Залезите са подарък за мен!








Те са среща, очарование.





Те изпълват с дивна красота небесата и ни помагат да си спомним за отминалите времена на сътворение, когато Господ със словото си ги извая.







Та видя ли залез винаги устремявам сетивата си нагоре.





Спирам да мисля за ежедневното и порива напира вътре в мен, порива за среща с Небесата!

/п.п. На 17.09.2025г. бях в градината в къщи и виждайки едно малко крайче от небето, което отиваше към залез вземах колелото и успях да хвана почти преди да залезе слънчо, за което съм много радостна, защото обожавам залезите и изгревите :)./

заигравки разни: