
Прочетен: 6196 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 14.12.2020 16:05

След като разгледахме каньона Горло се чудехме накъде да поемем. Искаше ни се да изкачим родопския връх Ком, но времето се очертаваше да се разваля и поехме по селца около Могилица, към които не се бяхме отбивали досега.
Така, че тръгнахме в посока Киселчово.
В Долната махала се видяхме с един родопчанин и попитахме за водопада, който се намираше в близост до границата. Обясни ни човека, че трябва да минем покрай изоставена колиба и след нея покрай рудник, после се тръгва нагоре и вляво и се продължава по дерето, но ни разказа, че и други са търсили водопада и доста са се лутали, но не са успели да го намерят.
"Пътека са направили. Ще я видите. Ама все се връщат, не успели да видят водопада" - така ни каза човека.
Така се радвах на джанките и си хапвах от време на време, че тази година по нашия край бяха измръзнали.
Снимахме и други красоти наоколо.
Арония
Необичайно красив цвят
Съпруга ми забеляза една скала в далечината, която провокира интереса ми, но не видях някой друг да я е снимал и да разкаже нещо повече за нея.
От Долната махала на Киселчово тръгнахме по пътя за Горната махала. Времето обещаваше да се разваля, т.че не знаехме дали ще успеем да намерим водопада, но имахме желание и се втурнахме в приключението.
Стигнахме до една спирка пред големия завой за Горната махала, където бяха седнали работници с багер да си починат. Оставихме колата, попитахме ги за водопада, тръгнахме по един черен път и почти в началото му свърнахме по една пътечка, която ни отведе до почти пресъхнала река.
Прекосихме я, минахме покрай стара и изоставена постройка с красиво родопско коминче.
Оглеждахме се за рудника, както ми обясни човека, че трябва да минем покрай изоставена мина и да тръгнем по дерето, но не я видяхме. Следвахме пътеката пред нас, но явно тя беше за местни ниви на хората.
Обръщайки се назад видяхме и Горната махала, която решихме да посетим на връщане.
Пътеката по която бяхме поели ни отведе до стръмно място, от където не можехме да продължим.
През дърветата съзряхме кошер на диви пчели.
Върнахме се и тръгнахме в посока към дерето през гората.
Не след дълго достигнахме потока.
Под нас се разкри красива гледка, на която поспряхме да се полюбуваме.
Минахме под падналото дърво и тръгнахме срещу течението на потока.
Красивите гледки следваха една след друга и ни караха да спираме и да снимаме.
Вървяхме и от време на време моя съпруг всяваше смут в групата. На едно място се пошегува, че има следи от мечки, та Райка доста се поизплаши, но това не ни отказа да следваме посоката на потока. Впоследствие минавайки през Бориково разбрахме, че наистина има мечки в региона и хората се страхуват да излязат от селото си…
Сякаш бяхме в приказката на омагьосаното горско царство, което ни показваше своите богатства.
Въпреки, че светлината беше слаба, тук беше рай за здравеца и папрата.
По едно време се появиха и табелки, указващи посоката, само дето мостчетата вече ги нямаше, а и ние не бяхме достатъчно екипирани за пътуването.
Прескачахме непрекъснато потока и слава богу, че не беше пълноводен.
По пътя вниманието ни беше отклонявано ту от някоя любопитна гъбка, надничаща от храсталаците, ту от усмихнато цвете, ту от трева детелинка .
Продължихме по тясната и стръмна пътечка на места и в един момент достигнахме стръмно място, където мостчетата свършиха, пътеката така се стесни, че на места липсваше и трябваше да се понамокрим, та по голяма част от групата решиха да се връщаме.
И въпреки, че не можахме да достигнем набелязаната цел, времето ни не беше изгубено, а ние бяхме в досег с места, които са скрити и девствени, но изключителни красиви.
Така, че с удовлетворение напуснахме гората, въпреки, че ми се искаше да зърна и водопада.
Излизайки от гората минахме и покрай изоставената мина, която търсехме в началото.
През нея течеше поточе, което на излизане ставаше все по буйно и игриво.
Накрая видяхме и указателните табелки за водопада, които бяхме пропуснала на идване.
В близост до постройката, която отминахме течеше друго изворче, та се и поизкаляхме малко.
Качихме се в колата и поехме към Горната махала на Киселчово, но в това време заваля и силен дъжд, т.че навреме се бяхме прибрали от гората.
Махаличката ни посрещна самотна с красивите си каменни къщички.
От паркиралите наблизо коли си личеше, че махалата е оживена, но в този дъжд нямаше как да срещнем нейните обитатели.
Красивите гергини на спирката нашепваха, че някой се грижи за тях.
Тръгнахме си от махалата и спряхме да си напълним вода от крайпътната чешма.
Та това бяха снимки от 19.08.2020г., които споделих с вас.
/п.п. ако някой все пак иска да види водопада, може да го направи от следния клип, който намерих в мрежата - доста екстремна пътека, групата е добре подготвена, има добри водачи и 2017г. мостчетата все още са били здрави.
https://www.vbox7.com/play:f48bd06629&start=116
ПЕСЕН ЗА ЧЕРВЕНИЯ КИЛОМЕТРАЖ
ПРОФЕСИЯ : НАЕМНА РОДИЛКА НА ПОВИКВАНЕ
