Думите – те могат да бъдат както безценни, така и захвърлени като овехтяла дрипа, разкъсана на големи късове парцали.
Безценна е думата, която изцелява, думата, която полетява към най-съкровените кътчета на човешката душа и постила нова реалност пред нея, невиждана досега от човешкото око, която ухае, блести, сияе. Така се явява добрата и блага дума, изречена в точния момент на точното място. Думата, която е всепроникваща и понесена на крилете на любовта. Думата, която стопля и разтопява ледовете, обвили в белоснежен скреж сърцето на човека. Думата, която подкрепява уморената и лутаща се душа. Думата, която е безценен извор, утоляващ жаждата и превръща пустинята в оазис, в предпочитано място за почивка.
Но има и думи – убийци. Думи, покълнали от мрака на човешката душа, които се изливат като ураганен дъжд с единствената цел да съсипват. А те имат и силата да се вкореняват в отчаяното сърце и да довършват живеца в него. Те провокират болката, пробождат сърцето като отварят бездънна яма, която започва да кърви. И човек приемайки тези думи попада в безизходица, в капана на лъжовните думи, които тържествуват в този момент и пируват своята кървава победа.
А ние кои думи предпочитаме? Думите, които раждат живот или думите, които имат силата да убиват? И съзнаваме ли какви думи сеем в душата на човек и какво провокираме с тях в него, към какво можем да подтикнем един обикновен човечец?
А самите ние вярваме ли на всяка дума, която идва към нас? Можем ли да разпознаваме лъжовните от истинските думи? Или сме всеядни и не можем да различим добрата храна, даваща жизненост на съществото ни от лошата и бързо развалящата се храна, която е способна да запали пожари, в които покрай сухото гори и мокрото.
Става въпрос за един наш бивш колега, който живее на село. Бил е безработен и когато решава да се пенсионира идва при счетоводителката, за да иска справка за пенсиониране. А тя по принцип често пъти е една малко ударена в устата и може да те насмете и да те прати по дяволите. Не знам дали го прави съзнато или неосъзнато. Но тя заявила на бедния човечец: “Ти посмъртно няма да се пенсионираш”. А това момиче загуби мъжа си, а също и баща й почина от диабет. А той и мъжа за когото пиша са били колеги. И човекът съчувствайки на нейното нещастие й е помагал като й е карал дърва. И в един момент, когато има нужда от помощ, какво получава като благодарност – “едно лайно” с извинение за думите, които използвам. А той явно е бил чувствителен човек. Като се прибрал в къщи загубил ума и дума. Цели три дена не проговорил на жена си и в крайна сметка нервите му не издържали и посегнал на живота си, като се обесил. А на другия ден му пристигнало и решението за пенсиониране. Ето това имах предвид за думите убийци, а и не само.
Това явно всеки ден минава пред очите ни като на кинолента и ние избираме какви думи да приемаме в себе си и какво да провокираме в човеците около нас.
Всичко е въпрос на търсене, ценностна система и поглед върху нещата от живота.
24.05.2011 04:25
24.05.2011 07:08
24.05.2011 15:20
24.05.2011 15:28
25.05.2011 17:45
25.05.2011 18:31