Нашата нетрадиционна сватба се превърна в традиционна Боженска сватба или поне така я нарекоха местните жители. Ние с моя годеник решихме да сключим брак, облечени в народни носии. Идеята ни дойде от списание „Българе”, което редовно купувах миналата година (но за съжаление тази година спря да излиза от печат) и там в 3 последователни броя течеше реклама за провеждане на 1-я фестивал на народната носия през август 2008г. Идеята много ни допадна, но точно по това време бях на санаториум във Велинград и остана неосъществена. Но така се роди другата идея – да не бъда облечена в бяла рокля на сватбата си, а в народна носия. Така, че в края на януари преди на напусна София си поръчах носия в едно магазинче под Президентството. Предварително проучвах въпроса с ушиване на носиите основно по Интернет, но нямах голям избор. Много от шивачките са претрупани от работа, защото шият костюми за фолклорните състави. А и носията която поръчах, до последно не знаех какво точно ще стане с нея, защото контактувах със собственичката на магазинчето и имах обща представа, а така и не се срещнахме с моделиерката и не съм правила и проба дори. Това, което бяхме поръчали като носия беше дълга бяла риза със широки ръкави и по-богата шевица по ръкавите, бяла кюстендилска сая и престилка. Търсех място в Североизточна България, където да има ателие за шиене на носии, но не успях да открия такова, освен във Варна. /След като носиите ни вече бяха ушити открихме едно магазинче в Трявна, в което имаше страхотни неща, но жената не си беше направила реклама в нета./ След като разбрахме, че носията ми е готова започнахме да мислим какво да правим с носията на моя годеник.

Така, че се хванахме в ръце и започнахме сами да се трудим и да мислим по въпроса. Много интересно, когато човек се впрегне в дадена идея, за да я осъществи среща трудности, но и се учи на много нови неща. Започва да търси информация за шевици, изработка на беневреците, после пък наколенниците към беневреците и украсата им с гайтани и ширити. Аз си купих на старо една книга „Българско везмо” и там имаше кройки на беневреците. Елека и беневреците направихме сами и по-скоро моя съпруг имаше голям дял в оформянето им като такива. Ризата купихме от Самоводската чаршия в Търново, калпака от площадчето пред Александър Невски в София, от там намерихме и пафтите. А цървулките също са произведения на моя съпруг. Кърпата за глава ми също ние изработихме. Аз собственоръчно я бродирах :). Беше голямо удоволствие за мен и човек се запалва за някои неща или ги открива, заложени в себе си.
Между другото претърсвах Интернет за различни шевици и ме вълнуваше въпроса, свързан с техния смисъл, защото те носят скрито закодирано послание. Но общо взето почти не намерих тази информация в нета. Такава красота е скрита в дрехата на древната българка. Многоцветната шевица е един мистичен език, кодово послание, което се предава и съхранява през поколенията. Тя е имала защитна сила и се е поставяла на места, които са открити и уязвими. Етнографът Ангел Гоев който изследва българската шевица споделя, следното:

“Ако се вгледаме внимателно в шевицата, ние ще видим, че тя е разположена на три места по дрехата - пазвения разрез, отворите на ръкава и долу – по полите, т.е. по отворите на дрехата. Според вярванията, дрехата предпазва човека от злите сили, но злото прониква през отворите на дрехата. Така че точно там, където е най-застрашено, жената е влагала тази защитна орнаментика. Смята се, че бродерията затваря в кръг отвора на дрехата и през този магически кръг не може да влезе злото.”

Много заряд и радост за окото носи българската шевица. В последния момент след като не успях да си намеря нещо подходящо за дамска чантичка ходих да купувам ширити и си я ушихме от една стара тъкана кърпа. След като бяхме готови с облеклата започнахме да си търсим място за провеждане на сватбата. Отначало обиколихме цялото Арбанаси, но там не ни хареса. Много баровско е, с едни високи зидове са къщите, а също има и стари арбанашки къщи, но в много от тях се наблюдават арабски архитектурни елементи. Не можахме да познаем нашето място там, макар, че моите близки искаха да сме на Арбанаси, защото е близо до родния ми град. Така, че се отправихме към Боженци. Вече бяхме ходили там и много ни хареса. А и търсехме място, което да има дух и излъчване, в който се е запазило самобитното българско присъствие. И го намерихме в Боженци. Свързахме се с кметицата на Кметовци, която е кметица и на Боженци, и на още 14 села.Тя ни даде различни идеи, които приехме, защото бяхме далече от Габровския край и не познавахме хората, а и в началото нямахме визия за това как би протекла сватбата ни. Така, тя ни предложи извеждане на булката от Боженска къща на кон, а също ни даде координатите на оркестър с жива музика. Ние след като обиколихме селото си харесахме и ресторант-механата „Странноприемницата”, където цените бяха много приемливи. Наехме си къщата на „Иван Карадимов” от XIX в., която се подържа от музеите, в която да останем вечерта заедно с наши приятели от София. И извеждането на булката беше именно от тази къща. Тя е красива, с дърворезби по мебелите и таваните и пъстрите черги, застлани върху дървения под.

Предварително бяхме се уговорили с музикантите и собственика на коня. Първоначално ни бяха предложили и двамата да бъдем качени на 2 кобили и след тях да вървят малките им кончета, но за съжаление се бяхме поохарчили за сватбата и предпочетохме варианта само булката да бъде изведена на кон.

