След като тръгнахме от едно приказно място – Хлебната къща в Габрово се озовахме в друго приказно място, където времето сякаш течеше в други измерения. Става въпрос за севлиевското село Столът, където бяхме поканени да посетим седянката на наши приятели от София. Носех питката, която бях замесила в Хлебната къща специално за хората от седянката и която естествено превтаса по пътя. И в тъмни доби се озовахме в центъра на селото. Очаквахме един приятел, родом от това селце да ни посрещне и ни заведе в къщата, в която се бяха събирали хората от седянката. Много изненадана останах като тръгнахме по тъмните улички на селцето и през цялото време се движихме през доста обрасъл с растителност път. Къщата се оказа, че е много, много далече от центъра, а не според моите представи за село – 2-3 преки и си пристигнал. Със сигурност сам човек не може да се ориентира за даден адрес в това село, ако няма кой да го упъти или заведе. В късни доби изпекохме питката и едно черно квасено хлебче и се заговорихме с присъстващите. Първоначално не знаехме колко хора ще присъстват и затова предварително се бяхме подготвили като си взехме палатките, защото разбрахме, че има достатъчно място в двора на къщата, за да си опънем палатки. Другата възможност беше да спим в плевнята.

 

 

Оказа се, че има и свободни стаи в къщата и затова решихме да се възползваме от предложението. Мен специално много ме изкуши и миризмата на сено, но някой друг път може би :).

Самата къща също е много интересна – изглежда, че е много стара и е стегната и ремонтирана от стопаните, но самия уют в стаите, за който домакинята беше допринесла, като всичко беше сътворено с много любов и провокираше искрените ни усмивки.

 

 

Човек тук можеше да види толкова позабравени неща от бита на нашите баби.

 

 

А и кухнята беше много интересна и удобна за домакинята междувпрочем.

 

 

 

Някои от по раннобудните отдавна се бяха заели с иглите, совалките, барабаните, а други се ориентирахме в обстановката и закусвахме на хава.

 

 

Рано сутринта беше пристигнал и комшията – бай Петко, който наглежда къщата и като почна да ни разказва едни истории – смяхме се от сърце с него.

 

 

Тук ще направя една вметка и да обясня на моите приятели от блога за новите ми увлечения и за целта да присъстваме на това място. От извесно време посещавам виртуалната Седянка във фейсбук, която в един момент прерaстна в реална. Така започнахме да се събираме жени и се учим да плетем, шием и т.н., за което аз съответно много се зарадвах, защото имах желание за това, макар, че времето не ми достига. И напоследък като ми остане свободно време не сядам да си прегледам блога или да напиша някоя тема, а сядам да поплета или да си направя домашното, което имаме за следващия път. И затова и по рядко се появявах тук. А и фейсбука изяде част и от времето ми... Но от време на време ще се завръщам тук и ще споделям за някои от нашите пътувания, защото наистина откриваме много интересни места.

Та имах отправена покана за тази седянка в село Столът и тъй като бяхме на 30 км. от селото – в Габрово решихме да съчетаем и двете събития – замесването на хлябовете в Хлебната къща в Габрово и седянката в село Столът.

Слънцето преваляше и денят се очертаваше да бъде добър и след като закусихме решихме да се поразходим из селото. Момчето, което ни доведе вечерта реши да ни стане гид и потеглихме с усмивки.

Характерното за село Столът е, че е село изградено от махали и за да го обходи човек трябва да направи една значителна обиколка. Но разходката беше много приятна с изключение, че слънцето препичаше много силно този ден.

 

 

Направи ми впечатление въпреки, че е много разхвърляно в разстоянията селото е живо, много от къщите са купени, някои възстановени. На вратите висяха табелки от които се разбираше, че в селото има 2 фирми за охрана, които разбрахме, че си вършели съвестно работата. И дори зимата разчиствали пътя между къщите.

 

 

Постоянно се редуваше зеленина с къщи. Понякога свършват къщите и Балкана се извисява пред теб и си помисляш за миг, че селцето е свършило и си на открито сред природата, но само след крачка се показват сгушени къщички зад поредния завой.

