Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2008 01:22 - Есента в Беклемето
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 22658 Коментари: 21 Гласове:
0

Последна промяна: 18.10.2008 01:24

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Есента пленява сърцето ми. Цветове и топлота – с това бих могла да я характеризирам. И една пъстрота обгръща цялата ми душа. Есента, както и всеки друг сезон е дар. Есента – такава, каквато очите ми могат да я видят и душата ми да се нагизди с нейната пъстроликост.

 image

image

image

Беклемето ще остане специално място за мен, /както и много други места между впрочем/ защото то ме е завладяло през зимата, когато съм го открила като изваяно от магичния дъх на Ледената кралица. А сега... Сега то е обагрено с багрите на най-великия художник, сътворяващ красота, изящество и неповторимост. И това е, което е завладяло сърцето ми. НЕПОВТОРИМОТО! Нещо толкова просто и обикновено, но в същия момент и необикновено. Но кой може да го сътвори? 
image

image


image
Невероятно красива се показа пред очите ми есента в Беклемето.

/Тук предоставям малко инфо от Уикипедия. Троянският проход (Беклемето) е планински проход в западната част на Троянско-Калоферския дял на Стара планина , на височина 1525 м. През него минава шосе, едно от най-високите в Стара планина, което свързва с.Кърнаре с Троян. Има множество остри завои. Гледката обаче е невероятна. Прохода е един от основните пътища, свързващи северна и южна България. Дълъг е около 50 км, а най – високата му точка е на 1 565 м н.в. (Беклемето). На места в района са запазени фрагменти от древния римски път, прочутата Виа Траяна - пътят на Траян./

Може би защото е по-нависоко и е по-близо до слънцето, но цветовете в прохода Троян-Карнаре са така ясно изразени и контрастни. Пленяват сетивата и доставят радост за душата. Пъстроока и пъстрокрила есента бърза. Тя не пита кой в какво настроение е в даден момент. Но тя наистина дарява цветове и красота. Времето беше ясно, но наближавайки Беклемето на самия му връх една мъгла се стелеше на талази. 
image

image

image

image
Всеки един сезон носи своето послание, има своите характерни черти и всеки един сезон може да те плени, въпреки, че са съвършенно различни едни от други. Но именно в това се явява и разноликостта. Аз нямам любим сезон. Мога смело да заявя, че всеки сезон ми е любим. Както пролетта застила земята със зелен килим, така и есента искри в жълто покривало в комбинация с ръждиво - кафеникави, червеникави и зеленави окраски.

Напоследък не спирам да се възмущавам на това, което хората причиняват на природата. Тя се е нагиздила за нас, а ние какво правиме??? Замърсяваме я, изсипваме си боклуците в нея, без дори да се замисляме за последствията. Възмущавам се от факта, че хората търсят дивото, различното, а не могат да го съхранят. Нашето консуматорско общество превръща в грозна и посредствена картина красотата. Редно ли е да превръщаме красотата в сметище? – нека всеки сам за себе си да си зададе този въпрос... Защо хората са толкова безотговорни към своето наследство? Удовлетворява ли ги живот със затворени очи? 
image

image

Тръгнахме от Калофер в посока Чифлика. И бяхме намислили да се изкъпем в открития минерален басейн в началото на октомври :). Авантюристично, нали :). Да, ама не. 
image

image

image

image
Басейна беше затворен, но намерихме едно басейнче в хотелчетата изградени в близост до него и по-точно в спа-хотел “Фея” срещу вход от 5 лв. След като привършихме с къпането се освежихме с чаша топъл чай, който ни беше сервиран в много красиви и изящни чашки. 
image

image
Времето за обяд отдавна беше отминало, но стомасите ни вече се обаждаха и се оглеждахме трескаво за подходящото място. Така открихме още една интересна къща в село Бели Осъм – така наречения автентичен хан “Хитър Петър”, но гостилницата за съжаление не работеше есента. 
image

image

image

image

image

image

image
Искахме да посетим Орешака, но някой ни спомена, че работи до 16 часа, а времето напредваше и решихме, че няма да успеем за тази вечер. Не бяхме измислили къде да нощуваме, но реших да звънна в хижа Дерменка и да попитам дали ще има 5 места. От там казаха, че ще ни приемат. Така, че пътя ни отново мина през Беклемето. На върха имаше отклонение към хижата и внушителния монумент-паметник “Арка на Свободата”, построен в памет на руските войни, който се намира на най-високото място от Беклемето. От хижата ни казаха, че пътя до Дерменка е 9 км. по черен път. Ние вече бяхме качвали тази височина, но зимата и то с ратрака, така, че сега за 1-ви път щяхме да стигнем до хижата с кола. Пътя е каменист и на моменти се налагаше да слизаме от колата, за да премине през по-лошите участъци от пътя без товар. А времето така се беше заскрежило – мъгла и студен вятър. На места се виждаха остатъците от снега. 
image

image

image

image
Там видяхме крави, овце, кучета пазачи и овчари. Есента също ни приветстваше. А на залез се отзовахме при една локвичка, с която си правихме различни снимачни експерименти. А слънцето галещо помилва и преобрази тревата и всичко наоколо. 
image

