Поглеждайки нагоре видях няколко къщички, накацали по склона и камбанарията на църквата. Това селце определено възбуди моето любопитство и тръгнахме нагоре по пътя, който също беше бая изронен.
Не след дълго отдясно се откриха 1-вите къщички на селцето – с каменните зидове, градени от камък и дърво, покрити с тикли (каменни плочи) и невероятни коминчета, скрити в ниското, разположени край реката.
След това на пътя ни посрещна стройна каменна къща, която ми приличаше, че има магазин в приземната част. Но хора все още не видяхме.
След нея видяхме и указателна табелка за къща за гости, но и с нея не успяхме да се срещнем очи в очи.
Опустяла беше и селската седянка.
Пътя продължи нагоре и все нагоре.
Под нас останаха някои от къщите на селцото.
Селото, както в последствие разбрахме е изградено от много махали. Дори достигнахме място, където пътя се разделяше на две. Нашите приятели решиха да изберат пътя, който води към селото, а ние с моя съпруг избрахме горния път, който ни отведе още по-нависоко.
Не след дълго достигнахме една от махаличките на селцето. Посрещна ни бяла къщичка сред тишината на Родопа планина.
Коминчета тихо очакваха някой да запали огнището, да метне прясно опечен хляб и да замирише на хубаво и вкусно.
Дори планината надничаше в очакване на чудото.
Вратите също чакаха да бъдат отворени и провретрени стаите.
Извора очакваше уморените посетители да отдъхнат сред зеленината и спокойствието на района.
Уникалната родопска архитектура тънеше в забравата на времето.
Единствено птичите песни огласяха района.
Мисля, че в една от къщичките дочухме гласове, но не ни беше удобно да обезпокоим хората.
Другите оставаха притихнали и самотни.
Колко красота е скътало това местенце и колко тъга струи от притихналите къщи... Върнахме се по обратния път и хванахме пътеката за селото.
Някои от къщите ни гледаха от високото.
Трудно е човек да стигне с колата си дотук, но виж, ако имаш Мицубиши Л200 няма никакви проблеми.
Не ми се мисли какво е по време на дъжд.
Но какво е тук някакъв си черен път, когато всичко това се компенсира с едно невероятно красиво място, което се разкрива пред погледа на човек.
Научихме, че тук са се заселили французи. А и в момента имаше строители, които ремонтираха още една къща.
Попитахме и местен човек за селото. Той спомена, че се е заселило 1720 г., когато българи от Източни Родопи са бягали от турците, за да се спасят от насилствено потурчване. Негови създатели са трима кехаи, като най-известния сред тях е Мерджан кехая. Иначе следи от заселване на района е имало още от древността, където в землището на селото са намерили подслон тракийски племена.
Търсихме с поглед нашите приятели и разбрахме, че са отишли в посока църквата. Така, че и ние се отправихме към нея.
В далечината се виждаше пътя по който дойдохме.
Нагоре останаха къщичките, които постепенно се скриваха от погледа ни.
Вратата на църквата “Св.Георги” обаче беше заключена.
Така, че я видяхме от високото. Точно до църквата имаше и килийно училище.
Гордо беше изправила снагата си и камбанарията на църквата.
След тази така зареждаща разходка поехме по тясната пътечка покрай дерето и стигнахме много бързо до колата, която чакаше да ни отведе към следващото вълшебно място в Родопа планина.
Покана за участие в Църква без граници
Заблудите на съботянството (и неделничес...
Поздравления !
Поздравления !
Избрах тъжната песен на гайдата да съпровожда разказа ми, защото ме боли, когато частица от България притихва завинаги.
Георги
Георги
Поздравления!
Няма как да не развълнува човек този родопски бисер, скрит по южните склонове на Родопа планина.
Снимките няма как да не станат хубави при положение, че тази красота се разкри пред очите ми! Човек винаги има какво ново да открие, стига да има готовност и отворени сетива!
Защото тези селца са навсякъде в България. И наблюденията ни са, че именно селца, които се намират на невероятни места и имат уникална архитектура си отиват! От тях си имам любими, но жалкото е, че след като се обезлюдят къщите започват да се събарят и след време дори и спомена за тях ще бъде изличен. Тази година видяхме села, от които са останали само зидовете... А в тях е кипял живот... И лошото е, че младите нямайки препитание се изселват към градовете и в селата остават само възрастни хора. И когато те си отидат в един момент това село загива... Боли ме, но не мисля, че калашника е разрешение на проблема. То е до съзнателен избор на човек.
А като се има предвид, че това селце е само на 4-5 км. от Широка Лъка, което е едно от най-посещаваните родопски села, а Върбово остава много безименно и неизвестно. А то е едно уникално селце. И се радвам, че напоследък чужденците оценяват българското село и го избират за свой дом и така вдъхват и живот в него.
Това е истината в България, а аз не упреквам никого. Просто не ми се иска, когато след време отида в планината да срещна следващото обезлюдено село. Но знам, че това няма как да се промени. И винаги съм се раздвала, когато съм гледала документални филми по предаването Бразди например, когато млади хора се завръщат на село и избират по спокойния начин на живот, но те са единици.
