1.
comfy -
Харесвам творчеството на Стефан Цанев -
30.03.2007 05:52
общо взето, не всичко! Но той е човек със собствен мироглед и позиция, които не променя току-тъй, а защитава докрай!!!
Ето, това трябва да "вземем" от него! ;)
Благодаря ти, Звездичке, за ярката светлина! ;)*
цитирай
2.
zvezdichka -
Да Кирил, напълно
30.03.2007 06:38
си прав за това, че трябва да отстояваме мирогледите и позициите си докрай, стига да сме убедени в тяхната правилност и правдивост!
Това, което мен ме провокира и за което си мисля напоследък е,че душата е ненаситна! Тя иска все по вече и повече, копнее, желае... А дали е добре човек да й угажда и да храни копнежите й? И какви плодове би пожънал от това? Въпроси, които са трудни за мен, именно поради естеството на душата...
цитирай
3.
анонимен -
С удоволствие бих защитил Душата. ...
30.03.2007 07:55
С удоволствие бих защитил Душата. Нашата Душа. Която е дар от Бог. Тя е най чистото и непорочно нещо, което притежаваме, поради естеството си. Тя е нещото, което ни кара да сме чувствителни и състрадателни. Тя е нещото, което насълзява очите ни. Тя е нещото , което ни прави да бъдем ХОРА. А за всички "черни" мисли, пориви, и желания. С ръка на сърцето бих обвинил, подсъзнанието ни,, наречено "То". Носител на всичко първично и животинско в нас.
А Душата,... нея с любов бих я подигнал нагоре.. там при топлото слъце да се сгрее, там от където ни е подарена, за да бъдем ХОра, човеци. Любящи, търсещи щастие и Доброта. Бих я прегърнал нежно, защото тя ми сгрява гърдите и ме кара да виждам красотата, да обичам този живот и да искам да съм ЖИВ.....
ЗАщото Тя е храм и майка, на моите чувства!
... от Ушко.
цитирай
4.
zvezdichka -
Благодаря ти Ушко!
30.03.2007 16:42
Твоят отговор стопли сърцето ми. Понякога човек е в противоречия и се лута и търси трескаво, но много често в такова състояние не може да разсъждава трезво, а се обляга на отчаянието, което го раздира отвътре... Но рано или късно човек намира отговора. Знам го и се надявам на това!
Спокойна вечер ти желая :).
цитирай
5.
wonder -
Душата е...
30.03.2007 19:44
...Божествената ни, ненакърнима, алтруистична, безсмъртна същност, стремяща се еволюционно към Светлината и най-чистата ни градивна енергия в безкрая на Мирозданието.
Радвам се, че не споделяте (съвсем) мнението на Стефан Цанев. Аз не го приемам категорично! Както и него впрочем оценявам като най-неуспелия "творец" и най-доказания флегматик, реализиран като "работещ" из Театрална социалистическа България.
Подобни пошлости в посока Душата, може да изрече само някой доста ниЗък дух... в овзи смисъл на "Блажени са нищите духом..."
цитирай
6.
zvezdichka -
Благодаря за мнението wonder
30.03.2007 21:35
Всеки може да открие частица истина в нечие произведение или в някого. Но важното е човек да търси да познава преди всичко себе си и да открива собствените си стремежи, заедно с душата, която носи и какви потенциали съдържа тя. Защото на първо място зависи от човек, с какво съдържание изпълва душата си. А той не може да бъде нещо повече от това, което вече е познал като същност в себе си.
Аз не се наемам никого да съдя. Всеки е удостоен да изживее живота си според както вижда за добре. А познанието зависи от търсенето на всеки човек...
А противоречията са тези, които ни раздвижват за да търсим да познаваме истината и да се задълбочаваме в откриването на скритите същности...
Поздрави!
цитирай
7.
анонимен -
показателен пост )) Сър Ив
30.03.2007 23:17
браво на вас, Уондър и Звездичка! винаги съм ценял умните жени. за нерадост на Стефчо Цаневото, напълно споделям мнението на Чудото. ако почетете малко стихоплетствата му, ще стане ясво, че там няма духовност нито дори духовитост, а само блудкави делнични прозявки.
то ннеговото е все едно къртицата да разказва за полета на орела. съгласен съм и с теб, Звездичке добра, че все нещо научаваме от хората. от този можем да прихванем апатия и да се научим какво е да се изказваш неподготвен.
цитирай
8.
zvezdichka -
Ама аз нямам нищо против
30.03.2007 23:26
Стефан Цанев. И не това е била целта на поста ми. Но всеки има право на мнение. Вярно е, че за много неща се разминават мненията ни, но аз специално прочетох много интересни неща в тази книга. Тъй като ми липсваха основни знания в основата на поезията. Но не за това ми беше и поста де :). Но реших да го споделя.
