/продължение.../

Заобиколихме скалата и като любопитни деца с моята приятелка се втурнахме към скалите и започнахме да ги катерим като козички. И отново се срещахме очи в очи с есента.

 

 

Ето гледката отгоре на отсрещния склон.

 

 

На едно място между другото доста нависочкo мощни момчета навярно бяха вдигнали интересно дърво, за да могат да огледат нишата, която беше по отгоре. Ако то беше в по-малки размери би било едно чудесно украшение за къща.

 

 

Катерейки се нагоре снимах и изсичанията по скалата и малките вдлъбнатинки, които наподобяваха звездна карта.

 

Най-отгоре на склончето намерихме голям изкоп.

 

И красива гледка на пътя, който изминахме до тук и Лома, който се извиваше като плетеница от красивите багри на короните на дърветата.

 

 

В тревата пък се кипреха минзухарчета – светлолилави и бели. Да си призная за първи път виждах бели минзухари.

 

 

Между другото мястото не беше безопасно, защото си беше доста стръмно. А и мъжете вече даваха зор, така, че побързахме със слизането.

 

Вглеждайки се в скалите различавахме още форми в тях.

 

Взехме си довиждане с местността и се запътихме с бърза крачка към колата.

 

 

Това, което ми направи впечатление и на идване бяха големи дупки, които бяха копани на пътя.

 

 

В близост до вирчето видях около 5 смугли момчета, които се бяха събрали на приказка. Това, което ме подразни бяха боклуците, разхвърляни около тях – шишета от вода, хартии, кутии... Но имаше ли смисъл да повишавам тон в тази пустош... А и се зачудих какво може да прави човек на това място по залез, защото когато слънцето се скрие не може да се види кой знае какво. А и явно не бяха дошли да се любуват на красотата наоколо...

Стигайки до колата все още не ни се прибираше и погледът ми беше отправен към онази дупка, която беше попаднала в самото начало в полезрението ми. Така, че с моята приятелка се запътихме натам. Изкачихме с бързи крачки баирчето и застанахме на входа на пещера.

 

 

Още със самото влизане видях образ на светица. Не знам кой беше изобразен върху големия камък, но времето и не само то навярно си беше казало тежката дума.

 

 

Не знам какви функции е изпълнявала тази пещера през времената, но си мислех, че това място не беше случайно. Дори имаше един особен камък, който ми напомняше на олтар.

 

 

Като дете се зарадвах на тази находка, че хич не ми се излизаше, а отвън вече ни викаха да се връщаме. От камък на камък се качихме в единия край на пещерата.

 

 

Над входа на пещерата имаше интересен отвор с формата на сърце.

 

Тъй като бяхме по залез в пещерата снимахме интересни цветове.

 

 

Напускайки пещерата изпитвах чувстство на удовлетворение и радост от тази макар и кратка следобедна разходка, но в действителност отново богата на впечатление.

 

 

 

хареса ми твоята разходка. Много интересни неща виждаш, за това трябват Очи, фантазия и желание да откриеш красотата. Прегръдки и много усмивки и настроение през празниците!

Олтарът и минзухарчетата, вирчето, пещерата, есенната и предзимна светлна в златото на дърветата са наистина празнични и митични. :) Благодаря ти за настроението и сърдечни поздрави на вас и на Русе!

Благодаря ти за коментара мила! Интересно ми се видя мястото и реших да споделя снимките, макар и със закъснение. Желая и на теб празнично настроение и весели мигове в наближаващите празници!

В него има от всичко по малко :). А и хванахме залеза, като закъсняхме с тръгването от Русе :) и станаха интересни снимки в пещерата. А бяхме наистина като едни любопитни деца, само дето ме е яд, че се намира в пущинаците и човек може да си прави каквото иска, в смисъл да си копае, да замърсява и т.н. Но природата е уникална. И навсякъде, където и да отиде човек има неща, които да открива и да им се радва.
Поздрави и ти желая весели празнични дни!

Привет, Цане!
Благодаря ти за тази красота, в уникалната ни БЪЛГАРИЯ!
Нека Господ Бог благослови сърцето и стъпките ти!

за доброто, което е в сърцето ти. Светли празници ви желая!