застанало до трапезата, като се надяваше да намаже нещичко :).
Пътя по който поехме към селото е невъзможно да се мине с обикновена кола, защото на места са се отворили големи процепи от дъждовете и само проходим автомобил може да се движи по тези черни пътища. Разбирате ли ме сега защо никой не живее в село Семковци.
Иначе за есенна разходка този път действа много разведряващо.
Толкова красиви местенца зърнахме и им се зарадвахме от сърце.
Това, което ме впечатли е, че цялото поле беше обрасло от шипка и глог. Толкова големи количества се намираха в този край, че ако човек е решил да си направи мармалад от шипки имаше достатъчно. Макар, че е много трудоемък процес (веднъж съм правила), но става много вкусен и сладък :).
Както вървяхме нагоре по едно време видяхме стадо крави с телета, които бяха доста плашливи като се разминавахме по пътя и често някое от тях се шмугваше в шипките от страх.
А след това се срещнахме и с техните собственици – едно младо семейство, което беше дошло от града, установило в село/махала Терзиите и са се захванали с отглеждането на телета.
http://ecomedia.bg/be-eco/way-of-life/article/4744
Пускат ги да пасат сами и по някое време тръгват със джипа да ги търсят накъде са поели и ги завръщат към дома им. Ето една панорама сред шипковите храсталаци :).
Вече бяхме близо до Семковци. Надеждата ни беше да срешнем някого от рода "Казаците".
Черният път беше обрасъл със зелена тревица и тук там имаше опaсност да настъпим някоя кравешка “мина”.
За съжаление този път достига само до определени села, а други остават откъснати и се обезлюдяват с времето. Отклоняваме се от Прохода на Републиката и потегляме по каменистия път, криволичещ нагоре из смесена гора, предимно букова, в която са поникнали и борове, а тук там се среща и по някое дъбче, което допълнително раздвижва пейзажа.
Този път води до село Терзиите, което все още е населено и има живот в него, макар, че ние не успяхме да се докоснем до неговия бит и обитатели. Просто го наблюдавахме от разстояние.
Впоследствие от Интернет разбрах, че около 3 души населяват това селце.
Нашата цел беше друго село, от което е родом бабата на моя свекър. Нарича се Семковци и тя е излязла като момиченце от това селце и заедно със семейството си са се преселили в село Острица, Русенско. Отклонихме се от каменистия път и поехме още по-нависоко по черен път.
/кликни върху снимката/
Ние с татко и кучето слязохме от колата, а съпруга ми успешно маневрираше по неравния път. Недалече от село Терзиите се намираше друго селце – Бочковци. То беше разположено в ниското и се оформяха 2 махали по мои лични наблюдения. Кръстих ги Долната и Горната махала.
В нета не може да се открие информация за тези селца, защото много от тях вече са необитаеми. Мисля, че и Бочковци е от тези села. Но и за него не ни остана време в неделята. Продължихме нагоре и напред. Простора, който се разкрива пред погледа на човек го окрилява. Билата и върховете на Стара планина приласкават сетивата ни.
Тук въздухът е друг. Човек диша с пълни гърди и се радва на чистия въздух. Топлите и слънчеви дни са подарък за нас в края на есента, за да решим да предприемем това пътуване в търсене на родовите си корени.
