Има неща, места и същности, които човек открива в движение и се изненадва много приятно, когато се докосне до тях. Именно поради факта, че човек не е съзнавал за тяхното съществуване неговото откритие го изпълва с радост и го оживява по странен начин. Нещо подобно се случи и в деня 08.11.2008 г., когато предварително си бяхме направили план къде да отидем почивните дни и какво да посетим. Моето първоначално желание беше да бъда заедно с моя приятел и да бъдем в гора. И замисляйки се за място решихме да отидем в Сопот и с лифта да се качим до хижа Незабравка, която е на 10 мин. път, а наблизо е и хижа Добрила, намираща се на 40 мин. Това го проучих в нета. Взех си картата на Стара планина, телефони на хижи, знаех, че има гора, тъй като съм минавала веднъж през Добрила през 2006 г., но със лифта не бях ходила досега. Много исках да се изкачим и на връх Амбарица, спомняйки си каква гледка се открива от там – ширналите се величествени върхове на Стара планина. Да, това бяха първоначалните ни планове. Но отивайки във Сопот какво беше нашето разочарование като разбрахме, че в момента лифта е в ремонт и то от 15 октомври до около 30 март. А и времето се беше развалило и го даваха да вали дори. Като погледнах какви са височини нагоре – свят да му се завие на човек само като си помисли, че трябва да ги качва с раница на гръб. Но това определено не беше за нас. Една варненска група ентусиасти се приготвиха да щурмуват върха, като ни казаха, че ще им отнеме 4 часа и половина и ни предложиха да тръгнем с тях, но ние отказахме. 

Попитахме ги дали имат информация за джип, който да се качва нагоре, но той щеше да тръгва в 15 часа и е бил нает от другата част от групата им. Така умувайки накъде да потеглим времето вече беше понапреднало. Наближаваше 12 часа. Имахме пътна карта и по нея се ориентирахме че хижи, близо до черен път има до село Тъжа, намиращо се в Стара планина, а също и до село Свежен, скътано в Сърнена Средна гора. Тръгнахме в посока към Средна гора. Като гледах върховете на Стара планина в какви мъгли бяха обвити, се замислих, че дори и да работеше лифта горе нямаше да има кой знае какви гледки в тази гъста мъгла. 

Може би стана по-добре така, макар, че в началото увесих нос и малко ми падна настроението, тъй като не знаехме къде отиваме, как ще стигнем до хижата, нямахме никаква предварителна информация за мястото от интернет, нито телефони и картата на Средна гора не беше в мен. А аз съм човек, който обича да проучва местата, на които отива. Но още по пътя ме грабна есента в разлатата Средна гора със смесените широколистни и иглолистни гори, които бяха толкова красиво нагиздени в есенните си премени. 



Село Свежен беше на висок баир, изкачвайки се по виещ се планински път, отминавайки село Мраченик. Навлизайки в селото впечатление ни направиха някои къщи с дървени чардаци, с характерен старинен облик, бели мазилки, издадени еркери, дървени дограми, масивни дървени порти.











Спряхме в центъра на селото точно срещу голяма църква, която в момента беше в ремонт и тръгнахме по една малка уличка, оформена от постлани каменни плочи.







Видяхме един човек и го попитахме дали в селото има място, където да се отседне. Той ни упъти към една новопостроена къща за гости, която все още не беше официално открита и докато ни водеше към нея ни разказа много интересни факти от историята на селото. Оказа, се, че сме се запознали с бившия кмет на селото. От него научихме, легендата, че село Свежен е основано от боляри, които са бягали от турците. Старото име на селото е Аджар, /според някои думата е от арабски произход и означава “камък”/ и то е дадено от войниците на Иван Шишмановата войска, която след като е била разгромена от турските войски е потърсила убежище в планината. И за да се спаси е трябвало да даде като откуп сестрата на цар Иван Шишман на турския султан Мурад. Поради този факт, войниците се срамували да се върнат отново в Търново и останали и се заселили в Средна гора, като основали днешното село Свежен. Село Свежен е родното място и на полк.Владимир Серафимов, спасил Родопите и Смолянския край от турската армия, чийто паметник се издига в центъра на селото и до днес е грижливо поддържан от предани свежанчани. 



Друго, което забелязах от моята обиколка из селото, е че на много къщи има паметни плочи на ятаци и участници в хайдушкото движение, освободителните борби и Руско-турската война, а така също и в партизанските борби. Това село е било будно село още от своето създаване и не се е примирявало с робството, а е оказвало съпротива, което е довело до поредица от опожарявания от турците. След Освобождението фактите говорят, че половината село било унищожено, а една трета от населението избито. Но в селото са запазени някои стари къщи и старата часовникова кула. Друг паметник в околностите на село Свежен в местносттта Кадрафил, издигнат от родолюбивата свеженска общественост е лобното място на Хаджи Димитър. 







Вървейки към къщата за гости разглеждах с нескрит интерес къщите наоколо – някои реставрирани и спретнати, приковаващи погледа на разхождащите се из тесните улички, много от тях бяха с пропукани мазилки - някои поддържани и обитавани, други изоставени на прозвола на времето. 







Стопаните на къщата за гости казаха, че ще ни приемат, да се разходим за около час, докато приготвят стаята. Тя къщата все още не била отворена и ние по всяка вероятност щяхме да бъдем първите им посетители. Освен това домакина на къщата спомена, че вечерта ще празнува и Димитровден по стар стил.
Тръгнахме на разходка и като ме обзе една треска за снимки. Пред очите ми къщи и есен :). Сякаш забравих за хората, които бяха до мен, но те не ми се разсърдиха, само от време на време напомняха за себе си. Чрез снимките ще се опитам ви разведа из това селце,сгушено в китна котловина, което така ме впечатли със своето излъчване, с духа, който носеше, с многото си стари къщи, разположени от двете страни на малка рекичка и най-вече със спокойствието, което цареше там. Сякаш времето беше спряло. 













Контрастът между къщите е очевиден, но без него ни би могъл да се долови автентичността и красотата, които са съхранени в това селце и преливат едно в друго. След като се прибрах в София и потърсих информация за това село разбрах, че то е обявено за архитектурно-исторически резерват със своите 100 старинни къщи.











Разходката из селото ни отне не един, а поне 2 часа. Намери ни игриво куче бодигард, което ни следваше плътно през цялата разходка. Запознахме се с някои баби и дядовци от селото, които ни се чудеха какво толкова му снимаме на тяхното село. Те ни осведомиха, че в края на селото започва и квартала на богатите, така наречените новодомци, които строяха нови къщи тук. 









Казаха ни и как можем да стигнем до хижа “Свежен”, до която решихме да се разходим на следващия ден. А есента в село Свежен е толкова очарователно-красива ... 











Много се зарадвах на това, което открихме. Не съм предполагала, че едно непознато село така може да грабне вниманието на човек и по-точно моето внимание. Като се разхождахме из селото непрекъснато си харесвахме къщи, които могат да бъдат реставрирани и да придобият друг вид, но за жалост малка част от хората проявяват интерес към възстановяване облика на старинната къща. 



След разходката се настанихме в “Танкината къща”, която май засега е единственото място, което предлага подслон в селото, а също и хижа “Свежен”, но тя е извън селото. Тази къща ни изненада много приятно. Дворчето е много спретнато, потънало в зеленина и цветя, с мераклийски оформени пътеки, сладки коминчета, барбекю в двора, трапезария-ресторант, в която грее камина и е много топло. 

А колко вкусно готви стопанката на дома. Всичко се приготвя от естествени продукти. Чая, който пихме беше от натурална пясъчна мента, приятно ухаещ и толкова вкусен. А това, което ни се случваше за първи път е и да бъдем първите гости на къщата, да спим в новички чаршафи, да се разполагаме в уютна атмосфера и просто бяхме посрещнати като свои хора. 







