Прочетен: 20831 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 08.02.2012 12:31
"Къде, си, Капитане,
във новия надежден век?
Всели на всекиму да бъде
Достоен българин – човек!”
Видях от страницата на моите фейсбук приятели – “Родопските Хайдути”, че днес се честват 112 години от смъртта на Капитан Петко Войвода и реших да ви покажа мои снимки от 2010 г., които са тясно свързани с личността на този легендарен българин. Поклон пред неговата героичност и нека си спомним за него, за това, че капитан Петко Войвода не жалеше ни живот, ни сили , но самоотвержено се бореше за свободата на подтиснатите българи, защищаваше родопчаните и е посветил живота си за освобождението на беломорските българи.
Има едно място, което пази спомени и паметта за този велик българин.
Селцето, в което има специално място, отредено на този Родолюбец е село Пелевун (или както е новото му име Плевун), в което има музей, съдържащ етнографска сбирка и фото-експозиция за живота и дейността на капитан Петко войвода.
И името на Петко Войвода е тясно свързано с църквата „Св.Пантелеймон” в село Пелевун. Разказаха ми следната история: По принцип малоазиатските българи се заселват в селото в периода от 1912 до 1914 г. , а преди това в селото са живели гърци. Гърците са имали поверие, че ако на празника на Константин и Елена занесеш парите си в черквата, ти се умножава богатството. Турците са знаели за това поверие и заедно с англичанина Сенклер са искали да ги ограбят. Но гърците се притеснявали и затова се оплакали на капитан Петко войвода, който е бил в Ивайловград и дошъл в Пелевун заедно с 4 казака и няколко четника. Вечерта едно овчарче викало по улиците: „Турците обикалят селото”. И капитан Петко войвода изпратил 4-те казака в Ивайловград да повикат помощ. Тримата били убити, единия бил ранен и пеша продължил към Ивайловград. Капитан Петко войвода останал само със четниците. Вечерта хората били събрани в църквата. Капитан Петко войвода е искал да ги изведе, но попа е решил да проведе литургията. В това време се завързва сражение. Башибозука стрелял отвънка, а хората били затворени в църквата. Турците запалили натрупания дървен материал за строежа на училище. В това време капитан Петко войвода вдигнал бяло знаме за примирие. Тогава (1878г.) центъра на селото бил с големи черници и турците седнали под тях. Капитана е изчакал да изтече примирието и е наблюдавал на кого първо ще поднесат кафето значи той е най-главния и го убил, след което настанала суматоха сред турците. В това време дошла и помощта от Ивайловград и подгонили турците и така спасили пелевунчани.
И днес много ясно личат следите от куршумите върху мазилката на църквата.
В знак на признателност му е издигнат паметник, паметна плоча, чешма.
Прилагам и информация от нета:
Роден е в родопското село Доган Хисар на 18 декември 1844 година.
(Село Доган Хисар /Соколова крепост/ е разположено в малка котловина на 23 км. северно от Дедеагач, близо до старите български села Дервент, Домуздере, Сачанли, Тахтаджик и Голям Дервент.)
Едва 17- годишен той се посвещава на освобождението на Тракия. Смъртта на брат му и на негови роднини преобръщат живота му. Неговият живот се разделя на два революционни периода. Първият е хайдушкото движение. Той е свързан повече с личностни отношения. Заляга на лични отмъщения, когато някой бей или турски чиновник унижи някои българи. Но още от ранния си период той проумява идеята за свобода, като започва да се бори срещу гнетта и беззаконието на турците спрямо всички поробени народи в османската империя.
Той не дели българи, арменци ,сърби. Всеки, който се чувства по някакъв начин ощетен в рамките на империята, Петко винаги му е оказвал помощ. Това назряване на идеи се оформят чрез дългите пътувания, които е осъществил. Той е пребродил цяла Тракия и Македония, Гърция, Крит. Бил е в Италия, във Франция, в Египет и в Русия. Взел е участие в гвардията на италианския революционер Гарибалди. Той го поставя начело на отряд на 30 души гарибалтийци.
Участва в борбите на гръцкия народ за национално освобождение. Участва в критското въстание през 1868 година, където му е дадено званието капитан.
Вторият път, когато получава това звание е от заслуги към руската армия по време на руско-турската война.
По време на Стамболов той изпада в немилост. Има непристойни обвинения срещу него. Попада в затвора.
Интерниран е в Трявна. Умира в нищета, но винаги е обичал българския народ.
Ето и народната памет, която е обезсмъртила личността на Петко Войвода в хайдушката песен:
ВЪВ ЕДНО ЦАРСТВО ДВА ЦАРЯ
Том ІІІ: Хайдушки и исторически песни
Де се е чуло, видяло,
във едно царство два царя,
два царя, два господаря.
В Стамбула Султан царува,
в Мароня Петко войвода
и неговата дружина.
Султана хабер проводи
на паши и на везири
дано си Петко помамят,
във Стамбул да го изпратят,
при царя служба да служи.
Петко е хитър гидия,
войвода се лесно не мами...
Царят му писмо проводи:
- Аферим, Петко, машалла,
ти имаш глава разумна,
елами, Петко, в сараи,
везирин ща те направя,
на везирите баш-везир...
