Фима Клетникова е родена през 1948 г. в Скопие (Р Македония). Завършила е право в Университета „Св. Св. Кирил и Методий“ в Скопие. Автор е на поетичните книги: „Глина и слънце“ (2002), „Ден, изпратен от небето“ (2003) и „Оцветени тишини“ (2008).   В този постинг споделям някои от стиховете на Фима Клетникова, които открих случайно, търсейки други неща в нета. А картините, които съм постнала между стихотворенията са на художника Васил Генчев, който също ме впечатли с майсторството си и с изящните и изчистени форми.  Наситени с много красота и финес тези форми са наши,  родни, оживели под четката и грейнали в своя бласък и магичност, носещи послание от древността :).

http://artbox69.blogspot.com/2010/05/blog-post_1900.html


Писмена-знаци  
  Във малък знак се е скрила мисълта сънува и се превръща във зърна-букви от които израстват и се разлистват столетни гори от знаци които пътуват пътуват по мъгливите пътища на съществуването неуморно като гласове на времето.

 

  Злато в кладенеца
  Често думите не могат да излязат преди възхитата – нейната зеница ги запира в гърлото.   Омайва ги сякаш е лирата на Орфей.   Възхитата е миг на процъфтяване изпълнен със полен. Божий кладенец във който първо се оглежда тя а след това думите капят злато във неговото непрозирно око.  
 
 
Първият вик
                На Вельо и Бале   Както ядката във семката извиква зелено и се извива в дърво така първият вик израства от нас синьо и навива ключа на живота за да започне отброяването…   И както във семката невидимо съществува бъдното дърво заедно със плодовете така и във първия вик като във безкрайна бездна са съединени денят и нощта на нашия живот.  
  Създадени от прах
  Създадени от прах всичко превръщаме в прах. По прашен път извървяваме живота и вдигаме само прахоляк от който се замъглява истината и затреперва Земята. Постепенно се затварят гърлата на водите и секват мълниите.   Остана усамотението на мълчанието във молитва.  
  Небесна почивка  
Нощем небето отмаря на земята във чист допир.   Оставя звездите да бдят над нощта и пътя към небето.  
  Песен за ранения полет  
Да претворим деня и нощта в песен и река от песни нека се влее във морето на сърцето. Оттам вълните нека съборят бадема във нас за да се освободи ранения полет на птицата на любовта за която тъгуват утрините в нас.  
  Прочистване на думите

Лошите думи са отрова която замърсява съвестта на човека и най-близката околност. Затова да почистим съдовете на думите и да възвърнем тяхната пра-магия. Да положим в тях светло зрънце от душата. Тогава вятърът ще проговори със свежест която ще отвее паяжината във мислите в която се заплитаме като мушички. В далечината трепти слънчевото ядро на пра-словото.  

 
Човек-звезда  
На небето нощем виждам как се разхожда светъл Човек-Звезда. В далечината трептят безброй малки звездички като светулки. Само тази Звезда-Човек гордо се разхожда по тъмното небе и със звездни ръце струва ми се че показва в тъмните нощи пътя на корабите и на всичко което може да се движи. Леко крачи на небето винаги по една и съща пътека. Някъде към полунощ вече е в средата на небето след това продължава все пo на север. Осветява тесните пътеки през долините и хълмовете и като грижовен водач извежда всекиго на сигурен път. Отнема страха и улеснява всекиго а не търси никаква отплата. И този звезден лик влиза във очите ми виждам ръце нозе силует. Само главата е неясна със малка пирамидална форма. Изведнъж ме пронизва синьо прозрение че може би това е някой древен звездоброец чиято възхита е станала звезда.  

 
Окото на диаманта  
От какво ли се вкамени светлината че се превърна във прозрачно око диамант? Какво ли видя тя толкова каменно и се затвори във мраморен вик? – Беше ли това споменът за тъмната крачка на хаоса който мина през времето и почвата първородна.  

 
Припознаване  
Мигът се сгъстява когато светкавично се докоснат душите. Светлината разцъфва блести радостта през простора.   Небето и земята силно се прегръщат и възхваляват огненото възхищение на душите и тяхната целувка от която разцъфтява музиката на сферите.  
 
 
Разходка в съня  
Във съня се изкачваме по сини скали дълбоко във вселената. Спираме на небесните ливади където пасе стадото на звездите. Омаяни от аромата на пасищата спираме и пием от бликащия извор. Но… нещо повторно ни връща назад през синята врата на задсъзнанието покрито като със сняг дълбок от мъгливата завеса на съня във който изворът вече се е вкаменил и чака да го събудим. А петелът още не се е приготвил.  
 
 
Взаимни влияния  
Не сме само ние пътници през времето – и то пътува през нас като наш верен придружител. Така сме подложени на взаимни влияния. Във нашето детство времето се вдетинява расте във нашата младост като младо време а след това съзрява и старее. Щом изчезне гравитацията на нашето тяло времето пътува във бъдещето подготвяйки нашето преображение.  

 
Космична клепсидра

Отвън   са секундите минутите часовете дните годините вековете еоните а във тях космичната клепсидра се люлее със ритъма на вселената и вместо пясък отмерва зрънца светлина. Защо ли отново във нас гаснат някои неща?  
Бележка, подбор и превод от македонски Роман Кисьов


 
 

Искам да ви пожелая светли празници и нека в навечерието на Рождество Христово да гори в сърцата ви Любовта на Нашия Господ Исус Христос!

красивоо

Благословена бъди Приятелко, ти и домът ти, изпълнен дом с Любовта на нашия Господ!

тази, която намира място в сърцата ни martosblack!
Благодаря ти, че я видя :)!

Нека да бъде Алекс! Благодаря ти!
Да ти се връща в препълнена мяра според желанията на сърцето ти!

И стиховете, и картините , и музиката. В Македония има един известен поет - Ефтим Клетников, най-вероятно поетесата е негова близка.

Поздрави

Чела съм Евтим Клетников, но за Фима Клетникова не знаех нищо. И попаднах на нейните стихове в литературно списание, търсейки информация за Влахов дол за нестинарите. Но тъй като там имаше публикувани стихове на Михаил Ренджов, когото вече познавам и дори съм му поствала негови стихове в блога си, там беше и Фима Клетникова. Но интересно като потърся информация в Гугъла не ми я разпознава и не ми дава нещо по конкретно за нея.
Картините забравих да спомена, че ги открих във виртуалната галерия "Бяла Зона" във фейса.
А музиката също наскоро я открих и се влюбих в нея! А и Нели Андреева има толкова нежен глас :).

Ей това е разкош - и картините и музиката и поезият - пир за душата.! Браво, звездичке и Благодаря!

Колко сме богати, а им се връзваме на Западналите, които гледат само да ни стъпчат. Но няма да успеят, защото дето са солзи капали, тамо ще песен да никне!

И с песен ще се защитим.

Пламене и то с нематериални богатства, които нямат равни на себе си, защото са уникални и най-важното наши! Просто трябва да сме уверени, че това е така и да се гордеем с факта, че сме българи и сме наследници на нашите велики деди, чието вдъхновение преминава и на потомството му, стига то да има съответното знание и очи да го вижда!
Благодаря ти за коментара!

И да вметна, че само стиховете са на македонка, но това няма голямо значение като се има впедвид, че преди сме били едно. А Нели Андреева и Георги Андреев са страхотен тандем! Толкова нежна и сърцераздирателна е тази песен. Още като я чух се влюбих в нея :).
Поздрави!

Благодаря за духовната наслада!

очи за духовното, но в него има дълбочина и смисъл и проникновение!
Благодаря ти!