Прочетен: 899 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 28.08.2025 15:26
Обичам, когато си отида на Стражица да се огледам в градинката на моята майка, която си я гледа с голяма любов и доставя радост не само на нея, но и на околните. Аз с любов си я наричам „джунглата на мама“. Всичко е избуяло и цъфти. Мушкатата й се гиздят в различни премени.
Копривките и те са станали гора.
.jpg)
Колко пъти ми дава присадени, за да им се радвам и аз в Русе. И мушката също ми присажда. И калдъръмчетата много си ги обича и си ги гледа.
Но красотата не е само вътре, където има доста саксии, но и навън на улицата е разкош. Картопа се е окичил в цветове. До него червена роза е избухнала в цвят.
.jpg)
До тях се усмихват малки кичести розички, които имат единствена цел – да даряват радост.
Трендафила и той те гледа дружелюбно, сякаш иска да ти каже :“Добър и благословен с красота да ти е денят!“
И жълтите и портокалови розички носят своя аромат и обаятелност.
И латинките - тези мъничета са малки слънчица, грейнали от външната страна на градинката.
Да, ама не… Тази радост в най-близко време ще бъде помрачена и като си помисля, че когато си отида на Стражица тази красота няма да я има вече ми става много, много тъжно… Защото човек има способност да е сътворец на Бога и да създава благинки, да създава радости, да облагородява действителността около себе си, за да прави по красив света.
И не знам от общината ли, от Вик-то ли, но в разговор по телефона майка ми сподели, че има проект по който ще се сменя водопровода и после ще се унищожат цветните градинки пред къщите, за да се направят някакви си стилизирани плочки. И в миг всичко ще стане безлично и бетонирано и ще излъчва жега, която в днешния свят ни идва в повече в топлите ни лета…
И какво ще ме топлят тези плочки, когато трудът на майка няма да го има вече…
Когато розите, божура и кученцата няма да ме радват със своята естествена красота.
Когато здравеца и папратта няма да изпълват градинката пред в къщи със своята зеленина…
Когато мамините рози ще помръкнат в небитието ще останат само един красив, но и тъжен спомен…
Но времето ще покаже дали красотата ще спаси света, или ще надделеят проектите…`