Труден е бил животът на хората в планината. И това е основната причина много от селата на това място да се обезлюдят. От разказа на отец Пеньо от село Войнежа разбрах интересни неща за историята на тукашните села. Той разказа, че в планината са се заселвали още по турско робство според заповед на завоевателя на Унгария Султан I и то предимно неблагонадежни хора, както в Русия са заселвали Сибир, като целта е било да се поддържат пътищата между Южна и северна България. Така са се заселили Котел, Елена, Тетевен. Или са се заселвали хора, които са бягали от турците. Тук навремето са били вековни гори и идва някой си човек със семейството си. Изсича определена площ от горите, за да я превърне в обработваема земя. Затова и повечето селца в Балкана обикновено носят името на 1-я заселил се на това място – Бочковци, Райковци, Цонковци, Семковци и т.н. А какви пущинаци са били. Да се чуди човек как са издържали и как са се подвизавали. Но българите са били работливи и не са се плашили от работа. Но земеделието, което развивали не било достатъчно, за да изхранят челядта си и дойде ли края на месец май тръгват към Одринска Тракия, която е една от най-плодородните земи, за да жънат нивите на турците. Имали са кончета и често пъти, за да се изхранят са жънали в натура, т.е. нямало е пари, а заплатата им е била в жито. Пшеницата най-напред са я мелили на ромели и са ядели каша или са си опичали питки в подница на жаравата и така са се изхранвали. Добитък са въдели. Труден и мъчен е бил животът на хората, избрали за свое родно място планината, но са оцелявали. Това беше накратко разказа на отец Пеньо за историята на планинските селца като цяло. Друга причина за обезлюдяването на селата, за която ни разказа отеца е следната: Навремето бащата е бил собственик на имота и по устна уговорка синовете му са знаели коя нива им оставя след смъртта си. Но след като се прави регулация имота се разделя по равно и синовете не могат да си вземат нивата, която знаят, че им се пада по право от баща им и се изпокарват. Къщата няма нотариален акт и за да се извади трябва да се съберат подписи от всички наследници, много от които са се разпилели из цялата страна, а на някои се губят и координатите. Освен това трябва да се внесат солени такси от 500 лв. и т.н. И в един момент къщите в тези планински места остават безстопанствени, не могат да се продават и се порутват и събарят. След кратките исторически данни продължавам с разказа за нашата разходка. След като отминахме село Бочковци свихме вдясно и оставихме колата на баира. Непосредствено пред нас беше притихнало село Цонковци. То също е обезлюдено.
Моят съпруг ме беше водил по тези места миналата година месец май и тогава успяхме да разгледаме това селце. Какво да ви споделя... Картината, която се разкрива пред очите ни прилича на някоя приказка, когато даден герой попада вдън гори тилилейски. Въпреки, че има къщи всичко е обрасло с къпини и хръсталаци и достъпа до тях е особено труден.
Времето е заличило пътищата в това селце.
Но сега не ни остана време да го посетим. Но ще приложа няколко пролетни снимки от миналогодишното пътуване.
Нашата цел беше Семковци и се запътихме натам, като преди това подредих трапеза на поляната и хапнахме, каквото си бяхме вземали с нас, защото особено за мен е в сила народната мъдрост “Гладна мечка хоро не играе”. Когато съм гладна си мисля само за ядене и досаждам и на моменти ставам зла...
Кученцето ни послушно беше застанало до трапезата, като се надяваше да намаже нещичко :).
Пътя по който поехме към селото е невъзможно да се мине с обикновена кола, защото на места са се отворили големи процепи от дъждовете и само проходим автомобил може да се движи по тези черни пътища. Разбирате ли ме сега защо никой не живее в село Семковци.
Иначе за есенна разходка този път действа много разведряващо.
Толкова красиви местенца зърнахме и им се зарадвахме от сърце.
Това, което ме впечатли е, че цялото поле беше обрасло от шипка и глог. Толкова големи количества се намираха в този край, че ако човек е решил да си направи мармалад от шипки имаше достатъчно. Макар, че е много трудоемък процес (веднъж съм правила), но става много вкусен и сладък :).
Както вървяхме нагоре по едно време видяхме стадо крави с телета, които бяха доста плашливи като се разминавахме по пътя и често някое от тях се шмугваше в шипките от страх.
А след това се срещнахме и с техните собственици – едно младо семейство, което беше дошло от града, установило в село/махала Терзиите и са се захванали с отглеждането на телета.
http://ecomedia.bg/be-eco/way-of-life/article/4744
Пускат ги да пасат сами и по някое време тръгват със джипа да ги търсят накъде са поели и ги завръщат към дома им. Ето една панорама сред шипковите храсталаци :).
