Църквата на Преображенския манастир е невероятно красива. Тя е триконална, едноапсидна, еднокуполна, с оригинална външност, притежаваща стилните особености на атонските манастирски храмове. Стенописите в храма са дело на талантливият самоковски майстор - Захари Зограф. Още с влизането в двора на манастира се виждат външните стени на храма, украсени от рисувани арки, колони, пищни гирлянди от растителни орнаменти – цветя, лозници, дръвчета, приличащи на туя, кръст, във формата на слънце, от който излизат светли слънчеви лъчи, кръст, във формата на дърво, който е разцъфнал с необикновено красиви цветове, геометрични фигури, декорирани с красиви цветя .







Интересно, че се повтаряше орнамента с дръвчета, който видях изобразен и върху каменна плоча - слънчева розета, зазидна в стената на манастира.

Друг шедьовър, изобразен върху южната олтарна стена на църквата е “Колелото на живота”. То също е уникално.

Върху него е изобразен жизнения път на човек от деня на неговото раждане, израстването му като дете и юноша, когато човек бавно и полека се стреми нагоре, преследвайки своите мечти и желания, съзряването му като младеж. Възмъжаването му представя периода, в който човек, в разцвета на силите си, удовлетворен от постигнатото до този момент в живота си е представен най-отгоре на колелото, държащ в едната ръка скъптър, а в другата – торба с жълтици, изобразен с корона на главата. След това следвайки хода на годините започва стремглавото спускане надолу по колелото, когато човек достига до периода на зрялостта, след което идва старостта и накрая – смъртта, изобразена под формата на зъл демон. Всяка възраст, представена на колелото на живота е майсторски изрисувана от Захари Зограф. В средата на колелото е изобразена млада жена, която държи чашата на суетата и удоволствията, като олицетворение на самия живот. Освен нея на колелото присъстват дванадесетте месеца и четирите годишни сезона. Освен тях деня и нощта са представени чрез ангели или херувими, които дърпат яки въжета, за да завъртят колелото на живота и то да следва своя ход. Камен Воденичаров е правил през 2007г. документален филм “Колелото на живота”, който разказва за историята на Преображенския манастир през вековете и ето какво споделя той в едно интервю относно смисъла на фреската:   “През 1928 г. монасите поръчват този стенопис на Захари Зограф. Той прави колело, което изобразява два сценария, по които можеш да изживееш живота си. Във външния кръг са изографисани онези неща, които искаш много бързо и лесно да постигнеш – целите са кесията – символ на парите, и скриптъра – символа на властта. И общо взето на 35 години това нещо може да се постигне от индивида, след което кесията изчезва, скриптърът изчезва, любовта я няма, и лека полека на 45, 60, 70 години човек пропада, и накрая го изяжда една ламя. Тоест в целия кръговрат на живота си – човек няма спокойствие. Вторият кръг обаче, по който Захари Зограф и монасите ни препоръчват да се движим, е духовният. Когато си дете – да се радваш на живота, да учиш. Когато си млад мъж – да сееш, да работиш и да хвърляш усилия за усъвършенстване. Когато си на 40–45 години, човек бере плодовете на това, което е посял. И когато е много възрастен – стои с едно много благо усмихното лице пред огъня и се топли. Тогава нито смъртта, нито миналото могат да те уплашат, защото ти си в хармония. Колелото се прави във времето, в което България е част от Турската империя, но чрез икономиката си завладява пазарите. Копривщица, Велико Търново, Габрово – ние произвеждаме продукция за цялата империя. Започват да идват много блага и финанси. Това се случва и сега. В прехода. При тях тогава идва идеята и за независимостта, за свободата. Но идва и покварата. По-лекият живот. Мадами, купони, коли, всичко е от днес за днес, в бъдещето няма нищо. Това са се опитали да го кажат и мисля, че е актуално, защото нещо подобно се случва и сега. Ние живеем по-добре отколкото преди 20 години в материален смисъл. Имаме молове, ходим на екскурзии. Но в духовен, все нещо ни липсва, все нещо ни е криво. Ей там трябва да намерим ключа от бараката.” (копирано от http://en-gb.facebook.com/note.php?note_id=129360929508)   Мисля, че има голяма логика в това тълкуване. И човек винаги е склонен да гледа на очевидното – това, което външният кръг показва. И навярно мнозина си тълкуват живота по този начин . Но колко хора могат да видят вътрешното, онова, което не се вижда толкова ясно...
Влизайки в 1-вото предверие на църквата станахме свидетели на сцената на Страшния съд, изобразена на видно място в притвора от майстор Захари Зограф. В центъра на апостолския фриз е Христос - Праведен съдия, от нозете на когото изтича огнената река на наказанието. Отдясно се развива действието на Второто пришествие, а отляво е Раят с групи на праведниците, изкупените от Господа.