Стопанина си беше поканил свои гости, за да отпразнува за втори път именния си ден – Димитър и ние също бяхме от поканените. Много хубаво си изкарахме, в приятната компания на местни хора, от които научихме интересни подробности, а и много стари думи, излезли вече от употреба. Освен вкусната храна и питиетата имаше заря и танци – хора. Весели и дружелюбни хора са стопаните на къщата, които освен, че си разбират от занаята, са направили къщата си уютно местенце, в която с кеф посрещат туристи. Хазяина правеше път пред къщата и освен това имаше планове да си направи собственоръчен снегорин, за да може и през зимата туристите да бъдат извозвани до желаното място, тъй като селото е на доста високо място и през зимата става доста заснежено. Така, че ако желаете спокойствие и уют, то посетете това място. Мисля, че няма да съжалявате. И само да спомена, че в селото няма обхват. Така, че използвайте за връзка БТК телефона. Но по баирите обхвата е налице :). Проверихме.
На следващия ден хванахме пътеката накрая на селото и си направихме разходка из околностите на село Свежен, като целта ни беше да стигнем до хижата, в която първоначално мислихме да отседнем. 







Следвайки черният път минавахме през иглолистни и широколистни гори, през поля, забелязахме много гъби, които бяха изникнали край пътя и в гората, но ние не ги познаваме и се възползвахме само да ги снимаме. 











Срещнахме гъбари, излезли на разходка, ловец с кучето си и един пастир, който си търсеше кравите. Времето беше мрачно и по едно време заръмя. Вървейки съзряхме отдалече хижата на един баир, оцветен в красиви окраски. 


/най отгоре на върха се намира и хижата/


А дъждеца беше в наша полза, тъй като точно след като спря се озовахме до нападали цветни брезови листенца, които бяха току що окъпани и се кипреха с бляскавите капчици като с маниста.
 
http://zvezdichka.blog.bg/viewpost.php?id=265229

Пътеката ни отведе в букова гора, в която открихме интересно дърво, навярно горяло в даден момент от време. Разминахме се с кончетата, които срещнахме в центъра на селото и я видяхме съвсем близо – хижа “Свежен”.

Но там бяхме посрещнати от бесния лай на 3 кучета, които за наша радост бяха вързани, но хижара излезе и ни успокои, че когато го няма в хижата пуска кучетата и познайте кога може да припари човек до нея, а недай си боже и да дири подслон... Починахме си за един чай време и поехме през гората по маркирана пътека, която хижаря ни показа. 

По пътя срещнахме пастиря, но вече беше със стадото си. След като излязохме от гората очите ни се напълниха с красотата на есента, обгърнала село Свежен в нежна прегръдка.

Аз отдавна имах желание да го покажа това място, но нямах време за блога по принцип. И стана много дълго като разказ в картинки, но като видяхме толкова много и интересни за мен неща, а и аз съм малко по обстоятелствена в разказа си. И за други места имам желание да разкажа, но в някой по свободен за мен ден може би...
Приятни почивни дни!

а Свежен някога е бил по-важен и по-голям център от Копривщица.
това е мястото, където трите самодиви лекували раните на Хаджи Димитър, според стихотворението:).

имаше отбивка и карта-описание как да се стигне до мястото, където се предполага, че е убит Хаджи Димитър. А аз четох и един материал, в който се казва, че е спорен въпроса за лобното място на Хаджи Димитър, тъй като Захари Стоянов твърди, че той е загинал на Бузлуджа. Но това е било така, защото на Захари Стоянов и неговите сподвижници им е трябвало място, обвеяно с героичната смърт на войводата и неговите четници. И затова той е твърдял, че Х.Димитър е загинал на Бужлуджа. Но е имало и други свидетелства, че лобното място на Хаджи Димитър е именно Свежен. И още една подробност относно поетът Христо Ботев. Изглежда той е бил добре запознат с историята за гибелта на войводата Хаджи Димитър, тъй като е имал роднини в село Аджар и е напълно вероятно да е получавал информация по роднинска връзка, за това, че войводата е жив "Там на Балкана", но не на Бужлуджа, а на Аджарския Балкан.

Ето и началото на Ботевата балада "Хаджи Димитър"

Жив е той, жив е! Там на Балкана,

и по нататък в третия стих поетът доуточнява къде е това място в Балкана:

Жетварка пее нейде в полето

Благодаря за коментара alexooo :).