 

 

По поляните непрекъснато ни мамеха излезналите по това време билки – жълт кантарион, еньовче. В последствие научихме и за някои нови билки, непознати ни до този момент.

 

 

Снимахме и интересни цветчета и цветни композиции.

 

 

 

От оградите ни посрещаше уюта на селския двор с неговите обитатели.

 

 

Имаше и инвентар в горния край на селото, който позираше гордо към връх Ботев.

 

 

Оттам се разкри панорама към Балкана и съседните села, сгушени в подножието на Стара планина.

 

 

Малко след големия завой видяхме и църквата на селото.

 

 

 

В двора на църквата имаше и паметник, посветен на падналите във войните 1915-1918 г.

 

 

Слънцето така ни беше напекло, а и жаждата непрекъснато се обаждаше така, че с радост приехме поканата на нашия водач за кратка почивка в къщата на родителите му. Така се запознахме и с неговата майка, която ни разказа за някои непознати билки и дори ни показа някои от тях – като пипериче, гръмотрън.

 

 

Следващата спирка беше оброчище “Трите дъба”, при който имаше издигнат кръст с надпис. Но за съжаление дъбовете бяха останали два на брой.

 

 

Продължавайки напред видяхме и други интересни обекти, някои дело на човек, други на природата и времето.

 

 

Отминахме горско селско площадче с недействащия вече селски магазин и щастливи, че вече наближаваме къщата, в която бяхме отседнали се завърнахме след дългата, но ползотворна разходка с големи букети от билки.

 

 

А нашите приятели под сянката се занимаха с приятни и полезни неща – някои творяха, други просто релаксираха, а ние продължихме с брането на билки – ухаещая липов цвят, който се намираше в двора на къщата.

 

 

И аз успях за много кратко време да се включа в седянката, но нали и разходките са ми тръпка – какво да се прави :). Така тези 2 дена бяха към своя край и всичко пред нас сякаш минаваше на една кинолента. Толкова разнородни преживявания имахме и си изкарахме повече от хубаво. В началото на пътуването се притеснявахме как ще мине всичко и как ще реагират нашите приятели – пчелари, но и те бяха очаровани от двете срещи и новите приятели, с които се запознаха през този уекенд.

Колко е хубаво тук! Водиш ни по зелените пътеки към интересни места, които едва ли някога ще видя на живо!
Благодаря, беше ми много приятно!

много хитро- седянка в Столът (някои седнали, други по пътя;)
чудесно място, и снимките - страхотни)

отнасяше за 09-10.07.2011г. така, че тогава всичко все още беше зелено и избуяло :). И ние надали щяхме да предполагаме, че съществува такова селце, ако не беше тази покана, за което сме благодарни на гостоприемните домакини!
Благодаря ти за коментара Магнолия!

Когато пристигнахме в къщата на нашия приятел и майка му ни попита: "Вие от седянковците ли сте?" . А един от нашите приятели отвърна: "Не от вървянковците :)))". Та и аз малко се разкъсвах, защото времето беше късо, а на човек му се иска от всичко да опита, та така.
Но седянката наистина е сериозна и много продуктивна! Просто нашата русенска група беше малко изключение :).
Благодаря ти за развеселяващия коментар Доре! Поздрави!

Ти се разхождаш около Габрово! Аз пък около Русе!
Интересно е около Габрово!
Хубава вечер!

Прекрасен пост - напълниха ми се очите и душата!
Благодаря!

Завладяващ пътепис аранжиран с неподправена красота и аромат на билки....
Поздравления!!!

Юли бяхме още и в Троянско, Тутраканско, а август пообиколихме Родопите, поиграхме кръшни хора в Жеравна и се топнахме в бурното море. Навсякъде е интересно, с малки изключения по презастроеното ни Черноморие! Но и там има диви местенца :).



Поздрави Алекс!

И за нас бяха много приятна изненада тези почивни дни!

на билките vahisht! И на всичко красиво, което срещаме по пътя! А зимата пием ухаещ чай букет :).



Благодаря ти!