Прочетен: 29889 Коментари: 46 Гласове:
Последна промяна: 16.12.2009 23:11
Въпреки, че в момента Червен е село, но по времето на Второто-българско царство то е било средновековен град и бил грандиозен по своите размери. Вярно е, че сме ходили по различни старини и крепости, но това, което видях като мащабност наистина ме изненада много приятно. Не очаквах, че града в далечното минало е бил толкова голям. В територията на крепостта видях наистина уникални неща. Още повече, че имаше възстановка на рисунки на някои от обектите и само за миг човек да се пренесе в онова време и попада в един приказен град.
Тръгнах нагоре по стъпалата, минавайки покрай непристъпните скални масиви, обградени от река Черни Лом, част от красивото Поломие.
Цялото село тук е заобиколено от такива недостъпни скали. Село Червен беше притихнало с белоснежни покриви, а пътя се виеше като змия покрай реката.
Средновековният град Червен е се е развил като важен военно-администратиовен, стопански и църковно-културен център на Второто българско царство. Той се състои от укрепен вътрешен град с две части, разположен върху висок скален рид, пазен от крепостна стена, подсилена с бойни кули и неукрепено подградие в подножието.
Крепостните стени на места достигат дебелина 3м.
Те следват извивките на скалния рид. Градени са от сравнително дребни ломени камъни, споени с бял хоросан, които са били типични за времето на Втората българска държава. В тях били наредени надлъжно и напречно дървени греди.
Първото нещо, което се изпречква пред очите на човек е източната крепостна стена с 3-те бастиона.
По високия склон имаше останки от зидове от жилищни сгради.
Това, което ми направи впечатление е големия брой на църквите, които видях в територията на крепостта – останки на общо 12 църки. Някои, от които са много интересни и наистина ще бъдат уникални, ако има възможност да се възстановят. Поне на рисунките, където правеха възстановка на различни обекти ми изглеждаха такива.
Тръгвайки по протежението на северната крепостна стена отминах останките на църква №6, църква №7
жилищни и стопански сгради и достигах до голям замък, принадлежал на червенски болярин,
бойна кулата, която е съхранена в много добър вид и е висока около 12м.
и митрополитска църка №2.
Основния център на града, заедно с феодалния замък е оформял така, нар. Цитадела, която е била солидно укрепена от крепостни стени и бойни кули.
Замъка беше изграден на уникално място и гледката която се разкриваше отгоре беше невероятна и внушителна. Страшно е дори да стоиш на ръба на тези скали. Възхитих се на мястото, което си е избрал болярина, за да живее!
В двора на замъка се намира църква №3,
жилищни помещения, а също и помещения със стопански и отбранителен характер.
Тази църква е разположена срещу входа на замъка и допълва и раздвижва линиите на сградите и стените около нея с полукръглия си план и полукръгли ниши. В двора се намира и водохранилище, издълбано в земята.
При нападение стените и бойната кула в югоизточната част защитавали населението в замъка.
В източната част на Цитаделата се е намирал градският площад, с две големи църкви около него - църквите № 2 и № 4.
Митрополитска църка №2 е много красива на външен вид или поне това, което беше останало от нея.
Странно ми беше да стоя сама на това място, високо, много високо, вятъра свисти, навявайки снега, и аз застанала в останките на стара, много стара каменна църква.
Погалих камъка и се възхитих на извитите форми, които са постигнали древните майстори.
Може да ме радва факта, че творците са били неизменна част от нашата родина, знайни и незнайни, творили са, градила са и са извайвали красота. Вижта дебелината на зида само...
Всичко са правели с надеждата да бъде здраво и да просъществува, но факт е, че много малко е достигнало до нас като знание и възможности... Защото не сме съумели да го опазим... Градът е разрушен по време на османското нашествие през 1388 г. Близо до митрополската църква №2 се намира и църква №4.
И двете църкви правят впечатление с фасадите си, които са живописни с редуващи се пояси от камък и тухли, а украсата във високите части на стените е с цветни керамични орнаменти.
Западната крепостна стена на цитаделата, която разделя града на две части, е най-добре запазена. В северната й половина се издига кула, която е един от малкото запазени образци на българското крепостно строителство от XIV век. Кулата има четвъртита форма със страна 8,5 м и височина отвън 12 м. Построена е върху основите на подковообразна ранновизантийска входна кула.