За самодивите е така. Опитах да се помайтапя. главата на Хаджи Димитър е била заровена в църквата в Свежен. сестра му идва и я взима, за да бъде препогребана в Сливен.

Човек винаги научава нови неща. А хубавото, че когато човек се заинтригува му става интересно и в даден момент той се разгръща в различни посоки. Забелязвам го по себе си. Историята в миналото ми е била слаб предмет, не ми е била интересна, но напоследък така ме е привлякла, толкова интересни неща научавам и виждам, че съм жадна за това :).

Искрено ти благодаря, че ме върна в детството ми. Не съм си ходила на село от няколко години. А колко ми липсва. Сега стоях, разглеждах снимките ти и накрая се разплаках. Толкова ми липсва...Това е най-вълшебното, най-красивото, най-омагьосващото място на света. И много искам и синът ми да го опознае и обикне.
Още един път - благодаря ти! Подари ми малко аджарски дъх и любов...

ми се отрази прекрасно Надя :). Красиво е твоето село и си заслужава човек да се завръща при своите корени, на мястото, където е израсъл и има толкова топли спомени. А за да го обикне човек трябва да го опознае. Надявам се, че това желание в теб ще нараства, а и ти имаш отношение, което няма как да се отрази и на сина ти. Важна е топлотата и любовта, с която се отнасяме към дадено място и не само към място естествено. Желая ти успех в твоите начинания и сбъдването на желанията, които порасват в теб!

Благодаря Звездичке! за саита това е моето село много го харесвам Кога си ходела там ??? :):]=]

Влажното време прави старите къщи да изглеждат освежени и чисти. Прекрасни снимки.

Няколко години не съм ходила в Свежен, а там е преминало детството ми. Благодаря Ви, че ме върнахте отново там по този трогателен и впечатляващ начин. Христина

Хаха и моята къща сте снимали (10тата).

макар, че отговарям с голямо закъснение...

Веско Каракушев бях там миналата година точно на Архангелов ден - 08.11.2008г. /бившия Димитров ден/, тъй като хванахме и празненство вечерта, но селото ви наистина ме изненада много приятно и разходката из околностите на селото ми дойде много добре :).

ivoso благодаря ти за оценката! Старите къщи наистина успяват да ме впечатлят, може би защото принадлежат към отминали времена и са много истински и атрактивни, а и много от тях са богати с история и годините, които са преживели.

Наистина Христина народа е казал "камъкът си тежи на мястото" и няма как човек да не се разчувства при вида на родното си място. Наистина те разбирам и това може само да ме радва :).

Анонимен снимала съм много къщи, защото са ми направили впечатление и по-скоро защото носят възрожденски дух в себе си. Така съм го видяла и усетила :).

Много обичам такива места. Хижа Свежен си е на достатъчно н.в. , селото е интересно.
Напролет, живот и здраве, ще отида там!

Ние попаднахме на това място без да сме го търсили, но си заслужава. Има какво да види човек както в селото, така и да се разходи из тамошните гори на път за хижата. Ние със съпруга ми останахме много доволни от престоя ни там, а и с нашите любезни домакини не ни беше изобщо скучно, а много, много интересно :).
Ще се радвам да разкажеш и за своите впечатления като го посетите :). Аз вчера видях, че alexooo беше пуснал зимни снимки от тяхната разходка и се изненадах приятно :).

Вече 6 години от лятото, когато дойдохме на гости в Свежен при приятел. Селото ни плени, купихме си 100 годишна къща и останахме със сърцето си в Средна гора. Децата ни обикнаха Свежен и отдалеко идват с много приятели при най-малка възможност. Чета написаното от хора, чието детство е минало в тази красота и прекрасните им спомени. И мислено си обещавам да дам тази прекрасна възможност на все още малките ми настоящи и бъдещи внуци. Тази природа, въздух и тези звезди ще се пренесат като красота и вяра в сърцата и ума им.

