Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.04.2010 13:53 - Спомен за Змей Горянин
Автор: zvezdichka Категория: Поезия   
Прочетен: 19451 Коментари: 20 Гласове:
15

Последна промяна: 04.06.2020 01:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
В дните на Страстната седмица искам да ви разкажа за един човек, който в своя живот е претърпял много скръб и унижение, но не е паднал духом и въпреки, че неговото наказание е било жестоко – да обречеш на забрава човек, на когото сърцето му пише и да му забраниш да издава своите произведения... За него искам да спомена в своя пост – за Змей Горянин и за част от неговите стихотворения, които са прослава на Този, който го е подкрепял през неговият живот и му е бил утеха...

 Материали за живот и творчеството му съм събрала от нета:  Змей Горянин е автор на много книги, някои от които би следвало да ги има във всяка българска библиотека. Особено творбите му за деца. Практически непознато на българските читатели е цялото му наследство – и статиите му, и романите му, и разказите му, и стиховете му.  Змей Горянин има типичната съдба на писател в България. Ако се напише роман или биография за живота му, то те биха били потресаващи. Един от многото български писатели, които днес са незаслужено забравени, нагло и арогантно пренебрегвани даже и от тези, които тъй умело леят крокодилски сълзи за тях.

image
 
Истинското име е Светлозар Акендиев Димитров. Неговият родов корен дълбоко е враснал в земята на Българския Северозапад, макар че този свят мъж се ражда в Русе на 11 януари 1905 година. Завършва гимназията в родния си град и през 1924 година под влияние на семейната среда постъпва чиновник в общинското земеделско стопанство, а след това и в местната печатница “Учител”.
Вече 25-годишен отива в София и постъпва на работа в счетоводството на Дирекцията на хранизноса. Малко след това вече е счетоводител и в Дирекцията по печата на Министерството на външните работи.
Първите си литературни творби Светлозар Димитров създава още на ученическия чин в гимназията. В списание “Светли зари” през 1923 година са отпечатани негови стихове, носещи привкуса на ученическото увлечение. После го виждаме в списанията “Ученическа мисъл” и “Изгрев”. Публикува критични бележки и хумористично-сатирични стихове в списанията “Хиперион” и “Българска мисъл”, във вестниците “Литературен глас” и “Светлоструй”, и в притурките за литература на ежедневниците “Зора”, “Време”, “Пладне”, “Земеделско знаме” и други.
От 1942 година Светлозар Димитров изцяло се отдава на литературното творчество. За него журналистът Освалд Лечев пише: “Като човек е известен в живота и творчеството си като романтик, с определена привързаност към родната история. От тях личи, че е ярък патриот, изключително обаятелен, общителен, привързан към рода и родината.” Вижте повестите му с историческа тематика от библиотека “Древна България”, “Бачо Киро”, излязла 1937 година, “Ний умирахме – да живей народа” и “Дунавът тече” – 1938 година, и “Силата на робите” – 1939 година. и ще се убедите в правотата на тези думи.
Светлозар Димитров е автор, подписващ своите произведения с изобилие от псевдоними. Неговият братовчед ломчанинът Богомил Проданов е изчислил, че са 18 на брой: Аждер, Акиндин, Марин Василев, Дикий, Барин, Змей Горянин, Змея Пепелянка, НЕ Крилов, Камен Къшов, Захария Лютаков, Стоимен Найденов, Ваклин Ралев, Сипей, Димитър Соколов, Селестен, Станимир Станев, Богдан Стоев, DIC. Най-известен от тях е Змей Горянин.
Твърде широко е жанровото пано на неговите творби: разкази, повести, романи, пиеси. Най-често в тях присъства историческата тематика. Преобладаваща по време е епохата на българския народ за национално освобождение. Първите си исторически разкази Змей Горянин печата в издаваното в Пловдив юношеско списание “Детски живот” – 1929 година. Събира излезлите в библиотека “Робство и освобождение” свои книги и издава в сборника “Непобедимите”. С отделни историческо-патриотични разкази участва в редактираната от земляка му Лъчезар Станчев библиотека “Герои”. Автор е на книжки от библиотеката за деца и юноши “Златен клас”: “Отбрани приказки”, “Джудже”, “Завети”, “Родно гнездо”, “Златна библиотека”, “Чудните книжки”. Извършва преводи на автори от руски и френски език.
      През 1942 г. той за кратко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му дейност след деветосептемврийски преврат в 1944 г. Народния съд го осъжда през април 1945 г. на една година затвор. Обвинението е, че като сътрудник на Националната пропаганда е спирал книгите на прогресивни писатели, въпреки че с неговото застъпничество по същото време излизат дори книгите на Младен Исаев, на Христо Радевски, на куп други леви писатели. Съдът го обвинява и в разпространение на шовинистична пропаганда. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, неговите идейни наставници Георги Караславов, Христо Радвески, Младен Исев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва:
  Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт.”
 
