Прочетен: 3199 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2023 11:19
НАЙ-ВАЖНАТА КОМАНДА В ЧИПА НА ЖЕНАТА И НА ЧОВЕКА
Замислих се на тази тема, защото в края на зимата попаднах в опасен куркапан. Това понятие съм чувал в Радомирско. С него те обясняват статуса на човек, попаднал в капан, но не целият в него, а само една част от организЪма му. Макар и незначителна, тя държи човека до капана, защото нито е да останеш така, нито да се откъснеш от него...
Аз попаднах в края на тази зима в символичен подобен капан, при това много опасен. Качих са на върха с телевизионната кула над ж. п. гара Реброво. Взех обаче късен влак и разполагах с малко време за прибиране. Заблуда в планината по това време е недопустима, защото може да се стигне до замръкване в гората.
Реших да се спусна към с. Реброво по наскоро направен дърварски път за високопроходими малки камиони, идващ от селата Владо Тричков и Кътина и продължаващ стръмно надолу в желаната от мен посока. Заспусках се по него, времето ме притискаше. Убеден бях, че щом пътят поема надолу, той ще слезе в с. Реброво или с. Томпсън, които са най-близко до мястото, където бях. Ръбът на рида от телевизионната кула води надолу между реките Искър и Дълбочица, пътят пое натам. Слязох доста ниско, но вместо да слезе надолу, пътят достигаше от сечище до сечище и свърши. Разбрах замисъла на строителите му – мутродървари-бракониери по този начин ще секат в гората необазпокоявани от горските власти и за да не бъдат забелязани камионите им с отсечените дървета, ще прехвърлят рида и от там по временните и някогашните пътища между махалите ще бъдат спуснати към Чибаовци, към Балша, към Кътина, Свидня и др. села, където няма кьорав горски полицай или Горски пропускателен пункт. Куркапан от много специален вид, в който се гепнах. Имаше малко сняг, но храстите бяха мокри и краката ми се намокриха до средата на бедрата ми. А денят преваляше, не можеше да остана през нощта мокър в гората. Ако се върна обратно нагоре, ще стане тъмно. И заслизах към р. Дълбочица през гората с надежда да намеря накаква пътека, каквито тук има много. Намерих изоставена пътека за животните от махалите по р. Дълбочица /Церецел/ нагоре към пасищата. Трасето бе различимо, но мнного обрасло и на места с паднали дървета, а клони по нея – навсякъде. Пътеката не слизаше стръмно надолу, а спускаше бавно, не се различаваха обаче отконения за слизане. Започна да преваля денят, а пътеката ме спуска едва-едва, като пряко спускане към реката е невъзможно, много е стръмен скатът. Стегнах се, не сещах умора, вървях като машина, беше въпрос на съвсем кратко време да зъмръкна с мокри крака и с летните си дрехи в гората. Никаква умора, а главата ми работи:
Когато съм в къщи и се готвя за някое от големите си пътувани, си казвам: И да не се върна, голяма работа, на колко години съм вече. Ще си остана някъде в планината и само случайно мога да бъда открит след време. Когато съм в къщи, някак приемем тази опция. Срещал доста пъти сериозни трудности, но когато видя, че съм в опастност се мобилизирам, за да се спася. Много такива случаи съм имал, винаги с благополучен край. Усетя ли се в опастност, тръгвам като машина, но вече с все по-малка мощност. Инстинкт да запазя живота си. Имам такава команда в чипа си и тя като да ми дава сила и енергия в случаи, когато съм в беда. Помням си едно загубване под вр. Беслет, падна ужасна въртележка в дивотията докато намеря път за спускане.
Достигнах доста близо до р. Дълбочица, на не повече от 100 м. по вертикала по страшно стръмен скат. Половин час преди да се стъмни аз бях на реката, къдено вече нямаше мостче, нито тясно място да се прескочи, нито удобни камъни по които да се стъпи и премине над водата. Събух си обувките, макар да бяха съвсем мокри и прегазих реката. На десетина метра по вертикала над нея бе пътят от Чибаовци за Томпсън. Започна да се стъмнява но аз вече бях на сигурен път, при това асфалтиран. Почти се стъмни. Съвсем по тъмно за по-малко от час бях на гарата. След минути дойди влак, затоплен като баня. Седнах и чак сега почувствах умората от бързото ходене и нервното напрежение. Придремнах в тази горещина и пред очите ми премина цялата въртележка, в която попаднах. Разчитах, че щом един път от планината слиза към някакво село, ще го достигне. Целта обаче е била друга, пътят да не достигне до селото и мутродърварите да си секат на воля, а отсечените дървета да прехвърлят отвъд рида, зад който горски стражари няма. Гаден купкапан! Добре, че имах сили де се измъкна целио. Инстинкт или команда, човекът да запази живота си. Не се изплаших, не се отчаях, преборих се с времето.
И понеже стана вече въпрос за една много важна команда, закодирана в чипа на човека – да опази живота си - твърдя, че и жената има подобна закодирана команда в чипа си, която неотклонно следва докато е във фертилна възраст – да се възпроизведе и да отгледа дете. И към тази към тази цел в цитирания отрязък от живота си тя се стреми със същата мощ, както аз да се измъкна от гората преди настъпването на нощта с мокрите крака и летните дрехи, за да спася живота си...
Знам ,че си стар планинар и за миг дори , не се съмнявах в бонус евентуса- щастливия изход!
Като дете се занимавах с ориентиране и години по- късно можех безгрешно да се оправя в непознат град-Истанбул, Белград....
Даже в Истанбул скроих номер на жена ми На връщане от разходката ,казах ,че ще сменим пътя за обратно Като, по-късно, симулирах ,че не съм минавал оттук, може и да сгреша? Когато ме попита ,знам ли накъде водя?
След повече от час, отчаяна, спирах я да пита полицай, да не се излагаме!
Вече пред хотела, готова да се разплаче ,че сме се загубили и казах, да пита амуджата отсреща, пред вратата, предавам се,не мога да намеря хотела, къде е той? Някъде тук е?
А над вратата е табелата му! Тя хукна и едвам я спрях, не вижда ли ,че сме пред хотела!?
Намесвам жена, защото на жената си отделил специално внимание, встрани от човека, в заглавието?
Мисля, че взаимно се разбираме!?
А за мислите на жената ,знам ги отдавна!Прав си!
Каква любов, жената иска да има дете! Любовта е в този момент и около отглеждането на детето!! Няма любов, това не са мои думи, а признание!
Хубава вечер!
