Прочетен: 36612 Коментари: 34 Гласове:
Последна промяна: 09.02.2011 18:01
В третия ден от пребиваването ни в Странджа след като разгледахме селата Кости, Българи, Кондолово и Визица се насочихме към Заберново. За тези китни селца моя съпруг писа в блога си.
http://whitepigeon.blog.bg/turizam/2010/12/20/strandja-magiia-ili-realnost-s-bylgari.654063
Какво да ви кажа за Странджа? Тя е толкова различна от другите планини, които познаваме. Странджа може да те очарова със своята мекота, с разнообразните архитектурни обекти, с които е богата, с многото малки параклисчета, съсредоточени в околностите на селата, със своите дъбови гори, като в нея се срещат и вековни дъбове, макар и по-нарядко. Но те са такава радост за окото. Бих ги нарекла – “Исполините на Странджа”, които като неми свидетели пазят своите тайни и нашепват чудни легенди, преминали през времената, за този, който има уши да чуе... А когато се срещнем очи в очи с кория – гора от вековни дъбове гледаме с възхищение и наслада. Такава гора видяхме при параклиса “Св.Илия” при село Кости, като от 14 вековни дъба бяха останали дванадесет. Това е информация от близките години, а какво е било едно време не мога да си представя...
Странджа крие своите съкровища вдън гори тирилейски. И откривайки ги човек може да ахне от изненада и почуда. Срещата ни с древността отваря нова врата в нашите същности – вратата на любопитството, очудването и стремеж към познанието. Такава бе срещата ни с параклиса “Св. Троица”.
Различен и също много интересен беше и параклис “Св.Илия” край Визица, построен на много древно място, с останки от стар долмен, от което се открива панорама към зелените хребети на Странджа.
Тайнственото в Странджа, многобройните загадки, скрити тук я определят като мистична и свещенна планина.
Идвайки в Заберново първото нещо, което направихме е да разгледаме селцето. Оставихме колата в центъра и веднага очите ни се срещнаха с благия поглед на дядо Благо – псевдоним, под който пише Стоян Русев, роден и творил в Заберново.
За него съм писала в следния пост:
Срещу нас се извисяваше камбанарията на църквата “Св.Лука”. А самата църква е построена в края на 16 век. Беше ниска, вкопана наполовина в земята, поради забраната на турците за строеж на високи храмове. Стените са изградени е от ломен камък Тя една от най-старите църкви в Странджа.
В началото е била построена без олтар. През 1825 г.руснаците идват в Заберново като една рота остава тук. Под ръково дството на командира си войниците използват варовит камък от Лозенград и са направили олтар, като от лявата страна са изписали годината 1825г. Забернци остават много благодарни .
На външната страна на църквата също имаше надписи.
В дясно от църквата се намира килийното училище, което е напълно възстановено.
Килийното училище събира около 15 ученика, които са седели на възгавници, пълни със шума, наречеби “проскефал”, смятали са със сметала и са пишели на восъчни дъски и пясъчници.
Другaтa магия в този край са къщите на Странджа. Уюта на едно село до голяма степен идва и от китните странджански къщички, които се отличават със своята простота и хубост.
Старите къщички съжителствуваха заедно със големи и съвременни къщи, някои от които имаха такива свежи елементи в архитектурата, че са наслада за окото.
.jpg)
Но живот на тези къщички им дават именно хората с големи сърца. Сърдечността, която откриваме в лицето на тези обикновени обитатели на Странджа стопля душите ни. Този ден нямахме планувана нощувка в къща за гости, защото в този регион почти не се срещат такива. Намеренията ни бяха да преспим на палатка като се върнем при параклиса “Св. Илия” край село Визица, където да посрещнем изгрева. Но те се промениха впоследствие. Обикаляйки улиците на Заберново се запознахме Тодор Горов бившия кмет на селото, който беше поседнал с пухкавия и ленив котарак на пейката пред къщи.
.jpg)
Заприказвахме се за селото, за неговите околности, за живота на самия човек. За сетен път осъзнавам, че хората, с които се срещаме не са случайни. Бих казала, че са много хубави хора. А и чичо Тодор Горов - наследник на буден род ни разказа толкова интересни неща за селото и неговата история.
И въпреки, че го мъчеше артрита и ходеше с бастун се съгласи да ни заведе до параклиса “Св. Георги”, който много искахме да видим и го разпитвахме къде се намира. Заберново е много древно село. Заселва се 1660 г. Писателят Стоян Русев, смята, че името на Заберново произхода от Заберган – хан на българите кутригури (550 – 558). Заберган с войската си е извършвал преходи из целия Балкански полуостров, до Цариград, и дори е бил заплаха за император Юстиниан І през 558 – 559 година. Друго предположение за произхода на името на селото е свързано със Заборна– от тракийски езиков корен “берна”= пълен, изобилен.