       Змей Горянин е помилван на 13 декември 1945 г., като му се зачита предварителният арест по обвинението. Но без правото да пише повече под известния си псевдоним. До края на живота си е подложен на умишлена пълна забрава. Голяма част от книгите му влизат в списъка на забранената фашистка литература. Всъщност тези последни 23 години от живота на твореца са по-неизвестните в неговата биография. А именно по това време Змей Горянин създава голямото си поетично дело. Стотици са стихотворенията, написани от него, десетки са публиkувани в "Църковен вестник" и "Духовна култура", по не под името Змей Горянин, тъй като не му е било разрешено да го използва, а под собственото му име Светлозар Димитров и под много други псевдоними - Станимир Сталев, Захария Лютаков, Марин Василев, Димитър Соколов и други. Така успява да публикува и някои разкази. Църквата го приютява и му дава възможност да развие своите лирико-поетически заложби.
 Последната му книга излиза през 1947 г. След това името му потъва в забрава. Въпреки това той не спира да твори. През последните седем лета от живота си е доброволен заточеник в манастира “Седемте престола”. Там, сред красивата девствена природа, седнал на дървената масичка до кривата стара слива, той вплита в стиховете си християнски мотиви и възпява всемогъщия творец. Води дневник, пише Кондиката на Бачковския манастир, оставя два недовършени романа, превежда пиеси за Музикалния театър.  Змей Горянин през целия си живот отстоява принципна, човешка и авторска, позиция.   Змея умира през есента на 1958 г. и е погребан в манастира, сред необятната тишина на Балкана.    Сред буйната зеленина на манастирските покои се гуши малко паметниче с надпис:

  “Змей Горянин 1905–1958   Душата ми копней за тишина
сърцето ми тупти безспир за мир
зове ме горда Стара планина
и сгушения в нея манастир – 1953


  На гърба е записано истинското име – Светлозар Димитров.

  image      

ИЗ „МАЙЧИНА ВЯРА” (2003)

Змей Горянин


  НА НИВАТА

Ще стана раничко в зори,
ще се прекръстя и помоля,
и моят дух ще се смири:
- Да бъде Божията воля!
     

На къра ще изляза; там
ще найда Божията нива
и житните зърна ще ям
и от росата ще отпивам.
     

И може би ще ме съзре
Христос, край Него като мина.
И всичко той ще разбере!
     

И ще ме викне, като Рут
глава на Неговия скут
да сложа и да си почина.

    1947, София            

ВИДЯХ ХРИСТА

Видях Христа. Той беше в две очи
усмихнати и пълни с топла влага, –
и чух Гласа Му кротко да звучи
във детска реч – забъркана и блага.

Видях го във възторга несравним
на майката, която с нежна тръпка
следеше, как несмелият й син
в живота прави първата си стъпка.

     
В тъмница бях. И там видях Христа:
в окови обкован, покрит със рани, –
и чух Го със попукани уста
да благославя Своите тирани.
     

И онзи ден пред портата ми там
пак Той бе скрит под просешката дрипа,
а нямах къшей хляб да Му подам,
нито лъжичка гостба да Му сипя…
     

Глава приведох тих и наскърбен
и изумен видях Христа в сърце си
и от Лика Му светъл осенен
изпях за него тази проста песен.
     
София, 1948

      АКО ЛИ НЯКОГА…

Ако ли някога бих могъл
да бъда пак така невинен,
както в детинските години
в забравения роден град, –
възправил бих очи към Бога
и небесата ведросини
орал бих с поглед, като ниви,
за да посея благодат.
     

