Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.05.2011 13:49 - Малките тайнства на България – част 1 - каменни пластики
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 18361 Коментари: 25 Гласове:
30

Последна промяна: 30.05.2011 15:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



Започвам една поредица постинги, в които съм събрала от цяла България различни находки, неща, които са ценни и които са попадали в полезрението ми, които са изконно български. В този постинг ще ви представя тези малки и често незабележими нещица, като каменните пластики, които са вградени в стените на църкви, в чешми, над врати. Тази идея отдавна е назряла в мен, защото факта ме интересува и съответно като видя някъде подобна информация задавам и въпроси. Така се роди и заглавието на тази поредица по предложение на Демограф, което е много точно според мен и отразява същността на тези снимки. Защото за мен тези пластики са загадка и наистина са тайнство. Това е своеобразен образен език, който е имал своето предназначение през вековете, но явно се е загубил с времето. Или по този начин е била съхранена информация от нашето минало. Някои изображения са толкова отчетливи, че и сега могат да проговорят. Ще съм благодарна, ако споделите мисли и размишления за значението, което крият тези пластики.

Велиновски манастир

image

Църквата "Успение на Пресвета Богородица" - Елена

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

Капиновски манастир

image

Ловеч

image

image

с. Скандалото
image

image

Батошевски манастир

image

image

image

image

image

image

image

image

Музей Кържали

image

Клисурски манастир

image

църква "Св. 40 мъченици" - В.Търново

image

image

image
image
image
Златарица

image

Една църква в околностите на Елена

image

Елена

image

image



Гласувай:
30



1. yuliya2006 - БЕЗ ДУМИ И ПОКЛОН! ИСКАМ РАЗ...
20.05.2011 21:57
БЕЗ ДУМИ И ПОКЛОН!

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ"

