Прочетен: 26018 Коментари: 39 Гласове:
Последна промяна: 08.03.2012 08:36
Тази неделя бяхме на гости на моите родители и тъй като неделята беше много хубав слънчев ден решихме да се разходим из околностите. Баща ми спомена, че при язовира като малки са ни водили да берем кокичета, но аз нямах спомени от това далечно време и затова решихме да поемем в тази посока. Язовира все още беше скован от лед.
Паркирахме колата в горната част на язовира и тръгнахме по асфалтирания път, който трябваше да ни изведе до хижата на съвета. Гората над язовира е липова и тук пролетно време сме сварвали цяла тумба цигани да берат липа.
Снега все още не се беше стопил, а ние следвахме следите оставени от автомобил, които обаче свършиха по едно време.
Останаха само следите оставени от животни. Беше ми малко странно, че няма следи от хора, при положение, че има вила, но продължавахме напред и се оглеждахме в гората дали няма отнякъде да изкочат кокиченцата.
По едно време видяхме един черен път, който се разклоняваше нагоре и тръгнахме по него, за да видим дали ще се разкрие гледка от високото, но това явно беше път на горското, по който изнасят дърва. И се върнахме отново на асфалтирания път.
След известно време достигнахме и вилата и каква беше нашата изненада като видяхме само развалини.
От това, което беше останало си личеше, че вилата наистина е била хубава, но явно след земетресението е оставена безстопанствена и я е постигнало тази участ.
Навярно са искали да извадят всички железа от нея и тя беше се превърнала в руина.
Много тъжна картинка. Като се прибрахме и казах на баща си, че вилата вече я няма, а той само спомена: “Тази вила е посрещала министри...”
Наблизо до вилата видяхме изоставена хранилка.
Поехме по пътя нагоре, тъй като целта ни беше да намерим кокиченца.
Около нас имаше в големи количества от вечнозеленото бодливо растение, но нямаше и помен от кокиченца.
И изведнъж на пътя ми се изпрече едно минзухарче.
Така му се зарадвах :). Сякаш човек намира златна паричка :).
В съседство на минзухара се беше сврял и кукуряка.
Продължихме по пътя нагоре.
Гората стана съвсем рядка и млада и излязохме на простор, където беше разорана нива.
По исторически данни знаех, че тук някъде трябва да е имало кале, но нямах представа къде може да е, а и снега се топеше и на места се беше разкаляло, т.че сега не му беше времето човек да се разхожда из нивите и затова тръгнахме да се връщаме. Пътя на едно място се разклони и предположихме, че това е оня черен път, който бяхме видяли в началото и решихме да се върнем по него.
В далечината се виждаше част от индустриалната зона на града.
Приближавахме язовира и се разкриваше гледка към вилната зона над него.
И тъкмо стигнахме до познато място, където вече бяхме минали в началото на нашата разходка и от гората ми се усмихна 1-вото кокиченце.
До него имаше още едно и още едно. Е вярно е, че трябваше да преодолявам храсталаците, но каква радост беше в края на нашата разходка да се срещнем с предвестниците на пролетта. А и времето беше слънчево, въпреки вятъра който вееше, но благодарение на него успяхме да дочуем и песента на гората. Да, гората пееше :).
Направихме си снимка за спомен и тръгнахме към колата.
Видяхме, че в началото сме пропуснали табелките, които обаче човек няма как да прочете, защото бръшляна беше здраво обгърнал в прегръдката си както дървото, така и табелките.
Така, че с малко усилия се справих с табелките, само не знам дали хората провяват интерес към тях.
Разходката ни дойде много добре след като зимата човек се обездвижва от натрупалия в големи количества сняг.
/п.п. И тъй като поста ми съвпада с един предпролетен празник искам да поздравя всички момичета с деня на жената.
Честит Празник, мили момичета!
Нека има радост в душите ви и обич, която да стопля сърцата! Бъдете здрави, щастливи, усмихнати и красиви като полските цветя, които въпреки, че много често са незабележими, когато човек ги открие такава радост изпълва душата му! Така, че и вие бъдете радост за близките си хора!
Петър Андасаров - вечното любовно недора...
ПЛОВДИВСКАТА ТЕЛЕВИЗИЯ СТАВА НА 26 ГОДИН...
И честит празник!!
И аз много се зарадвах на минзухарчето и кокичетата! Хубава вечер ти желая!
Поздравления за хубавите снимки! Беше ми много приятно!
Бъди здрава и нека любовта всякога да изпълва сърцето ти!
И честит празник!!
Определено имахме нужда от такава разходка, а и човек зажъднява за слънце, топлина и най-вече за пролетта :).
Честит празник и на теб Ати!
Бъди все така топла и лъчезарна!
И аз много се зарадвах на минзухарчето и кокичетата! Хубава вечер ти желая!
Минзухарчето беше само едничко, ама едно такова златисто, изцяло променя облика и настроението на човек! И кокичнцата също - бяха едни такива хилави, повечето затиснати под шумата, но слава богу, че се бяха подали, за да ги забележим :).