Посял бих малко, малко зрънце,
/аз си го взех от Иоанна,
когато в горест и безсъници
над страниците му стоях/ –
и то било би ново слънце
над Родината изтерзана,
изгряло ласкаво и чисто,
та да прогони мрак и грях.
     

Посял бих Словото, което
в начале е било у Бога,
и със което Бог създал е
необозримия Си свят; –
посял бих него – то да свети
в тез дни на трепет и тревога,
и то да води и да гали
залутания в мрака брат…
     

Посял бих словото Христово,
написано със кръв на кръста:
предвечно слово – вечно ново,
за път предвечен – вечно нов.
     

О, слово Божие:  Л ю б о в!

     
ЗА СМЪРТТА

„О, колко страшна е смъртта
и грозен гробът – вход за мрака;
заспиш – и вечна пустота:
едно огромно „нищо” чака…”

О, мъничък човешки дух,
в живота туй ли си научил?
Нима не схвана твоят слух
на ангелите хора звучен
да слави живия Живот –
Животът, който не умира?
Та виж: край тебе той извира;
над теб трепти от звездний свод;
кипи, шуми на дървесата
във сока свеж през пролетта;
ечи високо в небесата
на птичките във песента –
навред е Вечният Живот!
Та ти ли – син на Саваот –
от тук към „нищо” ще отминеш?
Нима не виждаш в гроба черен
легло – телото да почине,
и вход – единствен, прав и верен –
Отвъд при Бога да преминеш?


НАЙ-СЛАДКИТЕ ЗВУЦИ

Чудесно пее за любов славеят
през май, когато младите копнеят;
прекрасен е гласът на ручей хладен
за пътник в зноен ден – задъхан, жаден;
вълшебна е свирнята на щурците,
на окъснелите стада звънците
и шепота на есенния вятър
със позлатените листа в гората.

Но аз съм чувал звуци по-чудесни
от всички гласове и всички песни:
звучи тъй сладкогласата камбана,
запяла бодро в утрината ранна,
разляла над разбудената шир
река от топла вяра и от мир.


ЗА ЖИВОТА


Обичам всяка искрица живот.
Тя радва ме, където да блещука:
в звездицата сред облачния свод,
в цветчето крехко в скалната пролука,
във пухкавия мъх върху скалите,
във кълна житен – Божа благодат,
във мащерката, пълна с аромат,
в приспивното жужене на пчелите,
в кандилцето на малката светулка
и на щуреца в тихата цигулка.

Във всяка искрица живот сияй
Светликът Божий, Който не угасва
и затова ме радва тя без край; –
и винаги пред мен когато блясва
от искрица тя мигом засиява
в небесен фар по пътя ми за там,
където свойта светлинка ще дам
на Оня, Който светлината дава
и от Когото съм я взел, когато
съм видел пръв път слънчевото злато.


ЗОВ

Пеят медни хлопотари –
сякаш есента звъни
над пладнища и кошари;

сякаш есента звъни
със невидими камбани
над поля и планини;

сякаш есента ни кани
да прегънем колена
със смирено покаяние;

да прегънем колена
пред могъщия Стопанин,
Който всички семена

благославя, за да станат
хлебодатни класове –
с хляб насъщен да ни хранят.

Сякаш есента зове
да сберем набожно пръсти
и да се прекръстим.

Монастир „Св. Николай”,
с. Кладница, Софийско
1949 – септември



* * *

Рано утрото, разтвори
ведросините си взори,
блясна слънце над реката,
обкована с тежък лед; –
звън камбанен се понесе
и тържествената песен
се отекна, като светъл,
като празничен привет.
     

Слънцето предвечно свети –
и изчезват вековете:
ето Иоан Предтеча
пак издига властен глас:
- Приклонете си главите,
разтворете си душите,
с покаяние срещнете
Божия Син дошъл при нас!
     

И ледът върху реката
се стопява от словата, –
и разкаяни душите
изповядват грях след грях; –
обич чиста ги обгаря –
те широко се разтварят,
за да влезе в тях Доброто –
Сам Христос да влезе в тях.