В средата е изобразен кивота на Божият завет, от който излизат слънчеви лъчи във формата на звезда. Най-отгоре на ковчега се извисява кръста Господен, като върху него е отворена книга и се подават плочите, върху които е изобразено нашето четмо и писмо. От ковчега се спуска десницата на Оня, на Когото е отредено да отсъди за човешката душа, поставена на везните, като отдясно са нарисувани демоните и служителите на Злото, а отляво - ангелите и херувимите на Светлината.
 
Най-долу са изобразени наказанията на различни видове грешници - прелюбодейци, предатели, грабители, блудници, магесници, воденичари, бакали, пияница, кръчмар и пр.

А отляво – праотци, патриарси, пророци, мъченици, праведни царе, мъченици жени, преподобни жени и всички спасени, които са наследници на Царството на Бога. От двете страни на дъгообразната врата са изрисувани архангел Михаил и архангел Гавраил.

Върху другите стени на помещението са нарисувани типични за самоковските живописци растителни, геометрични и други орнаменти с барокови форми. Свода на първото отделение – притвора е изрисувано като небе със звезди и слънца. Редом с образите на светите братя Кирил и Методий, автора е запечатъл и свой автопортрет.


При входа на второто отделение ни срещат двама конника въоръжени с копия, руските мъченици Борис и Глеб, а между тях Исус в сцената на Преображение.

От двете страни на входа са фигурите на Христос и Богородица.

Тук са изрисувани светци, повечето от които български – Гаврил Лесновски, Йоаким Сарандополски, Параскева Търновска, мчца Текла, Давид цар български, Йоан-Владимир цар български, Михаил цар български, св. Трибалий цар български.




По свода и на западната стена са подредени множество сцени от Апокалипсиса. Има също изписани сцени от заветите и житията на светците, борещи се със змейове, многоглави лами, крилати слънца с ръце и крака.


В третото отделение, където е иконостаса, светците са изобразени всички с мечове в лявата ръка.



Това, което е похвално е, че в църквата е започнало възстановяване на стенописите и разликата беше очебийна, когато влязохме в най-вътрешното помещение и сравнихме образите от двете страни и тези, които стояха в центъра на купола. От едната страна образите, които вече бяха реставрирани ликуваха и блестяха в своето великолепие. Беше наслада за окото да се взреш във фигурите и бойните доспехи на светците – войни и преподобни.

В центъра на купола е изобразен Христос Вседържател, а около него небесната литургия, полуфигурите на Апостолите и четиримата Евангелисти с техните символи. Но за жалост стенописите все още не бяха реставрирани и трудно се забелязва майсторството на Зографа, стенописвал храма и отделните елементи, с които е изобразил светците.
    

Друг шедьовър на изкуството е иконостасът, изработен от група майстори резбари от Тревненската резбарска школаот, с ажурна резба, със стилизирани изображения на невероятно красиви и нежни птици, градински цветя, ружи, гергини, слънчогледи, позлатени от поп Генко от Трявна.  



Наред с тях най-отгоре има резбовани змейове с извити назад глави.

