Какво блаженство за душата е да преживява красотата във всеки един миг на съприкосновение с нея, красотата, в която притихваш и поглеждаш жадно с широко-отворени сетива. Хармонията, която те обгръща, съзерцавайки чудото на Творението, което се разкрива пред очите ти. И ти се наслаждаваш, усмивката заиграва и в твоята вътрешност, наблюдавайки превъплъщението на небето и чудната игра на светлината, слънцето и топлите облаци, преплетени в единство и носещи заряд в простора, свеж полъх в човешката душа, радост и възхита...
Невероятното небе, което се изменя с минути и секунди пред очите ти, придобивайки ту небесно синьо, изпъстрено с пухкави бели облачета, ту мрачно, покрито с тъмно-сива пелерина от сърдит облак. В следващия миг слънчевите лъчите лъчи като с невидим меч прорязват перелината и грейва ясно и ослепително слънце.
Земятa се пробужда и се покрива със зеленина. Самотни дървета са издигнали снажните си снаги и приветстват идващата пролет с напъпили клони, а много от тях са облечени в кокетни зелени премени.
Белите и назъбени скали се издигат величаво над реката, следваща своя естествен ход. В един кратък миг нежна дъга прободе гористата местност в близката далечина. Дъждовни капки заискряват сред лъчите на слънцето. Всичко наоколо е толкова ведро и чисто.
/п.п.това е един момент, който запечатах, когато се прибирах от родния си край, пътувайки с влака към София. Прозорците не се отаваряха и не можах да снимам, но запечатах мига чрез моя словесен начин на изказване. И само си задавах въпроса: “Дали и другите от купето видяха това, което виждам и аз?”/
Та може и Том Соер да се е вълнувал от подобни неща аhmeddoan, нищо чудно :))). Важно е човек да съхрани този детски поглед в себе си, който е способен да се учудва непрекъснато на всичко, което го заобикаля :).
24.05.2011 06:46
24.05.2011 14:41
25.05.2011 18:03