/Този постинг посвещавам на чичо Николай и ляля Фоти, на бай Атанас и баба Марина и на всички пелевунчани, с които се срещнах в началото на месец май.2010 г. в село Пелевун/   
/п.п. В началото на разказа-продължение искам да направя следната вметка. Човека, за когото разказвам в този пост с чисто сърце бих могла да го прикача към блог вълната "Моя най-добър приятел", въпреки, че сме се видели няколко часа за 1 ден. Но има хора, които оставят светла диря в съзнанието на човек и спомняйки си за тях му става едно мило и човек в сърцето си благославя този човек да е добре и Господ да го пази! Та за един такъв човек ще ви разкажа и аз :))). С радост мога да го причисля към моите приятели, въпреки, че срещата ни беше като един миг от вечността!/

Освен песента на птиците, дочухме и една друга мелодична песен. Беше овчарят, който се прибираше с овчиците си от полето. Пееше толкова вярно и хубаво. След като напълнихме торбичките с лайка спряхме покрай нивата със сусама.  
  Там се запознахме с бай Атанас. Невероятен човек.  


  Когато в началото на темата си размишлявах за скритите съкровища имах предвид и него. Толкова блага душа носи. И какви разбирания за живота има. Заслужава си човек да вземе пример от този старец на 81 години с младежки дух. Въпреки, че на външен вид дядото е малко прегърбен има нещо светло в този старец. Излъчването му! Такава наслада е да откриеш позитивен човек. След като го попитахме как живее и дали живота за него е лесен, той ни отвърна:”Човек кога е весел, ни болест го хваща, ни нищо. Вземеш ли да мислиш това нямам, онова нямам значи загубена работа!” Колко хора днес могат да вземат пример от този човечец? Душата му пее. Толкова е енергичен, въпреки годините си. Но в негово лице аз видях изпълнена приказката: „Както мисли човек, такъв е и той самият!”.
Да, бай Атанас беше отишъл на нивата, за да помогне на свой съселянин в нужда, може би и приятел - Иван Димитров, който ходеше с патерици.   


  С тях беше и един млад мъж на име Димитър, който разораваше браздите с коня със специално приспособление – сюргия и лъкушка, направена от клони, закрепени за два дървесни лоста, с което брануваше земята, след като са засадили сусама.  


   Като ни видяха за миг изоставиха работата си и се разговорихме сладко, сладко.  




  Бай Атанас живее с музиката и хората. Песента му идва отвътре. Любимото му хоро е „пайдушката”, както самия той се изрази. И няма нужда от музика, за да го заиграе. Бай Атанас пее и играе едновременно. Като стана на въпрос за хорото да го изиграем и аз съответно запитах: "Ами музика?". Но веднага ми отговориха, че бай Атанас е цял оркестър :). Каква интересна мелодия изкара, за да изиграем заедно пайдушкото :). Тя имаше следния текст:   Тук-там, тук-там, кисело мляко, а на булка, шарена хурка.   Раз, два, три турчина се скри, докато дойде ходжата, смъкнаха му кожата.”   А колко хубаво пее. Вярно, че някои думи трудно ги разбирах, защото са ми непознати като диалект. За 1-ви път чух песента „Дуйни ми, дуйни бели мой ветре”. Но варианта, който дядо Атанас изпя си беше негов, уникален. Той пееше със сърцето си, може би затова докосна душата ми! Много интересен беше разказа за това как се е научил да играе хоро. Хорото навремето е било част от живота на хората и много от събитията са се случвали на него. Това важи и за живота на бай Атанас. Той намира своята булка /възлюблена/ на хорото. Според баба Марина я е откраднал от хорото, а според бай Атанас „Тя ме засляди”. Не знаех какво значи тази дума, но най-вероятно е тръгнала след него, след следата му. Какъв хубав израз! Така да спечелиш нечие сърце, че да тръгнеш след него. Та се връщам в един по-ранен период от живота на бай Атанас относно желанието му да се научи да играе хоро. Той разказа следното: Бил е овчар и в гората е пасял овцете. „Всички дъбе в гората са криви!”.Толкова е искал да се научи да играе хоро, че се е упражнявал в гората, като се е държал за младите дъбове и храсти, в резултат на което са се изкривили :). Спомена още, че 25 години я е търсил жената на живота си. Искал да се ожени на 15 години, но баща му го е посъветвал, че е още млад и бай Атанас го послушал. Но така е намерил жената, с която да сподели живота си и с която са си лика-прилика. Страхотен тандем са двамата.

http://www.youtube.com/watch?v=hvDkly5IiEc&feature=related

На връщане след обиколката на селото минахме покрай домът им и ги видяхме заедно на една дънер, усмихнати и щастливи. Искахме да ги снимаме като се целуват, но ги беше срам от нас. Но и прегръдката им говори толкова много!
    Друго за което стана на въпрос в разговора с пелевунския старец-младеж беше за магарето му, което пасеше в ливадата отсреща. За него бай Атанас се изрази така: „С него си говоря. Това магаре 5000 лв. да ми даваш не го продавам.Слуша ме! Влак да има ще го пине. Ама раним го. Аз може да съм слаб, но добитъка ми е як.”. Тук думичката „пине” не можах много добре да си я изтълкувам. А и думичката "засурна" също ми е непозната :). Но от този разговор проличава благото отношение, грижата и любовта, с която се отнася към животните си.

http://www.youtube.com/watch?v=Re93ZprDXkw&feature=related   На въпроса прави ли си винце бай Атанас отвърна: „Аз вино не пия. Нещо дет се опива – ракия не пия. 100 гр. ракия мога да я пия 3 години. Ама лимонадата – пълна каса мога да изпия.”   Зарадвах се на срещата си с този човек. Имаше светло излъчване и то се предава на хората, с които общува. Колко хубаво би било, ако повече хора се заразят от оптимизма на бай Атанас!   След нивата със сусама продължихме към селото. Моят съпруг попита дали някъде в селото има билката “брош”. Леля Фоти ни заведе до двора на един човек, в който броша се въдел като плевел.

 
  Той беше любезен да ни наскубе от корените на броша.  
  За какво се използва броша? Сигурно мнозина от вас не знаят. Но човека спомена, че по Великден си боядисват яйцата червени. Като посетихме църквата в Долно Луково баба Стефана ни разказа, че иконите в църквата са правени от 3 основни цвята, добивани по естествен начин – червен, бял и черен, като червената боя се получавала от корените на тревата брош. Мъжа очакваше съпругата си, която отишла за яйца, за да насадят тяхната квачка и имаше желание да ни покани в дома си, но не знаеше кога ще се върне... Но ние се бяхме позабавили от дългото обикаляне този ден и бързахме да се приберем. Аз обаче слязох на центъра на селото и продължих обиколката си из него. Снимах каменните къщи и хората, които стояха пред домовете си и очакваха да си приберат добитъка от паша.  
























  Разговарях се с някои от тях и пъзела за село Пелевун се подреждаше малко по малко във възприятията ми. Някои с радост ми позволяваха да ги снимам и после искаха да се видят дали са излезнали добре на снимката :).  
  На една пейка на сладка раздумка разпознах и бабата на дядото, който имаше брош в градината си и очакваше своята женица.  
  А тя понесла яйчица в ръце не й се прибираше в къщи. Хубаво й беше на приказка сред хората. Но знаейки, че я очакват и тръгна към дома.  
  Това беше моята вечерна разходка из село Пелевун. Толкова зареждаш беше този ден за мен и моите спътници.
На сутринта посетихме църквата в село Пелевун и етнографския музей, който на 2-я етаж беше оформен като музей на Капитан Петко Войвода, но за тях ще разкажа в отделен постинг.   Вечерта нашите домакини ни разказаха интересни случки за други известни пелевунчани, известни като “зевзеците” на селото, разказите за които звучат под формата на вицове. Един от героите в тези случки, който вече не е между живите е бай Михал. Та ето какво се разказва за него:   1)   Седнал бай Михал и копае. Идва началникът му и го пита: “Бай Михале защо копаеш седнал?” А той му отвърнал: “Защото не мога легнал.”   2) друг случай – Поканил бай Михал началниците на агне. Седнали на трапезата и майтапчитята се провикнал: “Жено има ли ядене? Дай тенджарата с фасула.” Но като чули това началниците отвърнали: А ние не сме гладни. А бай Михал подхвърлил: “Е щом не сте гладни ще си ядем сами агнето :).”   3) Закъснял бай Михал за работа и го попитали: “Защо по-късно отиваш на работа?” А той отвърнал: “Ами ще си тръгна по рано тогава.”   И една случка с друг пелевунчанин – бай Недялко:   Шофирайки направил нарушение и катаджията искал да му вземе книжката. Тогава бай Недялко си извадил ченето и подавайки го на полицая казал: “Щом ми взимаш хляба, на ти и зъбите.”

Хубав постинг с всичко в него на ниво от снимките, до майтапите.

че хубава разходка си направихме заедно с теб! Благодаря ти, много ми беше интересно!

Като разказ на великия Николай Хайтов. Благодаря ви, пътешественици.
Радвате ме, че ни показвате другата България. Която не познаваме.

Поздрави

срещне друго добро сърце ще го разпознае и ще му се усмихне и най-вече ще се огледа в него Руми :). Драго е човек да вижда добри сърца по пътя си!
Благодаря ти!

винаги са интересни Магнолия само дето не ми остава много време да ги споделя и някои от тях остават само за нас, но други се появяват с известно закъснение като тази например :).
Благодаря ти за посещението!

е впечатлявал, че е умеел да види и улови тези малките и значимите неща и е обрисувал с детайли своите съселяни с техните силни и слаби страни. Голям майстор е и пълни душата ми! Толкова увлекатено разказва! Благодаря ти, че ми напомни за него sande!
Радвам се, че оценяваш другата България, погледната през нашите очи! Човек е една вселена и това, което вижда или открива, то е свързано до някъде и с неговите търсения и вътрешния му свят!
И ние се радваме на твоето присъствие :).

