
Прочетен: 3131 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2017 00:04

Тъй като не познаваме гъбите и се интересувахме дали манатарките, които бяхме набрали в Горна Рибница са ядливи и спряхме в Микрево, за да потърсим някой познавач на гъби.
В читалището имаше празник и децата се изявяваха на сцената.
Намерихме тамошен събирач на гъби, който ни потвърди, че гъбитe наистина са манатарки и продължихме към село Игралище. Първоначално минахме край Палатския връх, който беше обвит в мъгла.
Впоследствие разбрахме, че на Спасовден – Възнесение Господно на върха се събират от село Палат и околните села хора и отбелязват с литургия, курбан, трапези и веселби празника, но ние нямахме време за това събитие. След това спряхме в близост до село Палат, разположено на планински склон.
Личеше се , че в селото имаше много стари къщи, някои от които грохваха от тежеста на времето.
Набрах малко лайка в ливада над селото и продължихме да се изкачваме нагоре.
Село Игралище ни посрещна с дъжд и мъгла. Изчаках да спре дъжда и излязох да се поразходя с чадър и фотоапарат в ръка.
Това, което ми прави впечатление, когато сме на път, че българинът е много работлив. Постоянно отминавахме ниви и места с насаждения със зеленчуци, които си личеше, че са поддържани и обработвани. И тук срещнах една от тези неуморни женица, превила гръб в нивата си.
Веднага ме грабнаха красивите цветя.
В съседен двор един любопитен Марко надничаше в ниското.
Интересувах се за фолклорната група, която бях снимала на Пирин пее, но не бях чувала да пеят.
Разбрах, че ръководителката на групата работи в селския магазин и се упътих натам, за да се разговоря с жената, минавайки покрай църквата.
Оказа се, че жените от групата чакаха скъп гост и щяха да се съберат след около час и половина. Та реших да изчакам, за да се видя с тях. Интересувах се и от носията, която е останала от техните майки, та един дружелюбен мъж ме поведе към къщи, където се намираше съпругата му, също певица от групата.
Жената очакваше гости и се беше развихрила в кухнята. Но ми отдели време да ми покаже и носията си, която се състои от сая, прегач, кошула и пояс.
По късно са запознах и с ръководителката на групата и се зарадвах, че се докоснах до съкровищата, които тези селски жени са скътали в себе си.
На тръгване разбрах, че една от жените има скъпа гостенка от Русе и решихме да тръгнем с нея, за да се запознаем с тази наша съгражданка.
Едно дъждовно пътуване из Малешевска пла...
Едно дъждовно пътуване из Малешевска пла...
Молим ви ,без бой, на нивото сме след Нь...
СЛУЧВАЩОТО СЕ ПРИНУДИ ТОЗИ ПЪТ ПАРТИИТЕ ...