Много се радвам, че сте имали възможност да си купите стара къща, на която да вдъхнете нов живот :). А мястото наистина е много хубаво за почивка и срещи на близки хора, които обичат планината и й се радват :).
Въздуха наистина е чудесен там :).

Браво на zvezdichka за снимките и всичко..................... и ние имаме стара къща сигурно над 150 години, но както и нашта така и околните са пред падане. Много наследници, няма кой да живее и няма заинтересованост, поради трудния и отдалечен терен.
Къщите се водят паметници на културата и по проект "Красива България" могат да бъдат реставрирани, но засега нищо............ падат си и частично стоят и толкова.....
Иначе мястото е уникално и неповторимо!
zvezdichka кога пак си там???
За празника на селото 21 - 22 август 2010 ще те видя ли?!
Поздрави от Карлово!

zvezdichka zvezdichka zvezdichka
БРАВО!!!

zvezdichka страхотен сайт! Свежен - на 21 и 22 август 2010 на празника да се видиме всички!

****** zvezdichka zvezdichka zvezdichka zvezdichka zvezdichka zvezdichka ****

http://simeonpopov.wordpress.com/2009/08/12/%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%81-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D0%B6%D0%B5%D0%BD/

http://ivoso.blog.bg/turizam/2006/06/30/s-svejen-plovdivsko.6178

Браво на zvezdichka и на нейното семейсво!!!! И скоро отново да има Русе - Свежен !

Свежен е страхотно селце, в което се връщам, за да се заредя с енергия. Обзема ме особено чувство на привличане. Детството ми е преминало там, природата е уникална, въздухът е кристален, останали са незабравими спомени от вечерните огньове и звъна на китарите! Обичам го и докато мога ще се връщам в малката спретната бяла къщурка край реката.

Върнах се назад и в моето детство,когато прекарвах ваканциите там.За жалост не успях да бъда на празника на селото,но съм замислила в най- скоро време да отида там със съпруга и децата ми.

от Русе анонимен и засега не сме планували пътуване натам. Иначе селцето наистина ни очарова :). Благодаря за поканата за празника на селото ви. Но тази година отпуската ми беше в началото на август и началото на септември и всичко беше планирано - Пирин, Средна гора, но в посока Копривщица - за събора, а септември към морето и Странджа, така, че нямахме възможности да пътуваме по средата на август.
Аз просто съм споделила своите впечатления от една красива разходка gym :).
И Карлово е красив град с тази величствена Стара планина, извисяваща се над него :).

за добрите думи :) и линковете, някои от които вече познавам.
Родното място затова е родно, защото е мило и свързано със скъпи спомени. Така, че наслаждавайте му се всеки път, когато имате възможност да се докосвате до него!

свежен е красиво но все още имат проблем водата.точно затова си купихме вила в красивото живописно село мраченик въздоха -кристално чист заобиколено е от вековни гори хората са добродушни; доказано е че тук живеят в момента наи много дълголетници в цялата страна . щом намерим малко свободно време веднага отиваме в мраченик да избягаме от големия стрес в нашета столица.

наистана в мраченик е супер .много е красиво ;подходящо за селски туризъм и фото лов; сафари в планината но все още е диво и това му е големия чар.

И то, и Мраченик са приказни. Посети и Сърнегор, и то е също така красиво. Но ясно ли ти е, че автобуси от Карлоово до Свежен няма!!!

мраченик е много красиво 650м.н.в лятото е супер зимата е проходимо.въздоха наистана е кристално чист ;но жалко че си ходим рядко с тези работи в частния бизнес

V selo mrachenik e super!!!Tochno za tova si kupihme stara ku6ta,mnogo trudno ni be6e pri izbora na planina v bulgaria.Sprqhme se v sarceto na sredna gora (mrachenik).Mnogo trudno ni be6e da restavrirame ka6tata koqto be6e po4ti ruhnala.Nie sme ot anglia i sled okolo godina smqtame da se priberem za postoqnno v mrachenik.6te se vidim tam.

