Има места, които човек няма как да открие, ако не е провокирано любопитството му. А то любопитството идва от желанието човек да се оглежда около себе си и пространството около него и да търси да го изследва и открива. Та така и с нашето пътуване към Елена. Има места, които човек няма как да откриее, ако не е малко луд, дори неразсъдлив или както бих се изразила идиот, което по мое определение идва от даване на нестандартни идеи. Такива са хората търсачи на силни усещания, които търсят да прегърнат красотата и да й се насладят. Тези мисли са провокиране от нашето необичайно мартенско преживяване, свързано с покоряване на нови местности и територии. Планът ни беше да посетим Къпиновския манастир. Но се оглеждахме и за други интересни местности и оглеждайки предварително района през Гугъл Ърт погледа ни се спря на едно селце Вързиловци, намиращо се високо в планината. От сателитната снимка ясно се виждаше, че от селцето има път до самия връх и намеренията ни бяха да се изкачим с колите до върха и там да се разделим на 2 групи. В първата влизаха желаещите да се спуснат по стръмното в посока Къпиновския манастир, а втората група, в която влизаха и децата да продължат с колите по обикновения сравнително заобикалящ път към манастира, идвайки от Елена към В.Търново. Достигнахме разклона за село Средни Колиби.  
  След кратък оглед на местността потеглихме към село Вързилковци. Пътя беше интересен – стръмен на места, поради изкачването на по-висока надморска височина и със завойчета.  




  Селцата, през които минавахме изглеждаха населени и на места се издигаха хубави, китни къщи и големи хотелчета. След село Средни Колиби ни посрещна табелката на село Раевци.  


  Отново хубаво и голямо село, в което голяма част от къщите са възстановени.  






  Спряхме в селцето, за да го разгледаме. Откри се гледка към язовир Йовковци отвисокото.  
  И точно там на баира бяха построени три нови богаташки къщи, които бяха огрени от слънцето и наблюдаваха язовира.  


  Имаше и малко параклисче между тях.  
  Това селце доставя наслада в човешката душа като видиш, че е голямо и живо село и сравнително благоустроено. Качихме се на колите и започнахме да се изкачваме на високо по тесен и извит път към нашата начална цел – село Вързиловци.  




  Оказа се, че с колите можем да стигнем само до долния край на селото. Тук имаше драматична раздяла на майки, които не се плашеха от преходи с техните невръстни дечица. И така потеглихме 6 човека в колона по един по стръмния път пред нас.  


Между другото там имаше едни хора от селото, които попитахме от тук ли е пътя за Къпиновския манастир?  
  Но те ни отговориха, че в тази посока няма да можем да стигнем до манастира и ни посочиха друг път, по-който да тръгнем, но той според нашето мнение не беше изобщо в посока към манастира и ние запрашихме смело нагоре.



Вечерта заваля сняг и всичко около нас белееше.  




  И едно слънчице беше огряло и ни следваше по пътя. Вървейки се оглеждахме наляво и надясно и виждахме я хубостта на българската къща, я някое пушещо коминче, което свидетелстваше за живот в селцето, я някое запустяло от времето място, я поглед към Еленския балкан, който беше самотен в този слънчев ден.








 

  А тук снимахме порта, която отвежда към едни отдавна забравени времена...  
  Колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-пусто ставаше. Много от къщите в горния край бяха запустяли.  




  Единствено в последната къща се виждаха следи от живот по чинията на Булсатком, която стърчеше от къщата.  


  Но там пътя свърши, т.е. беше преграден с дървета и храсти и минавайки отстрани проправяхме пътека в снега.  
  В далечината ни се усмихна язовир Йовковци.  


  Ние продължавахме да крачим смело напред към върха, оставяйки една следа върху снега.  