http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
2. zvezdichka - Здравей Джули!
20.05.2011 23:33
Мисля, че постинга ми не е точно за раздела "Туризъм", но понеже тези пластики съм ги събирала от цяла България, затова реших да го сложа в този раздел. И имаш разрешението ми.
цитирай
3. marknatan - кво да му коментираме тука, келт...
21.05.2011 08:47
кво да му коментираме тука, келтсоскитските плетеници (двете) и другите подобно "нетипично" ристиенство от св. 40 мъченици показват скитски кон тракийски боб ядели или зачто калояна го убил светиня му в 17 век,е така ,просто по православно,в съня му да не го боли
ако си припомниш кръстовете от последната ти разходка и ако знаеш че две точки са достатъчни да очертаят една права повече не ти трябва
за всичко останало има отворени ромски тези и демографи
п/п/има ено двуглавото орле ми се чини,било герба на сърбия,рушняците освободители на славяните и византийците дето им дали азбуката на балканците
имаш и едно успение богородично,звездата на давид ,слънчовци и особено красивия вграден медалион на Блахернската богородица-/тоже нарицается знамение,ширшая/ (с благославящите ръце и детето христос в медалион на гърдите и)
абе Православно ристиенство е та дрънка ча до към 1843 г когато на балканците и демографите новата варненска маймуняшка порода им доказале,че те били съществували като съществителни и то само в мн.ч. Да си видяла некъде да пише за Българки у сведенията Е не си и боцко не бил видял и се сетил нещо дето и Г.Ценов не се бил сетил ,а Г,Ценов много повече книги бил прочел от Боцко ,а именно,че щом българите са само в мн.ч.у сите историчарски сведения и нема ено за Българки ,то Те са стражари по лимеса на Дунава(твоя край)
Малко акъл да имаш, навреме да ти идва . Така се улиза у Читанките,като боцман,като напишеш повече книги отколкото си прочел и демографите те цитират къф патриот си ,защото си доказал че българите били стражари защото не со чел мало сведения за българки ,а само за българи мн. ч.
цитирай
4. kasnaprolet9999 - Много са интересни. Хубаво щеше да ...
21.05.2011 10:02
Много са интересни. Хубаво щеше да бъде да напишеш от къде си ги снимала. Има много слънца, останали от времето на тракийския култ към бога на слънцето.
цитирай
5. balgarski7vinarki - useshta se dvijenie,dinamika,osobeno v pokazanite v nachaloto
21.05.2011 17:53
I taka si e bilo - plemeto e doshlo na kone i ne se e tutkalo.
A po otnoshenie na tova, dokolko e izgodno v dneshnite loshi za Bg vremena da se komentirat stoinostite i misiata - da se ustanovi tozi genotip na Evropeiskia kontinent moeto mnenie e che niama po-podla sistema za nashata darjava ot nastoiashtata, i tova e nalojeno ne ot Evropa, a ot drugi.
цитирай
6. dmv - Хубав материал, браво, поздрав...
21.05.2011 18:18
Хубав материал,браво,поздравявам и двама ви и снимайте още и разказвайте:)
цитирай
7. mamas - Слънцето
22.05.2011 17:37
В най-различни варианти.
Поздравления за труда ти!
цитирай
8. toninabog - Здравей
24.05.2011 19:29
Звездичка, постинга ти "Каменни пластики" e звезден! Хареса ми.Поздрави
цитирай
9. demograph - Поздрав за старта, макар, че не е началото ти
28.05.2011 08:35
И аз се присъединявам към молбата за пояснения, кое от къде е. Здраве и щастие за теб и близките. Просвещение за българите.
цитирай
10. zvezdichka - Благодаря ви
30.05.2011 14:53
marknatan , balgarski7vinarki, dmv, Славче и toninabog!
цитирай
11. zvezdichka - Благодаря ви
30.05.2011 14:55
Невенче и demograph!
Ще се опитам да редактирам поста си и да надпиша снимките кое от къде съм го снимала.
цитирай
12. vladun - Поздрави и от мен, ценна е твоята ...
30.05.2011 15:29
Поздрави и от мен, ценна е твоята колекция!:)
цитирай
13. zvezdichka - Благодаря vladun!
30.05.2011 15:59
vladun написа:
Поздрави и от мен, ценна е твоята колекция!:)


Ще има и още :).

цитирай
14. анонимен - :) Моите поздрави
03.09.2011 09:25
Малка забележка. На църквата в Скандалото има две преплетени змии. На Батошевския манастир има много повече пластики отколкото показаните тук, но за останалите сърдечно благодаря. Вече 18 години "събирам" такива изображения. Благодарение на Вас ще посетя местата, където са в началото на постинга. Тези пластики не са само за украса. Някога писах доста по темата. За съжаление материалът ми за тях във www.masoni.org е безвъзвратно загубен. Странното е, че техните скрити кодове някак кореспондират с някои неща от "Мастиленият лабиринт". Ако използваме Вашата страница може историята с тази "тайна книга" да стане виртуална реалност. С уважение - ЛЛБ
цитирай
15. zvezdichka - Здравей анонимен!
11.09.2011 19:58
Благодаря ти за коментара! Наистина ще ми бъдат интересни вашите разсъждения по темата за каменните пластики. Аз по принцип имам още пластики, за няколко постинга, но поради моята неактивност тук не съм продължавала тази тема. Просто съм си разделила по категории на изображенията.

анонимен написа:
Малка забележка. На църквата в Скандалото има две преплетени змии. На Батошевския манастир има много повече пластики отколкото показаните тук, но за останалите сърдечно благодаря. Вече 18 години "събирам" такива изображения. Благодарение на Вас ще посетя местата, където са в началото на постинга. Тези пластики не са само за украса. Някога писах доста по темата. За съжаление материалът ми за тях във www.masoni.org е безвъзвратно загубен. Странното е, че техните скрити кодове някак кореспондират с някои неща от "Мастиленият лабиринт". Ако използваме Вашата страница може историята с тази "тайна книга" да стане виртуална реалност. С уважение - ЛЛБ

