Прочетен: 3009 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.10.2006 00:48
Ще ви разкрия една тайна.
Става въпрос за това, което съм била преди и това, което съм сега :). Е няма да се впускам в подробности и да вадя на показ разни лични неща, кирливи ризи и т.н. Казвам за тези, които протриват самодоволно ръце и казват: "Ха, сега ще гледаме шоу". Това, което си мислех да ви споделя от моите ученически години е, че съм била с пристрастия към отделни предмети, както и много от вас предполагам. Един от най-нелюбимите ми предмети беше литературата. Навремето изпивах панически страх, когато имахме домашно и трябваше да развия някоя тема или не дай си боже дойдеше време за класна работа, защото трябваше да подготвя няколко теми наведнъж. Защо е бил този страх ли? Ами защото бях много зле по литература. Когато трябваше да напиша някакво съчинение / тема отивах в читалнята на библиотеката, вземах четири, пет книги по темата, изчитах разните му критици и така седнала на една маса и отворила всички книги наведнъж сглобявах темата, като препишех едно изречение от единия критик, друго - от другия. Ама мъка ли беше това :).И мога да кажа, че този ми неинтерес от онова време не ми е бил от полза в сегашното време. Защото усещам, че съм пропуснала много неща. Когато нещо не ти е интересно или по точно ти е тормоз - ти пропускаш тези важни неща.
Да, но интересно, че това остана в миналото. Нещата от тогава много са се променили, както сте разбрали и от "драскаческите" ми умения напоследък /много грубо се изразих между впрочем/ или по-точно моят начин на изразяване чрез писане. За което се радвам между впрочем и преоткривам литературата като наука, макар и многото празни полета в мене. Малко по малко мозайката се попълва или по точно, когато човек се научи да познава себе си, той добива и тази възможност да може да се изразява на достъпен език. Може би много фактори са ми повлияли, но това което исках да ви кажа, че едно време "бях гьон" по литература, а сега тя ме интересува и увлича по своя си начин :). На моменти даже съжалявам, че още тогава не съм я открила тази магия - писането, но както се казва в народните мъдрости: "Всяко нещо с времето си" или "По-добре късно отколкото никога" :). Та така с моите откровения в този късен или по-точно ранен час.
поздрави:
т.е. любими са ти тези, които са в кръвта ти, които те грабват от първия момент, в които се упражняваш и виждаш реални резултати, които ти идват от вътре да направиш, но определящо е все пак и желанието. А то до голяма степен зависи и на какъв учител ще попаднеш.