Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06.2010 13:09 - Размисли за филма “Писмо до Америка” и спомен за местата, които видях във филма – част 3 – село Пирин
Автор: zvezdichka Категория: Други   
Прочетен: 11259 Коментари: 14 Гласове:
19

Последна промяна: 09.06.2010 13:11

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Следващото място, където ни отвежда героят и събуди и моите спомени е село Пирин – родното село на приятеля му Камен. Това селце също е уникално и автентично, като излязло от приказките. Ние го открихме случайно, тъй като гледайки картата видяхме, че има пряк път до Сандански, където се бяхме запътили и се отбихме в селото, за да попитаме дали този път е действащ.

image

Самото селце е закътано долу в ниското, заградено от планински върхове. През него протича река Пиринска Бистрица.
 
image

image

image

image

image
  Впечатление ми направиха многобройните дървени къщички с каменни основи, накацали по планинските хребети, които ми приличаха на селско-стопански постройки. Създават някакво очарование за района.  
image

image

image

image
  Интересно селце е село Пирин и си струва човек да го посети.
image

image

image 

Ето и откъс от филма, представящ селото.
http://vbox7.com/play:f7aac11d      Първото нещо, което Иван вижда в село Пирин е ритуал, свързан със смъртта във връзка с погребението на местен гайдар.
    Ето какво споделя режисьорката на филма Иглика Трифонова: “В село Пирин все още вярват в силата на ритуала, който се изпълнява във филма - посичането на смъртта. Те го изпълняват толкова простичко, че в един момент и ти започваш да вярваш. Още с първото си посещение в селото ме посрещна група, която оплакваше умрял. Този звук е нещо средно между пеене, виене и плач. Той е синтез на всичко онова, което е в душицата ни - ние сме между екстаза и отчаянието, между вярата и абсолютното безверие.” И още от споделеното от г-жа Трифонова във връзка със снимането на филма:“бабата, която изпълняваше ритуала с посичането на смъртта, ми каза “Това го апаратче не лови”. Беше ми безкрайно трудно да убедя жителите на селото да го изпълнят отново пред камера, защото умрял в действителност нямаше. Беше ми и трудно да убедя жените да плачат на гробищата, никой преди мен не бе успял. Те имаха френетичен страх от това, че ако го направят, ще се случи нещо лошо. Жените, които се съгласиха, бяха упреквани от съселяните си дълго време след това. Аз буквално им паднах на колене. За тези, които го направиха, това е морален подвиг.”
Следват срещи със следващите герои – предимно баби и дядовци, обитаващи селото, всеки със своята болка и самота, свързана дали със загубата на близък или с търсенето на някой... Виждаме бедността и пустеещите села и най-вече “самотата, която всеки преживява в собствената си къща, в собственото си село, в своя си живот.”.

Кулминацията на филма се развива на върха на планината, където най-сетне Иван намира баба Руса – единствената, която знае песента и му я изпява. Скръбта на тази жена се изразява в това, че тя е избрала да живее като отшелник в колиба на върха на планината високо над селото. Въпреки, че тази жена скърби за своя син, който е изгубила преждевременно, когато разбира, че става въпрос за човешки живот тя сваля черната забрадка и му изпява песента.

Въпреки траура баба Руса се радва искрено на срещата си с Иван, тъй като не е срещала жив човек от много време насам и се разговарва с него:
“- Имаш ли си момичка?
- Имам си…
- Вярна ли е?
- Вярна е … мисля…”
  Не бях чувала някой да използва тази дума – “момичка”, а как мило звучи тя. Колко любов има в тази умалителна думичка. И след това се поставя друга важна тема, която е болезнена в днешно време за много хора, които не са осъзнали силата на доверието помежду си  – за вярността!
http://www.youtube.com/watch?v=bcvJGSuw-SM&feature=related   Пуста младост, майко, пуста младост
пуста младост майко не се трая,
  младост тече, майко, младост тече
младост тече майко като вода...

Старост де би, майко, старост деби
старост де би майко като сенкя.

Филма “Писмо до Америка” е един невероятен филм – човеколюбив и драматичен, който разтърсва човешката душа и ни показва един друг свят, наситен в много топлота и сърдечност...

  И в заключение ще споделя едно стихотворение на Атанас Далчев – “Повест” от 1925г., в което се разкава за стопанина внезапно заминал за Америка.                 Повест

Прозорците - затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата - листът със словата:
"Стопанинът замина за Америка."
И аз съм сам стопанинът на къщата,
където не живее никой,
ала не съм аз заминавал никъде
и тук отникъде не съм се връщал.
Аз не излизам никога от къщи
и моите еднички гости са годините,
а много пъти пожълтяваха градините
и аз не съм навярно вече същият.
Отдавна всички книги вече са прочетени
и всички пътища на спомена са минати,
и ето сякаш сто години
как разговарям само със портретите.
И ден и нощ, и ден и нощ часовникът
люлее свойто слънце от метал.
Понякога аз се оглеждам в огледалото,
за да не бъда винаги самотен.
А по стената се изкачват бавно
и догоряват на потона дните ми:
без ни една любов, без ни едно събитие
животът ми безследно отминава.
И сякаш аз не съм живеел никога,
и зла измислица е мойто съществуване!
Ако случайно някой влезе в къщата,
там няма да намери никого;
ще види само прашните портрети,
коварното и празно огледало
и на вратата листът пожълтял:
"Стопанинът замина за Америка."