А на тези, които обичат Родопите казвам една премъдрост от кореспондент на някогашното списание "Родопи", на което главен редактор бе Н. Хайтов. Иван Кръстев бе най-добрият репортер на списанието и той в разговор с мен каза така:
Западните Родопи са география, Източните - история. След като се убедих в тази истина си спомних думите му.
Поздравления за постинга,
Коста
" Притихнали и самотни..... Уникалната родопска архитектура тънеше в забравата на времето "
Изоставили Божествения рай, заринали се в клоаката на обществото - в големите градове хората сами са се обрекли на гибел...
Хубави почивни дни ви пожелавам!!!!
А на тези, които обичат Родопите казвам една премъдрост от кореспондент на някогашното списание "Родопи", на което главен редактор бе Н. Хайтов. Иван Кръстев бе най-добрият репортер на списанието и той в разговор с мен каза така:
Западните Родопи са география, Източните - история. След като се убедих в тази истина си спомних думите му.
Поздравления за постинга,
Коста
Благодаря за критиката и споделеното! Може би не си прочел 1-та част, в която говоря за Широка Лъка и как се стига до Върбово, че разклона е на 1 км. от Широка лъка. Може би само съм забравила да спомена, че е на пътя Широка Лъка - Девин.
Поздрави!
" Притихнали и самотни..... Уникалната родопска архитектура тънеше в забравата на времето "
Изоставили Божествения рай, заринали се в клоаката на обществото - в големите градове хората сами са се обрекли на гибел...
Хубави почивни дни ви пожелавам!!!!
Хората имаме различни погледи и всеки прави своя избор, защото в планината със сигурност е трудно за оцеляване. А голения град предлага повече възможности за развитие. Но човек следва своите приоритети и там влага усилията си!
Тук аз съм описала един мой поглед просто...
Поздрави и приятни почивни дни!
Много красиво си предала духа на това място (места - защото много са такива махали), Звездичка. Поздравления!
допълвам с едно стихотворение на Зденка
Тодорова:
СТАРАТА КЪЩА
Старата къща отдавна е рухнала.
Падна на земята и стария таван.
Една надежда отдавна е рухнала
и споменът остана неразбран.
Рухват къщите. Рухват надеждите.
Вече избледняват и старите спомени.
Къде ли са чувствата! Къде ли са надеждите!
Къде ли са мечтите ни измамени!?
Изчезват пред очите ни старите къщи,
Нанизани като стар гердан.
Нищо не остана от старите сънища,
освен един спомен в изстиналата длан.
Благодаря ти, Звездичке! Разпусна ми душата :)
Много красиво си предала духа на това място (места - защото много са такива махали), Звездичка. Поздравления!
допълвам с едно стихотворение на Зденка
Тодорова:
СТАРАТА КЪЩА
Старата къща отдавна е рухнала.
Падна на земята и стария таван.
Една надежда отдавна е рухнала
и споменът остана неразбран.
Рухват къщите. Рухват надеждите.
Вече избледняват и старите спомени.
Къде ли са чувствата! Къде ли са надеждите!
Къде ли са мечтите ни измамени!?
Изчезват пред очите ни старите къщи,
Нанизани като стар гердан.
Нищо не остана от старите сънища,
освен един спомен в изстиналата длан.
А страшно е да видиш рухнала надежда...
Благодаря ти, Звездичке! Разпусна ми душата :)
Може би донякъде си права, но когато няма грижа и стопанин един имот той залинява...
Угасват с годините много български огнища, но там горе, звездичките им блестят за незабрава... Вулнуват и натъжават такива хубави постинги... Но нека да ги има...
Угасват с годините много български огнища, но там горе, звездичките им блестят за незабрава... Вулнуват и натъжават такива хубави постинги... Но нека да ги има...
Толкова хубаво си го казала! Нека блестят, нека събуждат заспали сетива и запалват пламъка на родното в сърцата. И когато човек милее за родното, то няма как да не го боли когато загасва огнище или да не се зарадва, когато едно заспало огнище засияе и затрепти за нов живот като птицата феникс! Дай Боже повече такива огнища да попадат пред погледа ми и да радват душата ми! И още повече бих се зарадвала на хората, които стъкват огъня в това огнище и поддържат жива любовта си, където и да се намират!
и една мъъъничка поправка : не съм "казалА", а "казал" :-)))
и една мъъъничка поправка : не съм "казалА", а "казал" :-)))
Нямам много време за блога и е моя грешката, че не съм погледнала кой ми е оставил този чудесен коментар... Извинявай. Но твоя поглед ми харесва, защото и аз искам да виждам същите неща :).
Дай Боже!
Поздрави и ти желая хубави летни дни!
Има места, които като ги зърне човек го връщат назад във времето и го вдъхновяват. Жалко, че в повечето от тях живота малко по малко угасва. Не съм попадала на този филм, но ще го потърся :).
Поздрави!