Обичам да се разхождам с теб из райските кътчета на нашата България!
А срещите ти с тези хора са уникални.
Светлина и топлина бликат от усмихнатите им лица.
Благодаря ти!

И за съм забелязала, че хората по селата са с такова слънчево излъчване и доброта. Винаги са готови да помогнат и да те опътят.
Поздрави и от мен!

:”Човек кога е весел, ни болест го хваща, ни нищо. Вземеш ли да мислиш това нямам, онова нямам значи загубена работа!”

Мъдър човек е бай Атанас, и колега певец е, и знае че има ВСИЧКО!
Бог да Благослови и пази стъпките му до срещата си с Него!

Радвам се, че ти харесва моето блог местенце :). Старая се да споделям, доколкото успявам местата, които посещаваме и които са ми направили впечатление по един или друг начин.
И наистина се срещаме с различни хора и всеки има с какво да стопли душата ти :).
Поздрави и светли празници ти желая!

Хората от селцата са по-наивни и добродушни и е драго да се разговориш с някои от тях!
Благодаря ти, че сподели!
Поздрави и спорна работна седмица с пожелание и за весели празници!

Наистина е мъдър човек и точно с това ме заплени бай Атанас - със своята добродушност и светлия поглед за живота!
Въпреки, че не е споменавал за вяра в Господ, то сърцето му следваше Божиите пътеки и най-вече Любовта! И това да струва добро на ближния си! Защото в него видях изпълнена приказката "Приятел в нужда се познава!"

Хубав постинг за добри хора. Брошът е лечебна билка , която подобрява храносмилането и действа жлъчегонно и, диуретично и слабително. Цъфти със жълти цветчета, но се използва само коренът. Виж повече тук:
http://www.pharmacy-bg.com/-bilki/brosh

инфото Невенче!
Ние така и не го захванахме този брош за съжаление...
Но съм чела, че е много ценен за натурално оцветяване - червен цвят :).

Не се коси, а поне използвайте корените, вероятно са сухи и стават за спиртен извлек. Нарежете ги наситно и ги залейте с 50 % спирт, както правя моите спиртни извлеци с билки. После при нужда ще го ползвате.

на село и не знаем какво се е случило после с тях. Само разбрахме, че не са посети.

Ей звездичке, напълни ми сърцето. Благодарим ти, че показваш тези свети люде. Това, което правиш, говори много и за теб.

Честист ти Еднажден на новата 2011! Да продължаваш все така и през новата година!

Поздрави

хора ми напълниха сърцето Пламене :). И затова реших да разкажа за тях!
Благодаря ти! А до Новата година остава още много малко време :).
Поздрави!

...усмивката ми е до ушите, след тези народни разкази с бай Недялко и бай Михал :))) а този бай Атанас и жена му Маринка-така трябва да се отнасят хората един към друг-с любов към половинката си (да не ви е уруки такива сте ТИ с мъжът ТИ Иво...не ви знам битието но усещам любов в отношенията ВИ и доверие, а както е известно дим без огън няма...тук няма какво да се добавя) пожелавам ВИ да СТЕ ТАКА :)))

Шегаджии от класа са били!
И наистина си до болка прав Емо: "а този бай Атанас и жена му Маринка-така трябва да се отнасят хората един към друг-с любов към половинката си "
Благодаря ти!!!
Нека и в твоето сърце има място за Любовта, която търси да ни изпълва!

ИСКАМ РАЗРЕШЕНИЕ ДА КАЧА ПОСТИНГА КЪМ ПРОЕКТА

"НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" трета част

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ми Джул!
И искам да ти пожелая весели празници и ново вдъхновение да изпълва душата ти!

Хубаво сърце има! И как се смеят очите му! Тези хора наистина са скрито богатство! Добре че има златотърсачи като вас! Вие сте особен вид иманяри :) Времето тече с различна скорост в тези селца :) Благодаря ти за този разказ!

И аз по същия начин почувствах срещата си с този човек! Нека имаме очи за тези скрити съкровища :).
Благодаря ти!

„пине” -опиня,не е българска дума,шопска е ,опъвам,тегля.Магаренцето му е яко,че да тегли влака ти е казал. Също опъвам се ,запъвам се ,опиня се като магаре
думичката "засурна" ,суркам,сурвам-странджанска, сурвам се-втурвам,засилвам се,пързалям се по склон,сурвам се по урва и т.н.
урва значи ендек с ударение на първата ,така че не са тракийски думи

абе селяни ора не знаят градскийо търновски язик на столичани даден им от Апостолите на Моравсите Киро и Мето Търносфски по случай преместването на столицата от Търново в София при шопите ,които ,всички знаят това не били българи, и са щели да окалпазанят,изкелефирчат,батисат -сиреч развалят на болгарский книжовнъй кирометофский ,убавия кирилометодиев язик ако са ги оставили у столицата на княжеството да си ховорят по шопски

я глей ти как не ги разбираш селенето

е селото.

А Пелевун е старото. Но местните си го наричат Пелевун и аз така свикнах.

А по голяма част от селяните в село Пелевун са преселници от Мала Азия, Сачанли и Малък Дервент. Но благодарско за поясненията!