Вече бяхме близо до Семковци. Надеждата ни беше да срешнем някого от рода "Казаците".
Черният път беше обрасъл със зелена тревица и тук там имаше опaсност да настъпим някоя кравешка “мина”.
Повод за радост - награди на Х конкурс Л...
Иван Костов успешно приватизира и ... АЕ...
Странджа – магия или реалност – село Сто...
Иван Костов успешно приватизира и ... АЕ...
Странджа – магия или реалност – село Сто...
Следващ постинг
Предишен постинг
Иска ми се да мисля за него като за скрито съкровище! Тепърва много хора ще открият, че из цялата ни земя има такива приказни места, на които трябва да погледнат по нов начин. Екотуризъм, биоземеделие, културен туризъм. Малко вложения във високопроходими машинки и санитарни възли - и са готови :)) Е, с малко преувеличен оптимизъм :)) Снимките са страхотни! Благодаря ти за поредната прекрасна разходка! Поздрави :))
цитирай
2.
demar -
Ох, ох, ох
23.11.2010 21:10
23.11.2010 21:10
Одрах се на шипките....
Чудесни снимки !
Добре се разходих и тази вечер.
цитирайЧудесни снимки !
Добре се разходих и тази вечер.
го казала Еви! Наистина е богатство самото място, на което са разположени тези селца, тази природа, планината... И наблизо има главен път, само дето хората са се изселили към градовете и са напуснали тези божествено красиви места. Такава тишина цари там. А тези планински върхове... Ех, обичам ги тези гледки :))).
Евала на това младо семейство, което срещнахме в планината, което противно на схващанията на съвременния човек е загърбило големия град и е избрало планината, за да оцелява, макар и трудно, но важното е, че я обича с цяло сърце, щом е направило този избор!
Благодаря ти за коментара!
Спокойна вечер ти желая!
цитирайЕвала на това младо семейство, което срещнахме в планината, което противно на схващанията на съвременния човек е загърбило големия град и е избрало планината, за да оцелява, макар и трудно, но важното е, че я обича с цяло сърце, щом е направило този избор!
Благодаря ти за коментара!
Спокойна вечер ти желая!
колко вкусни бяха :). И не само шипките. И глога. Хем брах за чай да си имаме за зимата, хем си похапвах :). И ми прави впечатление, че в нашия край в Русенско нямаха много плод шипките, а тук доволно :).
Разходката наистина си я биваше, че и дойде много изморителна в края на вечерта, но си струваше :).
Поздрави и благодаря за коментара!
цитирайРазходката наистина си я биваше, че и дойде много изморителна в края на вечерта, но си струваше :).
Поздрави и благодаря за коментара!
БОЖЕ И ТАМ НИ ЗАКАРА...БОЖЕ!!!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
да споделя това място с вас, макар, че аз още миналата година го посетих на зелено и научих за него. То е специално за нашето семейство, защото е свързано с рода, който е излязъл от този край. Но е и много просторно, и красиво, и забравено...
И имаш разрешението ми!
цитирайИ имаш разрешението ми!
за чудесния постинг!
Валя
цитирайВаля
Без хората ... Поздрави, Цанка!
цитирайСподелих за нашата последна разходка от късните есенни дни, а колко много имам още да споделям, но времето на човек е ограничено за жалост...
цитирайкрасиво като даденост и място и тъжно, поради липсата на хора... А когато ги няма стопаните на домовете всичко си заминава в един момент и след време и помен няма да има от него... В това е тъгата, в разрухата. А мястото е божествено!
Благодаря ти за споделеното!
цитирайБлагодаря ти за споделеното!
11.
sande -
Разкошен разказ, много светъл, неочакван, вълнуващ и оцветен от нежна тъга
24.11.2010 10:26
24.11.2010 10:26
Благодаря ви приятели. Точно се чудех къде сте се изгубили, а то - из гънките и в пазвите на Стара планина. Развълнувахте ме. Всяко ваше пътешествие е пътуване в нвеизвестното, в малко известното, в забравеното. След Родопите Стара планина се оказа пълна с интересни места, достойни за откривателство.
