Зимата обикновено ме провокира да пускам снимки от Русе, въпреки, че първоначално не съм имала такива намерения. А тази неделя в Русе беше студено. Студено и приказно. Приказния момент идваше от скрежа, с който бяха посипани дървета в Русе.

И в такава студена неделна утрин човек се радва, когато отива в храма, когато има възможност да се срещне със светли хора, със своя свещеник и пламенното му слово, което не го оставя безразличен в тази утрин и стопля душата му. И най-важното има възможност да отдаде почитта си на своя Господ и да участва тайнството на Неговото причастие и Неговия завет. Замислих се, че наистина има хора, които са целунати от Бога! И срещата с тях изпълва с радост, дарява светлина и топлина в сърцето на човек. Такъв човек е отец Стефан, за който вече съм писала в блога си. Мога да кажа, че когато той служи в храм “Св. Николай” е празник за човека на вярата. Господ да му дава живот и здраве и да го подкрепя в благородната му мисия – спасението на човешката душа.

 

Та думата ми беше за времето в Русе и приказката, на която се насладих след като напуснахме храма. Решихме с нашите приятели да се почерпим в пицария “Рома”, тъй като там е топло и уютно. И отивайки към пицарията пътя ни мина покрай Дунава.

Татковци бяха извели децата си и ги пързаляха с шейничките им или по скоро се надбягваха с шейничката :).

Бялото се преливаше в синьо и синьото в бяло.

Пейзажът беше омайващо красив. Сякаш човек е попаднал в приказното ледено царство на Снежната царица. Единствено слънчицето ни извеждаше от неговите владения и ни караше да се усмихнем.

Разхождайки се по алеята в далечината забелязах паметник, който интересно досега не беше попадал в полезрението ми.

Забавлявахме се, като удряхме някое дърво и скрежа се посипваше нежно около нас и обвиваше с бяла пелена заобикалящите ни обекти.

Та това беше накратко нашата разходка около Дунава.

Това, което забелязах като се прибрахме в къщи, че скрежа отдавна се беше стопил. Но не и по дърветата около Дунава т.е. времето в околностите на Дунава беше различно от това в кварталите на Русе. Тази сутрин при нас в района на гарата нямаше никакъв скреж. Но отивайки на работа в района на болницата очите ми не се откъсваха от дърветата. Сякаш ги виждах за първи път. Толкова нежна беше бялата им ледена премяна.
Въпреки студа, който беше сковал Русе зимата беше очарователно красива!

 
/п.п. Студа обаче не се шегува. Като отидох на работата днес установих, че е замъзнала едната чешма и тоалетните казанчета. Като си тръгвах от работа реших да взема автобус и за първи път виждам спирката пълна с толкова много хора. Автобусчето беше също пълно на макс. От кондуктора дочух, че тролеите са "излезли извън релси" и поради тази причина е пренаселено с пътници./