Иконостасът е работен едновременно със стенописната украса, тъй като иконите по него (една от които е подписана) са от ръката на автора на стенописите - Захарий Зограф. Те са "Архангел Михаил", "Св. Богородица Милующа", "Христос Вседържител", "Преображение" (с надпис на Захарий Зограф и дата 1851 г.) и "Йоан Предтеча". Отляво на един проскинарий е "Св. Мина" от Захарий Зограф, а на проскинария отдясно е иконата "Св. Андрей" от Станислав Доспевски. Заедно с пищната качествена резба на иконостаса иконите повишават тържественото звучение на храмовия интериор.
    Излязохме от църквата с удовлетворение, но успяхме да й се порадваме от сърце. Това, което забелязвах, че хората много бързо излизаха от храма, а ние се застояхме и имаше защо. След това се разходихме из вътрешния двор на манастира. Снимах страховития камък, който се е разцепил на две и е застанал на милиметри от задната страна на църквата и я е пощадил, за което много се радвам, защото тя действително е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. Мястото е тихо и спокойно. Човек може да поседне и да си почине сред зеленината и самобитна възрожденска архитектура, свежите и невероятно красиви стенописи, сред които е и “Колелото на живота”, наслаждавайки се на всичко наоколо – скалите, издигнали се високо над манастира, чудната гледка, която се разкрива към Патриаршеския манастир, намиращ се на съседния хълм. Преображенския манастир “Свето Преображение Господне” е място, което е запазило своя дух и атмосфера и заслужава да се посети.

Много поздрави и благодарности!

наистина ме впечатли и се потрудих доста, докато направя и темата.
Благодаря ти, че я оценяваш!

Невероятно силно си поднесла този репортаж за непреходността на българщината и Вярата! Поздравления!

но и много интересно разказваш. Сухата фактология придобива живот чрез изразеното от теб отношение към тази светиня.
Благодаря ти!

От един момент нататък в моя живот погледът ми е насочен към твореца и това, което е сътворил с ръцете си. Много ми е интересно как е гледал той на нещата. Мъча се дори да погледна през неговите очи. По-точно поглеждам през моя поглед, но той не е само моя. А бих казала, че е малко по-пространствен и по-обогатен, защото съм се мъчила да погледна и през нещата, които са важни за мен и вярата ми и да мога да ги изразя дори и чрез това, което съм видяла в тази църква. А там имаше наистина интересни неща :).

Усмихна ме коментара ти :). Какво да ти кажа. За мен не е било суха фактология и аз съм видяла много повече. Вярно е, че изчетох много теми в различни сайтове и някъде съм направила редакция на копирането от мен, защото и силата ми не е в подробностите на тази материя, но има неща, които са си мои и които са ми направили впечатление. И дори за мен са ценни, защото те обогатяват моя поглед и вярата ми дори. Например много се замислих над изрисувания кръст в задната фасада на църквата, който, освен, че е изобразен като разцъфнал, но се намира и в центъра/сърцевината на слънцето! Това за мен е много силна символика. А когато човек се вглежда открива и други неща, затова за мен са живи, защото може би имат съдържание.

Като слово и като изображения!
Велик Зограф е бил Захари Зограф и ти си ни показала неговата иконопис по много достъпен и интересен начин!
А и разказа за историята на монастира,неговата архитектура и принадлежността му към архитектурата на Атонските монастири...
Много труд си положила и много любов си вложила, мила Звездичке!
Поздравям те!

Красота, създадена с любов! Много хубави снимки и прекрасен постинг!

Прави ми впечатление, че хората от миналите векове, тези, които са строили храмове и са ги иконописвали не са го правели просто така, формално. Но са го правили от сърце и са влагали таланта и любовта си, защото това е било тяхното отношение към вярата и към Бога! За тях наистина е било чест да посторят дом на Бога и са го правили както е било вложено в сърцата им. Това не може да остане незабелязано.
Радвам се, че са започнали реставрация и на стенописите в църквата, за да може хората да се взрат в детайлите и в образите - тези, които имат очи за тях!
А съм се постарала да направя този пост, защото и църквата ме е впечатлила и майсторството на творците! Знайни и незнайни... Аз виждам, че не само делото на Захари Зограф е за почит. Но дори и този отец Зотик, който е въздигнал манастира от руините, за да може той да се съхрани и до днес - това също си е било дело на вяра!
А също за един Божи дом е важно и какво се прави и днес в него и за него... Дали е жив и може ли той да служи на хората... Това е въпрос на който трябва да си дадат отговор много Божии люде...