цитирай
16. zvezdichka - Към анонимен 14.
11.09.2011 20:01
Сега като хвърлих поглед на пластиките в началото на поста само да направя една забележка, че Велиновския манастир е малко трудно откриваем, но там и нямаше от пластиките.
цитирай
17. anunak - "Вкаменени послания" - Началото
07.10.2011 09:52
ТОВА МОЖЕ ДА НЕ ГО ЧЕТЕТЕ...
За поредна година бях на пионерски лагер в село Боаза в последната августовска смяна. Вече бях от доайените, идващи всяка година тук. Както винаги забавлявах момчетата от смяната с "истории" от вида - "Знаете ли че...".
Тази година бях вече по-смел и почти през всички дни разказвах за стари цивилизации и техните неразгадани тайни.
Смяната свърши и малко преди раздялата едно от по-големите (но по-малко от мен) момчета се приближи и ми каза: "Ела утре около 9 часа до часовниковата кула."
Разбира се срещата стана и оооооо изненада.
Изненада "нечовешка".
"Пълзейки с поглед" след неговите указания видях, че от каменните й стени "ме гледат "очите"" на няколко малки каменни изображения.
Годината беше 1967, а "Баба Кула" беше вече на 190 години.
Онемях...
Да живея в този град,
да си мисля, че познавам всяко негово паве, а да не знам за тези "шарки" по най-старата постройка в него...
След три години постъпих в техникума по строителство в близкия окръжен град. Последва казарма, следване в столицата. Завърших като строителен инженер. През цялото време Историята непрекъснато ми "създаваше проблеми". в "растящото" технократично общество от колеги.
Само едната година съжителство с бъдещ архитект и срещите ми с неговите приятели беше някакъв "прозорец" към другия Свят. Светът където вървят заедно инженерната мисъл, вдъхновението и идеите на различните изкуства.
Завърших малко проблемно, но станах инженер. Започнах работа. Смених няколко фирми и институции, а историята вече беше, като старо гадже със спорна хубост. Жена, с която можете да си припомните някои спомени, но да не говорите за любов, заради "раните", болката и пропуснатото "може би...".
И тогава настъпи "краят". Да краят. Не беше катастрофа, а просто инфаркт. На 36 години. Не знаех, че съм на прага между двата свята. Ежедневната ми усмивка още беше на лицето, но двигателят й беше излязъл от строя. На сегашен жаргон бях станал файл, който се прехвърля в "Recikle bin"
цитирай
18. anunak - "Вкаменени послания" - Началото - 2 част
07.10.2011 10:56
ДА СЕ ЧЕТЕ ДИАГОНАЛНО НА РЕДОВЕТЕ...
Лежах в болницата. Лежах в къщи. Понякога вървях - по-точно пълзях в кварталното пространство. Отначало с някого, а после сам.
Купуваните през годините книги станаха моите любовници, а вестниците ежедневните ми гости. "Календар и хронология" на Йордан Вълчев беше "водата", с която гълтах "горивото" за деня - хапчетата за сърцето, които трябваше да го убедят, че все още е рано да подава оставка. Там от нейните страници отново ме гледаха чернобелите изображения на други малки вкаменени послания. Те показваха знаците на нашия стар и изхвърлен "в килера" календар на предците ни, а бай Йордан ни "нашепнеше думите на древния и безсмъртен български Дух".
За съжаление тези от родния ми град мълчаха и то хорово. Хорово защото се оказа, че на стените на най-старото училище имаше още пет-шест, на двете църкви още няколко.
Есента дойде като експрес. Отново в болница. Операция на сърцето. Връщане от оня свят. Отново "под ръка" с Историята. Започнахме да си пишем с бай Йордан. Срещнах се и с Кръстьо Мутафчиев. Една вечер приказвахме с него три часа зад спуснатите му пердета за миналото ни - незнайното, непознатото, мистичното, премълчаваното, "забраненото", за обикновенните хора.
