Отговорът е много прост, уважаеми читатели. Просто този паметник е поставен на най-неподходящото място. Представете си, че идвате от Орлов мост и искате да стигнето до Попа, прекосявайки градинката с този паметник. Ще констатирате, че той лежи точно на диагонала, който е най-прекия път между Орлов мост и подлеза при Спортната палата. Налага се да заобикаляте. Излишно неудобство. Освен това под този паметник има големи кухини, в които се крият глутници от безпризорни кучета. Виждал съм ги с очите си как влизат и излизат оттам. Представете си, че са прегладнели и им щукне да ви нападнат. Особено, ако сте на почтена възраст. Та те могат да ви разфасоват буквално за отрицателно време. Друго неудобство, което крие този паметник е, че е в твърде голяма близост до Ректората. Да речем студенти излизат в антракта между две лекции. Искат да отидат някъде наблизо, да поседнат и да обсъдят нещо. Пейките и без това са кът. Премахвайки този паметник се разширява площта на градинката. Ще бъдат насадени прекрасни цветя, които да радват очите ни и пойни птички ще ни запеят. Ще могат да се разположат нови пейки на освободеното от паметника място, където хора с щастливи лица да насядат като мирни и свободни граждани, забравили за дулата на шмайзерите, гледащи към тях зловещо от скулптурната група. Ще зажужат и пчелички, а надявам се да пропеят и щурчета с облекчение, че не са затиснати от тежката тоталитарна плоча. Време е да скъсаме напълно с тоталитаризма. А на другарчетата, които не желаят всичко това да се случи, ще кажа: Дами и госпада, бивши другари, награбили се с присвоеното от вас българско имущество. Всички вие, които изпратихте дечицата си на Запад за по благ живот, но не посмяхте да ги пратите на Изток, защото отлично знаете, че червеното слънце залязва на Запад, а българското сирене залязва на Изток. Ако ви е толкова домъчняло за бившата СеСеРе и правещият отчаяни опити да я реанимира товарищ Путин, вдигайте си чукалата от нашата родина - Земен Рай и беж в необятните руски степи. Там ще ви бъдат раздадени кирки и лопати, а на главите си ще носите кепета със сърп и чук, и денонощно ще бачкате във военните заводи, за да си изкарвате насъщния. Впрочем - това ще бъде наистина справедлив и достоен завършек за всеки един от вас, защото отново ще заживеете в унисон с комунистическата идеология, която със собствените си ръце и езици поругахте!