А изоставените села, изчезналите села, загасналите огнища, умиращите села, са особена тема, която привлича с тайните и магията на отминалите времена.
Снимките и тестът са на висота, в един добър синхрон.
Поздрави и аплодисменти!
цитирайА изоставените села, изчезналите села, загасналите огнища, умиращите села, са особена тема, която привлича с тайните и магията на отминалите времена.
Снимките и тестът са на висота, в един добър синхрон.
Поздрави и аплодисменти!
Поздравления! И аз се изгубих тук и сега!?! Благодаря от все сърце!
цитирайВярно е, че ние постоянно се губим нанякъде - лятото се изгубихме в Пирин, Средна гора, в началото на есента се докоснахме до Странджа. А сега бяхме в обиколка на родните села на съпруга ми в Стара планина :). И наистина има много да разказваме, само дето всичко си иска своето и време най-важното. А ми се иска и за Най-Източни Родопи да разкажа за селца, които са по неизвестни и много от които са също от тези със загасналите огнища...
Хубав ден ти желая!
цитирайХубав ден ти желая!
Нека всеки намира място, където да си почива от забързания ритъм на деня!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Навсякъде запустялост, разруха и тъжни картини.
Няма ли ги хората - тези старите, които не са се плашили от труд и са възпитали поколения горди и човечни българи, картината ще става все по тъжна.
Не ми се иска да коментирам в такъв дух, но такива са фактите.
Прекрасни снимки , прекрасен материал и природата е величествена.
Остава само тази подробност за която писах в началото.
Хубав и слънчев ден ти желая Цанке!!!!
цитирайНяма ли ги хората - тези старите, които не са се плашили от труд и са възпитали поколения горди и човечни българи, картината ще става все по тъжна.
Не ми се иска да коментирам в такъв дух, но такива са фактите.
Прекрасни снимки , прекрасен материал и природата е величествена.
Остава само тази подробност за която писах в началото.
Хубав и слънчев ден ти желая Цанке!!!!
За тези села, в които пиша в този постинг са обезлюдени... И като разпитвахме и за хора от нашия род, за да съберем информация, разбрахме, че и един адвокат от В.Търново, който е знаел много за рода вече е починал. Иначе природата е много красива! Но е труден живота в планината и препитанието също. И само този, който има любов към планината и е борбен като натура може да се установи в тези места. Защото ние срещнахме едно такова младо семейство. И му се зарадвахме :).
Благодаря ти за пожеланията!
Хубав да е и твоят ден!
цитирайБлагодаря ти за пожеланията!
Хубав да е и твоят ден!
Много хубави снимки на тези закътани местенца, недостъпни за повечето хора, но не и за откриватели родолюбиви - поздрави
цитирай
18.
анонимен -
музика
24.11.2010 13:45
24.11.2010 13:45
каква е тази олигофренска музика от туба дето сте я дали като линк.
цитирайПитам се дали, ще се заселят отново, тези селца?! Ето млади хора отглеждат крави, телета, значи се започва, то винаги има пионери, които проправят пътя за следващите... Дано, Боже!
цитирайчовек да има в себе си откривателски дух и в него да е положено онова зрънце, което да му дава подтик в правилната посока Доре :).
Благодаря, че оцени!
цитирайБлагодаря, че оцени!
си блог и там си пускай музика , която ти харесва.
цитирайИ е много красиво! И нас ни вълнуват същите въпроси... И Слава Богу, че има пионери, защото те в един момент ще бъдат за пример! И аз се присъединявам към твоя призив: Дано Боже има живот в тези красиви местности и махалички!
цитирай
23.
анонимен -
Обожавам да ходя в планината. Чу...