Честит празник Дивна!
Бих желала да съм бяла Джу, но човек не винаги успява да постигне тази вътрешна хармония, но е важното да я търси в себе си и да се стреми към белотата. Знаеш ли, гледайки кокиченцата те ми напомнят за онази свенливост и смирение, в което човек застава прекланяйки глава пред своя Създател. Можи би и не е случайно, че кокиченцата са създадени именно в тази форма. Толкова нежни, облечени в бяла премяна и свели главичките си надолу - колко много символика има в тези предвестници на възраждащата се пролет. Господ може да ни говори по всякакъв начин само да имаме очи да го видим.
Поздрави!
И Честит празник!
Бъди все така естествена, любвеобилна и с отворено сърце към човека, който е спечелил любовта ти. А знам, че той не е един. Поне стиховете ти говорят за това! Бъди все така пламенна и вдъхновена в начина си на изразяване - в твоя начин Джу - посредством стиховете ти!
Поздравления за хубавите снимки! Беше ми много приятно!
Радвам се, че съм те зарадвала мила! Знам, че много обичаш цветята и навярно оценяваш и красотата на горските цветенца!
Честит празник!
И бъди като твоите цветя - галена от слънцето, напоявана от любовта и даряваща радост!
Честит празник!
Пеят и още как и как да не се зарадваш на песента им :).
Благодаря ти за коментара! Нека отпуснем душите си и да се насадим на пролетта, която идва към нас и която очакваме с нетърпение. Вярно е, че Марта все ни изненадва - я с понатрупал снежец или със студен ветрец, но важното е, че пролетта вече пристъпва и нека бъдем свидетели на нейната магия, която преобразява нашата земя и наистина изпълва с радост душите ни!
Честит празник!
Бъди!
Наистина е радост!
Честит празник мила!
Нека красотата грее вътре в теб и разпръсква щедрите си плодове, до които и ние се докосваме и се радваме, че се опознаваме като същности!
Бъди здрава и нека любовта всякога да изпълва сърцето ти!
Честит празник!
И споменавайки за любовта в мен изплува един израз - жива вода като символ. И как нашите естества се нуждаят от тази жива вода, която пък има връзка с настъпващата пролет и възраждането на душите ни. Толкова много се преливат и преплитат мислите ни, но нека душите ни да търсят Любовта, защото единствено в нея има скрита сила!
Поздрави!
Тръгвам , тутакси...
Честит празник!
Чакай, че и аз взех да се оглеждам за моята. Но като стане дума за раница, в мен изплуват няколко поредни дни, едни красиви и усамотени планини и много свежест и зеленина. Хе, кога ще имаме възможност да грабнем пак раниците :))).
Благодаря ти!
Ще погледна с удоволствие :). Поздрави!
Усмихна ме твоя коментар!
Пролетни поздрави и от нас!
Пожелавам ти здраве щастие късмет ...... и да ни радваш с красивите си постинги:)
08.03.2012 19:44
Пожелавам ти здраве щастие късмет ...... и да ни радваш с красивите си постинги:)
Да, Стражица е моят роден град, който е изцяло обновен след земетресението. Жалко, че навремето нямаше такива фотоапарати и рядко се снимаха градовете и много неща от стария облик на града започват да избледняват от съзнанието на човек.
Здраве, щастие и обич и в твоят дом Алекс!
Честит празник!
Продължавай да ни радваш с твоите жизнерадостни постинги, наситени с много нова и полезна информация. Желая ти много положителни емоции, здраве, щастие и обич!
Нека слънце огрява над Странджа и в твоят дом да не липсва обич!
Честит празник!
Слънчеви преживявания ти желая в настъпващата пролет!
08.03.2012 22:25
С праздником весенним!
Солнышко приносит
Звонкое веселье.
Пусть тепло настанет,
И уйдут морозы,
Пусть подарит нежность
Веточка мимозы!
Много мило е това стихче :).
Поздрави!
Имахме нужда и бяхме възнаградени в края на разходката и с появата на кокиченца, до които сме били близо и в началото, но те са кротували и са запазили изнанадата за края :).
Поздрави!
Поздрави!
Георги
Поздрави!
Георги
Наслаждавай се на слънчевите пролетни дни :).
Прекрасно е след дългата зима да ги посрещнем! Но ти си открила доста и то още по-рано от мен!
Поздрави!
Прекрасно е след дългата зима да ги посрещнем! Но ти си открила доста и то още по-рано от мен!
Поздрави!
То не пролет, ами сякаш лятото иска да се развихри, ама му е малко ранко :). Но ние му се радваме, особено на слънчевите дни! А сега в гората започва и още по шаренко да става - но ще разкажа някой път и и за последното ни пътуване из планинските чукари :).
Поздрави!
как хубаво си го изразила:"Сякаш намираш златна паричка". Хубава, спокойно и влюбена пролет!
Красиви си, като малки слънчица сякаш търсят да отразяват светлината и да доставят радост и топлина.
Поздрави!