Постинг
02.06.2010 14:10 -
Размисли за филма “Писмо до Америка” и спомен за местата, които видях във филма – част 2 – село Горно Спанчево
Успоредно със стръмните и непристъпни самотни сипеи, които Иван изкачва в търсене на пътя към селото на Камен се зареждат картини от станция на метрото в Ню Йорк с многото хора там, които винаги бързат. И думите на Камен, които остават да висят някъде в пространството, изпратени във вид на видео писмо...
“Къде отиват? Някои си знаят. А аз накъде отивам? Въобще за къде сме се запътили? Бързаме, движиме се, това ли е най-важното? Странното е, че тук сред толкова хора се чувствам най-сам. Здрасти Иване!”
Село Горно Спанчево, намиращо се в подножието на Пирин планина. Но интересно, че това село е голямо и живо, но там горе на един хълм селцето отдавна е застинало.
Там горе на хълма отдавна няма живот... Стръмен път...
Ето по този път разпознах, че филма е бил сниман и в Горно Спанчево или само тази малка част от него. И реших и да ви покажа къщите, които заварихме на хълма. Явно той е бил пречката жителите на селото да изоставят къщите си и да се преместят в ниското. Колко жалко наистина, а какъв простор се разкрива от там.
В един миг пред мен лъснаха контрастите на времето. Разруха, съборени камъни, които навярно са крепели някой зид на къща...
Влизаме в горната махала:
Пред погледа ми къщи от едно отминало време, изградени от камък и керпич, някои от които са се превърнали в руини.
Прозорец като черна дупка зее самотен...
Паркирахме колата до една рухнала къща. Но май не е само една... Зависи от погледа.
И тръгнахме на разходка из селото.
Една много тъжна разходка и уникална при това, която навява много тъга и със сигурност крие спомени за едни по жизнерадостни дни, когато тук е кипял живот и дечица са щъкали из малките улички...
Колко симпатични са къщичките със старите турски керемиди. Крият някаква задушевност от миналото...
Покривите на къщите ми приличаха на морска вълна.
Тази сграда е по масивна и може би е била някоя общинска сграда – я училище, я съвет, а може би магазин...
Хората са гледали лозички, плодни дръвчета, сушели са или тютюн, или билки...
Една масивна каменна къща с турски керемиди беше удържала набезите на времето и може би беше една от малкото къщи тук с присъствие на живот.
А селото в долната махала живееше своя живот...
А руините горе стърчаха и може би много малко хора повдигаха очите си нагоре и ги забелязваха...
И след кратката пауза се връщам отново на филма “Писмо до Америка” или по точно до следващата сцена от него. Ето от началото на този клип разпознах, че са снимали в селцето Горно Спанчево. http://www.vbox7.com/play:b37b6183 Един селски човек на фона на невероятната Пирин планина, който изплаква мъката си... Човеколюбив, искрен и много естествен, който жадува да намери жената на живота си. “Гледал ли си за самотните сърца? Такива като мен...” Така се изрази героя. Човек, който търси радостта и удовлетворението от живота. Засяга се много важен въпрос – човек да говори истината, за да го приемат такъв, какъвто е. Защото тя лъжата не дава добри плодове в живота и човек ще е в непрекъснато надбягване с нея. Няма спокойствие и отпускане, когато човек избира лъжата за приятел...
/п.п Потърсих информация в нета за селцето Горно Спанчево и по точно защо се е обезлюдила тази горна махала, но не намерих такава.../
Там горе на хълма отдавна няма живот... Стръмен път...
Ето по този път разпознах, че филма е бил сниман и в Горно Спанчево или само тази малка част от него. И реших и да ви покажа къщите, които заварихме на хълма. Явно той е бил пречката жителите на селото да изоставят къщите си и да се преместят в ниското. Колко жалко наистина, а какъв простор се разкрива от там.
В един миг пред мен лъснаха контрастите на времето. Разруха, съборени камъни, които навярно са крепели някой зид на къща...
Влизаме в горната махала:
Пред погледа ми къщи от едно отминало време, изградени от камък и керпич, някои от които са се превърнали в руини.
Прозорец като черна дупка зее самотен...
Паркирахме колата до една рухнала къща. Но май не е само една... Зависи от погледа.
И тръгнахме на разходка из селото.
Една много тъжна разходка и уникална при това, която навява много тъга и със сигурност крие спомени за едни по жизнерадостни дни, когато тук е кипял живот и дечица са щъкали из малките улички...
Колко симпатични са къщичките със старите турски керемиди. Крият някаква задушевност от миналото...