А всеки открива себе си в този, който му е близък като душевност предполагам :))). Но не съм запозната с творчеството му, макар, че съм провокирана да почета повече неща, написани от него, ако ми остане време естествено...
Но се радвам, че стана и дискусия по въпроса.
А за тези, които не са ме чели аз съм писала за душата и в този пост:
http://zvezdichka.blog.bg/viewpost.php?id=37818
Но просто тези дни бях потънала в едни бурни морета и вятъра ме бе отвял нанякъде :).
цитирай
Тук вече взе да се разгорещява. И интересно към коя група се присъединяваш kveten :). Като за момента се оформят основно представители, които не харесват Стефан Цанев... Ех, накара ме да се засмея, макар, че тези дни нещо не ми е до смях.
Какво да ти кажа за тъмните кътчета... Не знам дали поезията може да докосва, но по-скоро си мисля, че има други думи, които са силни и могат да ни променят, ако ги приемем и пазим в сърцето си. Думите, излезли от най-вътрешното на сърцето, изречени с много обич, думите, които имат за цел да ни докоснат и изцелят, думите, които са като едно мъничко семенце, но ако им дадем шанс те могат да пораснат в нас и да ни направляват, думите, които са истинни и ни дават светлина. Тези думи могат да вършат чудеса в нас, ако отворим сетивата си за тях... Макар, че е трудно понякога, особено когато човек съзнава свои слабости, да се довери. Но може, стига да поиска. Това си го казвам и на себе си дори...
цитирай
10.
zvezdichka -
kveten ти май ми се обиди, но
31.03.2007 22:33
аз не съм имала това предвид. Всеки човек има нещо, с което е ценен, още повече човек като Стефан Цанев, който е и завоювал своето място чрез творчеството, което е създал. Аз имах предвид, че не съм запозната с неговото творчество, а че съм чела само откъслечно някои негови неща, но след като прочетох тази книга, бях заинтригувана и реших за в бъдеще да наваксам с пропуснатото. А и не бих публикувала в блога си човек, който не уважавам примерно... Това просто е недопустимо! Така, че не искам да се получават недоизказани или недоразбрани или криворазбрани неща... За да не остават те в нас, тъй като в една или друга степен могат да ограничат и начина ни на общуване, а аз определено не искам това.
цитирай
Не знам за вас , но аз мисля , че всички думи казани и не казани , споделени и сне поделени ... та дори и това което сте написали тук ... всичко идва от човека и от душата му ... и за мен всичко живо на този свят носи Душа, само че на хората е дадена привилегията да може да говори - и да може по този начин да сподели това което носи в душата си ... Всеки човек носи не само доброта и състрадание но и злоба, болка , завист, жлъч и най - различни чувства в душата си , но за мен най - вече от Душата зависи какво ще надделее в нас ... От душата идват най - красивите неща в живота ни - да виждаме красотата, да чувстваме Любовтта , да споделяме радстти и неволи със скъпите за нас хора ... и се надявам това де и страната която виждаме и показваме на яве , а не лошата и животинска страна ... но какво са ни виновни животните за нашите недостатъци и пороци ... те само се борят да оцелеят, а ние го правим от завист, злоба,алчност ... лудост ...
цитирай
12.
анонимен -
вярно е, душата е нещо много тъмно и ...
01.04.2007 08:05
вярно е, душата е нещо много тъмно и неизбродно. Тъмната нощ на душата - казва Исус.
цитирай
13.
анонимен -
ако душата се стремеше единствено ...
01.04.2007 08:09
ако душата се стремеше единствено към светлината, ние щяхме да сме едни светли същества, добри и почти въздушно леки, както тук на земята така и в отвъдното, но ние не сме, за жалост...
цитирай
14.
zvezdichka -
Благодаря lilavka за коментара ти
01.04.2007 23:16
Много хубаво и точно си се изразила. Харесва ми и твоят поглед за душата :)
цитирай
15.
zvezdichka -
Да анонимен, както много неща
01.04.2007 23:23
в този свят имат двойнствен характер, така и душата ни може да бъде оцветена в бели или в тъмни нюанси. И зависи до голяма степен от нас самите какъв избор правим, какво пускаме в себе си, на какво се надяваме, в каква премяна обличаме душата си... Така, че душите ни са в един кръговрат, в който се губят понякога, но не престават да търсят, да се откриват, да търсят именно тези светли кътчета, в които душата да намира своя уют и покой. Поне всеки мечтае или се стреми към това надявам се, а резултата вече зависи от всеки един поотделно, от това, което е потърсил и това, което е намерил и с него е изпълнил и душата си...
цитирай