  Всеки стъпваше в стъпките на човека преди него.  
  Село Вързиловци остана далече зад нас.
    На едно място видяхме яростно ровене на земята. Явно диви прасета бяха търсили храна тук.  
  Впоследствие едно от момичетата сподели, че се е стреснала като видяла следите. Но групата продължаваше напред към върха.  
  (следва продължение...)
/п.п. не съм от много активните напоследък в блог.бг, но се завръщам отново и отново, за да споделям някои от нашите хайманосвания, а и да ви кажа по едно здравей :)./

Здравей! ;)

Здравей, Звездичке мила!:) Благодаря ти, че ни показваш непознати кътчета от нашата татковина!

Много хубава разходка и снимки.

здравей, Цане

Слънчеви почивни дни! Днес си разчиствах градинката в къщи и със сигурност ще съм със мускулна треска утре :).

Ние ги търсим и те ни намират тези непознати кътчета. Вярно е, че почивните дни по 3-ти март не са от най-красивия сезон, но разходката си я биваше :).

Добре, че събота - 5 март беше един от слънчевите почивни дни и успяхме да направим и тази разходка. А на слънце и снимките се получават :).

Десерта съм го оставила за втората част, където се и получи интересно и нестандартно. Но и ние нали си падаме по нестандартните идеи :). Не умеем да скучаем, дори и в тези зимни дни.
Приятни почивни дни!

И благодаря Цане, с вас отново съм на път, по пътищата на Истинската България!

Благодаря за чудесната разходка, която ми предложи чрез твоята публикация в този сайт!

Благодаря за споделеното - за нашия земен рай!!

да те следвам в твоите вълнуващи пътешествия!:)
Очаквам продължението!
Поздрави и хубава нова седмица!

Страхотна разходка, Звездичка!
Еленският балкан е невероятно красив. Ако имате възможност го посетете и през топлите месеци. Тогава си показва Божествената красота!
И твоето семейство навярно обичате да пътувате като нас.
Ще чакам с нетърпение продължението!
Поздрави!

С нас ще има още много пътища, но Дай Боже да са изпълнени със Светлина!

Разходката наистина си я биваше и ще остане може би незабравима за нас, което проличава и от 2-рата част :).

За мен е удоволствие макар и малко късно да споделя и това наше екстремно преживяване! И действително има толкова много красиви местенца в нашата България!

Във виртуала може и да е приятно, а и наяве сигурно - нашите приятели ще споделят за това, с които заедно съпреживяхме това пътешествие към непознатите кътчета на нашата страна. И продължението вече е факт, но не пожелавам на никого да повтори нашия маршрут. Може би разходката до село Вързиловци с кола е уместна и после до Къпиновския манастир, но пак с кола, а не по късия път, който ние избрахме :).

Наистина беше страхотна разходката Скарлет, както се вижда от продължението :). И наистина истинската красотата на Балкана се разкрива пролетта, когато всичко се раззелени, но как иначе да запомним мартенските празници :).
Поздрави!

Винаги е интересно, когато се завърнеш с поредния вълнуващ материал, големи смелчаци сте, бликате от ентусиазъм и позитивност. Поздрави на цялата компания.

С приятна компания и интересни местенца няма как да скучае човек :).
Поздрави!

.... Балканът на един от най-голямите писатели на България - Емилиян Станев.

Снимките са както обикновено на ниво, музиката - добре подбрана, а текстът - точен, живописен и свежарски.

С най-добри пожелания за нови пътешествия, открития и красоти!

Драго ми е да те видя отново, макар и виртуално!
Поздрави :).

/п.п.А за Емилиян Станев не знаех./

Ясно, че е блог, но поне в заглавието внимавай!

ЕленскиЯТ Балкан

Много хубава разходка!:)

но явно имам пропуски в училище...

денят беше слънчев и се получи нашата разходка :).
Благодаря ти kometapg !

Винаги ми е интересно да проследявам вашите приключения, макар и по-рядко да влизаом в блога....но сега ще наваксам през лятото.

за съжаление, въпреки, че ние не се спираме, но такива са обстоятелствата... А знам, че като седна и отделя време винаги се получава нещо интересно, защото и в нашите пътувания ние никога не скучаем.