24.11.2010 15:05
24.11.2010 15:05
Обожавам да ходя в планината.Чувствам се и еуфория и в същото време много тъжна. Тъгувам, за погубените надежди на всички онези балканджии, които са градили дом, отглеждали са децата в тези домове. Имало е много смях и детски стъпчици. А сега пустота. Всичко което са градили дедите ни е било напразно. А живота в планината и наистина тежък и суров, но нали техника и всичко се разви. Нима не може нещо да се направи ? Тъжно ми е и всъщото време като, че ли потапям в миналото. Сякаш ставам част от това време.
цитирайТова да отидеш по такива места е достатъчно, за да ме накара да ти завидя. Далеч от забързаното време, това е докосване с онова минало, което е дълбоко в кръвта ни. Защото там са корените ни.
Чудесни снимки.
Баща ми правеше мармалад от шипки, стахотен вкус!
цитирайЧудесни снимки.
Баща ми правеше мармалад от шипки, стахотен вкус!
Гадна работа.
цитирайВсеки път се наслаждавам на прекрасни местенца и кътчета. природата е невороятно красива. местата носят носталгията от отминалите времена. Но от нас си зависи да запазим това богатство и да го предадем на децата ни.
Очаквам следващата разходка с нетърпение!
Поздрави!
цитирайОчаквам следващата разходка с нетърпение!
Поздрави!
поздравления за хубавия тур... :_)
цитирайНаистина приказно!Застана ми буца на гърлото като гледах!
цитирайХубаво място пак си избрала да ни заведеш, направи си питие от сухи шипки и глогинки, виж в постинга ми за шипките съм го написала как става-той е един от линковете ми в сборния ми постинг за билките в блогрола-на 24 място е.Поздрави и го слагам знаеш къде :)))
цитирай
30.
анонимен -
Аз станах свидетел как в последните 10 години пред очите ми изчезна едно
24.11.2010 19:50
24.11.2010 19:50
страхотно селце Деветаците , което е на 3 км над с.Райковци до Килифарево.
Там има сгради зидани с дялан камък, толкова масивни и здрави, като крепостни стени, невероятна местност с минерална вода. Гледката е потресаваща. Просто не мога да повярвам, че всичко това ще потъне в бурените. Над селото още личи стария каменен римски път който е свързвал Никополис ад Иструм с Цариград.
На такива места ме стяга гърлото. Познавах и последните трима жители. Варяхме ракия от сини сливи и джанки. Вече ги няма. Скоро и селото ще изчезне.
цитирайТам има сгради зидани с дялан камък, толкова масивни и здрави, като крепостни стени, невероятна местност с минерална вода. Гледката е потресаваща. Просто не мога да повярвам, че всичко това ще потъне в бурените. Над селото още личи стария каменен римски път който е свързвал Никополис ад Иструм с Цариград.
На такива места ме стяга гърлото. Познавах и последните трима жители. Варяхме ракия от сини сливи и джанки. Вече ги няма. Скоро и селото ще изчезне.
Блогът ти е и приказка, и приключение, и равносметка... и още страшно много неща. Сърдечни поздрави!
цитирайпак хубави снимки и активно отношение на родолюбец.
Дано, живне Българското село! С любов към природата може да се започне, например.
цитирайДано, живне Българското село! С любов към природата може да се започне, например.
Наистина е тъжна картината, когато един дом запустява, когато едно село заспива, когато редица селца в планината обезлюдяват... Но си мисля, че не всичко, което дедите ни са градели е напразно. Просто от нас се иска да се събудим в един момент и да потърсим да опазим това знание до което те са достигнали или поне да го възстановим доколкото успеем. За това се изисква търсещ поглед в човек, да се оглежда и припознава нещото, което е открил от дедите си като свое. Защото тогава то ще има сила в живота му!
Благодаря ти за това, което сподели!
цитирайБлагодаря ти за това, което сподели!
така човек се докосва до един различен свят и бит, в него изникват въпроси, които трескаво търси, а не може да стигне до отговорите, защото хората, които могат да му дадат съответната информация не са вече между живите...
А мястото - такъв простор се разкрива пред тебе :).