Тогава беше "бурно време". Сменяха се символи, мирогледи, философии. На дневен ред беше Герба. Имаше няколко проекта. Все на известни творци. Споровете за и против нажежиха обстановката до крайност. Политическата битка се прехвърли на полето на изкуството. В "последната схватка" се включиха и някакви старозагорци. За капак те твърдяха, че са разкрили и кода на Глаголицата. В неясно съзнание ще имали бъдеще за мен потърсих контакт с тях. Стана. Кореспондента писал материала за тях се оказа от нашия край. След два дни бях при художника изработил визуално проекта. Кодът и модулът на Глаголицата бяха включени в Герба. Житните класове от стария бяха оставени и в новия. Траки, славяни и прабългари бяха сеяли и жънали това, от което се създаваше хляба - Христовото тяло.
цитирай
19. anunak - "Вкаменени послания" - Началото - 3 част
07.10.2011 11:38
Броят на класовете и зърната бяха определени по "законите" на науките за числата. Не аритметика, а нумерология и кабала. Модулът на Глаголицата беше вписан в 14 лъчна звезда. Защо 14 лъчна... не ми каза, премълча. Разказа ми за осемлъчния модул. Разделихме се. Пожелах му да се видим отново с мисълта, че е за последно.
Аз бях никой "отиващ" към нищото.
Прибирайки се отчетох, че е Томина неделя и през седмицата следват още два празнични дни 1 и 2 май и ще мога да "досадя" на някой от приятелите ми с новите ми "познания" за да разсея политическата шумотевица около нас. На следващия ден проверявайки един изкоп около старото училище се загледах в двете "маргаритки" над вратата му. Листата им бяха в повече от осем, та и от десет. Машинално се спрях да ги огледам. Лявата имаше някакви листенца и "перца". Листата не бяха листчета на цвете, а подредени в окръжност над 10 "чаталчета". Дясната беше подобна, но имаше в нея си друго "цветенце". Двете "цветчета" - лявото и дясното бяха вписани в едни затворени "въженца". Оглеждайки ги отчетох мимоходом, че "малкото цветче" е с 8 "лъча". Вгледах се по-внимателно в дясната и започнах да броя "чаталите", които можеха да се приемат, ако не бяха толкова много, като знака на първата ни династия "Дуло". Преброих ги... Не се съгласих с получения резултат. Броих наново... Пак не повярвах... Сложих показалеца на лявата си ръка на единият лъч за да не сбъркам отново... ООООООО. Уууужааас.....14. Дръпнах се назад. Не броях. Само гледах. Пълсът отиде по дяволите... Дано само сега не умра. Избягах на няколко крачки. Гледах настрани, към църквата "Св. Пророк Илия". Върнах се. Погледнах Лявата. Броих...Ооооо.... и тя с 14. Стига.... Не знам какво е чувствал Архимед при откриването на своя закон или всъщност Знам. Неописуемо сподавено чувство на щастие. От това почти "поднебесно" вцепенение ме извади един колега минаващ от там.
"Какво си зяпнал табелата на музея?"
"Броя..."
"Какво броиш?..."
"Ей тия... "
и загубих мисълта си...
цитирай
20. anunak - "Вкаменени послания" - Началото - 4 част
07.10.2011 12:22
"Е, какво? Първо камъните не са от тук, не са за тук. Виж те са ключови камъни от сводове... Аааа, лъчите са по 14... Какво от това...?"
"Аа, нищо..."
Какво да му кажа? Аз не знаех защо са 14 и в герба...Взех се в ръце. Телефон... Звъня...Обажда се жена му "- Няма го...Обадете се по-късно..."
След обеда на този ден не го помня. Бяло празно поле... Към 17 часа звъня отново. "-Алооо" (Той е). Господин ... тук в нашия град на училището има две "звезди" с 14 лъча. Едната е почти като Вашата от Герба. Има в нея малка 8 лъчна звезда, само че е много по-малка."
Последваха много въпроси сигурен ли съм за това...
...
Броих ги 6-7 пъти. После ги брои друг човек. Целият град ли трябва да ги брои за да ми повярва...
Прав беше човека. Рисуваш нещо "заемайки" древните сакрални идеи на праотците ни от съдове, фрески и други артефакти и изведнъж "мисленото и измисленото" има аналог...
Все едно рисуваш образа на кан Аспарух две години и след като си го завършил ти казват, че е намерен каменен образ на Кана и твоят почти прилича на намерения.
На 2 май дойдоха художника и негов приятел от екипа.

