Да ви представя новия ми домашен любимец.

Дойде края на м.май.2025г. от с. Острица. От 3 малки котенца вземах това, което си беше легнало кротко на малка постелка. Първата седмица я гледахме вътре докато свикне с нас. Научи се бързо да ползва котешка тоалетна. Но малката не беше кротка, каквото беше първоначалното ми впечатление. А напротив оказа се много дива и игрива. Всичко я впечатляваше в къщи – и ресните на килимчето, и празната найлонова торбичка, с която се пързаляше на паркета като се засилваше сякаш е на шейна, и смачкания лист от брошура се превръща в играчка и плячка едновременно :).

Но много обичаше да бори възглавниците.

Когато започнаха да се разнищват, ги обръщах наобратно, че ми беше жал за тях.

Обичаше да се качва на пердето или да се крие зад него.

Когато видеше отражението си в прозореца правеше гръбче и опашката й настръхваше.

Режих да я кръста Звезди, поради наличието на връх на звезда на челото й, но впоследствие ми дойде звезда-Зорница и остана само Зорница, Зори, Зорица.

Та Зори издържа 1 седмица вътре – в къщи. Тя е толкова буйна и беладжийка, та когато се изака на боланата на диванчето в кухнята я изкарах много бързо навън, въпреки, че имаше котешка тоалетна в банята. Застлах й легълце в кашонче върху една стара печка, но тя все се криеше долу при паяжинките. И като видеше Бък, който кротко си лежеше наблизо се криеше в скривалището си, защото се страхуваше от него.

Но и в градинката й беше много интересно. Я опашката си ще гони, я тревичките ще бори.

Но най-много обича да ми бори цветята…

Направо сърцето ме боли, като започна да ги унищожава едно по едно. Я по раличките се хвърля, листата на гладиолите вече ги е сринала със земята, една розичка, която майка ми захвана и я посях в градинката вече е прекършена… Много обича и една синя тревичка, която все ходи да бори с лапичките и много й се карам. И други жертви има :). Последния път за наказание я хвърлих при Бъки, защото знам, че го е страх от него. Да, ама не. Бъки си е легнал кротко, той вече е дядо, не го държат твърде краката и през повечето време си лежи на плочките.

А Зори като му хвана опашката и започна яростна борба с нея.

Голям смях пада с нея и хич не ми е скучно. Взе да пораства и много все да шава насам-натам. Я по лозницата ще се качи и хоп на покрива на комшиите, я с мен ще се закача.

Иначе е любознателна и с интерес разглежда новините на Иво.



Най-кротка е като спи или точно като се събуди и е все още сънчо :).

Кротка е и като намери кожата, която сме разпънали върху кревата в мазата.

И започва да се гуши в нея, може би й напомня за майка й.

Зори беше във вихъра си и когато си отидохме на Стражица.

Първо започна да бори една мишка от моето детство, после и моя милост.

Та си имам един малък дзвер в къщи, който ме развеселява в свободното ми време. Кротка е и в миговете, когато се гушне в мен и започва да ми мърка. Но това й състояние преминава много бързо и включва лапичките в действие.

Та ако искате да упражнявате смехотерапия, вземете си малко коте :) !

Винаги е по-весело с коте - колкото и бели да сътвори, пълни ти деня, мърка ти под носа :) Сега са седем на село - четири априлчета и три майчета, на майка и дъщеря - дъщерята е Мая, родена миналия май, гледат си ги заедно, на разменни начала, както дойде - панаирът е голям! Изобретателни са в игрите и белите! С всичко могат да се забавляват.

Покривката на дивана ми е от майка. Губера на леглото ни е подарък от хора, които не са имали намерение да постилат подобни тежки постилки, но е много цветен и зимата си го постиламе. Чергата в коридора ми е от един "Пирин пее". Бях отишла до тоалетна и се върнах при Иво с черга :), която циганите ми бяха продали. А другата черга ни е от Жеравна от наш приятел търговец. Та си обичаме такива старинни неща.

А животинките са за радост за този, който ги обича и оценява. Май ще трябва да кастрирате майката и дъщерята, че ще се увеличава потомството. Ние изчакваме да поизрастне и си кастрираме котенцата, за да не се разгонват.
А Зори много обича да я гушкат и тогава много ми мърка, но поизрастна и взе да щъка и из съседните дворове, че ме притеснява да не излезе на по главната улица. Но определено времето с нея отлита много бързо :).

Добре наминала насам! :)

Обичам тъкани чаршафи, покривки и черги, плетени покривки и завеси, изобщо ръкоделия, правени с любов и търпение. Не умея да плета и искрено се радвам на хора, които могат, възхитена съм от въплътената чрез нишка красота. Имам доста събрани покривки, одеялца, постелки - коя от коя по красиви, не смея много да ги постилам, защото двете ми котки тепат и пробиват всичко, което сложа...някой ден, ако имам късмет, може да си обзаведа поне една стая с винтажни мебели, покривки и посуда. А котките - в друга стая! :)