image

image

image

image

image
За около час стигнахме в хижата. Каква беше изненадата ми като я видях пълна до дупка... И дори беше останала една стая събираща 7 души, в която вече бяха настанени двама. Но пак добре, че имаше и места. Вечерта хапнахме в механата. Купона отдавна течеше. Хижаря се изявява като дисководещ и подбира музиката, която пуска. Познаха ни от времето, когато бяхме там по Коледа :)
и ни поздравиха топло. Аз също се зарадвах, че виждам познати лица. Но бяхме настанени точно до камината, където беше много топло, а и умората си каза своето, така, че се ориентирахме към ранно лягане, като пропуснахме дискотеката. Аз си тропнах само няколко хорца. На сутринта поведох групата към гората, която е на гърба на хижата. Тази гора не е особено блага, дори малко усойна бих казала.
image

                   image

image

image

image

image
Тя води към и през резерват “Стенето”, но на едно място пътя се раздвоява и се отклонява към партизанския лагер, а след него идва и една незабравима гледка – величествения и страховит каньон. Вече за трети път идвам на това място. Знам къде да застана, за да поздравя скалата, която има формата на лице с ясно изразен нос, с гордо вдигната глава, гледаща на изток, в посока към изгрева и към каньона. Не знам как се нарича тази скала, но аз бих я нарекла “Гордия остронос” или “Пазителя на каньона”, пред чийто поглед се разкриват невероятно-красиви и величави картини. 
image

                     image
Малко след каменното човешко лице е изгледа към каньона от една скала, но слънцето беше срещу нас и не можеше да се видят цветовете, защото светлината играеше в обектива. Пътечката продължаваше до следващото място, където можехме да наблюдаваме каньона, но да съзрем и рекичката, която тече в дъното на урвата, засипана от много камънаци и сипеи. Там от съседната скала ни се усмихваше едно малко борче, която познавах още от 2006г., когато за 1-ви път се отзовах на това място. Но тогава едно момче се снима точно до борчето. Не исках да бъда на мястото на жена му, като си представя какви са височини... Но сега там успях да уловя и този прекрасен и изпълващ миг на цветност и контраст, който пълни душата на човека с умиление. 
image

                   image

image

image

image
След като се върнахме в хижата тръгнахме по обратния път. Мъглата от сутринта и вчерашния ден се беше вдигнала и едно невероятно време ни откри отново красотата на есента в Стара Планина и по специално в Централен Балкан. Колко различни са и снимките по време на мъгла, по време на дъжд и когато огрее слънце. Но все пак имаше една мъгливост, която пречеше да се разкрият ясните хоризонти. 
image

image

image

image

image

image

image

image

image
Отминахме Арката и отново стъпихме на прохода Троян-Карнаре в посока Троян и по конкретно Орешака, където посетихме Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата – единственото място в България, където майстори от цялата страна показват своите произведения. Там отново се нагледахме на красоти, подчертаващи самобитността и автентичността на българите от близкото и далечно минало.