А шипковия мармалад наистина е много вкусен :).
Благодаря ти, че коментира!
цитирайА мястото - такъв простор се разкрива пред тебе :).
А шипковия мармалад наистина е много вкусен :).
Благодаря ти, че коментира!
когато на длан се разкрие тази панорама и знаеш, че живота в тези места е отмрял... Няма как да не заболи... Наблюденията ми са, че единствени кравите посещават селцата, търсейки паша в хубавите полянки, които някога навярно са били обработваеми ниви...
цитирайМного си права, че от нас зависи да опазим това богатство и да го предадем на децата си. Днес в блога на Радалия прочетох едно стихотворение на Вазов, който споменаваше същото:
"Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш? "
Така, че това е много важно! Какво ще завещаем на децата си, в какъв дух ще ги възпитаме и какво ще е ценно за тях!
Благодаря ти, че взе отношение по темата!
Поздрави :).
цитирай"Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш? "
Така, че това е много важно! Какво ще завещаем на децата си, в какъв дух ще ги възпитаме и какво ще е ценно за тях!
Благодаря ти, че взе отношение по темата!
Поздрави :).
Следва продължение, което не е така оптимистично, защото показва реалността на едно такова село в наши дни...
цитирайЧовек наистина попада в една приказка, която е различна от нашето ежедневие и в следващия момент си задава въпроса: С какъв край ще завърши тя при положение, че тишината тук боде...
цитирайза съвета! Може и да пробвам :). Ние засега използваме билките основно да си правим планински чай букет и аз всяка сутрин си пийвам по чашка на работа, вместо да си купувам пакетчета, в които не знам какво точно слагат...И е много ароматен този чай :).
цитирайтова, което споделяш за това селце. Явно с навлизането на техническия прогрес хората се изнежват и търсят спокойния живот, който голяма част от големите градове осигуряват с препитанието, което предлагат и тези планински селца си заминават малко по малко...
Благодаря ти за споделената информация, която напълно съответства с постинга ми!
цитирайБлагодаря ти за споделената информация, която напълно съответства с постинга ми!
за милите думи. Просто споделям нещата, които ме интересуват, това, до което сме се докоснали и преживели. Иска ми се и повече - например и поезия да включа в блога си, но времето ми нещо не ми разрешава. Аз така и не успявам и да си пусна постовете за нашите пътувания, затова много от тях ще споделям със закъснение във времето.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Любовта трябва да извира от вътрешността на човек. Ако човек е възлюбил Бога, той ще обича и сътвореното от Него и ще го цени и пази!
Радва ме твоето присъствие Руми :).
цитирайРадва ме твоето присъствие Руми :).
Всичко тръгва от семейството, но децата не ни принадлежат...
Преди година си купихме стара, но запазена къща в едно село на около 30-40мин от София. Отгледахме градина. Прекрасно е. Хората са земни и истински и ни приемат добре, Всеки път отиваме с удоволствие и си тръгваме заредени с много положителна енергия - от хората, от земята, от гората, от полето,...всичко е различно и ти бърка надълбоко в душата. опитваме се да предадем това усещане и на синовете ни. Където и да ходят по света, там е мястото, където винаги ще бъдат удома си.
Хубава вечер!
цитирайПреди година си купихме стара, но запазена къща в едно село на около 30-40мин от София. Отгледахме градина. Прекрасно е. Хората са земни и истински и ни приемат добре, Всеки път отиваме с удоволствие и си тръгваме заредени с много положителна енергия - от хората, от земята, от гората, от полето,...всичко е различно и ти бърка надълбоко в душата. опитваме се да предадем това усещане и на синовете ни. Където и да ходят по света, там е мястото, където винаги ще бъдат удома си.
Хубава вечер!
44.