Покривите на къщите ми приличаха на морска вълна.
Тази сграда е по масивна и може би е била някоя общинска сграда – я училище, я съвет, а може би магазин...
Хората са гледали лозички, плодни дръвчета, сушели са или тютюн, или билки...
Една масивна каменна къща с турски керемиди беше удържала набезите на времето и може би беше една от малкото къщи тук с присъствие на живот.
А селото в долната махала живееше своя живот...
А руините горе стърчаха и може би много малко хора повдигаха очите си нагоре и ги забелязваха...
И след кратката пауза се връщам отново на филма “Писмо до Америка” или по точно до следващата сцена от него. Ето от началото на този клип разпознах, че са снимали в селцето Горно Спанчево. http://www.vbox7.com/play:b37b6183 Един селски човек на фона на невероятната Пирин планина, който изплаква мъката си... Човеколюбив, искрен и много естествен, който жадува да намери жената на живота си. “Гледал ли си за самотните сърца? Такива като мен...” Така се изрази героя. Човек, който търси радостта и удовлетворението от живота. Засяга се много важен въпрос – човек да говори истината, за да го приемат такъв, какъвто е. Защото тя лъжата не дава добри плодове в живота и човек ще е в непрекъснато надбягване с нея. Няма спокойствие и отпускане, когато човек избира лъжата за приятел...
/п.п Потърсих информация в нета за селцето Горно Спанчево и по точно защо се е обезлюдила тази горна махала, но не намерих такава.../
Много ми хареса това, което видях и прочетох в постинга ти! Отворих и първата част. Просто много обичам този филм, внушението му ми е много скъпо! Благодаря ти!
цитирайми хареса georgibogdanow и въпреки, че и преди го бях гледала, сега като бяхме посетили някои от тези места, в които е сниман филма, забелязах нови неща, които явно преди са останали скрити от мен. И не само местата. Аз съм се помъчила да направя задълбочен анализ на всичко, което ме е впечатлило в този филм. Изгледах почти всички клипове и самия филм изгледах 2-ри път, защото бях изтървала началото му по сателита, за да подбера тези, които биха могли да подкрепят казаното от мен. И е много човечен този филм. Има много посоки, които грабват душата ми, защото съответстват и на вътрешните ми очи!
Благодаря ти за коментара!
цитирайБлагодаря ти за коментара!
тъжни думи - Накъде сме се запътили?
цитирайОтвратих се , защото са безкрайно много в България. Един, два, пет, че и петстотин постинга да се пуснат, резултата ще е един и същ - НУЛА.....
Ние ги гледаме и се товарим, товарим нашето съзнание и нищо неможем да променим. Все едно е да гледаме скелети да говорим, че това се били красиви хора, които са печелили комнкурси по красота.
Да, но преди време.
Не съм гледал филма няма да го коментирам, ще кажа за другата крайност.
Тук разруха и постош, а в градовете гета и паплач от цигани и мръсотия.
Може би тези многобройни снимки трябва да бъдат окачени в коридорите на Парламента, за да знаят тези от които зависи нашият живот какво трябва да променят и какво представлява България сега, съща, за която те би трябвало да милеят и да работят.
цитирайНие ги гледаме и се товарим, товарим нашето съзнание и нищо неможем да променим. Все едно е да гледаме скелети да говорим, че това се били красиви хора, които са печелили комнкурси по красота.
Да, но преди време.
Не съм гледал филма няма да го коментирам, ще кажа за другата крайност.
Тук разруха и постош, а в градовете гета и паплач от цигани и мръсотия.
Може би тези многобройни снимки трябва да бъдат окачени в коридорите на Парламента, за да знаят тези от които зависи нашият живот какво трябва да променят и какво представлява България сега, съща, за която те би трябвало да милеят и да работят.
ЗВЕЗДИЦА МОЯ ЛЮБИМА..УНИКАЛНО НАПРАВЕН ПОСТИНГ И ВСИЧКО ИМА В НЕГО И БОЛКА И КРАСОТА И ОБИЧ КЪМ РОДНОТО!
ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778
цитирайИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778
тъжна песента, но аз такава я избирах, в съответсвие с постинга ми.
Май все по-малко хора си задават този въпрос: "Накъде сме се запътили?", обхванати от течението, ежедневието и еднообразието на живота.
Радвам се на посещението ти Люба :).
цитирайМай все по-малко хора си задават този въпрос: "Накъде сме се запътили?", обхванати от течението, ежедневието и еднообразието на живота.
