Прочетен: 1529 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.11.2025 10:37
.jpg)
Естествено, че те са свързани с последното разчистване на дворчето ни в края на октомври и началото на ноември,
с кокошчиците, които с нетърпение ни чакат да си отидем на село, защото тогава те в пълна сила се чувстват свободни.
Но когато кокошките са свободни в истинския смисъл на думата, те се отплащат с повече яйчица. Та от 5 износени кокошки вземаме на ден по 2-3, а някой път носят и по 4 или 5 яйчица, но по рядко.
По принцип се гледат самички, Иво им е оставил храна и вода за цяла седмица, но когато си отидем 1-вата работа е да ги пуснем да си пасат тревичка.
Иво е техния стопанин и те много добре го познават. Първото нещо, когато излязат от курника е да хукнат през глава по петите му, да се настанят до кофата с хранителните остатъци, които събираме за компоста и да си чокват каквото им хареса, да опитат малая на Бъки, който му варя като му слагам разни кокалчета и месце, за да се облажи малко. И Бъки става нетърпелив, когато кокошчиците опитват манджата му, а той обикаля около тях и не може да си куси, защото те са с предимство.
И котанката ни от Русе, която всеки път вземаме с нас на село се чувства добре в селския двор.
И кокошките са й много интересни, все около тях се върти, тръгва уж да напада или по скоро й се играе и после подвива опашка, защото те или не й обръщат внимание, а нея просто я е страх от тях, или пускат клюновете в действие :).
Друго, което обичат кокошките е да се врат в ръцете ми, когато започна да плевя или да махам културите, за да почистя градината. Я някой червейче ще излезе, я някой щурче ще си уловят, я зелена млада тревичка ще им се изпречи пред очите. Все са на кяр, така да се каже и са много социални. Иво когато маха коловете, на които беше закрепена мрежата за краставичките и те вкупом около него, веднага проверяват дупката, която се отваря пред тях.
И не му е скучно на човек с тях, особено като почнат да ровят листата.
Петльо е страхлив, но е красив и любопитен и около него винаги има една, две кокошчици, които го следват вярно. А ако намери някоя плячка веднага надига глас и вдига врява, за да предизвика вниманието на възлюблените си.
Та дворчето е готово за оране, но тази земя се продъни от дъждове и не дава хубаво време да отръпне, за да стане за оране.
Последната продукция не е за хвалба, но си я прибрахме я в буркани, я сготвена.
Салатки садих, като съм събрала семе от марулите на майка от Стражица, в които имаше и едни червени салатки, та малко са се поомешали.
Събирах и семе от салатките на свекървата от Острица, но като дойде време да ги разсаждам много се замислих, дали съм събрала правилното семе - от салата ли или от глухарче? Защото корените бяха много дълги и много ме замисли какво ли съм насадила – май не ми прилича на салатката от Острица…
Та златната есен в началото на ноември в дворчето ни е провокирана от опадали листа на ореха, който нямаше и един орех тази година
и от ябълката, която успяхме да опитаме като откъснахме 5-6 ябълки само.
А минали години сме брали ябълки с ремаркето.
Студовете около Лома измразиха плодовете тази година.
А предишната седмица разчиствахме и нивата.
.jpg)
Бяха останали тикви, които не родиха много тикви.
Добре, че Ганка, съпругата на наш приятел Величко ни подари цигулки, че ако чаках на моите зелени тикви…
Царевицата също не стана в тази сушава година, а за боба какво да кажа – от година на година положението е все по зле. Човек не може да си извади и семето дори…
В градинката цъфтят предимно хризантеми.
И пчеличките също им се радват.
Просто използвах момента, цветовете вече се изгубиха, кокошките опоскаха хризантемите, много им се усладиха :). Ама радваме им се, макар, че по нарядко си ходим и не са постоянно пуснати, но като си отидем на село те са щастливки :). Е и много нахални, все в ръцете ми се тикат, особено като почна да плевя, че им се поскарвам от време на време. Но те си зная своето, пак се завират :).