анонимен -
11.24.10 ivanova
25.11.2010 01:36
25.11.2010 01:36
4udesni snimki.4udesna priroda.bravo za dobrata rabota.no pak zabravihte za dobrudja.za tazi krasiva i prostorna zemia,koiato ni hrani.zabravihte za neinata istoria,tradici i prirodna krasota.idete v moeto selo srebarna i shte vidite rezervata,malkoto ostanali hora i nai-strashoto opojarenoto u4ilishte.mnogo me boli za opustoshenia dvor i tishinata,koiato cari na okolo.niama na kogo da kajesh 'dobar den'.a ima istoria,ima kakvo da se vidi,no hora niama.strashno e.bog ni nakazva za nashite zlini.nakazvani za nashata zloba i bezotgovornost.na nashata zemia se izsipalo prokliatie i samo nasheto pokaianie i smirenie shte varnat bojia blagodat.bog da poshadi zemiata ni.s pozdrav: ivanova
цитирайуспявате успешно " опитваме се да предадем това усещане и на синовете ни."!
Хубаво е човек да има свое място, което да чувства като дом, което да му е мило!
Благодаря ти за споделеното moreto66!
цитирайХубаво е човек да има свое място, което да чувства като дом, което да му е мило!
Благодаря ти за споделеното moreto66!
за коментара Иванова! Виждам болката, която се крие зад думите ти... Наистина е страшно да няма на кого да кажеш "Добър ден"... Толкова ли се е обезлюдило селото ви? И си права, че докато хората са далече от Бога, пустотата и забравата ще завземат все повече територии в живота ни...
Някой път може да се организираме и да посетим вашето село и резервата Сребърна.
цитирайНякой път може да се организираме и да посетим вашето село и резервата Сребърна.
музиката е тъжно носталгична, в унисон със замиращия пейзаж,
но има и нотка оптимизъм...
благодаря ти!
цитирайно има и нотка оптимизъм...
благодаря ти!
да има оптимизъм, иначе и ние ще посърнем, ако няма Светлина на хоризонта!
Благодаря ти, че беше тук Люба!
цитирайБлагодаря ти, че беше тук Люба!
Ще дойде време да се завърнем по тези места! Но като малки заблудени деца сега все още търсим света навън. Но е по-добре, че модерният човек го няма сега там.
Много добра разходка, благодаря!
цитирайМного добра разходка, благодаря!
Въпросът не е дали ще има живот там, защото той макар и под друга форма си го има. въпросът е, дали ние ще съумеем да ги запазим тия места, а не да мислим за това как да облагородим този район да направим лъскави хотелчета в старинен вид и да кажем, че това е история.
цитирай
51.
анонимен -
BLAGODARIM
26.11.2010 12:02
26.11.2010 12:02
Prekrasno e POZDRAVI ot ISPANIA STE SE VARNEM ........
цитирайще дойде време хората да потърсят тези места. Но се надявам да бъдат хора, които истински ще обичат планината и ще я пазят! Макар, че животът там е лишен от съвременни удобства, но е различен свят в друго измерение!
Благодаря за коментара!
цитирайБлагодаря за коментара!
надали ще се впишат в атмосферата на планината... Ние със съпруга ми винаги сме се възмущавали, когато минем през някое малко селце и в един момент даден огромен комплекс ти избожда очите. Толкова грозна картинка, но както е казал народа има хора за всичко...
И аз искам същото като теб airfan да се съхранят тези места!
Благодаря ти!
цитирайИ аз искам същото като теб airfan да се съхранят тези места!
Благодаря ти!
Родното няма как да не докосне душата на човек! Надявам се да намерите своето място - роден дом!
Поздрави топли от Родната България!
цитирайПоздрави топли от Родната България!
като България! Ходил съм на много места, но такава магия има само у нас! Никъде другаде човек не е толкова близо до природата и никъде не е толкова чисто! Имам къща около София, в Годеч. Пътувал съм по пътя от Годеч за Драгоман, там какви селца има... Има и едно невероятно манастирче близо до Годеч, за него ще напиша отделен постинг. Красива е Родината, калпава е държавата... Като почнем от дупките по пътищата (дето и офроуд-камионът ми се задъхва на тях) и стигне мдо дупките в съзнанието...
