Утринта на 24 май потеглихме в посока към Струмяни. По пътя спирахме да снимаме я някоя стара къща, я някоя красива гледка от полегатите склонове на Малешевска планина.

Тъй като не познаваме гъбите и се интересувахме дали манатарките, които бяхме набрали в Горна Рибница са ядливи и спряхме в Микрево, за да потърсим някой познавач на гъби.

В читалището имаше празник и децата се изявяваха на сцената.

Намерихме тамошен събирач на гъби, който ни потвърди, че гъбитe наистина са манатарки и продължихме към село Игралище. Първоначално минахме край Палатския връх, който беше обвит в мъгла.

Впоследствие разбрахме, че на Спасовден – Възнесение Господно на върха се събират от село Палат и околните села хора и отбелязват с литургия, курбан, трапези и веселби празника, но ние нямахме време за това събитие. След това спряхме в близост до село Палат, разположено на планински склон.

Личеше се , че в селото имаше много стари къщи, някои от които грохваха от тежеста на времето.

Набрах малко лайка в ливада над селото и продължихме да се изкачваме нагоре.

Село Игралище ни посрещна с дъжд и мъгла. Изчаках да спре дъжда и излязох да се поразходя с чадър и фотоапарат в ръка.

Това, което ми прави впечатление, когато сме на път, че българинът е много работлив. Постоянно отминавахме ниви и места с насаждения със зеленчуци, които си личеше, че са поддържани и обработвани. И тук срещнах една от тези неуморни женица, превила гръб в нивата си.

Веднага ме грабнаха красивите цветя.

В съседен двор един любопитен Марко надничаше в ниското.

Интересувах се за фолклорната група, която бях снимала на Пирин пее, но не бях чувала да пеят.

Разбрах, че ръководителката на групата работи в селския магазин и се упътих натам, за да се разговоря с жената, минавайки покрай църквата.

Оказа се, че жените от групата чакаха скъп гост и щяха да се съберат след около час и половина. Та реших да изчакам, за да се видя с тях. Интересувах се и от носията, която е останала от техните майки, та един дружелюбен мъж ме поведе към къщи, където се намираше съпругата му, също певица от групата.

Жената очакваше гости и се беше развихрила в кухнята. Но ми отдели време да ми покаже и носията си, която се състои от сая, прегач, кошула и пояс.

По късно са запознах и с ръководителката на групата и се зарадвах, че се докоснах до съкровищата, които тези селски жени са скътали в себе си.

На тръгване разбрах, че една от жените има скъпа гостенка от Русе и решихме да тръгнем с нея, за да се запознаем с тази наша съгражданка.

Интересно пътуване си направила, zvezdichka. През лятото ще отида там и затова често чета темите ти за Малешевската планина. Добре, че има снимки с изгледи.
Поздрави!