Гледаха, радваха се, снимаха, снимахме се, пихме кафе...
Седнали под една цъфнала вишна до тези Свещенни "Звезди" чашите ни се пълнеха с капещи листенца от цветчетата на дървото.

В този час на земята ни имаше цели трима неописуемо щастливи мъже...

На следващия ден разбрах от директора на музея, че тези "вкаменени" образи са били скрити под мазилката на училището. Камъните не са от старата крепост на стария град. Там е използван друг по твърд и неатрактивен материал.

По-късно от приятел спелеолог научих, че белият пясъчник, от който са направени, е от кариера на близкото до града село.
На свой ред започнах "да рия" в книгите за да намеря обяснение за числото 14. Букинистките разкопки продължиха много години. Продължават и сега. До днес открих негови "следи" в културите на Шумер, Египет, Обетованата земя на евреите, Япония. Питах различни хора - ни-що. Докато един ден
цитирай
21. anunak - "Вкаменени послания" - Началото - 5 част
08.10.2011 15:51
Докато един ден посетих града на розите и там "колобърът" ми каза да не се занимавам с това число..." - Ще си направиш някаква беля..."

Нямаше обяснения. Нямаше коментари...Нищо...В книгите пак нищо. Обясняваха само седмицата, фазите на луната, лунния или женски цикъл, мюсюлманския календар... Оставаше да се срещна с някой духовник или врачка та "преговаряйки" с тях свещенните текстове или анатемосаните от църквата думи да попадна случайно на някаква "следа" на тази вече забранена за мен "пътека" към нещо прашасало в забвението си понятие(?) или ключ запечатан в миналото с мълчаливо смъртоносно табу...
Защо японците да се страхуват да му дадат обяснение? Невъзможно е... Направили са цяла каменна градина в манастира "Рьоанджи". Посветена на видимите 14 и невидимото 1. Нет-а услужливо ми показа разказаното от Владимир Цветков. Снимки, снимки, схеми в перспектива, описание на източни и будистки символи в камъни, които откъдето и да ги погледнеш нямаха никаква зооморфна прилика с дадените им имена. Азиатска енигма - странна, излъчваща студено космическо спокойствие и (!?)красота(?!). Все едно е направена смалена триизмерна снимка на вселенската пустош, в която пясъкът е безкрайното, но имащо край пространство, а каменните късове са първообразите на пръснатата в него небесна твърд, отделена в първия миг на сътворението от духът от самият Дух...Три веранди, като трите измерения на света ни. Където и да си във времето ще видиш само 14 символа на Божественото и само Творецът може да вижда сътвореното от него Цяло...Тук буквално се ударих в камък...
Шумер...Земята на тази култура е толкова далече от нас във времето,че търсенето е , като програмата CETI. "Слушаме" Тишината на всемира в очакване да чуем нечие дихание на отдавна мъртъв шепот...Надяваме се да бъдем за миг равни на Този който наблюдава "звуците" или вибрациите - Авалокитешвара. Движението казват е Живот, а "символът" на живота е вибрацията...

