Прочетен: 9947 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 27.07.2008 20:46
/ден 4-ти - продължение/
Тръгвайки по обратния път от пещерата “Утроба” се отбихме в село Дъждовница и искахме да хвърлим поглед на Арт-къщата, построена в селото, но тя беше заключена.
Върнахме се в Кържали, където хапнахме и решихме да си уплътним деня и затова следобяда потеглихме към село Широко поле, което се намира на 5 км. източно от Кържали и е разположено край яз.”Студен кладенец”. Там искахме да разгледаме крепостта “Моняк”, известна още като “Шестата крепост”, намираща се на висок скалист връх. Имаше 2 табели за селото и крепостта, но от тях не беше много ясно, кой точно е пътя за крепостта. И ние хванахме пътя за селото, който явно е бил погрешният. Попитахме един младеж от селото как да стигнем до нея и той ни упъти да следваме пътя вдясно, водещ накрая на селото. Използвахме докъдето можехме да вървим с колата, но пътя беше много каменист и тръгнахме пеша. Мислехме, че ще намерим някоя пътечка по която ще започнем да се изкачваме, защото крепостта беше точна над нас, кацнала на най-високото на скалата и между другото много ми приличаше на кораб тази скала.
Обаче пътя по който поехме взе да се отдалечава от скалата. Местността наоколо беше много красива, камениста, застлана с интересни камъни, обрасли в зелена тревичка и с много цветя, а също и мащерка. Едни жълтурковци непрекъснато привличаха погледа ми :) .
Впоследствие разбрахме, че по този път може да стигнем до въжения мост над яз.”Студен кладенец”, който да ни отведе в село Лисиците, където има тракийска крепост.
Но нашата цел беше друга. Затова се върнахме по обратния път извън селото и поехме по другия път, който явно беше за крепостта Моняк или още известна и под името Мнеакос. /Отварям скоба, за да поясня, че след като се прибрах в София четох за крепостта и разбрах, че е имало и пътека точно там където ние сме тръгнали, но как да знае човек, като няма жива душа да ни упъти, а щеше да бъде и голямо изкачване.../ Лошото на това място, е че относно ориентацията е много трудно. Строят се нови пътища, но няма табели, които да ти укажат накъде да вървиш. Така, че оставихме колата на една отбивка, защото пътя беше посипан с камъни и го подготвяха да го асфалтират и тръгнахме пеша нагоре към крепоста. Но между другото бяха много интересни, оцветени в зелено камъчетата. По средата на пътя заваля дъжд и ние естествено, че не бяхме изобщо подготвени за него. Имахме само 1 дъждобран и 1 чадър за 7 души, но това не беше причина да ни откаже от посоката към върха.
Така, че бяхме мокри, но все пак доволни, че имаме възможност да бъдем на това място. Гледката, която се разкрива отгоре, дори и в дъждовно време е невероятна - красива и едновременно страховита. Крепоста е била пряко свързана с похода на кръстоносците и в нея е бил разположен военен гарнизон. Построена е през XII век. Тази крепост е била убежище и на местното население от селищата в равнината по време на военни действия като те са вкарвала в нея покъщнина и добитъка си. Крепостта е много добре запазена. Изградена е от ломен камък споен с бял хоросан, стъпили направо върху скалите, като на места скалата се явява като естествено продължение на крепостната стена. Входа й е от запад, охраняван от две кули.
Крепостната стена огражда доста голяма площ. Освен това от североизток и югоизток крепостта е била непревземаема, тъй като там зеят стометрови отвесни пропасти и урви. Страшно е да погледнеш към тях и дъното не се вижда. Дори и фотоапарата не може да улови масивността и страховитостта на тези скали. А като се имаше предвид и дъждовното време те не бяха много безопасно място.
В най-високата част на масива се забелязват останките от цитаделата - замък. Освен това в крепостта има останки от водохранилище и складове за храни, което е представлявало сложно инженерно съоръжение за тогавашното време. Не случайно крепостта Моняк е впечатлила френските рицари, която е била непристъпна твърдина. А гледката, която се е разкривала от високо е била галещата окото просторната плодородна долина, напоявана от водите на река Арда. Днес вместо долината човек наблюдава очертанията на яз.”Студен Кладенец”.
Разгледахме крепостта, снимах доколко можех от дъжда, тъй като се наложи непрекъснато да пазя и обектива на фотоапартчето. Нямахме време да обходим цялата площ на крепостта, тъй като времето напредваше и тръгнахме надолу към колата. Бяхме не само мокри, но и обувките ни бяха натежали от полепналата въру тях кал. Още един впечатлаващ ден беше към своя край...
04.05.2008г.
Радвам се, че си усетила древния тракийски дух, бродейки из крепости будещи възхита.
И аз не мога да се наситя на тези красоти и независимо, че съм в непосредствена близост до тях не пропускам уикендите за да им се наслаждавам отново и отново с приятели.
Друга интересна забележителност по посока Татул в близост до с.Равен е Вкаменената гора извисила се над лъкатушещите притоци на р.Арда.
Поздрави и хубаво лято!
Така, че всяко едно кътче от България би ме зарадвало и го прави :).
Хубаво е, че се намираш наблизо до този район и имаш възможност да го опознаваш стига да има желание човек за това.
А Вкаменената гора е едно бижу или по точно пътя към нея е толкова красив и привлекателен, че сякаш си попаднал в някоя приказка и не можеш да й се насладиш. Но когато ми остане време ще разкажа и за нея :).
Приятни и наситени с красота дни ти желая!