В горния си край завършва с бойна площадка, заградена с парапет със зъбци. Под тази площадка се намира еркерно наддадено помещение, също пряко свързано с отбранителните функции на кулата.
В северозападния ъгъл на цитаделата в близост до бойната кула и срещу замъка била построена казармена сграда с обширни помещения за градския гарнизон.
От към западната крепостна стена в близост до кулата имаше оформен път с изсечени каменни стъпала, поради наклона на терена.
Там се намираше така наречената западна порта. Това, което ме впечатли са камъните от които са изграждани крепостните стени. Каква ли сила е била необходима, за да бъдат повдигнати и то на такава голяма височина тези огромни късове с правилна правоъгълна форма...
А тук от външната страна на цитаделата кулата се виждаше в истинската си височина. Това, което се забелязваше, че е градена от различни камъни, което свидетелствува за различни периоди на изграждане през времето.
Прекосява се малко дървено мостче и постепенно се навлиза в така наречения същински град.
Той е построен в ниската част на скалистия рид и вероятно там е живеел социалният елит на тогавашното общество. Тук се намират църква №10 и митрополитска църква №1.
Митрополитската църква № 1 е построена върху най-високата част на вътрешния град. Тя представлява голяма, триапсидна, кръстокуполна постройка със звънарница. Начина на строеж е редуване на пояси от камък и тухли и вграждане на декоративни керамични панички.
След това тръгнах по заснежена пътечка и тя ме отведе до следващата църква №5.
Това, което забелязвах в църквите в същинския град и около тях, че имаше много каменни гробове (саркофази).
Пред мен отново се разкри белоснежната пътека. Чудех се дали да продължа.
Вече се бях отдалечила значително от крепостта-цитаделата, а какво забелязвах: “Че тя не свършваше”. Но си казах: “Само да стигна до завоя, за да видя какво има след него и се връщам.” Между другото от отсрещния хълм все по отблизо се виждаха т.нар. богаташки къщи, които се кипреха важно, кацнали на ръба на скалистия венец.
Пътечката съответно ме изведе до църква №11, която предполагам, че е била епископска резиденция, защото точно до църквата имаше снимка от такава или как би изглеждала във възстановения си вид.
Това, което ми прави впечатление, че около всяка църква има съсредоточени и постройки за живеене и около тях може би се е изграждала крепостна стена. Реших, че няма да рискувам повече в това студено време и е време да се връщам, а и краката ми бяха позамръзнали и крачолите ми се бяха понамокрили. Като се върнах разгледах отново картата на средновековен Червен и разбрах, че от средновековния град съм изпуснала само бронзолеярните и портата на крепостта. Но бях доволна от видяното и впечатлена от внушителните размери на средновековния град.
/п.п. Добавям тази снимка от нета, заради втория коментар на diso, тъй като аз не успях да снимам крепостта отгоре, но тя показва как изглежда крепостта, разположена върху грамаден скален рид и заобиколена и от 2-те страни от реката, нещо наистина уникално/
Златен обектив, браво !
А със сигурност беше студено, но и беше особено да си сам в това време горе. Дори и малко страшничко на моменти. От съседния хълм се чуваха изстрели, вероятно на ловци, кучетата лаеха от селото, а и времето беше едно мрачно.
Добре дошъл в блога ми ivo14.
Благодаря за коментара :).
Само като знам, колко е студено горе и незащитено от вятъра плато, да отидеш и да снимаш, да проучиш толкова много неща, си е един подвиг.
Благодаря ти, че си превъзмогнала тези неприятни моменти и ни представяш снимките, гарнирани с точен анализ.
Желая ти успехи в бъдещите работи и по-малко такива неприятни метеорологични несгоди....:))
Благодаря ти!
Спокойна вечер!
Аз пък бях там на Великден.Можеш да погледнеш.;)
http://an200.blog.bg/turizam/2008/04/05/na-velikden-v-cherven.180189
Ходила съм там преди две години през един топъл есенен ден :)
Поздрави! :)
......- Смятам, че ако се направи възстановка на църквите и замъка, Червен ще стане една дестинация, която ще носи само полза за България, но оправданието е както винаги - няма средства....което е много жалко... или поне да се направи възстановка, с визуални средства - това няма да е толкова скъпо....
