Постинг
06.01.2010 23:10 -
Нещо тъжно и нещо радостно в началото на Новата година
Автор: zvezdichka
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2482 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 06.01.2010 23:12
Прочетен: 2482 Коментари: 4 Гласове:
6
Последна промяна: 06.01.2010 23:12
Ето, че празниците отминаха и ние с моя съпруг си направихме една много голяма разходка. Тръгнахме на 24.12.2009г. като на Бъдни вечер бяхме със едните родители в село Острица, на Коледа с моите родители, които живеят в град Стражица, после потеглихме за София, където се видях с много близка приятелка и не само с нея, а на 27.12 тръгнахме на юг, като прекосихме много планини. Поздравихме внушителната Рила, посрещахме залези в Родопите, наслаждавайки се на великолепните изгледи към Пирин, видяхме за 1-ви път планината Беласица, а погледът ми попадна и на една непозната за мен планина с името Огражден. Посетихме и Рупите. А на връщане се отбихме през Калофер, където живее сестрата на моя съпруг. Така, че по тъмно поздравих и величествената Стара планина.
Но аз за друго искам да пиша в тоя пост. След като се прибрахме на 03.01.2010 г. в Русе установихме, че кучето ни пазач в нашата къщичка липсва. Бяхме оставили храна на съседа да го храни и разбрахме, че до 30.12 се е мяркало в двора ни и после е изчезнало. Тази вест ме натъжи. Вярно, че е външно куче, което не е от някаква порода, но човек се грижи за животинката, храни я и в един момент в къщи е тихо... Няма кой да излае, когато външи хора наближат къщата. А и като си помислих, че и кучето попада в друга среда – сурова, пуста и е някъде гладно и изнемощяло. Съпруга ми предположи, че сигурно се е подплашил от пиратките през Новогодишната нощ, иначе и друг път е излизал, но винаги е квичал жално пред къщи, за да влезе обратно. Но този път не се появи. Нито първия, нито втория ден. Макар, че е животинче човек се грижи за него, близко му става, отглежда някакъв живот и милее за него и няма как да не се натъжи от неговата липса. Втория ден се прибрах пеша от работа и на всяка пресечка се оглеждах непрекъснато в двете посоки да видя отнякъде няма ли да се появи малко бяло кученче... Това, което можех да направя аз самата е на първо място да се помоля, ако Господ благоволи да ни го върне живо и здраво в къщи! Иначе човек винаги може да отгледа и друго животинче... Като се прибрах вечерта от работа след като трескаво се бях оглеждала за Фори /така му е името/ моя съпруг ме зарадва с новината, че кучето ни е дошло до къщата на нашия комшия, който има много красиво куче, но двете се познават и обичат да си поиграват от време на време. Само дето нашия не го извеждаме, а го пускаме да бяга из градината. Та Фори ги е пресрешнал отнякъде в тяхната разходка и Слава Богу комшията го е извикал с тях и ни го е прехвърлил после и у дома. Много се зарадвах на новината и вечерта му приготвих вкусна попарка и го нахраних :). А и той много ми се зарадва.
Друго си е, когато една история приключи с добър край и всичко си отиде на мястото. През ноща Фори започна да лае много яростно, че съпруга ми стана да го погледне. Беше се увил със синджира си и имаше нужда от помощ :).
Та това е следновогодишната ми тъжна история с весел край!
Снимките са с комшийското породисто куче, точно преди да потеглим преди празниците:
Но аз за друго искам да пиша в тоя пост. След като се прибрахме на 03.01.2010 г. в Русе установихме, че кучето ни пазач в нашата къщичка липсва. Бяхме оставили храна на съседа да го храни и разбрахме, че до 30.12 се е мяркало в двора ни и после е изчезнало. Тази вест ме натъжи. Вярно, че е външно куче, което не е от някаква порода, но човек се грижи за животинката, храни я и в един момент в къщи е тихо... Няма кой да излае, когато външи хора наближат къщата. А и като си помислих, че и кучето попада в друга среда – сурова, пуста и е някъде гладно и изнемощяло. Съпруга ми предположи, че сигурно се е подплашил от пиратките през Новогодишната нощ, иначе и друг път е излизал, но винаги е квичал жално пред къщи, за да влезе обратно. Но този път не се появи. Нито първия, нито втория ден. Макар, че е животинче човек се грижи за него, близко му става, отглежда някакъв живот и милее за него и няма как да не се натъжи от неговата липса. Втория ден се прибрах пеша от работа и на всяка пресечка се оглеждах непрекъснато в двете посоки да видя отнякъде няма ли да се появи малко бяло кученче... Това, което можех да направя аз самата е на първо място да се помоля, ако Господ благоволи да ни го върне живо и здраво в къщи! Иначе човек винаги може да отгледа и друго животинче... Като се прибрах вечерта от работа след като трескаво се бях оглеждала за Фори /така му е името/ моя съпруг ме зарадва с новината, че кучето ни е дошло до къщата на нашия комшия, който има много красиво куче, но двете се познават и обичат да си поиграват от време на време. Само дето нашия не го извеждаме, а го пускаме да бяга из градината. Та Фори ги е пресрешнал отнякъде в тяхната разходка и Слава Богу комшията го е извикал с тях и ни го е прехвърлил после и у дома. Много се зарадвах на новината и вечерта му приготвих вкусна попарка и го нахраних :). А и той много ми се зарадва.
Друго си е, когато една история приключи с добър край и всичко си отиде на мястото. През ноща Фори започна да лае много яростно, че съпруга ми стана да го погледне. Беше се увил със синджира си и имаше нужда от помощ :).
Та това е следновогодишната ми тъжна история с весел край!
Снимките са с комшийското породисто куче, точно преди да потеглим преди празниците:
Следващ постинг
Предишен постинг
Радвам се, че добре сте си попразнували, че ви се е върнало кученцето.
Очаквам, когато намериш време, да покажеш със снимки къде си била.
Светъл ден!
цитирайОчаквам, когато намериш време, да покажеш със снимки къде си била.
Светъл ден!
Всичко е добре, когато има добър край. Иначе ти е малко пусто, липсва ти нещо, което винаги е било с теб - поне това изпитах, докато го нямаше кученцето.
А за снимките направих един по нетрадиционен пост, по нататък и други неща ще пускам. Лошото е, че трябва време, а докато пиша по дадена тема, нямам много време да ви посещавам. Но ще наваксвам :).
Благодаря за пожеланието!
цитирайА за снимките направих един по нетрадиционен пост, по нататък и други неща ще пускам. Лошото е, че трябва време, а докато пиша по дадена тема, нямам много време да ви посещавам. Но ще наваксвам :).
Благодаря за пожеланието!
3.
анонимен -
Хубаво е когато всичко свърши добре!
19.01.2010 09:29
19.01.2010 09:29
А кученцето си е добър приятел! Радвам се, че се е върнало!
цитираймного се зарадвахме :).
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 21682
