Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.05.2016 18:02 - Великденско изкачване на Белновръх – част 1
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 6352 Коментари: 7 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Миналата година малко след Великден се видяхме с кмета на Райковци и от него разбрахме, че около Великден организира великденско изкачване на някой от съседните върхове – я на Дреновръх, я на Белновръх. Тогава идеята много ни хареса, но бяхме изпуснали прехода. Но тази година кметския наместник звънна на съпруга ми и ни каза за организирания преход до връх Белновръх, който щеше да се проведе на 30.04.2016 г. Зарадвахме се и приехме идеята на драго сърце. И без това с един наш приятел от Балкана все се канихме да изкачим Белновръх някой път, но все не се засичахме. Та му се обадих и на него и той пристигна от В.Търново. Групата, която се събра беше смесена, като преобладаваха млади хора, познати и близки на кмета Петьо Коев. Сборен пункт беше паметника на капитан Райчо Николов, който се намира срещу кметството. Ето и пълния състав на групата точно преди тръгване.

image

image

Върху паметника с дребен шрифт бяха отбелязани жертвите от съседните махали в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни.


image

Райковци е от онези селца, разположени в Северните склонове на Стара планина, което е запазило балканджийския си облик и все още човек може да се наслади на малките и спретнати къщички в селцето.

image

image

image

Ето още една стара къща, която сигурно вече не съществува - родната къща на капитан Райчо Никола, взета от старите книги :)

image

С усмивка ни изпрати една възрастна жена с млада душа, пожелавайки ни на добър час. Така и старите българи са посрещали и изпращали свои гости с блага дума за поздрав.

image

Поехме по черен път, минаващ над селските гробища.

image

image

Пътя към прохода „Хаинбоаз” се виеше като змия под нас.

image

Отминахме една махаличка. Не запомних името – Димовци ли беше? Не съм много сигурна.

image

Продължихме през гориста местност и не след дълго излязохме на едно просторно място, където се откриваше гледка към Балкана.

image

image

image

Кмета ме информира за местностите през които преминахме и тези, които бяха пред нас – Рътлината, Байчевското, Лавров рът.

image

image

Една част от групата беше избързала напред.

image

А ние се наслаждавахме на цветята и билките, които срещахме по поляната.

image

image

image


image

Времето беше шарено, по малко слънце и повече облаци.

image

Преминавахме интересни гористи местности.

image

image

От време на време първите спираха, за да изчакат закъснелите.

image

И пак продължавахме напред. Наближавахме Цеперанските нивя.

image

На едно място спряхме и се възхитихме от гледката, която се разкри пред очите ни. В ниското се виждаха покривчетата на хайдушкото селце Цеперани, родно място на Бойчо и Богдан войвода.

image

image

image

След кратката почивка продължихме през младата дъбовата горичка. В нея се крият интересни скални образувания. По любопитните се изкачихме до скалата, а някои дори се качиха и на нея.


image

image

image

След горичката отново излязохме на поляна. Под нас се гушеше махалата Сеймени.


image

Посоката беше ясна – бяхме се запътили право към върха. Зад нас останаха върховете, обвити в мрачни облаци.

image

А ние малко по малко се приближавахме към целта.

image

Първото място, на което се отбихме за почивка и хапване беше специално за част от групата. То е свързано с рода на кметския наместник Петьо Коев. Тук се намира последния пристан на неговия баща, загинал заедно с още двама балканджии в далечната ветровита и снеговита зима през 1956 г., когато тримата работещи като дървосекачи в Кръстец тръгват в студената зима по белоснежните пътища на планината, за да изпълнят своя дълг към Родината – да гласуват. Но точно в подножието на върха ги застига лавина и те загиват. За съжаление младия баща така и не успява да зърне малкия си син, който е бил на 3 месеца тогава...

image

image

Преди да потеглим за върха си направихме снимка за спомен.

image

Наблизо пасяха стадо овце. Явно са овцете на Живко, местен животновъд от Сеймените, с който се запознахме миналогодишния Великден.