Когато човек се сблъска с Любовта най-естественото е и той да отговори по-същия начин :). А красотата тя е, която изпълва душите ни и ни кара да възклицаваме по някога и да се радваме като децата! Нека я обикваме и я търсим!
Поздрави!

образа на небесната скиния, който трябва да Му построят на земята като място за срещане, Бог му казва, че е вложил мъдрост в сърцата на определени хора и благоразположение, така че да извършат всички майсторски дейности по оформянето на интериора - и златари, и дърводелци и "вещи във всяко друго дело". Това е било вложено в сърцата им. Днес, много от "божиите хора", всъщност не са такива. Приемат професията си като бизнес и средство за препитание. Не търсят нито вдъхновението си, нито мъдрост и водителство от Бог. Затова и храмовете пустеят. В това, което ти ни показваш, има истинско възрожденско посвещение и може би повод за изобличение.

и аз да кажа в отговора към Катя. За да отвориш нечии очи ти самия трябва да си видял Съвършеното и да си го възлюбил! А това може да стане само, ако човек се среща очи в очи с Бога! А си права, че много от така наречените "Божии свещеници" не са възлюбили докрай Божието и няма и как да предадат тази енергия и на хората, които имат нужда от светлина! Защото, когато човек търси Светлината, тя му отваря очите за много невъзможности в живота му и той започва да гледа на света през Нейните очи! А няма нищо по прекрасно да виждаш света през очите на Светлината, която дойде на света, за да дари Живот!
А наистина сърцето на човек е уникално и именно в него Господ е излял Любовта си! И поради тази любов се раждат много шедьоври на изкуството!
И ето още един ценен цитат: "Ще положа законите Си в ума им. И ще ги напиша в сърцата им".
Интересно с какво се пише на сърцето на човек...?

който търси - намира. Ето още нещо за сърцето: "Аз стоя на вратата и хлопам. Ако ми отвориш, ще вляза и ще вечерям с теб" Много обичам този стих. Едно време хората са строили и домовете си с любов и са мислели за големи и здрави семейства. Днес, дори да живеят в палати, хората изграждат студени крепости или музеи, лишени от живот.

ми е от любимите! Винаги има първа крачка и покана човек да открие истината в сърцето си. И ще я намери, ако наистина хлопа... Ще му се отворят очи към познание на незримото. А днес хората трудно могат да търсят нещо, което не се вижда с просто око... Прекалено всеядни са станали и са претръпнали сетивата им към откриване на онази ефирна честота, в която могат да наслаждават на истинските нематериални неща, които нямат цена!

много презрение и пренебрежение към духовното в човека. От една страна имаме клеясал клир, от друга страна 50 години диалектически материализъм и дарвинизъм, от трета страна 20 години срив на всякакви ценностни системи - резултатът е прегоряла съвест, затъпени сетива и както казваш ти, всеядност.

продължава да се промъква и намира място в човешките души... А тя не е добър съветник!
Радвам се, че си поговорихме в този среднощен час. Ще ти пожелая спокойна нощ и усмихнат и релаксиращ почивен ден утре! Аз сигурно ще се появя късно вечерта в неделния ден :).

уикенд и сега лека нощ! Беше ми приятно в компанията ти!

също! Лека :).

Много пъти съм ходил там. Но да напиша такава статия- нямам търпение. Поздравявам те за това !

Вярно, че статията ми стана дълга, както и повечето мои неща, но ако съм съзряла някакво зрънце, ако нещо ме е впечатлило, то съм се постаряла и да го изобразя не само чрез снимки-образ, но и чрез слово-описание, доколкото мога :).
Поздрави!

Позволих си да ги кача в моя сайт, но надявам се, че няма да се сърдите!
Адресът е
http://mecho.name/
Разгледайте го, ако Ви е интересно!

Не можах да погледна снимките, защото иска име и парола, но щом се обаждате :) няма проблеми. И ще разгледам сайта ви. Много подробна информация предоставяте.
Благодаря ви за коментара!

Поздравления за информацията и снимките! Получихме усещането, че сме били там благодарение на Вас!

Старала съм се да покажа това, което съм видяла дори и повече, търсейки допълнително материали :).