Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2008 23:55 - Преживявания в снежно бяла премяна
Автор: zvezdichka Категория: Туризъм   
Прочетен: 12066 Коментари: 6 Гласове:
1

Последна промяна: 10.04.2008 23:59


Сега е времето, когато човек се оглежда и търси място за своята почивка. Искам да разкажа за едно такова местенце, което е много красиво и е свързано с незабравими за мен преживявания и не само... Става въпрос за Стара планина – Централен Балкан и по специално за хижа Дерменка. Възползвахме се от коледното предложение, което намерихме в нета в края на миналата година и беше много изгодно между впрочем. Исках да отидем там за Нова година, но местата бяха вече заети, въпреки, че се заех 2 месеца и половина по рано с организацията. Като споменах организация, понякога е много неблагодарна работа, защото си зависим от други хора, много от които се отказват или искат, но желанията им нямат реално покритие. Но както и да е. Групата се сформира в последния момент, като за 2 месеца се променя 2-3 пъти. Но хората, с които отидохме на това коледно пътуване бяха очарователни. Толкова неочаквано си изкарахме, макар, че имаше и някои, които не се познаваха помежду си, но като се върне човек назад във времето и спомените остава една топлота да искри в душите му от съвместните преживявания и това, че ни е било хубаво заедно. Аз бях изключително благодарна за тази група, защото тя беше подарък за мен след като се бях поизмъчила с организацията. Важното е човек да е спонтанен в желанията си и да не премисля много къде отива, защото така може да пропусне ценни моменти в живота си. Виждам го по себе си. Групата се събра в Троян. Качихме се с кола до Беклемето. Времето на тръгване от София беше мрачно и мъгливо, а като приближавахме Централния Балкан като ни огря едно слънчице - приказка.
image

image

image
Ски пистата беше претъпкана с малки и големи. Хората се редяха на опашка за ски влека. А на нас ни предстоеше да се качим в хижата със снегоход-ратрак. Ах, какво изживяване беше само возенето с тази машина. Просто е неописуемо и толкова неочаквано. То провокира в нас различни емоции – и весели, и напрегнати. Но си заслужава човек да се качи на такава машина. Срахотно е, нямам думи просто. Бяхме 6 души, като единия седна в кабината, а другите се разположихме отзад, като трябваше хем да се държим, хем да крепим някои сакове, хем да попиваме жадно гледките отвисоко. Голям смях падна по пътя. Като запали и запърпори по баира станахме атракция за чакащите скиори на пистата. Имахме и малък проблем. На едно място трябваше да пресечем пистата, а тя естествено беше пълна със скиори и докато чакахме да се отвори празно местенце, ратрака тръгна внезапно и едно от момичетата явно не беше подготвена за случая и си удари бузата в ръба на едно желязо. Почна да тече обилно кръв по лицето й и добре, че имахме едно шишенце с ракия под ръка и кърпички, за да можем да успокоим временно кръвотечението. Но тя определено излезе герой. 
image

image

image
Постепенно пред очите ни се разкриваше бялатата широта и необятност на Стара планина. Величествена е тази планина! Не случайно химна започва с думите “Горда Стара планина...”. 
image
Първоначално си мислихме, че след около 20 минути ще пристихнем в хижата. Но пътя се оказа много по-дълъг. Когато времето напредна след всеки завой се взирахме в очакване да видим дали не се вижда Дерменка. Така й се зарадвахме, когато снегохода пристигна и спря пред хижата. 
image
Но пътуването беше много екстремно преживяване. На моменти се качвахме по високи баири или слизахме по стръмно нанадолнище. Но ако имате такова предложение - да се возите на ратрак моят съвет е възползвайте се. Няма да съжалявате, стига да не страдате от сърдечни заболявания...
Веднага бяхме посрещнати от двете кучета в хижата: по-малкото куче Елцин, което беше на 10 месеца, но в действителност е доста огромно и като се заиграе с теб те поваля без проблеми в снега :). А другото куче помня от един мой друг преход в Стара планина, който осъществихме с яка планинска група през месец септември.2006 г. Смъкнахме раниците и се настанихме в стаите. Бяхме посрещнати много топло и през целия ни престой в хижата се чувствахме като във свои води, а не на чуждо място. Това място ни спечели с гостоприемството, с хубавите условия, които хижата предлагаше, със спокойствието, което намерихме в това усамотено кътче, с огъня в камина, който грееше и топлеше. Аз бях отсядала в тази хижа преди година и половина, но това което ме изненада много приятно беше реконструкцията на стаите. 
image
Бяха обновени със самостоятелен санитарен възел, като гледката която се разкриваше от банята/тоалетната беше неописуема. За първи път бях в такава приказна тоалетна и винаги със задоволство ще си спомням това място. Пред очите ми се издигаха заснежени бели върхове. Красива гледка за окото. 
image
Офертата беше за 3 нощувки с празнична коледна вечеря. И всичко това ни струваше 60 лв. А какво получаваш насреща. Топло отношение и гостоприемство. Хижара, който ни докара и с ратрака между другото като видя, че момичето беше пострадало ни предложи като компенсация да останем още един ден без да плащаме. Само, че ние бяхме на работа и не можехма да се възползваме от това предложение, а и вече си бяхме взели билети за връщане за автобуса. На 1-я етаж на хижата се намира механата, в която винаги беше запалена камината. Подредена в битов стил тя също е едно приятно местенце за релаксация и отдих. 
image