1925 г.

Атанас Далчев



Гласувай:
19



1. georgibogdanow - zvezdichka, здравей :)
09.06.2010 14:40
Вече споменах в предишен твой постинг колко много обичам този филм. Не се притеснявам да се повторя, така както не се притеснявам да гледам филма отново и отново. Това, което пишеш, ме радва много. Поздрави и късмет!
цитирай
2. martiniki - :)
09.06.2010 16:25
филма съм гледала поне 5 пъти и песента му ми е близка на сърцето, харесах твоята фото препратка - както героят е по следите на песента, така и вие по стъпките на филма...има приемственост и будни са сърцата ви
цитирай
3. zvezdichka - Благодаря ти Георги :).
10.06.2010 14:29
Има за какво да ти хареса определено :).
Поздрави и приятни почивни дни ти желая!
цитирай
4. zvezdichka - :)))
10.06.2010 14:33
Благодаря ти Доре! Важно е, човек да има будно сърце! И ние сме наистина така както го споменаваш и в един момент преоткриваш филма в нова светлина или по точно се задълбочаваш. Аз също много обичам тази песен. Дори като писах размислите си за филма, тя непрекъснато звучеше в ума ми.
Хубав ден от мен и приятни почивни дни!
цитирай
5. harvi - Колко многоцветен, многостранен и различен е народът ни!
12.06.2010 19:37
Има много мъка, но и много суеверие, мъдрост, но и невежество, пресметливост, но и недалновидност, патриархалност, но и привързаност към Гераците. Живеем в докоснато от Бога място, но не го оценяваме; знаем приказката за младия цар, който заповядал да се избият старците и въпреки всичко зарязваме родителите или бабите и дядовците си по чукарите... Трябва да се видим ясно, какво имаме и какво можем и да поемем в правилната посока... И да обичаме страната си като теб! Поздрави!
цитирай
6. nadagr - Добре си го казала - човечен филм,
13.06.2010 19:06
правен с доброта и любов към земята ни и към българското село, което трагично си отива.
А тези дървени къщички с каменни основи наистина са стопански - плевни са, за сено. И в Родопите са същите.
Поздрав!
цитирай
7. zvezdichka - Благодаря ти
14.06.2010 15:31
за коментара Ева!
Много точно си описала. И аз често се сблъсквам със суеверието, невежеството и роптанието. Ние наистина не сме осъзнали какво имаме като наследство, за да го държим и пазим и да го обичаме... Очите ни често пъти са вперени в ежедневното, в материалното и човек забравя това, което е същественото, това, на което може да се облегне в трудните дни, това, в което си заслужава да вложи таланта си, любовта си, душата си.
Радва ме посещението ти в блога ми :). Поздрави!
цитирай
8. zvezdichka - Здравей Наде :)
14.06.2010 15:34
Така е - изключително човешки филм, който набляга на важни неща от живота на човек, стига да има човек очи за тях :).
Благодаря ти за коментара!
Поздрави!
цитирай
9. compassion - Много символика видях в тези твои постинги, Звездице
14.06.2010 22:34
и пак твоята доброта усетих. Е, как съумяваш да видиш красота във всичко, дори и там където липсва обективно. Защото я имаш в себе си.
цитирай
10. martiniki - Звездичка,
15.06.2010 17:46
гледам снимките неведнъж и днес първата от тях ме провокира, записах я и ще я прибавя към стиха при мен
естествено ще пиша чия е
цитирай
11. zvezdichka - Човек навсякъде
16.06.2010 14:36
може да открие красотата Руми, стига да я е възлюбил... И отново си права, че човек не може да даде нищо, което го няма в себе си. Защото това, което приема в себе си и на което дава смисъл и живот да се случва в живота му, това и може да отразява и да дава човек. Важно е какво е събирал в себе си и какво има в запаси, с какво се храни и успява ли да опази душата си от злото... Така, че красотата е сред нас, важно е да я виждаме в деня днес :).
Поздрави!
цитирай
12. zvezdichka - Да Доре, щом
16.06.2010 14:40
ти е проговорила снимката на драго сърце може да я използваш. Ще се радвам, защото харесвам това, което душата ти ражда като поезия и стих. Тя е огледалото, в което се оглеждаме и научаваме повече за вътрешния свят на даден човек.
А аз ще надникна, макар, че съм по рядко тук в редиците на блога...
цитирай
13. elpidaa - не мога да коментирам. . . само ще ...
17.06.2010 19:12
не мога да коментирам...
само ще благодаря с ръка на сърце...за написаното, снимките, постинга...
а този филм...никога няма да забравя!
цитирай
14. zvezdichka - Благодаря ти elpidaa!
19.06.2010 22:12
Има неща, които остават в нас, защото са докоснали нещо съкровенно и скъпо или са събудили нещо ценно или забравено...
Приятни почивни дни и добре дошла в блога ми :).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816329
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031