
Прочетен: 11724 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2017 07:51


Село Игралище ни посрещна с топлота, сърдечност, с отворени сърца, с нови приятелства. Срещите са тези, които обогатяват човека и именно в общуването с непознати хора, човек открива съкровища. Видяхме различните лица на Малешевската планина, която ни посрещна с дъжд, мъгла и по рядко със слънце.
Но въпреки дъждовния период, който случихме по време на нашето пътуване, красотата на планината не остана скрита за нас.
В малки случаи мъглата от време на време я скриваше в бял покров, но преди това ни беше открила чудни места, които ще ни върнат някога на същите места. За две глътки студена вода в началото на нашето пътуване платих висока цена – отначало ме хвана гърлото, впоследствие гласа ме остави. Останах безмълвна, но срещнах богати хора, богати със своя автентичен фолклор, който са скътали в сърцата си, предаден от техните майки, богати с багрите на носиите от Малешевието, богати с любовта на своите деца и близки. Говоря като цяло за хората, с които Господ ни среща по пътя, говоря и за тези непознати хора, които отвориха дома си за нас и ни посрещнаха като първи приятели. Тези срещи ме развълнуваха.
Разглеждах с любопитство старите къщи, накацали по склоновете на планината, които често имат нелека съдба на изоставени и надали, някои ще ни посрещнат отново след години. Любувах се на очертанията на непознатата за нас Малешевска планина – ниска, хълмиста на места, осеяна с тучни, зелени поляни и ливади, а на места – издигнали стройни снаги - горди и непристъпни, топли и приласкаващи, мокри и мъгливи, криещи богатставата си от чужди очи. Ние не сме типичния тип планинари, които грабват раниците и търсят да се докоснат до тези върхове. Ние по скоро им се любуваме отдалеч, но търсим дивите, често недокоснати от човешки крак пътеки на България, забравените селца и махали, в които в близкото минало е кипял живот и месните хора, които ги обитават. Търсим да се докосним именно до тях, техния бит, до техните богати души и сърдечността е тази, която стопля сърцата ни и ни оставя да горим в тази планинска прегръдка.
След Игралище се запътихме към с.Никудин.
Нашата домакиня се беше обадила на своя братовчедка, с която се видяхме на центъра на селото.
Исках да снимам носията им и се интересувах от изявите по тамошните събори – има ли група, знаят ли песни от старо време? Жените се отзоваха на молбата ми и бързо се събраха в техния клуб. Оказа, се, че са останали 4-5 жени, които пеят в месната фолклорна група. Разказаха ми, че е останала една автентична носия в селото и ми я донесоха да я снимам.
А по модел са си ушили и за групата подобни. Само дето не са могли да възстановят шевиците на кошулята, а са си ушили с други бродерии.
Престилката, наречена прегач една жена им ги е изтъкала, но за съжаление, не е имала възможност да се порадва на труда си. Господ я е прибрал при себе си и вече няма и кой да тъче в Никудин.
Ето и стара снимка от Пирин пее, от която се вижда, какво богатство е имало Никудин в близкото минало, но което вече явно е загубено...
А ето и по нова снимка на Никудинските баби.
Жените ми изпяха две песни, разказаха ми легендата за основаване на селото и предложиха да се разходим до околностите на селото.
Река Лебница.
Ето и легендата за реката, която са запазили от разказите на старите хора.
Слънчо отново се усмихна в края на деня.
А това е мястото от където са слезли първите зеселници на селото – от стар Никудин.
Зарадвахме се общуването с тези селски открити жени, които споделяха радости и болки с нас. Тръгнахме си от Никудин благодарейки за тези слънчеви срещи. Върнахме се в Игралище при нашите любезни домакини, които бяха отворили дома си за нас и цяла вечер изкарахме в разговори. Аз повече слушах, че си бях загубила съвсем гласа в края на деня и така отидох без глас до края на пътуването :).
Ето снимка и на бабите от Игралище с техните носии.
Ако забелязвате върху саите жените са облечени с елек, който се нарича „джубе“. Уникална дреха е била! На тази снимка с лошо качество се вижда и в гръб украсата на джубето.
Но за съжаление в селото не е останало нито едно от тези красиви джубета. Може би една от причините за тяхното изчезване е обичая, когато погребват една възрастна жена, да я обличат с невестинските й дрехи... А също, че последното джубе било отишло в Струмяни...
Това беше моят дълъг разказ за приключенията ни из Малешевска планина. По принцип като тръгнем нанякъде винаги търся информация за мястото, което искаме да посетим. Но така се получава, че има места, за които няма нищо писано в мрежата. И това е единствената причина, за да разкажа и покажа тези места – някои трудно достъпни, но намиращи се на невероятно красиви места!Поздрави!
Поздрави!
Ние винаги намираме да посещаваме такива малко познати кътчета от България и постоянно търсим контакт с месните хора. За съжаление откакто си направих фейса малко по малко спрях да публикувам тук. Дори си бях помислила, че тръпката от писането се е изгубила, но тази година имах желание да разкажа и покажа това пътешествие. Проблема ми е, че времето не ми достига за нищо напоследък, но ще се радвам ако по често публикувам тук. С уникални хора се запознаваме понякога, България е пълна с такива. Поздрави и добре си дошъл на страницата ми!
Драго ми е, да те чуя и видя, макар и виртуално. Подготвяме се за ново пътешествие из Странджа. Не сме ходили там от 2012 г. и все се канихме, ама пътища много из България :).
А гостоприемството много сгрява душата ми. Постоянно се учудвам, че има толкова топли и сърдечни хора в БГ!
Благодарности за споделените пътувания и преживявания,
за срещата с невероятни хора, съхранили традициите и красотите родни.
Здраве и добри дни ти желая !
Благодарности за споделените пътувания и преживявания,
за срещата с невероятни хора, съхранили традициите и красотите родни.
Здраве и добри дни ти желая !
Споделям нещата, които са ни интересни и които сме видели по време на нашите пътувания, стига да ми остане време :).
Поздрави и хубави летни дни!