image

Тръгвайки по черния път се оказа, че кметския наместник е поизостанал. След малко той звънна на дъщеря си и ние се върнахме назад, защото беше открил и паметника на мястото, където се е случило злополучното събитие през февруари 1956 г. Почистиха мястото, за да се открие паметника, който беше скрит в големите треви и къпини.

image

image

Пътя ни продължи през млада гора, в която съзряхме стари зидове, големи камъни, стари и по млади дървета. Разговаряхме за занаятите, които са се развивали в Райковци навремето, за ходенето на руманя, за взаимопомощта и други интересни неща от живота на старите балканджии.

image

image

image

В краеведките изследвания на инж.Иван Марков за района е изказано мнение, че някъде тук са се помещавали фамилните владенията на царете Асен и Петър, които са отглеждали и много коне. В един момент се усетихме, че сме изгубили верния път. Вървяхме по горски пътечки, които по едно време се изгубиха. Точно в този момент дойде и мъглата.

image

Чудейки се накъде да поемем тръгнахме през високите храсти без път и пътека по следите на дивите животни.

image

Времето започна да се влошава. Заваля и дъжд. Някои си носихме дъждобрани, но колко е неудобно да се движиш в непроходимите лесове с развяващ се дъждобран. Лутайки се из шубраците един от нашата група се натъкна на странна дупка, за която предположихме, че е навярно стар кладенец.

image

Но продължихме напред, прескачайки или минавайки под паднали дървета.

image


Дъжда ту се усилваше, ту спираше. Най накрая се измъкнахме от омагьосания кръг и стигнахме целта на нашето пътешествие – върха Белновръх.

image

Въпреки мократа трева някои седнаха да похапнат, а аз пообиколих наоколо.

image

image

Не съм запозната с историята на върха от древни времена, а и кой ли може да ни каже повече, но си личеше, че е имало живот тук.

image

Снимах скалните образования на върха.

image

image

image


Балкана с цялата си жизненост дава простор и свобода на човек, но за съжаление лошото време попречи да се насладим на красивата гледка и я беше загърнало в своите обятия, скрити от нашите сетива...

image

Върнахме се по друг , добре познат път на нашите спътници, като започнахме да се спускаме надолу.

image

image


Въпреки дъждовното и мрачно време красотата не можа да остане скрита.


image




Гласувай:
16



1. stela50 - С вълнение прочетох и разгледах, Звездичка...
31.05.2016 19:40
каквото и да напиша, все ще е малко - възхищавам се на красотата,
на силата на природата, на твоя неуморен път към опознаване
и опазване на българското, предавано от поколение на поколение.
Поздравления !
цитирай
2. zvezdichka - Благодаря Стеле!
01.06.2016 00:59
Направих много снимки, а с повечето хора се видяхме само на този преход и реших да ги споделя. А и много красиви махалички видяхме на връщане, но за тях във втората част :).
цитирай
3. gabar4eto - !!!!!!!!
01.06.2016 01:15
kakto vinagi ni vavejdash v izkushenie che ne mojem i nie da vidim tezi prelesti,blagodarq ti Ceci
цитирай
4. zvezdichka - Поне чрез снимките
03.06.2016 00:33
и разказът може да надникнеш Нури :). Поздрави!
цитирай
5. kuschel - Вие сте си заклети планинари. Бр...
04.06.2016 12:49
Вие сте си заклети планинари. Браво! Аз бухам в градината събота и неделя, ама пък имам страхотни зеленчуци.
цитирай
6. zvezdichka - Не сме толкова заклети Куш :).
07.06.2016 01:38
И ние често си ходим на Балкана, ама и нас все работата ни гони и не ни остава много време за разходка. Все ни се иска, но по рядко го обикаляме. Иво стяга по нещо от къщата. Аз пък се мъча да садя това, онова и както казва съпруга ми "Който си търси работа и я намира :)". Но от време на време правим по някой излет. И между другото все каним гости, за да ги разведем из Балкана, че и ние също да го видим :).
цитирай
7. makont - Хубаво е, че има хора като теб, Звездичка!
19.10.2016 11:33
Невероятно красиво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5817220
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031