Преди да потеглим за Малешевска планина гостувахме на един приятел, с когото се познаваме от виртуалното пространство. Горно Лешко е едно вълшебно място, където се открива простор и широта. Човек може да се извиси над планинските върхове, да се наслади на превъплащенията на планината във всичките й измерения. Защото тя планината не се вслушва в нашите желания, но тя е своенравна, тя е свободна и независима. Тя може да те прегъгне нежно, да ти покаже скритите си съкровища, но може да изпита и силите ти.

Лешко ни посрещна със слънце, на което много се зарадвахме. Радвахме се на приятелството, на общуването, на красивите гледки, които се зареждаха пред нас, на планини, познати ни при други наши пътувания – Пирин, Родопите, Рила – по малко сме я обхождали, Малешевската планина, която тепърва ни очакваше.

На другия ден потърсихме музея. Видяхме, че е трудно човек да паркира колата си в центъра, но слава богу ние се изнесохме в периферната част на града. Музейната експозиция ни очарова! Толкова интересни неща имаше за гледане, че много от тях ще останат за някое следващо посещение на града. След музея разгледахме набързо и старата част на Благоевград.

Красоти от ръцете на старите майстори.

След краткия престой в града се отправихме към Рилския манастир. По пътя спряхме да се насладим на едни красиви водопади, наречени „дяволски води“.

Рилския манастир ни посрещна с дъжд,мъгла и много поклонници. Учудихме се, че в делничния ден (понеделник) се посещава от толкова много туристи. Ние си бяхме взели отпуска за нашето пътуване. Човешкия ум се диви на майсторските дюлгерски ръце, съградили манастира като крепост с многобройните каменните арки и бойници.

Огромните железните врати не могат да оставят равнодушен човек! Колко ли ръце са били необходими за поставянето им?

Умиление предизвиква и малката вратичка, вграден в голямата.

Влизайки в двора на манастира човек жадно попива красивите стенописи по външните стени на църквата и манастирските стени, каменните колонади, живописните дървени кьошкове и чардаци, дърворезбованите и стенописвани тавани, изписаните живописни багри под аркадите на стените на манастирския ансамбъл, каменните пластики.

На места имаше интересни каменни плочи, вградени в калдъръма.

Архитектурен шедьовър е и отбранителната Хрельовата кула, градена от камъкот местния феодал Севастократор Хрелю през 1334-1335 г.

В по-нови времена (1844 г.) към кулата е добавена и камбанария (звънарница) с красива стенописна украса.

Времето непрекъснато се променяше – след дъжда грейна слънце и Хрельовата кула грейна с цялата си хубост пред нас и накрая манастира ни изпрати с проливен дъжд.

Само един нормален постинг на първа сред 6 употребени дамски превръзки на смотани фусти.
Помпадурите наистина са луди.

Наистина само това е нормалният постинг.
И наистина първа страница прилича на менструалното течение на шест поетеси в мензис.

Не бъдете така вулгарни, моля.
Не ви ли харесва, че аз всеки ден съм на първа?
Не се ли опиянявате от моята поезия?
Освен това в момента не съм в мензис.


Елица

както винаги - с много красиви снимки, илюстрация на богатата история
и невероятна хубост... Рилският манастир, едно свято и магично място !
Поздрави с възхищение !

дори нямам време за него, но останах учудена как постинга ми получи над 4000 прочитания за 1 ден. Не е от интересните дестинации, в смисъл да пиша за непознати места. Но със сигурност ще има и такива в следващите части :).
Благодаря за прочитането :)!
Поздрави!

но е хубаво, че не са за инфантилни стихчета, написани като от второкласник, които идиоти помпят, и замърсяват първа наистина с мръсна кръв.