Непознат у нас, Вели ед-Дин Абдур-Рахман Ибн Мухамед Ибн Халдун ел-Хадрами (1332-1406) е един от най-уважаваните историци, социолози и икономисти в света. В неговия труд “Мукаддима”, познат още като “Пролегомена” или “Въведение в историята”, се счита за първия завършен трактат върху основите на либералната икономика. Учените го ценят като предшественик на Макиавели, намират го дори за по-задълбочен теоретик от прочутия флорентинец.
От Ибн Халдун черпят идеи френските физиократи в зората на модерната икономическа наука.
Съществуват основателни съмнения, че “бащата на икономиката” Адам Смит е “заел” от Ибн Халдун основите за своето “Богатство на народите”, като трудовата теория за стойността, тезата за богатството на нацията като натрупан капитал и идеята за относителните цени на стоките. А ако откритията трябваше задължително да носят името на първоавтора си, то прословутата “крива на Лафер”, крайъгълният камък на модерната “икономика на предлагането”, щеше да е позната като кривата на Ибн Халдун.
Векове преди “икономистите на предлагането” великият ислямски учен пише дословно:
“Когато данъците на поданиците са ниски, те имат енергия и стремеж да работят. Предприятията растат и се увеличават, защото ниските данъци дават удовлетворение. Щом предприятията растат, данъчните приходи се увеличават. Но ако данъците се увеличат в свръх границите на равновесието, резултатът е, че интересът на поданиците изчезва, защото като сравнят разходите и данъците с дохода си и видят малкото печалба, която им остава, те губят надежда. Затова много от тях се отказват от цялата си икономическа и културна дейност. Резултатът е, че общият приход от данъци намалява.”
Това е писано през 1377 г. Няма по-точна и ясна формулировка на принципа за данъчния оптимум. Убеден съм, че още много постулати на Ибн Халдун за икономическата теория тепърва ще “преоткрие”, например учението за асабията като основа на стопанството, властта и управлението. “Асабия” се превежда като кохезия, солидарност, нуждата от единодействие, която обединява. Сам човек не може да произведе всичко, от което се нуждае, но заедно хората могат да произведат повече, отколкото им е нужно, за да преживеят. За да е възможна съвместната дейност, е нужно всеки от индивидите да подчини своя интерес на общия. Асабията, единодействието ражда потребността от власт, която да ограничава агресията на отделния индивид към другите и към общността.
Властта, казва Ибн Халдун, винаги се концентрира в ръцете на една личност - владетеля, който олицетворява силата на общността. Добрият владетел според Ибн Халдун е този, който ползва властта, за да увеличава асабията. Той не трябва да е много умен, “защото мъдростта покварява”. Лошият владетел ползва принудата, за да вземе от обществото повече стойност, отколкото му е нужно, за да го защитава от вътрешна и външна агресия. Така той се огражда с ненужен лукс, луксът корумпира морала на царя и царедворците. Принудата и диктатът на властта се засилват, смазват достойнството на поданиците и раждат раболепие. Така държавата запада,а според Ибн Халдун по три признака познаваме, че разпадът е започнал:
- Корупция на правителството
- Високи данъци
- Обезценените пари (сиреч поскъпване на стоките)
Корумпираната власт има нужда от все по-скъпа издръжка, изстисква все повече стопанството чрез данъците, а принася все по-малко полза. Хаосът в стопанството и обществото расте, а асабията, разбирателството и желанието за работа намаляват. Точно обратното върши справедливата власт. Тя носи повече полза, отколкото струва издръжката й, държавата върви добре и процъфтява. Припомняйте си правилата на Ибн Халдун и запомнете предупреждението на мъдреца: “Нека се знае, че в началото на династията данъците дават големи приходи от ниско облагане. В края на династията данъците дават малко приходи от високо облагане.” Да! Има ли нужда от коментар?!...
По материал от сайта:
Бих желала да изразя мнение и за употребената в текста фраза"мъдростта покварява".Според мен мъдростта не е възможно да носи такива негативи. Доказателство за това са многото мъдри хора, мъдреците които са се появявали периодично в нашата човешка цивилизация,които са допринася ли много съществено за напредъка, еволюцията, просветлението! Поздрави за темата!Хубава вечер!
Чест и почитания, приятелю!
Бих желала да изразя мнение и за употребената в текста фраза"мъдростта покварява".Според мен мъдростта не е възможно да носи такива негативи. Доказателство за това са многото мъдри хора, мъдреците които са се появявали периодично в нашата човешка цивилизация,които са допринася ли много съществено за напредъка, еволюцията, просветлението! Поздрави за темата!Хубава вечер!
В този живот неясното е прекалено много, едно от тях е докога може да продължи доброто или пък лошото.
Относно покваряващата мъдрост - ако мъдростта се използва неправилно, манипулативно, то тя се превръща в пошла лукавост, подтикваща нейния притежател да се мисли за всесилен властелин, който стои над останалите люде и може да ги третира като животни...
Приятна вечер :)
Чест и почитания, приятелю!