цитирайоколо Годеч е непознат за нас demonwind. Трябва някой път да го посетим. Аз между другото съм си харесала някои манастири от там, единия от които е Разбоишкият, но не знам, кога ще имаме път натам :). И действително има много красиви места в нашата страна! Убеждаваме се непрекъснато в това!
цитирайдааа трвбва да се внимава с кравешките "одобрения за почва" ...четейки и гледайки снимк-вие сте си направили "сталкеруване" ;) много ми е интригуващо да ви наблюдавам разходките...трябва да ме научите как да качвам снимки в Блога аз само клипове от мрежата мога но от своя компютър-не и не се научих
цитирайда го изгледаме този филм, за да сме наясно с някои понятия :). А нашите разходки винаги са много интересни. Ние затова сме обикнали да обикаляме и опознаваме нашата България.
А за снимките няма проблем. Ще ни дойдеш някой път на гости и ще ти покажем част от нашите умения :).
Поздрави!
цитирайА за снимките няма проблем. Ще ни дойдеш някой път на гости и ще ти покажем част от нашите умения :).
Поздрави!
за интересния постинг. Повечето от тези селца/или махали/ съм ги посещавал, макар и доста отдавна. А комшийката е снаха в Терзиите/Живее в Троян/, мъжът и там развива бизнеса си. Едва ли са толкова малко жителите му. Макар, че дъщеря им/първа приятелка на моята/ може би не е стъпвала там от 2 години.
цитирайhatanasov написа:
за интересния постинг. Повечето от тези селца/или махали/ съм ги посещавал, макар и доста отдавна. А комшийката е снаха в Терзиите/Живее в Троян/, мъжът и там развива бизнеса си. Едва ли са толкова малко жителите му. Макар, че дъщеря им/първа приятелка на моята/ може би не е стъпвала там от 2 години.
Благодаря ти за коментара! Много интересно ми стана! Сигурно по времето, когато си ходил част от тези селца са били по оживени. За Терзиите все още не сме успяли да отидем в това селце, ами само го гледаме от разстояние. Миналата есен пак ходихме към този край и се запознахме с някои от приходящите обитатели от с.Бочковци и с.Семковци. Бяхме си взели велосипедите и правехме велотурове, но много се пукат гумите :). А се запознахме с един човек, който живее в Терзиите и пасе кравите на семейството, което живее там. Но не знам дали някой друг живее там освен тях. просто не ни остана време миналата година, макар, че около 4 дена бяхме в района. И ми е много интересно, когато ти си ходил дали си заварвал от старите жители на селата и дали знаеш интересни истории. Просто за това най-вече ми е много мъчно, че вече няма от кой да почерпиш памет за тези селца, защото ги няма техните обитатели. А чухме интересни неща. Дори гостувахме едната вечер на едно семейство. В селото нямаше ток и вода. Но къщата беше истинска балканска къща с невероятно огнище. Страхотен е живия огън, такава атмосфера създава.
61.
анонимен -
това е съседното село на моето. ж...
29.05.2012 00:28
29.05.2012 00:28
това е съседното село на моето.жалко че от 10г вече не живея там.няма по хубаво място от родния край.
цитирайанонимен написа:
това е съседното село на моето.жалко че от 10г вече не живея там.няма по хубаво място от родния край.
Жалко, че животът в това селце е замлъкнал... А колко много такива селца има из България. Обикаляме я надлъж и нашир и постоянно се натъкваме на тази нерадостна съдба на българското село... Сега бяхме в най-Източни Родопи. Много от селата там са обезлюдени. В другите, които все още са живи помаците споделят, че за младите няма препитание и са избягали към градовете и когато и те (старите) си отидат след години и техните села ще се обезлюдят...
Моята баба също е от това село. Тя е живяла там до навършване на 17 години сега е на 63 тя много ми разказва за селото аз също съм ходил 2-3 пъти всяко лято се събираме. Баба ми е от родата Първови.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 21683