Капитан Петко войвода
Султану писмо отвърна:
- Не ща везирин да ставам,
не ща в сараи да седа.
Стига ми мене царството,
дето ме тачи народа,
еснафи и сиромаси,
вдовици и клети сираци...
Башклисе, Димодишко (Петко войвода (1844-1900). Сборник от статии, документи и материали. /Отгов. ред. Ан. Примовски. С., 1954, с. 325).
Прилагам и други снимки, които снимах в музея между които се вижда устава на Българо-Родопската дружина "Защита", благодарствени писма на родопското население до войводата и други материали в печата и от живота на Петко Киряков:
До Витоша по въздух и земя
Гигантско опасно растение вирее на Витош...
07.02.2012 21:44
Каквито ги няма днес ...противопоставил се на продажните ни политици в първите години след освобождението!
Реших да покажа тези мои снимки, защото може би не са много популярни в нета.
Благодаря ти Марине!
Дори ми се извиниха в лично съобщение. Всеки може да се обърка неволно.
Но се радвам, че хареса темата colobur и че имаш буден дух!
Каквито ги няма днес ...противопоставил се на продажните ни политици в първите години след освобождението!
Но си мисля, че във всеки един от нас има зрънца от капитан Петко войвода. Но важното е, човек да бъде буден и дързостен и да не си затваря очите пред неправдите.
Благодаря ти за коментара!
/п.п. между другото ми стана интересно и започнах да си припомням филма за Капитан Петко войвода, защото съм го гледала много отдавна./
08.02.2012 10:29
Бъди здрав и успех и в твоите начинания!
Днес на България и трябват такива синове като капитан Петко войвода!!
Да сведем глави и да помълчим пред загиналите от бедствието в село Бисер!
Поклон !
Днес на България и трябват такива синове като капитан Петко войвода!!
Да сведем глави и да помълчим пред загиналите от бедствието в село Бисер!
Поклон !
Поклон пред личността на Капитана!
Да сведем глави и да почетем и хората, които загинаха в стихията!
ПОЧИВАЙ В МИР КАПИТАНЕ, ПОЧИВАЙ В МИР ВОЙВОДО!
ПОЧИВАЙ В МИР КАПИТАНЕ, ПОЧИВАЙ В МИР ВОЙВОДО!
Тежко е, когато човек е отдал живота си, за да се бори за справедливост, за правда и свобода и в последните дни на живота си поради нечии възгледи, поради политика делото му се счете за нищо... Тежко е било на душата на войводата в този момент, но народа със сигурност не го е забравил!
Човек като обикаля различните краища на България научава много нови неща, среща се с интересни хора, вижда красивата природа, но винаги има и повече. Имам невероятни спомени от това село, от хората, с които се запознахме и на които гостувахме и на които посветих 2 постинга в блога си и от Ивайловградския край като цяло. Пак ни се е приходило натам. А аз не съм успяла толкова неща да разкажа това ни пътуване.
Та някои неща съм ги видяла в музея, историята ми разказаха хора от селото, а някои като по подробна биографична справка прочетох в нета. Жалко, че не са запазили родната му къща, тъй като българите там в днешно време не са на голяма почит. Но хората наистина са го обичали, защото се е грижел за тях, милеел е за свободата им!
Поздрави!
Поздрави!
Благодаря ти за инфомацията, която допълва и моя постинг. Явно не е случайно, че точно Васил Михайлов, един достоен българин изпълнява ролята на Капитан Петко войвода - друг Голям българин!
Поздрави и приятни почивни дни!
Трябва да си припомняме какви сме били и не само това! То трябва да заживее в нас самите и да ни бъде за пример, за да може да бъде двигателна сила и за нашето самочувствие като българи!
Искам да споделя един драматичен момент, който изгледах във филма за Капитан Петко войвода. В епизод 9 Капитан Петко войвода е набеден за руски шпионин и софийския градоначалник издава заповед за арестуването му. Но от Пловдив се застъпват за него негови бивши четници, които в момента са на служба в армията. И така градоначалника решава да го предаде на турските власти. Изпратен е в Ямбол и там се стичат хората да го посрещнат като герой. Съпроводен е с конвой до село Кошукавак (Крумовград), за да бъде предаден на турците според заповедта. Но народа го посреща с хляб и сол, с гайди и народна музика, с трапези, като личен гост. Освобождават го, понасят го на ръце и го даряват с дарове. Много покъртителна сцена. Започва от 1:15 мин. до 1:22 мин. Кой може да изтрие любовта на хората от сърцата им??? Много показателен момент за почитта към героя!!! И накрая на епизода разума проговаря в лицето на градоначалника на Кошукавак, който приветства войводата както си му е реда. И изпраща разписка на софийския градоначалник по неговия подчинен, че е получил арестанта.
На въпроса му: “И все пак г-н началник какво ще го правите този войвода?” Той просто отговаря: “Ще го пусна да си отиде във Варна и ще го изпратя както му се полага. А там във Варна каквото искат, това да го правят. Аз един бивш български хайдутин-бранител на тракийските и родопските българи няма да го предам на турците! Това ще е позор за България... Разбра ли невежо говедо? Или не разбра?”