      * * *

Далеч е още пролетта, а ето:
от пролетно по-синьо е небето
и слънцето, издигнато на изток,
по-светло е, по-златно и лъчисто.
Нов сняг, дошъл нощес от планината,
е пременил за празника земята
и тя блести във утрината ясна,
като девица чиста и прекрасна;
и тя сияе в утрината тиха
и тръпне, тръпне, чакаща Жениха,
да дойде пак и чудо пак да стане, –
когато звъннат звънките камбани
и тръгнат всички хора към реката –
смирени и добри, като децата, –
за да послушат с вяра и надежда
словата, що Предтечата нарежда
и със любов Исуса да посрещнат –
Сам-Си Исус, дошъл: от орис грешна
да ги измие с Любовта си свята –
на Своето кръщение с водата.
     

О, зная аз, че чудото ще стане!
И вие знайте, звънкащи камбани,
и ти, земя, облечена във бяло,
и ти, небе, от слънце засияло,
и ти, река, с вълните разлюляни!…
     

Ний знаем! Знаем: чудото ще стане!
Ще се стопи снегът от добрината,
препълваща на хората сърцата,
земята ще потъне в злак и цвете,
южняк ще гали нежно класовете,
дърветата ще свеждат клонки цветни,
и птичи песни – сладки и привети –
ще срещнат пак Исуса на земята.
Пак ще се чуй Гласът от небесата,
небето ще разтвори сини двери
и Гълъбът, крилата си разперил,
ще приласкае с Любовта Христова
вселената – пречистена и нова…
     

Тогава всеки ден ще бъде пролет,
тогава всяко слово ще е песен,
ще бъде всъде Божията воля
и пак земята ще е рай чудесен.

    София, 1953

      РАЗПЕТИ ПЕТЪК

Във храма е тихо. Дълбока печал
се спусна от старите тъмни икони.
И свещи горят. А светликът не гони
безкрайния мрак моя дух овладял.
     

Смутен съм. Стоя пред ужасния спомен
за Твойто разпятие. Тръпен и плах
аз чувствам, че мой е старинният грях,
че сам изковал съм Ти кръста огромен.
     

И капките кръв от светите Ти рани
над мене са капнали, в мен ще горят,
догдето часът на Съдът Ти настане…
     

И шепна, а сам си не чувам гласът:
- Исусе, простил си Ти мойте деди,
и мене със Своята прошка съди…
 
 
      * * *

Понеси се над земята,
песен вечна, песен свята,
славяща със всяка нота
тържеството на Живота!
Понеси се волнокрила,
лека, като развигора,
ти: надежда, вяра, сила
и закрила и опора.
     

Понеси се, ти, могъща,
зазвучи във всяка къща
и на всички във сърцата
влей си, влей си, ти, словата, –
за да сетят те отново
любовта да ги съгрява –
Любовта на Бога Слово,
Който ни Живот дарява!
     

Понеси се, ти, прекрасна,
ти, от слънцето по ясна,
ти, по-ширна от небето,
по-бездънна от морето,
Божа истина свещена –
по-безкрайна от всемира:
че смъртта е победена,
че Животът не умира,
че Христос возкресе!
     

- Во истину возкресе!

      ВЕЛИКДЕН В МОНАСТИРА

Възкресна нощ. Тих, топъл лъх повява,
крила на ангели се разлюляват
и от шума на тяхните пера
шуми набожно тъмната гора.
     

- А ето, чуй: клепалото запява –
със песента си Бога възхвалява
и възвестява празничната вест:
„Със смърт смъртта е победена днес”!
     

„Възкръсна Този, Който пожела
със кръстна смърт Живот да ни дарува!”
…И пак се веят ангелски крила…
     

А ето, виж: нима не ти се струва,
че хиляди звезди от небесата
се спускат в монастира сред гората ?

      „Седем Престола”, 1952

image

 image


image

 

 

В СТАРАТА ЧЕРКВА

 

Иконите са много стари
и гледат с кротост и любов;
блести в сияние над олтара
спасителният кръст Христов.

 

От юг, през малкия прозорец,
се спускат морави лъчи, –
и тихо е, а сякаш горе
на ангел песента звучи.

 

Аз чувам я и ми е леко,
забравям всяка мисъл зла, –
и ме отнасят надалеко
безшумни ангелски крила.