Хубав ден ти желая!
Много труд си положила, за да ни представиш тези исторически факти за Червен!
А и снимките, които си направила са толкова красноречиви!
Наистина си е някак странно и величествено да стоиш там, горе и да се докосваш до историята!
Строителството в този средновековен град много прилича на строителството в Царевград Търнов.
Но няма и как да е по друг начин!
Ако може да се говори /а защо да не може?!/ за архитектурна школа по времето на Второто Българско царство - то строежите в Червен сигурно биха били сред най-добрите образци !
А и струпването /небезразборно/ на толкова църкви го прави един безспорен духовно-християнски център.
Мисля си, че не случайно до скоро съществуваше Доростоло-ЧЕРВЕНСКАТА епархия, която беше разделена незнайно защо на Силистренска /Доростолска/ и Русенска.
Но това са си само мои размишления, които не се базират на нищо, освен на написаното и сниманото от теб.
Снимките ти са наистина много впечатляващи!
И този път /особено на втората снимка!/, сниман от високо и виещ се край реката ми се стори иреален...
Леката снежна покривка сякаш подканва всички, от които зависи ЧЕРВЕН да покаже истинския си блясък и историческа стойност да го почистят и покажат, че и "ние сме дали нещо на света..."
Че нашият Ренесанс е започнал няколко века преди Европейският, но... това е друга тема.
Поздрави и много успехи във всичко, което вършиш безкористно и с добро сърце !
Хубава вечер и сърдечни поздрави!
Добре дошъл в блога ми!
На мен също ми направи впечатление големия брой църкви и както и ти си се изразила - небезразборно - и си мисля, че не е било случайно. Което отново свидетелствува, че вярата на нашите царе, боляри и обикновени хорица е била от значение и са изразявали своята почит именно чрез църквите, които биха били обявени за произведения на изкуството, ако са оцелели до наши дни... А гледката наистина си заслужава отгоре!
И с чисто сърце се присъединявам към твоя призив: "Леката снежна покривка сякаш подканва всички, от които зависи ЧЕРВЕН да покаже истинския си блясък и историческа стойност да го почистят и покажат, че и "ние сме дали нещо на света..." Че нашият Ренесас е започнал няколко века преди Европейският, но... това е друга тема."
Благодаря ти още веднъж, че размишлява в моя блог. Беше ми приятно да те изслушам :).
Желая ти спорен ден и те прегръщам!
Спорен и прекрасен ден, Звездичке!
:)))
18.12.2009 17:47
И благодаря за оценката :).
Добър гид си и ми беше приятно!:)))
Поздрави!:))
Радвам се, че ми беше гост Мариянка :).
18.01.2010 04:33
...Червен е едно от малкото места в България, където има скорпиони.
...микроклимата в каньона на Червен е уникален и няма много общо с климата в равнината наоколко. За справка - няколкото излекували се от аспираторни заболявания английски семейства, вече живеещи в Червен.
...по-голямата част от българите не знаят къде и какво е Червен.
...Червен почти напълно отсъствува от туристическите маршрути на българските туроператори (опитайте в Интернет). От Русе тръгват автобуси с чужди туристи, но за В. Търново (110 км), а не Червен (28 км)
15.02.2010 16:15
От мен само едно голямо БРАВО за постинга!!!
20.02.2010 17:02
това е родното село на баба Тонка мн. малко хора занят за това.
05.09.2011 17:00
Има няколко постинга написани за Червен но твоя е НАЙ-ХУБАВ! :))
Показала си го в цялото великолепие Звездичке!
Бях го посетил преди 30 години, а сега благодарение на теб отново се върнах там. Поздрави за чудесния Постинг!
26.09.2012 00:17
Има няколко постинга написани за Червен но твоя е НАЙ-ХУБАВ! :))
Показала си го в цялото великолепие Звездичке!
Бях го посетил преди 30 години, а сега благодарение на теб отново се върнах там. Поздрави за чудесния Постинг!
Определено ме впечатли крепостта и многото църкви, които са били на територията й! И въпреки, че не можах да го видя в цялото му великолепие поради валящия сняг пак имаше много какво да се види :).
Селцето действително е много красиво с този каньон, който го заобикаля и му придава наистина уникалност, а крепостта се намира на страхотно място!