В дена на сватбата когато пристигнахме в къщата, започнах да се глася  и ме беше обзела пред стартова треска, в резултат, на която се бях поизнервила, но бързо ми мина :). Кончето беше готово в двора на къщата, като бяха довели и кобилките с малките кончета. Музиката също беше налице. Кръстникът и кръстницата също, облечени в етно облекла, които се вписваха в нашите сватбени носии. Сватбарите започнаха да се посъбират малко по малко. Кметицата се беше обадила и на Габровската кабелна телевизия, така, че и репортерът им беше там. Дори ни взе интервю, докато чакахме камерата да дойде.

Естествено всичко не можа да мине по мед и масло. Имаше и малки издънки така да се каже, но някои от тях бяха по независещи от нас причини. Една от тях е, че моите приятелки, пристигащи от София им се счупи колата близо до Габрово. А и камерата беше с тях. Така, че кръстника отиде да ги вземе с неговата кола и малко закъсняхме с извеждането на булката. След като всички бяха налице младоженеца заедно със близките си, кръстниците и музиката дойде в къщата да ме „купува”. :). Аз като не съм запозната с някои неща, а и никой не беше ме инструктирал предварително, когато влязоха в двора и музиката засвири започна надиграването между моята майка и свекървата. Стоях отстрани, гледах и после взех, че се включих към ръченицата.

Добре, че кръстницата предвидливо ме придърпа и ме вкара в къщата, като каза, че не трябва да съм тук, а трябва да съм заключена J. Дотук добре, а моя възлюбен трябваше да ме купува, само, че по едно време като си погледнах в торбичката и гледам, че аз му пазя портофела… Аха… Прехвърлих му го, но добре, че кръстника е бил насреща да замаже положението. Брат ми и племенника ми ме пазеха на вратата. След като излязох от къщата кръстницата ме посрещна с очарователен букет. Не бях виждала по-красив букет. Страхотен беше. Такова настроение създава само. И не само той между другото. Много му се радвах през цялото време докато го държах.

След това ритнах менче с вода и хвърлих паничка с жито. После кръстника ме хвана под ръка и ме изведе по каменните стълби.

Последва качването върху коня, на който бях седнала настрана. Държах се здраво за двете страни на седлото на коня. През цялото време усмивката не слизаше от устата ми. Това беше един невероятен ден, богат на преживявания и ще остане незабравим за нас двамата. Много добре се чувствахме в тези дрехи. Въпреки, че беше топло, това не беше проблем, че бяхме с дълги ръкави, с кърпа или калпак, с вълнени чорапи дори. Друго е усещането да бъдеш облечен по този начин. Момчето, което водеше коня беше облечено в красива носия и беше много лъчезарно. Пътя до кметството беше дълъг, стръмен, постлан с калдъръм и за много от присъстващите беше изпитание, особено за онези, които си бяха обули високите токчета, но беше много живописен. След като пристигнахме пред кметството си направихме снимки с коня за сбогом и накрая той изцвили жално - изглежда търсеше своите другарчета кобилките.

След като се питахме какво ще ни трябва за ритуала, установихме, че сме забравили шампанското и бонбоните. Това беше другия гаф и се наложи моята приятелка да измине целия този стръмен път, за да ги донесе. Добре, че имаше музика, която да свири на живо и да тропнем някое и друго хорце. В Боженци имаше много чужденци и всички много ни се радваха и ни поздравяваха. Някои питаха дали сватбата е истинска…

Ритуала се състоя в ритуалната зала на втория етаж. Кметицата ни посрещна официално облечена. Ритуала много ми хареса. Слушах много внимателно думите, които изричаше. Определено имаше смисъл в тях.

След като ни обяви за съпруг и съпруга дойде ред да приемем поздравления от близки и приятели и много цветя. Всеки се заслади с шоколадови бонбони. След това последва хвърляне на късметчета и букета. Но за съжаление едно от момченцата уцели букета с ръка и той се разпиля. Направо ме заболя за тази красота. Направихме си снимки за спомен пред кметството. След това се отправихме към мегдана на селото и там тропнахме кръшно хорце около селския геран. После дружно се отправихме към лятната градина на ресторант „Странноприемницата”, потропвайки ръченица.

Преди да влезем в ресторанта окупирахме един красив розов храст, обсипан с червени рози и се наснимахме.

Гостите се настаниха, а ние влязохме последни, минавайки през бялото платно. Там разчупихме питката след което свекървата ни захрани с нея.

Настанихме се по масите и последваха наздравици, хапване, пийване, хора, наддиграване. Моите приятелки, облечени в специални и ефектни облекла ме изненадаха със специален поздрав, който се състоеше от 3 танца. Аз се включих в последното хорце. Свекървата също изпълни една народна песен като поздрав. Порциите бяха много големи и аз не успях почти нищо да хапна. След като се развихрихме на хората аз съответно отидох до къщата и си свалих вълнените чорапи, а цървулите замених със чехли. В края на празненството фотографа ни разходи из двора на ресторанта и ни направи страхотни снимки, за което сме му много благодарни.

Вечерта продължихме веселбата в къщата, която бяхме наели. Имаше и ефектна заря. Единствения проблем, че селото като цяло има проблем със водозахранването и в къщата, в която бяхме отседнали нямаше вода за къпане.

Денят на нашата сватба беше много специален и необикновен ден от живота ми, който ще остане в съзнанието ми и винаги обръщайки се назад ще ме зарежда и изпълва със хубави спомени. А датата беше 20.06.2009 г., като седмица по късно по Нова дадоха кратък репортаж от нашата сватба. Явно габровските оператори бяха предложили репортаж на НоваТВ.