 

Над пропасти непроходими
лети духът ми възроден
и шепна Божието име,
и чувствам Бог, че бди над мен…

 

1946



 



Гласувай:
15



1. tina05 - Прекрасни стихове! Благодаря, ...
01.04.2010 14:26
Прекрасни стихове!
Благодаря, че ме запозна с Змей Горянин. Чувала съм го само като име, но никога не съм познавала живота и творчеството му.
Възхищавам се на такива хора, чиято обич към България извира от сърцето, от деня в който са се родили, неизмерима с каквито и да е материални облаги!
цитирай
2. zvezdichka - Да, това са
01.04.2010 14:31
хора, които пишат със сърцето си, обичат истината и не таят омраза против тези, които се мъчат да подрежат крилата им, защото те крилата са в тях самите и те ги водят в просторите и вдъхновенния и поетичен свят, който покълва в душите им!
Благодаря ти tina05 за изразеното отношение!
цитирай
3. teachme - Привет:)
01.04.2010 14:37
и аз не знаех тези стихотворения, някои от детските - да:)
хубаво е да се научи повече, благодаря ти!
цитирай
4. zvezdichka - Привет teachme!
01.04.2010 15:16
Аз май не съм му чела детските стихчета и ще ми бъде интересно :).
За Змей Горянин бях чела преди години в един форум, където бяха публикували някои негови стихове и много ми харесаха, през 2007г. посетихме Манастира Седемте престола и видях къде е погребан, но за съжаление изтрих голяма част снимките си от това пътуване по погрешка. И сега отново се сетих за стиховете му и имах насърце да пусна пост за него и търсих в нета какво са писали другите за него. И така се роди и моя пост :).
Поздрави и весели празници ти желая!
цитирай
5. martiniki - ...
01.04.2010 17:28
каква участ!не знаех подробности от живота му, попадали са ми стихове, и едно, посветено му стихотворение от Георги Динински, си спомням

Змей - горянин


Когато му отсякоха и третата глава,
решиха да го погребат край храма.
Да сложат камък...
Но червеите знаеха това,
но червеите чакаха това,
да има свещ, вино и залък,
да има камък покрай храма.
Свещенният им сговор бе естествен-
ще гъделичкат обгорялото небце,
вовеки да се смее.
Амин!
В нарочено да бъде без небе
нареченото долното небе-
така и не разбра защо смехът му
калеса червеите с промисъл небесен...
да хранят рибите
в пресъхналия вир.
За да повярват
тези ловки твари,
че имат правото на пир
единствено за птиците
забравили гнездо
което няма да ги храни.
Поне умората си да забравят,
и да летят
в една небеземявода триглава-
ламя ли?
Змей ли?
Не казва третата глава,
погребана край храма,
където осмият олтар
мирише на тамян
кебапчета
и сяра.

*Поетът Змей Горянин е погребан в манастира " Седемте престола", останалото е дълго за обяснение...1980,1982,1988,1992,2008 г.

цитирай
6. zvezdichka - Стихотворението е
01.04.2010 17:54
много тъжно и силно, но като се има предвид съдбата, която е сполетяла този творец - Змей Горянин, за хората, които са го познавали и са били близо до него сигурно страшно ги е боляло за всичката несправедливост, която е трябвало да понесе.
Благодаря ти Доре за коментара!

/п.п. това за годините не ми стана много ясно дали е обяснение от теб или от автора на стихчето?/
Поздрави!
цитирай
7. martiniki - пояснението е
01.04.2010 20:04
на автора , аз само копирах стихотворението с под черта;
цитирай
8. zvezdichka - Благодаря ти!
01.04.2010 22:57
И аз първоначално си помислих така.
цитирай
9. heartshapedbox - Преди доста години, с родителите ни ...
02.04.2010 00:34
Преди доста години, с родителите ни бяхме на почивка в този манастир, аз и брат ми сме кръстени там,просто е приказен, благодаря ти за красивите спомени!
цитирай
10. yakollakani - През много мъчнотии,
02.04.2010 08:10
През много мъчнотии минава човек, но винаги трябва да запази присъствие на духа. /Дънов/

Някъде бях прочел това и го запомних. Понякога си го спомням и тогава ми е по-лесно. А сега ще помня и това.

