Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2006 00:43 - Нещо не много лично от моите ученически години...
Автор: zvezdichka Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2055 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 23.10.2006 00:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Ще ви разкрия една тайна. 

Става въпрос за това, което съм била преди и това, което съм сега :). Е няма да се впускам в подробности и да вадя на показ разни лични неща, кирливи ризи и т.н. Казвам за тези, които протриват самодоволно ръце и казват: "Ха, сега ще гледаме шоу". Това, което си мислех да ви споделя от моите ученически години е, че съм била с пристрастия към отделни предмети, както и много от вас предполагам. Един от най-нелюбимите ми предмети беше литературата. Навремето изпивах панически страх, когато имахме домашно и трябваше да развия някоя тема или не дай си боже дойдеше време за класна работа, защото трябваше да подготвя няколко теми наведнъж. Защо е бил този страх ли? Ами защото бях много зле по литература. Когато трябваше да напиша някакво съчинение / тема отивах в читалнята на библиотеката, вземах четири, пет книги по темата, изчитах разните му критици и така седнала на една маса и отворила всички книги наведнъж сглобявах темата, като препишех едно изречение от единия критик, друго - от другия. Ама мъка ли беше това :).И мога да кажа, че този ми неинтерес от онова време не ми е бил от полза в сегашното време. Защото усещам, че съм пропуснала много неща. Когато нещо не ти е интересно или по точно ти е тормоз - ти пропускаш тези важни неща. 
Да, но интересно, че това остана в миналото. Нещата от тогава много са се променили, както сте разбрали и от "драскаческите" ми умения напоследък /много грубо се изразих между впрочем/ или по-точно моят начин на изразяване чрез писане. За което се радвам между впрочем и преоткривам литературата като наука, макар и многото празни полета в мене. Малко по малко мозайката се попълва или по точно, когато човек се научи да познава себе си, той добива и тази възможност да може да се изразява на достъпен език. Може би много фактори са ми повлияли, но това което исках да ви кажа, че едно време "бях гьон" по литература, а сега тя ме интересува и увлича по своя си начин :). На моменти даже съжалявам, че още тогава не съм я открила тази магия - писането, но както се казва в народните мъдрости: "Всяко нещо с времето си" или "По-добре късно отколкото никога" :). Та така с моите откровения в този късен или по-точно ранен час.



Тагове:   Моите,   Много,


Гласувай:
0
0



1. piccola - :):):)
23.10.2006 07:31
как се радвам, че страстта е заразила и теб!:):):)
цитирай
2. zvezdichka - :)
23.10.2006 07:39
Абе май е повече и от страст. Не знам как да го определя, но май е по-силно и от мен дори :))).
цитирай
3. artanis - литературата и историята
23.10.2006 09:13
са сред най-лошо мотивираните предмети. Мразех литературата заради лоши учители. Но намерих правилния подход с напътствията на правилния учител, който ми позволяваше да чета в час безумните си, повлияни от Уелш опити в прозата :) За историята не искам да започвам.

поздрави:
цитирай
4. dadide - ***
23.10.2006 10:28
*пристрастията" към някой учебен предмет в ученическите години се превръщат в кратки, но точни отметки, по който може да разбереш даден човек, да го "разгадаеш"
цитирай
5. nessa - Странно..
23.10.2006 12:18
никога не съм имала "нелюбим" предмет. Имало е учители, които съм лъгала, че не знам нищо, защото съм ги мразила, но тайничко вкъщи си препрочитах всичко от чисто любопитство. :)
цитирай
6. zvezdichka - Kогато
23.10.2006 13:19
става въпрос за нещо, което трябва да излезе насила от теб, т.е. ти за определен момент не можеш да се справиш в с него, като в моя случай преди: да разсъждаваш свободно по дадена тема и да изказваш мнение и възгледи по това, което самата творба навява в теб, то тогава не ти е любим предмет. Като трябва да учиш за оценка, а от тебе дефакто нищо не може да излезе :(. Така съм се чувствала преди, много, много отдавна.
т.е. любими са ти тези, които са в кръвта ти, които те грабват от първия момент, в които се упражняваш и виждаш реални резултати, които ти идват от вътре да направиш, но определящо е все пак и желанието. А то до голяма степен зависи и на какъв учител ще попаднеш.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4213451
Постинги: 487
Коментари: 6797
Гласове: 21238
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930