Много се радвам че в нашето село (мраченик) не сте единствените чужденци

мраченик е много красиво гледахме го по телевизията селото с най много дълголетници предложено за книгата на гинес.чист въздох чиста изворна вода и много голямо спокойствие. чуждинци купиха доста къщи в селото също и училището (дано да имат някакви сериозни намерения.ние с моето семеиство ходим при наши познати които имат къща в мраченик водят ни на разходки в планината супер е.

Благодаря ви за коментарите и споделеното за село Мраченик! Ние само минахме през него, но ми направиха впечатление, че имаше още тогава няколко стари и възстановени къщи. Действително природата ви е много хубава и въздуха чист. И се радвам, че обичате и тачите селото си! Всяко едно селце има своята привлекателност и заслужава внимание и почит. Още повече ако е родно и мило! Така, че разбирам и чувствата ви и дискусията, която сте си направили в темата ми. По принцип България е толкова обширна, че човек не може да я обходи за цял един живот. Не знам дали отново ще се срещна някой път с вашия край, но ако дойда отново ще разгледам и вашето селце - Мраченик, на което направихте силна реклама :). Благодаря за което!
Поздрави на всички и се връщайте там, където намират покой и радост душите ви!

селца наистина са изолирани, но ако човек е тръгнал да обикаля България добре е да го прави с кола, за да е мобилен и да не е зависим от обстоятелства и невъзможности. А за Сърнегор не бях чувала, но ще потърся инфо и за него :).
Благодаря за инфото!

ние също имаме приятели които са от пловдив но имат къща в мраченик и когато сме свободни ходим с тях много е красиво .разгледаите селото има доста възрожденски къщи във някои от тях е отсядал левски .има доста столетници които могат да ви разкажат доста интересни неща за село мраченик

мраченик и свежен са много красиви те са най високите в средна гора но за съжаление населението драстично намалява.

мраченик е планинско село много е красиво преди доста години бях на лагер там ;мисля да отида да разгледам мраченик и свежен някоя неделя .имам информация че сградата на лагера в мра ченик още съществува там провеждат традициония събор на селото

наистина е красиво въздоха е чист но въздох не се яде .съгласете се с мен .този проблем не е само в мраченик и свежен.но и във повечето наши български села със всяка изминала година те опостяват дано нещата се променят по скоро.трябва да сме оптимисти.

в тези села наистана е рай природата е уникална въздоха е супер.

супер е да .и по това време също

мраченик наистина е много красиво селото стана напоследак известно с най много дълголетници в българия .въздоха е много хубав.природата е зашеметяваща мека зима и прохладно лято и добри и лачезарни хора.

Случайно видях снимки на един приятел от разходката до село Свежен, за което чувам за пръв път, макар че сме обикаляли мното из България. Реших да потърся информация и попаднах на този материал. Възхитена съм от снимките и от емоционалния коментар. Благодаря на фотографа!! Разбрах, че е емоционална личност, че природата визвисява душата, така както и на мене и съпруга ми. Обичаме планината и отиваме винаги, когато имаме време. Свежен ще е първото място, което ще посетим през пролетта. Още веднъж благодарности за информацията!!

на споделянето ми в този блог, за да могат повече хора, които искат да посетят някое място да научат повече за него и най-вече да го усетят като емоционалност, красота и уникалност. Защото всяко едно селце си е уникално за себе си и докосвайки се до него човек може да се зарадва искрено и да се доближи до природата.
Благодаря ви за коментарите!

това са най- високите села в средна гора .Тези балкански села са страшно живописни .чист въздох ......както казват колегите .но краино време е нашите управляващи да помислят за събуждане на БЪЛГАРСКОТО СЕЛО не само за градовете и най-вече за СОФИЯ .Много жалко за всички български села.

е жал за българското село анонимен 46, защото съм се нагледала на малки и красиви селца, но опустели... Тъжна картина е да видиш пусто села, макар и да се е съхранило диво като природа, а и в много от тях къщите си заминават една по една... Но хубавото е, че вашите села освен чистия въздух и красивата природа и автентичния бит на къщите са живи села и това вече е повод да се усмихне човек. Но си абсолютно прав, че трябва да се помисли за събуждане и съживяване на българското село като цяло!

