Постинг
30.11.2017 19:22 -
Топлия вятър на Емко*
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1215 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2017 19:35
Прочетен: 1215 Коментари: 3 Гласове:
6
Последна промяна: 30.11.2017 19:35
В последния ден на ноември
от въздуха появил се
неизвестно как
толкова бърз,
толкова топъл,
толкова мек
и гальовен
и мотащ се
точно по котешки.
Толкова южен и
толкова файски
вятърът Фьон
от полетата райски.
Вятърът - пяна
нежна и ласкава,
вятърът май
е довял и е бляскав.
Вятър на макове
и на лалета,
вятърът, който ми дърпа пердето
и около всичко навън се увива -
котешки - казах го -
до опашката жива...
Топлият вятър
дошъл да изпрати
месец ноември
чак до площадката,
чак до разклона на месеци минали.
Вятърът - фьон.
Топлият ...Лилав ли
или зелен ? - Да! -
зелено на люляци...
Вятър за фон.
Като приумица.
Като находка
от джоба на лятото...
Вятър изпаднал
до бистро понятие,
вятър, приличен на смях и бълбукане.
Фьонът ноември провожда.
Наслука е.
* има се предвид предположим, неспоменат в текста Снегояд
от въздуха появил се
неизвестно как
толкова бърз,
толкова топъл,
толкова мек
и гальовен
и мотащ се
точно по котешки.
Толкова южен и
толкова файски
вятърът Фьон
от полетата райски.
Вятърът - пяна
нежна и ласкава,
вятърът май
е довял и е бляскав.
Вятър на макове
и на лалета,
вятърът, който ми дърпа пердето
и около всичко навън се увива -
котешки - казах го -
до опашката жива...
Топлият вятър
дошъл да изпрати
месец ноември
чак до площадката,
чак до разклона на месеци минали.
Вятърът - фьон.
Топлият ...Лилав ли
или зелен ? - Да! -
зелено на люляци...
Вятър за фон.
Като приумица.
Като находка
от джоба на лятото...
Вятър изпаднал
до бистро понятие,
вятър, приличен на смях и бълбукане.
Фьонът ноември провожда.
Наслука е.
* има се предвид предположим, неспоменат в текста Снегояд
Тук му викаме Белия вятър:)
цитирайМорето навежда мокрото си лице над пясъка
и по стъпките на пеликаните гадае
деня на твоето рождение от пяната.
Вън е ден на пролетно слънцестоене,
на шестнайсетте Людовици,
ден на гасене на свещите в театъра на Молиер.
Остави прозореца отворен, за да чуеш скрибуцането на колата,
в която под вълнено чергило спят актьорите с дрехи батистени.
Колата минава през хола ти, те са готови да играят за тебе безплатно,
обаче завесата нещо заяжда, не иска да се отвори.
Ти си разочарована. Цигарите ще навредят, а кафето е блудкаво.
Елизабет, тази дето измисли елизабетинската епоха,
разбърква жарта в камината със златна маша
и поклаща глава: "Колко жалко, че никой не пише сонети!"
Людовиците се събират в ъгъла, за да поделят Нормандското кралство.
Слънчево гола вървиш по брега на морето.
Ухажват те чайки и риби ти шепнат безсмислици.
Австрийските столове не събират прах, дамаската им може да изтрае дълго.
Предрешен Людовик е уредил в краката ти интимна среща.
Дамата не идва. След едночасово кралестоене, слугинята дотичва
и през сълзи на краля обяснява, че съпругът...
Сюжетът се завързва, но зад кулисите една актриса плаче
и трябва да я утешаваш.
Едно за друго са навързани нещата - отблясъци от цветя, отблясъци от хора.
Сенките търсят в съзнанието ти своето минало,
а ти търсиш в съзнанието им своето бъдеще.
Върху косата ще завали сняг,
той ще е пудра, изпусната от несръчен камериер.
По коловозните пътища колата понася ненаписаните монолози...
Маргарит Минков
цитирайи по стъпките на пеликаните гадае
деня на твоето рождение от пяната.
Вън е ден на пролетно слънцестоене,
на шестнайсетте Людовици,
ден на гасене на свещите в театъра на Молиер.
Остави прозореца отворен, за да чуеш скрибуцането на колата,
в която под вълнено чергило спят актьорите с дрехи батистени.
Колата минава през хола ти, те са готови да играят за тебе безплатно,
обаче завесата нещо заяжда, не иска да се отвори.
Ти си разочарована. Цигарите ще навредят, а кафето е блудкаво.
Елизабет, тази дето измисли елизабетинската епоха,
разбърква жарта в камината със златна маша
и поклаща глава: "Колко жалко, че никой не пише сонети!"
Людовиците се събират в ъгъла, за да поделят Нормандското кралство.
Слънчево гола вървиш по брега на морето.
Ухажват те чайки и риби ти шепнат безсмислици.
Австрийските столове не събират прах, дамаската им може да изтрае дълго.
Предрешен Людовик е уредил в краката ти интимна среща.
Дамата не идва. След едночасово кралестоене, слугинята дотичва
и през сълзи на краля обяснява, че съпругът...
Сюжетът се завързва, но зад кулисите една актриса плаче
и трябва да я утешаваш.
Едно за друго са навързани нещата - отблясъци от цветя, отблясъци от хора.
Сенките търсят в съзнанието ти своето минало,
а ти търсиш в съзнанието им своето бъдеще.
Върху косата ще завали сняг,
той ще е пудра, изпусната от несръчен камериер.
По коловозните пътища колата понася ненаписаните монолози...
Маргарит Минков
https://liternet/publish/mminkov/prysten/content.htm
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 11647
Блогрол