Преди заселването на това мястo селото е било в местността „Юртя", 2 км на север, а след това в м. "Тулпан" — на същото разстояние в южна посока. Селото се установило на сегашното си място преди повече от 250—300 години. В него се влели жители от две села: едното било разположено в коритото на р.Велека при вливането на притока й Младежка река. Причината да се изселят от Велека била голямата смъртност, причинена от маларията. Тук е имало 3 извора и те са задоволявали изцяло нуждите на хората. Другите заселници идват от Ропотамо, нападнати от кърджалиите около 1885 г. и се заселват в едно село между Писменово и Ясна поляна. Но ново нападение ги кара да търсят друго място и те идват към Заберново. Харесват мястото и се заселват там.
Около селото има 8 параклиса, от които ние успяхме да посетим два и то със любезното съдействието на чичо Петър Горов, за което сме му безкрайно благодарни.
В околностите на селото има и множество тракийски и антични паметници – долмени от Х в.пр.Хр. и могилни некрополи. За долмените четох от пътеписите на Любомир Цонев, но ние тях не сме ги търсили, защото ако не ти ги покаже местен човек, те са трудно откриваеми. Имаше табелка за долмени в съседното село Калово и се помъчихме да ги намерим, но безуспешно. А и не искахме да губим от ценното си време в обиколки по горите, защото ни чакаха още много други интересни селца.
Качихме се в колата и се върнахме в началото на селото.
Спряхме до селските гробища, където чичо Тодор видя кон да пасе.
Помъчихме се да го изкараме, но той беше толкова плашлив, че като хукна и не се видя накъде пое. Там чичо Тодор ни показа дървото цер – разновидност на дъба. И то бяха многогодишни церове.
/следва продължение/
БРАТ'ЧЕД, разказ, Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМ...
Корените ни, Корените ни...
КИБЕЛА ,КАДУЦЕЯ ,СИБИЛИ.Коя е Апи – боги...
Вълкът , червената шапчица и бабата
Вярно е, че много хора обикалят България, но малцина споделят впечатленията и преживяванията си, а определено има полза от споделянето :).
Поздрави на всички в къщи!
Поздрави!
Не съм била никога там...изглежда много българско!:)))
Поздрав!
Заслушай се в прекрасните песни на този край. Заслушай се в прекрасния мек диалект от Странджа, загледай се в скромните къщички, вникни в добродушните характери склонни да прощават. Загледай се в хората влюбени във всичко наоколо - от земята през животните до дома.
От всички краища на България за Странджа ми е най-мъчно, защото тези хора са изстрадали много.
Именно затова мисля, че те са символ на българина. Що се отнася до силата на българина - виждаме я при нестинарските игри....
Прекланям се пред този велик народ - народът от Източна Тракия - Странджа....
Благодаря ти, че ни въвеждаш в толкова красиви и тайнствени места!
Желая ти още много прекрасни отразявания на обиколките ви в България!
"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
Поздрави и весело настроение в празничната вечер :)!
Заслушай се в прекрасните песни на този край. Заслушай се в прекрасния мек диалект от Странджа, загледай се в скромните къщички, вникни в добродушните характери склонни да прощават. Загледай се в хората влюбени във всичко наоколо - от земята през животните до дома.
От всички краища на България за Странджа ми е най-мъчно, защото тези хора са изстрадали много.
Именно затова мисля, че те са символ на българина. Що се отнася до силата на българина - виждаме я при нестинарските игри....
Прекланям се пред този велик народ - народът от Източна Тракия - Странджа....
Благодаря ти, че ни въвеждаш в толкова красиви и тайнствени места!
Желая ти още много прекрасни отразявания на обиколките ви в България!
И хората, с които се запознахме и в Кости, и в Българи, и в Заберново, и в Калово и т.н. наистина са много добродушни и се раздават. Толкова благи спомени имам от тях :). И действително много са страдали. Тези земи най-късно са освободени от турското подтисничество, като много хора са се изселвали, когато селата им са попадали в Турско, или Гръцко. Така е и с гърците, живели в Бродилово и Кости, на които дедите да израснали в българските земи, а през 1913 г. те са били принудени да напуснат къщите си. Но всяка година на Св.Константин и Елена са се завръщали в тези земи, които те са наричали Родината, за да почетат паметта на дедите си и да вземат участие в нестинарските танци...
А тайнствеността и загадката в Странджа могат да се срещнат толкова начесто, защото Странджа е планина, изтъкана от мистичност!
Поздрави!
Поздрави за хубавата разходка!
10.02.2011 10:05
Поздрави за пътешествениците!
Благодаря ти!
Ти си много наблюдателен човек Сашо! Благодаря ти за коментара!
Поздрави!
10.02.2011 23:34
писала съм я преди години
Девствена, тайнствена още.
Неизследвана. Ненаранена.
Сини, дълбоки нощи.
Не планина - Вселена!
Тракийски оброчища, веди,
самодиви и вражалици -
тук е последно убежище
на оцелелите хора-птици.