Благодаря!
цитирай
11. injir - Политиката е като чудовище. Изяжда ...
02.04.2010 14:11
Политиката е като чудовище. Изяжда най-чувствените. Поети, писатели, артисти, художници, музиканти... Светла им Памет!... Спокойни празници на теб!
цитирай
12. zvezdichka - Да Руми,
02.04.2010 15:59
манастира и на нас много ни хареса. Само дето е доста посещаван и винаги има много хора там... Но е много добре подържан, чист и с много цветя :). А и в църкавата пускат песнопения, които спомагат човек да се потопи в друга атмосфера.
Желая ти весели и светли празници!
цитирай
13. zvezdichka - Благодаря ти yakollakani!
02.04.2010 16:06
Много важно е човек в каквото и изпитание да се намира да запази присъствие на духа и най-вече да опази вярата и надеждата, които да му дават сила и да го укрепяват във вътрешността му да побеждава страховете и слабостите си и да търси Господ да му бъде подкрепа!
Нека духа ти бъде търсещ и да намира онзи предел, където да се насища и изпълва с вдъхновение и сила и намира отговорите на въпросите, които те интересуват! Светли празници ти желая!
цитирай
14. zvezdichka - Права си injr!
02.04.2010 16:13
Политиката не е безобидна и когато човек застане на пътя й и не "изповядва нейните идеали" тя го гази както намери за добре. Но за да не падне духом човек трябва да има Някой, на който да се опре, когато остане сам... Защото всичко се връща в един момент като бумеранг...
Благодаря ти!
Весели и стойностни празници и за теб!
цитирай
15. анонимен - Поздравления
21.04.2010 09:41
zvezdichka написа:
много тъжно и силно, но като се има предвид съдбата, която е сполетяла този творец - Змей Горянин, за хората, които са го познавали и са били близо до него сигурно страшно ги е боляло за всичката несправедливост, която е трябвало да понесе.
Благодаря ти Доре за коментара!

/п.п. това за годините не ми стана много ясно дали е обяснение от теб или от автора на стихчето?/
Поздрави!
От автора на стихчето са :)Това са годините в които съм посещавал манастира и гроба на Змей Горянин. Когато се поинтересувах за поета и писателя през 1980 г. ми отговориха с многозначително мълчание. Това ме заинтригува и с помоща на приятел от СУ научих повече за Акендиев.
Поздравлявам Zvezdichka за чудесният постинг.
Г. Динински (Дайк)
цитирай
16. zvezdichka - Благодаря ви г-н Динински!
04.05.2010 12:28
И аз като прочетох някои от стиховете на Змей Горянин в един форум преди няколко години ме заинтригува този човек и реших да му посветя и този пост. А за годините, за които споменавате - 1980 г. и след това със сигурност малко хора са можели да говорят на малко теми, но важното е, че търсещия човек намира! Поздравления за което!
цитирай
17. jivi93 - Благодаря за интересния материал
13.05.2013 14:50
Чела съм стихове на Змей Горянин, но не знаех нищо за живота му. Изобщо не предполагах, че зад тези изпълващи със спокойствие, божествен мир и духовно просветление стихове се крие такова страдание. Много е жалко да тъне в забвение такъв голям писател и човек. Поздравление за този постинг! Дано повече хора го прочетат.
цитирай
18. zvezdichka - Благодаря за прочита и коментара jivi93!
14.05.2013 11:27
написа:
Чела съм стихове на Змей Горянин, но не знаех нищо за живота му. Изобщо не предполагах, че зад тези изпълващи със спокойствие, божествен мир и духовно просветление стихове се крие такова страдание. Много е жалко да тъне в забвение такъв голям писател и човек. Поздравление за този постинг! Дано повече хора го прочетат.


Първо ме докосна поезията му, а после потърсих и повече информация и реших да му посветя този постинг. Но думите му излизат от сърцето и докосват! А ще прочетат хора, които се интересуват от неговата светла личност.
цитирай
19. rumyeah - Благодаря и аз...
14.04.2014 18:47
Невероятна личност, нелека съдба, велики стихове! Случи ми се скоро да "мина" през този манастир и четейки за него, попаднах на Вашия постинг. Обикновеният човек се прекланя безмълвно пред красотата, а поетът придава изискана форма на възприятията си и така я умножава :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5817151
Постинги: 496
Коментари: 6837
Гласове: 21680
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031