Чичо Тодор ни показа и поляната, на която през месец май 2010 г. се е провел Празника на Странджанската зеленика. По принцип всяка година този празник се празнува в различни села от Странджа.

Следващата спирка беше параклиса “Св.Георги”, обявен за паметник на културата, благодарение на Александър Фол.

Той е уникален с това, че в неговия олтар е вградена плоча на тракийски конник.

И както повечето параклиси в Странджа параклиса „Св.Георги” е прислонен до вековен дъб.

Историята на този параклис е свързана със съновидението на Божка Янчева, която е била тежко болна и през 1911 г. в съня си вижда камък с образа на Св.Георги, както самите те са се изразили. И мъжът й посторява на следващата година този параклис с надеждата да бъде изцерена, в който вграждат намераната плоча на намерения тракийски херос.

В лицето на този параклис можем да видим приемствеността на образа на Св.Георги, убиващ змея с античния Тракийски конник-Херос, т.е. Конникът е първообраз на Св.Георги. Като потърсих информация за връзката между тях попаднах на следния коментар в един форум: Херос – Херой – Герой - Георги, като всички тези са синоними на Христос.

Интересувайки се от културата на Странджа това, което разбрах е, че параклисите в Странджа се поддържат от рода, който е построил съответния параклис и тази традиция се предава във времето на наследниците.

Ето на тази снимка е чичо Тодор – един благ човек с мъка в сърцето... 



След параклиса се насочихме към един Исполин.

Този дъб е на 800 години! Красив е нали?

Снимахме се за спомен при него.

Слънцето преваляше на хоризонта. 

 

И ние тръгнахме по обратния път, като направихме отклонение в гората, за да разгледаме и параклиса “Св.Дух”, който се намираше наблизо.





Характерното за този параклис е, че изграден край останките от долмен – голямо скално съоръжение, изградено от няколко плочи, които образуват камера и покрит с друга плоча. Камъните са разхвърляни край параклиса, покрити с дебел мъх.

 

Параклиса “Св.Дух” е разположен в местността Милов ръд, в края на която се намира известната на всички в селото Опята гора. Останки от вече почти разрушен ранносредновековен манастир бележат, че мястото е сакрално не от вчера. Още в началото на века тогавашният сливенски митрополит е дарил корията на селското църковно настоятелство и извършил свещенослужение в параклиса. Оттогава вероятно се използва и топонимът Опята гора. Местните хора вярват, че от тази гора могат да секат дърва само за строеж или ремонт на църкви, параклиси или училища. Всеки опит за сеч с несакрални цели бивал санкциониран от светия Дух. Разказва се спомен за един от председателите на някогашното ТКЗС, който разпоредил приготвените за възобновяване на параклис трупи да бъдат използвани за строеж на селскостопанска сграда, при което още 1-я ден дървена греда паднала и убила един от работниците на строежа. (Информацията за местността Опята гора съм я взела от книгата на Д.Радойнова-“Феномените на Странджа”)

Тръгнахме си от мястото замислени. Последните лъчи на слънцето огряваха, развълнуваното зелено море на Странджа.