Радвам се на посещението ти Люба :).
за съжаление Стефчо... И на много места ги има руините, запустялите къщи и тъгата от обезлюдяването на даден район. Това е въпрос на политика и избора на човек. Има места, където трудно се живее и най-вече липсата на препитание или други фактори провокират тези процеси...
Може би си прав относно съвета, макар, че отгоре погледите им със сигурност са насочени в други посоки...
А филма си заслужава да се изгледа :). Мен специално много ми хареса. Макар, че и в него има много тъга. Но най-важното е, че когато човек се бори за живота и е в движение, той проглежда за някои съществени неща.
цитирайМоже би си прав относно съвета, макар, че отгоре погледите им със сигурност са насочени в други посоки...
А филма си заслужава да се изгледа :). Мен специално много ми хареса. Макар, че и в него има много тъга. Но най-важното е, че когато човек се бори за живота и е в движение, той проглежда за някои съществени неща.
Юлия. Филма ме провокира да споделя и за тези места. Не че предварително съм имала идея да го правя. Но местата, които разпознах в него, а и самия филм така ме докосна, че реших да споделя и за срещата на Иван със част от тези обикновени хорица.
И имаш разрешението ми :)
цитирайИ имаш разрешението ми :)
9.
panazea -
Кой ще запее хубавата песен , когато всички ,които я знаят , умрат! така ли ще загине народната памет? Като тези рухнали къщи?
03.06.2010 18:51
03.06.2010 18:51
Привет,Звездичке!
цитирайКато гледам тези полусъборени къщички, се замислям, че във всяка една от тях е кипял живот, че те са живота на ред поколения, а сега са просто "загубени" във времето. Съдби изчезнали и незнайни, след време, поколения без продължение.
цитирайАз мисля, че все още има хора, които милеят за родното и за волната песен, но не навсякъде е така може би. Човек трябва да е бил запален от детството си и да обича с цялото си душа фолклора. Но не знам младите - дали имат желание да вложат таланта си в тази посока... Когато чалгата е навлязла трайно в тяхното ежедневие, заедно с "ценостите", които предлага...
Но пак това явление с опазване на песента не е навсякъде и тези хора са като запалени звездици, които греят и пазят народното творчество, бит и култура. Но там където огъня не е запален със сигурност в един момент ще бъде застигнат от съдбата на рухналите къщи за съжаление...
А всеизвесно е, че когато една душа пее, то и животът й е по лек.
Поздрави Тони и благодаря за коментара!
цитирайНо пак това явление с опазване на песента не е навсякъде и тези хора са като запалени звездици, които греят и пазят народното творчество, бит и култура. Но там където огъня не е запален със сигурност в един момент ще бъде застигнат от съдбата на рухналите къщи за съжаление...
А всеизвесно е, че когато една душа пее, то и животът й е по лек.
Поздрави Тони и благодаря за коментара!
И това е тъжно наистина, защото животът е замрял в тях, а когато живота в един дом, в една душа дори замре, няма място за радост... Остава само спомена, ако има кой да помни обаче...
Благодаря ти за коментара!
цитирайБлагодаря ти за коментара!
жалкото е че можеш да ги видиш из всички кътчета на България!
Мисля че това съм го споделяла и преди - за един парк в моя роден град - където ходех на разходка с мама и татко и приятели като дете - сега е с разбити алеи, отсечени от циганите дървета, запустял и страшен. Водех моето дете няколко пъти там на разходка, и всеки път със страх, че може цигани да ни нападнат.
Не е това бъдещето, за което сме мечтали...
цитирайМисля че това съм го споделяла и преди - за един парк в моя роден град - където ходех на разходка с мама и татко и приятели като дете - сега е с разбити алеи, отсечени от циганите дървета, запустял и страшен. Водех моето дете няколко пъти там на разходка, и всеки път със страх, че може цигани да ни нападнат.
Не е това бъдещето, за което сме мечтали...
е shania16... Като се замисля и парка в моя роден град е изоставен, а е толкова хубав. И жалко за дечицата най-вече, защото те имат нужда от разходка и разнообразие, да избягат от прашните улици по които хвърчат коли. Но жалко, че не се мисли в тази посока.
А наистина тези места са навсякъде в България и ние с моя съпруг все по често се сблъскваме с такива за съжаление...
цитирайА наистина тези места са навсякъде в България и ние с моя съпруг все по често се сблъскваме с такива за съжаление...