Хора вият до изгрев,
вият венец за луната,
на земята я свалят и в добите
доят от лунната крава мляко.
Древна, добра магия,
прави ми планината
от ръката и ненаситно пия,
зло да не позная нататък.
Времето тук е спряло,
дъх да поеме, да вдъхне
ненарушената цялост
и да продължи пътя си.
Чезне далечна в ранна омара,
тънка мъглица обвива я в дим...
Странджа ме чака - майчица стара.
Всички пътища не водят към Рим.
И не само килийното училище, но и църквата и параклисите в околностите на селото пазят. Виж за долмените не четох хубави неща от пътеписите на Любомир Цонев, в смисъл, че някои от тях са унищожени поради глупост и поради факта да се "направиш на мъж"...
Но вековните дървета така ме впечатлиха! Невероятно е, че част от тях са се запазили до наши дни!
А чичо Тодор няма как да го забравим просто... И сме благодарни, че се срещнахме и запознахме с него! Познавайки хората от селото той извика и жената, която държи ключовете от църквата и килийното училище /мисля, че се казваше леля Нанка/ и така успяхме да ги разгледаме. Защото в други села нямахме тази възможност...
Благодаря ти за коментара!
Красотата на Странджа ми липсва. И тук в блога обичам да се отбивам с блога на
http://kostadinovd.blog.bg/
за да се насладя на красотата, на странджанските къщи, която той създава, благодарение на четката и таланта си!
А кое е твоето селце?
Благодаря ти, че го сподели!
писала съм я преди години
Девствена, тайнствена още.
Неизследвана. Ненаранена.
Сини, дълбоки нощи.
Не планина - Вселена!
Тракийски оброчища, веди,
самодиви и вражалици -
тук е последно убежище
на оцелелите хора-птици.
Хора вият до изгрев,
вият венец за луната,
на земята я свалят и в добите
доят от лунната крава мляко.
Древна, добра магия,
прави ми планината
от ръката и ненаситно пия,
зло да не позная нататък.
Времето тук е спряло,
дъх да поеме, да вдъхне
ненарушената цялост
и да продължи пътя си.
Чезне далечна в ранна омара,
тънка мъглица обвива я в дим...
Странджа ме чака - майчица стара.
Всички пътища не водят към Рим.
Благодаря!
Странджа е магия! Видиш ли я веднъж се връщаш пак и пак ...
Старите къщи са си все същите като от моето време там.
Радвам се, че намерих време да се отбия при теб и в ... моята младост.
Благодаря ви!
Хубаво е, човек да се върне там, където му е било приятно и където е оставил скъпи спомени от младостта си.
Поздрави!
22.02.2011 19:13
Благодаря ти!
Благодаря ти, че беше тук и коментира!
и виж църквата дето войниците на московците си направили олтар, като изписали годината 1825г. и Забернци им останали много благодарни ,тва от рушняците ли го научи или от Забернците. Защото на стената на църклвата си показала вграден камик с надпис 1830 г.Да не би и на олтаря московците да са си издраскали годината на черковноруский за доказ
Защото войната е от 1828-1829 и нема как рушняшки полк да е бил тук в 1825 г
Като Варна е независима и свободна до 1831 г ,ама освободотелите не им требвала и я върнали на Османците,широкая диша славянская,нема да са като стиснатите империалисти бритабците,дето още се запинят за Гибралтар и не го врачат на Спаина . Дошел тука императора всеросийски ,батюшката де,ма тва е монголско,видел що видел Варна,ама си и я повратил на турците защото целта им с тази война била изпълнене-да дадат свобода на гърци и сърби с мир подписан къде ,къде в Одрин,на един хвърлей оттук,хе,хе,хе, ма те не освободили от тука до устието на Днестър,ми дарили гърци и сърби ,като баш славянски братоци. Нема да правиш тва дето е било силистренски санджак свободно,я Пръвом ред на другите български земи да се нагласят ,че като бутнем колодата всичките да ги приберат. така първо след като освободили Сърбия и Гърция,после дали свобода на Молдава и Влашко,и така вече решили като се намърдат в издълбаното и да са си у дома . Ама Йок. Ингилизите и Френците им разбрали замислите и им набили шутовете в Кримската война
Е тогава чак се сетили,че те били освободители на Славяните
А пък и селото било от 300 г . и чакало рушняците да им направят олтар и цръква. неще гнило има,ма ти го разбра от аритметиката нъл тъй .Случайно да знаеш Има ли Кирил и Методий внутре и от кога
и кво ще кажеш за церовете ,и тука церове и у софийско церове,па то било на латински дъб
как ли е дъб на тракийски
Не съм историчка, а данните за историята съм ползвала и от нета, и от разказите на местните хора.
И цера е разновидност на дъба, като се различават по листата. Чичо Тодор ни ги показа. А на тракийски как е - нямам представа...