11 и 12.10.2008г.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. libertybell - Хубави снимки и
18.10.2008 02:44
интересен разказ. 10х:)
цитирай
2. eien - Хареса ми
18.10.2008 03:48
много!
Поздрави!
цитирай
3. bilingual - и на мен много ми хареса!
18.10.2008 12:35
прекрасни снимки; направо ме потопи в тази красива и шарена есенна приказак :)
цитирай
4. zvezdichka - Благодаря ви за коментарите!
18.10.2008 21:25
Есента си заслужаваше това представяне и затова побързах да разкажа за това пътуване и да покажа снимките.
цитирай
5. artbrain - страхотно
20.10.2008 13:40
красиви снимки и прекрасно изживяване ми напомни с поста си.благодаря за което :)
пожелавам ти никога да не спираш да откриваш красотите на природата в БГ
цитирай
6. flyco - :)
20.10.2008 16:19
добре е
цитирай
7. zvezdichka - Благодаря ти artbrain!
21.10.2008 22:00
Kрасотата винаги ни съпътства, но колко ценна е оная скрита красота, за която се отварят очите ни и която насища душите ни. Тя ни прави сетивни и за красотата, която ни заобикаля и която откриваме и й се радваме като деца :). А човек винаги може да се открие в нечии преживявания или дори да успее да погледне с нечии чужди очи :).
Хубава вечер от мен!
цитирай
8. zvezdichka - Кратко и ясно :)
21.10.2008 22:03
Нека и по-добре да бъде си пожелавам аз flyco :). А и за теб същото желая!
цитирай
9. zvezdichka - Благодаря thesunshine!
21.10.2008 22:13
Да, похода и нас ни изненада приятно, защото само бяхме определили посоката Чифлика, Орешака, а някои неща ги решихме в движение, като да отидем до Дерменка например, но не съжалявам, защото си спомних места, на които съм била и преди. В мен нахлуха както стари спомени, така и очите ми се зарадваха на новите гледки и цветове, които не бях виждала преди на това място.
цитирай
10. skribezium - Великолепни снимки! Благодаря ти ...
25.10.2008 16:18
Великолепни снимки! Благодаря ти за хубавата разходка!
цитирай
11. zvezdichka - Радвам се, че
26.10.2008 23:09
ти е харесало skribezium :).
цитирай
12. анонимен - jewel
31.10.2008 20:11
4удесно пътешествие. Снимките са толкова майсторски, 4е нямам думи. Поздравления. Пренесох се в един съвършено красив свят./като изклю4ин 4овешкия вандализъм, разбира се/. Благодаря.
цитирай
13. zvezdichka - Благодаря jewel
31.10.2008 22:46
Винаги има красота стига да сме настроили сетивата си да я улавяме и да я търсим естествено! А от вандализма съм възмутена до дъното на душата си... И не само аз. Имам чувството, че понякога земята ни стене...
цитирай
14. sokoli - “Гордия остронос”
13.12.2008 03:31
Ето го и брат му. Той е пазител на Светилището от местността Белинташ.
http://www.bnr.bg/NR/rdonlyres/8C39C0DD-644D-453A-82B3-1C80523D4542/0/210308_big.jpg
Дедите ни са оставили множество каменни образи - човешки лица, лъвски глави. Те са били извайвани в близост до древните градове и скални светилища.
Тази е по запазена. Край село Долно Дряново
http://is.fmi.uni-sofia.bg/todorlb/rodopi/tangra1_2627.jpg
Още една от същото място.
http://is.fmi.uni-sofia.bg/todorlb/rodopi/tangra1_3187.jpg
цитирай
15. sokoli - Много са каменните глави
13.12.2008 03:38
Синеморец
http://slovo.bg/odysseia/2005/pagesbg/pictures/47@note1.jpg
Коматинските скали, Влахина планина.
http://www.gpsenjoy.com/images/stories/Article/00068/15.JPG
A тази е с гугла - Еменския каньон
http://images.google.bg/imgres?imgurl=http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10766/PICT2103.JPG&imgrefurl=http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/displayimage.php%3Fpid%3D6556%26album%3Dtoprated%26cat%3D1%26pos%3D2&usg=__uhsWskptI8ZD2z1PIBvKQS2DKvw=&h=960&w=1280&sz=347&hl=bg&start=15&um=1&tbnid=AaPZwlawumU1tM:&tbnh=113&tbnw=150&prev=/images%3Fq%3D%25D0%25B3%25D0%25BB%25D0%25B0%25D0%25B2%25D0%25B0%2B%25D1%2582%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B3%25D1%2580%25D0%25B0%26um%3D1%26hl%3Dbg%26lr%3Dlang_bg%257Clang_ru%257Clang_sr%257Clang_sk%257Clang_sl%26newwindow%3D1%26sa%3DG
цитирай
16. sokoli - Лъвски глави
13.12.2008 03:56
Еменския каньон
http://www.voininatangra.org/modules/xcgal/albums/userpics/10766/PICT2103.JPG
Край р. Ропотамо.
http://www.bg.primorsko2.com/lions.jpg
Там са руините от крепостта Ранули, а по надолу е Светилището Ранули (Беглик Таш)
От видео материал съм виждала,че и на Перперек има лъвска глава.
цитирай
17. lubara - Много хубав разказ, чудесни сни...
13.12.2008 11:14
Много хубав разказ , чудесни снимки . Ще разгледам и другите ти пътешествия . поздрави
цитирай
18. zvezdichka - sokoli благодаря за
14.12.2008 21:10
подробната снимкова информация относно камъка и неговите превъплащения. За някои бях чела като например за откритото светилище в Долно Дряново, но за другите не знаех. Не мога да изкажа мнение дали този остронос е направен от човешка ръка, като се има предвид мястото, където се намира - много стръмен и отвесен каньон. Аз просто съм го видяла и отбелязвам като факт, в който ме е впечатлил формата на скалата. Но има много неща, които ще ни учудват и ще си задаваме въпроси какво точно преставляват...
Поздрави!
цитирай
19. zvezdichka - Благодаря lubara :)
14.12.2008 21:13
И аз с радост си спомням за това наше пътуване, защото този район е свързан със мили спомени за мен. Там прекарах и миналогодишната Коледа :). И останаха незабравими мигове и преживявания в моето съзнание :).
цитирай
20. анонимен - kak se kazva6e onazi vrata
18.06.2009 10:19
kajete mi kak se kazva tazi vrata na nai visokoto mqsto
цитирай
21. zvezdichka - Анонимен чак сега
16.07.2010 23:35
виждам коментара ти.
Под онази врата сигурно има предвид паметника - арка, близо до Троянския проход, разположен на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка от прохода Беклемето. До нея се стига по тесен, асфалтиран път, от южната страна на билото, през местността Костов полугар, покрита с обширни пасища. На арката чрез барелефи са изобразени хайдути, руски войници, жени в народни носии. Върховата част на паметника е площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила.
/п.п. това инфо го копнах от Уикипедия./

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5816560
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031