Къде са горските .Хубави села чист въздох .Но ако не се вземат някакви мерки няма да оставят нито едно дърво тази браконерска МАФИЯ.

става въпрос за духовното събуждане на българите като цяло. Защото и дървената мафия е свързана с консуматорския начин на живот, който не подбира средствата. На мен също ми е много болно за изсичането на горите, а това, което правят е престъпно. Защото хората не мислят за последствията, за това, какво ще правят след около 50 г. примерно, когато тези гори няма да ги има... Секат, а не засаждат. Поне това да правеха. А когато един човек е събуден духовно, той има разум за нещата и най-важното мисли и търси да облагородява, а не да разрушава!

Мраченик е супер .Имаме къща като сме свободни веднага си ходим ,въздоха е кристално чист( благодарение на нашите деди).Те са залесили всичко,а ние не стига ,че не залесяваме едно дърво а унищожаваме всичко.Тези гори са най-малко на 100 години .когато сме на вън не пропускат да минават тези камиони .И на нас ни е направило вечатление ,че повечето са без номера а дървата са маркирани .това се случва през цялата година(почти денонощно) .За такива хора трябва да има много сериозни мерки сто на сто е замесено и ГОРСКОТО .Ние виждаме този проблем тука ,но той е проблем на БЪЛГАРИЯ .Наистина нашите управляващи трябва да се замислят за нашата все още красива природа......

си прав Петко, защото тук са забъркани интереси... А те не мислят за България и нейното благоденствие... Мен също много ме боли за което!

Няма ли кои да ги спре тези пристъпници .На един съсед горските стражари в Мраченик за една каруца сухи дърва са му направили акт,а за тонове живи дърва няма проблем .Това се случва в нашето село .хората се изнервят и ще вадят (ПУШКИТЕ ОТ ПЛЕВНИЦИТЕ) Както пише ПЕТКО тези гори наистина са много богато наследство от нашите деди.хората са мислили с перспектива ,а сега хората не мислят изопщо за природата ,точно затова сме на този хал. И във съседното село СВЕЖЕН имам доста приятели и там са съпричастни на нашите проблеми .Дано да се намерят добри хора от нашите оправници да се застъпят за нашите гори.ВСЕ още има оптимисти като мен.

Мраченик е наисина много красиво и аз подкрепям всички в чата. дано наистина се замислят малко .лятото бяхме с наши прятели и ходихме в планината и между Мраченик и Свежен имаше страшна гледка около 1 декар в гората всички борови дървета липстваха .Без спор става въпрос за браконерска банда ..И АЗ съм категоричен като много хора че наистина трябва да се вземат строги мерки от одговарящите истанции за това а те не са хич малко .Колкото до МРАЧЕНИК и СВЕЖЕН те найстина са много живопистни има много стари къщи от които доста са реставрирани от млади предприемчиви хора .въздоха наистина е чист единсвения проблем е ,че няма препитание но този проблем е почти навсякъде в БЪЛГАРСКИТЕ СЕЛА за голямо съжаление.

Свежен и МРАЧЕНИК наистина са най красивите в средна гора СУПЕР ДИВА ПРИРОДА МНОГО ЧИСТ ВЪЗДОХ ....Какво му трябва на човека ?

Да наистина съм съгласна с теб .

супер е ..........

Честит 3-ти март на всички от МРАЧЕНИК И СВЕЖЕН .Аз не съм от там но наистина както опоменавете е супер .Бил съм на пионерски лагер в МРАЧЕНИК МНОГО ОДАВНА. Скоро ходихме седни наши приятели минахме през СВЕЖЕН .Много са красиви и двете села .Много хубава дива природа ;а също и чист планински въздох

ще си направя една разходка до Мраченик и Свежен много живописни изцяло български балкански села съхранили автентичните български къщи направени от естесвени материали на повече от 100 години.

мраченик .свежен изопщо този краи е страшно красиво детсвена природа много спокоино

мраченик е уникално типично българско селце днес заминаваме да релаксираме там.

мраченик е много хубаво балканско село .много чист въздух и голямо спокоиствие .само за ценители.....