image

image
Запознахме се с персонала на хижата. Хубавото за нас беше, че по Коледа нямаше много кандидати и освен нашата група беше отседнало и едно много приятно семейство от Стара Загора с двете си големи дъщери. Много точни хора, весели, отзивчиви и дружелюбни. Ние си избрахме мястото до камината. Хубавото в тази хижа е, че приготвят готвено, но освен това, човек може и да яде и храната, която е донесъл със себе си, като за целта може да ползва посудата на хижата. Има мивка, в която после да си измива съдовете.
Аз естествено бях любител на залезите и изгревите в Балкана. Елцин ми правеше компания през цялото време на моите разходки дали по изгрев или по залез. 
image

image

image

image

image

image

image

image
Втория ден след настаняването ни в хижата се разходихме до близките скали, от които се открива невероятна гледка. Пред нас се беше разпростряла на длан цялата долина, в далечината виждахме Средна гора, зад тях Родопите, вдясно се белееха върховете на Стара планина – Юмрука, Вежен. Първоначалната информация, която хижарите ни казаха за мястото, е че певицата Валя Балканска е била там и се е зареждала, но човек е трябвало да стои поне 20 минути. Според мен човек може да се зарежда на всяко едно място, но гледката определено си заслужава! 
image

image

image

image

image
Уж мястото не беше далече, но се налагаше да газим в дълбок сняг и да качим стръмен баир, след което се бяхме поизморили, но след кратка почивка и обяд решихме следобяда да се разходим към северната страна на хижата в посока към резервата Стенето от където бях минавала есента на миналата година и знаех, че има едно невероятно красиво диво местенце - така наречения каньон, който се намираше до партизански лагер. Да обаче едно е да вървиш със планински водач през есента, където пътеките се виждат, друго е да тръгнеш на спомени през зимата накъдето ти видят очите, мислейки, че търсената местност е наблизо. Просто ходенето в снега и ходенето през есента се различават съществено и аз например се бях заблудила, че тук някъде наблизо се намираше този красив каньон.
image

image

image
Тръгнахме следобяда през една мистично - приказна горичка и вървяхме доста надолу, но не приближавахме партизанския лагер. А и си мислехме, че не трябва да закъсняваме, за да не замръкнем в горичката. И тъкмо когато се бяхме отказали да го търсим и решихме да се връщаме едно от нашите момчета го намери и ни извика. 
image
Мястото е наистина страхотно, но бих казала и страховито. Пред погледа ти се разтила затихнала урва, покрита със снежец и борови гори, която е толкова голяма, че не можеш да я обхванеш с един поглед. Качих се на един камък, за да погледна надолу, но ме достраша и реших да не рискувам с катеренето. От същия камък преди бях наблюдавала тази чудесна гледка през есента обаче. Но тогава честно да си призная не е имало страх в мене. Просто е много различно, когато си през зимата в планината. 
image

image

image

image

image

image
А аз бях за 1-ви път през зимата на това пътуване. Нагледахме се и се нащракахме и тръгнахме да щурмуваме баира към хижата. Вечерта бяхме в механата до камината. Имаше хубава музика, танци и топлолюбиви хора. На 3-я ден потеглихме към хижа Добрила. Но тъй като не си давахме зор, поспахме си до късно, закусихме и малко преди обяд тръгнахме на разходка като следвахме посоката към хижата, без да сме имали намерение да стигаме до нея. Защото прехода през зимата е 5 часа в едната посока, а и ние просто имахме нужда от разходка и зареждане с хубави гледки. А такива естествено не липсваха по пътя. 
image