Някога Боговете живеели на Земята..."описали сме го" в "Енума елиш"...
цитирай
22. zvezdichka - Благодаря ти anunak!
10.10.2011 15:13
anunak написа:
Броят на класовете и зърната бяха определени по "законите" на науките за числата. Не аритметика, а нумерология и кабала. Модулът на Глаголицата беше вписан в 14 лъчна звезда. Защо 14 лъчна... не ми каза, премълча. Разказа ми за осемлъчния модул. Разделихме се. Пожелах му да се видим отново с мисълта, че е за последно.
Аз бях никой "отиващ" към нищото.
Прибирайки се отчетох, че е Томина неделя и през седмицата следват още два празнични дни 1 и 2 май и ще мога да "досадя" на някой от приятелите ми с новите ми "познания" за да разсея политическата шумотевица около нас. На следващия ден проверявайки един изкоп около старото училище се загледах в двете "маргаритки" над вратата му. Листата им бяха в повече от осем, та и от десет. Машинално се спрях да ги огледам. Лявата имаше някакви листенца и "перца". Листата не бяха листчета на цвете, а подредени в окръжност над 10 "чаталчета". Дясната беше подобна, но имаше в нея си друго "цветенце". Двете "цветчета" - лявото и дясното бяха вписани в едни затворени "въженца". Оглеждайки ги отчетох мимоходом, че "малкото цветче" е с 8 "лъча". Вгледах се по-внимателно в дясната и започнах да броя "чаталите", които можеха да се приемат, ако не бяха толкова много, като знака на първата ни династия "Дуло". Преброих ги... Не се съгласих с получения резултат. Броих наново... Пак не повярвах... Сложих показалеца на лявата си ръка на единият лъч за да не сбъркам отново... ООООООО. Уууужааас.....14. Дръпнах се назад. Не броях. Само гледах. Пълсът отиде по дяволите... Дано само сега не умра. Избягах на няколко крачки. Гледах настрани, към църквата "Св. Пророк Илия". Върнах се. Погледнах Лявата. Броих...Ооооо.... и тя с 14. Стига.... Не знам какво е чувствал Архимед при откриването на своя закон или всъщност Знам. Неописуемо сподавено чувство на щастие. От това почти "поднебесно" вцепенение ме извади един колега минаващ от там.
"Какво си зяпнал табелата на музея?"
"Броя..."
"Какво броиш?..."
"Ей тия... "
и загубих мисълта си...

цитирай
23. zvezdichka - Благодаря ти за
10.10.2011 15:14
разказа и подробните обяснения в твоите коментари! Беше ми интересно да проследя твоите разсъждения, от които става явно, че ти наистина си се задълбочил и имаш както сериозни изследвания, така и твои открития. Макар, че някои от нещата не са ми особено ясни като културата Шумер и по принцип аз не съм се задълбавала в историята. Просто съм любител на старини, които снимам по различните кътчета на нашата страна и си задавам въпроси, и знам, че тези изображения носят своята информация, която се е позагубила с вековете... Затова ти благодаря, за труда, който си вложил чрез написаното в блога ми.
цитирай
24. anunak - Ден на голямо разочарование
13.10.2011 17:58
Едва днес научих, че нацистите са присвоили отново нещо от древността - символ на доброто, като символ на своята нехуманна доктрина и кауза. В най-скоро време ще бъдат забранени в Беларус за използване числата 14, 18, 28 и 88 по спортните терени, в рекламите и т.н.. 14 е символ на американските нацисти - тяхното словесно мото се състои от 14 думи.
На 18 съм роден аз (а то означавало Адолф Хитлер), на 28 брат ми (8-цата със сигурност е Хитлер, но 2-ката не е ясна. В латиницата е буквата Б) , а 88 е едно число от Китай и е символ на богатството... а за тях е Хайл Хитлер
Някога те откраднаха символа на слънцето втъкавайки свастиката в герба на Третия райх. А този символ са използвали по нашите земи още траките... Много много тъжно.
цитирай
25. zvezdichka - Наистина е така
14.10.2011 12:38
и много символи са откраднати от древността, но важното е, че те имат своето значение, което малко или много се е позагубило във времето.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816593
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031