Били са нови, живот и мечти е имало в тях, а сега са останали само нищетата и безхаберието ... самотата
цитирайболи от всяко нещо, което е захвърлено на доизживяване, защото картинката не е особено лицеприятна, когато я няма грижата, когато го няма стопанинът на дома...
Безхаберие и самота - тъга...
цитирайБезхаберие и самота - тъга...
За мене беше шок да видя, мястото където пораснах, цялото в руини. Като дете може би стотици пъти съм минавал по тези пътеки, знаех всяка къща, познавах лицата на хората , които живееха в тях.Всичко това се беше запечатало в паметта ми , като един прекрасен сън и всички тези стари къщи ,никога не са ми изглеждали грозни и неугледни.След толкова години, от старото село и може би от нашата къща , са останали куп камъни.Въпреки всичко изразявам голямата си благодарност към теб , Звездичке, че с тези снимки ме върна в детството ми.А доколкото искаш да знаеш за историята на селото и защо е изчезнало, питай и каквото знам, ще го разкажа!!!
Сърдечен поздрав от Испания!!!
цитирайСърдечен поздрав от Испания!!!
Да вметна малко допълнение!
Първата снимка на която Иван се качва на трактора е направена в село Горно Спанчово , но самият филм е сниман в село Пирин.
Много съм горд , че съм от това малко и все още девствено село,макар и изпълнено с цялата простотия на света между хората то си остава уникално място.Дори в момента като наближиш селцето самата гледка,самият въздух и малките слупени къщурки те карат да настръхнеш.
цитирайПървата снимка на която Иван се качва на трактора е направена в село Горно Спанчово , но самият филм е сниман в село Пирин.
Много съм горд , че съм от това малко и все още девствено село,макар и изпълнено с цялата простотия на света между хората то си остава уникално място.Дори в момента като наближиш селцето самата гледка,самият въздух и малките слупени къщурки те карат да настръхнеш.
rosan написа:
За мене беше шок да видя, мястото където пораснах, цялото в руини. Като дете може би стотици пъти съм минавал по тези пътеки, знаех всяка къща, познавах лицата на хората , които живееха в тях.Всичко това се беше запечатало в паметта ми , като един прекрасен сън и всички тези стари къщи ,никога не са ми изглеждали грозни и неугледни.След толкова години, от старото село и може би от нашата къща , са останали куп камъни.Въпреки всичко изразявам голямата си благодарност към теб , Звездичке, че с тези снимки ме върна в детството ми.А доколкото искаш да знаеш за историята на селото и защо е изчезнало, питай и каквото знам, ще го разкажа!!!
Сърдечен поздрав от Испания!!!
Сърдечен поздрав от Испания!!!
Наистина им личи, че тези къщички са били красавици на времето и всеки стопанин е вложил в тях надежди и любов. Разрухата и безстопанствеността е тази, от която от помръкват надеждите.
А наистина ще ми е интересно да разкажеш историята не селцето, защото отивайки на такива места човек няма от кого да получи такава информация, при положение, че не среща никакъв човек в махаличката. А и в интернет няма нищо. А историята е затова, за да бъде разказана и най-важното записана, за да остане за бъдните поколения. Така, че ще се радвам, ако ти остане време да направиш постинг за твоето селце. Ако искаш можеш да използваш и мои снимки, ако нямаш твои. Явно от много време си излязъл от село...
Поздрави от България!
/п.п. И ще се радвам ако напишеш нещо да ми оставиш коментар в темата, защото по нарядко влизам в блога./
написа:
Да вметна малко допълнение!
Първата снимка на която Иван се качва на трактора е направена в село Горно Спанчово , но самият филм е сниман в село Пирин.
Много съм горд , че съм от това малко и все още девствено село,макар и изпълнено с цялата простотия на света между хората то си остава уникално място.Дори в момента като наближиш селцето самата гледка,самият въздух и малките слупени къщурки те карат да настръхнеш.
Първата снимка на която Иван се качва на трактора е направена в село Горно Спанчово , но самият филм е сниман в село Пирин.
Много съм горд , че съм от това малко и все още девствено село,макар и изпълнено с цялата простотия на света между хората то си остава уникално място.Дори в момента като наближиш селцето самата гледка,самият въздух и малките слупени къщурки те карат да настръхнеш.
Но аз се радвам, на всяка една разпозната от мен сцена, защото съм видяла повече и затова съм решила и да разкажа и покажа твоето селце. Природата наистина е много красива! Тъжно е само, когато хората ги няма в едно селце, защото с тях си отиват толкова неразказани истории.
Търсене
За този блог
Гласове: 21683