image

image

image

image

image
Стигнахме почти до половината на пътя до така нареченото място Гердектепе и се върнахме обратно в хижата. Вечерта отново се веселихме в механата, предстоеше празничната трапеза организирана от хижарите. 
image
Четвъртия ден беше денят, в който щяхме да си тръгваме. Това, което наблюдавах на зазоряване беше наистина уникално като явление. Едновременно с изгряващото слънце се приближаваше мъгла като река, като буен поток се стичаше през върховете и горите и ги покриваше с бяла плътна пелерина. Не бях свидетел на подобно явление... Водопад от мъгла... 
image
Стегнахме багажа и решихме да си уплътним времето до нашето тръгване с пързаляне. Бяхме си взели пластмасова шейничка тип лопатка и найлон и ги изпробвахме на съседното баирче. Елцин така се заигра с нас и ни пречеше на моменти, че когато решихме да го вържем на синджира му, той усети и избяга и повече не ни обезпокои. 
image

image
Пътуването с ратрака обратно към Беклемето си беше още едно приключение. Единият от мъжете в хижата се беше разболял много сериозно и трябваше да го закарат на доктор в посока Карлово, като на една отбивка в прохода Троян-Карнаре щяха да го чакат с джип, което означаваше, че нямаше да се върнем по вече утъпкания път през паметника Беклемето, а преминахме през неутъпкани пътища. Слънцето, което ни придружаваше първите три дена се беше покрило, времето застудя и мъглата се спускаше в района. Така, че бяхме свидетели на различни времена. И всяко време може да те завладее с това, което крие в себе си, със студената красотата или с топлината на слънчевите лъчи. Очите ни се наситиха с невероятно красиви гледки, макар и телата ни да зъзнеха от пронизващия студен вятър. 
image

image

image
А ние бяхме на открито и този път беше много по дълъг от пътя, по който дойдохме в хижата. Пътувахме около час и 40 мин. Но ще остане незабравимо преживяването. А когато излязохме на прохода Троян – Карнаре, който беше затворен по това време на годината ахнах от приятната изненада. Сякаш се озовах в непозната снежна приказка, в която снежната кралица беше вдъхнала с дъха си и всичко наоколо беше заскрежено. Жалко, че вече бях напълнила и флаш паметта на картата за снимане... А беше и толкова студено, че беше немислимо тепърва да се мъча да трия снимки и то в движение.
image

image

image
Тази гледка се запечата някъде дълбоко в мен и винаги споменаването на този проход ще бъде близо до мен и емблематично ще звучи в душата ми. Пистата този път беше опустяла. Единици бяха смелчаците скиори, които се спускаха в мъглата. Пристигнахме живи и здрави в Беклемето и бяхме безкрайно благодарни и за тази неочаквана почивка, която ни зареди с много емоции, топлина в душите и слънчеви преживявания.
Но ние определено ще се върнем отново тук в Централен балкан, в гостоприемната Дерменка някой ден... 

/п.п. споделям със закъснение тези мои зимни преживявания най-вече заради хижата, ако някой наистина прояви интерес и е заинтригуван нека посети мястото, красиво е. А ние научихме, че има път до хижата по който може да се стигне и с кола./




Гласувай:
1



1. anastasiia - Смел пътешественик си ти...:)
11.04.2008 00:49
Доста си е екстремно това пътуване с ратрака:)
Но пък красотата е невероятна!...
...Силно слънце...искрящ сняг...и планината!...Великолепно преживяване...
И сериозни преходи сте направили! Браво на вас!:)
Прекрасен пост! С удоволствие се разходих и аз из планината...:)
Благодаря ти!:)

цитирай
2. zvezdichka - Ние предварително не
11.04.2008 13:44
знаехме какво е да се возиш на ратрак :))). Ама определено ни хареса. И ако отново имаме тази възможност ще се възползваме...
Красотата наистина ни обгръщаше в своите бели прегръдки и ние се наслаждавахме с изпълнени сърца :).
А за сериозните преходи да спомена нещо. С нас имаше момиче, което беше за 1-ви път в планината по принцип. Повечето не бяхме ходили зимата в планината, нямахме планински водач, като изключим това, че съм ходила веднъж на това място, но през есента и нямахме опита така да се каже. Но много ни се ходеше и поради факта си търсехме място, в което да отидем без много дълги преходи и точно това предложение ми попадна в нета. Хубавото беше, че все с транспорт се придвижвахме до отделните местности и така до крайната цел - хижа Дерменка. А там просто се разхождахме за удоволствие :). Но наистина беше една желана почивка!
цитирай
3. анонимен - Красота
03.07.2008 18:12
Благодаря Ви!
цитирай
4. zvezdichka - Наистина тези дни
15.07.2008 22:28
бяха невероятен подарък за нас, за което съм безкрайно благодарна! А красотата има толкова много лица!
цитирай
5. анонимен - красиво е
14.02.2009 10:10
и аз тази зима ще отида
цитирай
6. анонимен - МАГИА
31.10.2010 21:48
МОЖЕ ДА СЕ ИЗРАЗИ С ПЕСЕНТА НА ИЛИА АРГИРОВ

" ОЙ ДЕВОИЧЕ "
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5818414
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031