Постинг
23.09.2009 15:25 -
Уникалното на фестивала на фолклорната носия през 2009 г. в Жеравна, видяно през моите очи – част I
В живота на човек има мигове и преживявания, които оставят диря в съзнанието на човек и той волно или неволно има възможност да се връща отново на онова място, което оживява някъде дълбоко в него. Достатъчен е един звук, една снимка, един спомен…
Видяното и чутото се запечатва в естеството на човек. То е като семе, което покълва, за да даде плод, което е запалило нова искра и търси да се възпламени, пробужда интерес в човек и го провокира да не остава на едно място, а да търси да се разширяват световете и мирогледа му, да прониква в непознати за него територии и да ги опознава. В даден момент човек не се задоволява от външното, а се стреми да види какво стои зад него, какво иска да изрази то. Смисълът на същностите е важен и той е който има сила да оживотворява. Но човек трябва да има отворено око за тях, неспокоен и търсещ дух, който изследва скритото значение и го разпознава, когато се докосне до дадена същност.
Моите размишления са провокирани от един фестивал, в който бях реален участник и зрител – фестивала на народната носия в Жеравна, който се проведе от 21.08.2009 до 23.08.2009 г. Това е нещо уникално. Досега не съм присъствала на фолклорни фестивали, но този ме докосна и оживя в мен. Уникалното е, че всички участници във фестивала бяха с народни носии. А на такава красота и ненагледност се нагледах тези 3 дни. Автентичността и самобитността на някои от носиите, разноликостта на присъстващите, пъстротата и багрите на традиционното облекло на българина от минали епохи, младоликостта на възрастните хора, пъргавината на баби и дядовци, на млади и стари, жизнерадостта на малките деца – всичко това си беше дало среща в парк Добромерица в Жеравна.
Входът за фестивала беше 20 лв. срещу които всеки човек получи пропуск-медальон и го носи на шията си през тези 3 дни. Прекосява се обширна поляна и се навлиза в борова горичка.
Там бе оформена малка сцена, постлана с килим от зелена трева, където през деня различни групи и самодейни състави представяха песни, обичаи, хора, характерни за родния им край. Зад малката сцена имаше оформени различни кътове за хранене и пийване – място за скара, салати, бира, ракия и вино, лимонада и минерална вода, тиганици, чеверме, фасул. Така ми се услади препечена питка с топло и вкусно-ухаещо кебапче. Имаше кът и за доене на крава :), само не знам дали някой се е възползвал от него при положение, че не се виждаше съответни съдове за целта.
На място се печеше хляб по уникална технология. Жена заместваше тестото в дървени нощтви и го изчакваше да втаса, но самата технология за печене няма къде да я види човек на друго място, ако не беше присъствал на фестивала. На огъня майстора-пекар загряваше голяма глинена тава, наречена подница, обърната наобратно и зарината с въглени, а на другия огън – съответно се загряваше похлупака й, наречен връщник. Самото печене на хляба се извършваше извън огъня в сгорещената тава. За да провери дали тавата е готова майсторът се изплюваше върху обърната част на тавата и ако плюнката зацвърчаваше, значи тавата е достатъчно загрята. Когато моят съпруг го попита откъде човек може да си купи такава тава, майсторът ни отговори, че никъде не се продават и това са тави на повече от 100 години. Това беше нещо наистина уникално. Но не беше единственото :). В единия край на парка се кипреше чорбаджийския кът, където се носеха отбрани ястия и питиета за организаторите и спонсорите на мероприятието.
Снимането беше забранено, но имаше оформен кът – фото, където всеки желаещ можеше да си направи снимка голям формат срещу 5 лв. на фона на фототапет. Но защо на мен тези снимки ми изглеждаха толкова изкуствени... Съответно имаше представители от различни телевизии или поне снимаха с камери, а също и професионални фотографи, на които им беше разрешено да снимат. Само дето се чудя къде човек може да види тези качествени снимки и уловените мигове, които ние обикновените присъстващи нямахме право да снимаме... Аз преравях мрежата и търсех снимки или клипове, но единствено Антон Хекимян от БТВ беше пуснал репортаж във Vbox7 и още едно момче в YouTube. Да се надяваме, че някои телевизии ще направят филм за Жеравна...
http://vbox7.com/play:8bd2ef7d
От снимките на професионалните фотографи също не успях да се насладя. Единствено Николай Димитров участник в сдружението “За Жеравна” пусна снимки в сайта за Жеравна, който поддържа. Давам линк от съответната му страница:
http://www.jeravna.com/festival.htm Имаше и други сайтове, в които може да се видят снимки от фестивала, на които ще пусна линкове към страниците, за хората, които се интересуват от събитието. А също бих се радвала и ако някой от вас четящите, ако е видял нещо различно от Жеравна 2009 да пусне линк чрез коментар.
http://www.balkanfolk.com/bg/gallery.php?id=102&picid=934 По повод на снимките организатора на мероприятието Христо Димитров спомена, че има направени 6000 снимки от миналогодишния фестивал, само дето се чудя къде са тези снимки и как човек може да им се наслади...? В източната част на парка за прохладните вечери в ниската част на стръмен склон, по който обикновено се разполагаха зрителите, сядайки върху одеала или чердженца беше оформена т.нар. “голяма сцена”. Първата вечер от тук наблюдавахме откриването на фестивала и концерта на фолклорния ансамбъл “Тракия” – Пловдив. След това се събрахме около малката сцена в боровата горичка и там на живо слушахме изпълнения на родопски гайди. Уникален е звука на каба-гайдата – силен, писклив, игрив и се извисява високо, високо. Най-възрастният от гайдарите беше много екзотичен с прошарената си пухкава като вълна брада, с богато украсени дрехи, с интересна кожена чанта-торба и красив кожен колан.
/тези две снимки и следващата съм ги взела от албума на гайдарите, който намерих в нета/
http://mdimitrov.snimka.bg/arts/jeravna-2009.413380
Насладихме се и на изпълнението на мъжката фолклорна група “Банско”. Страхотни изпълнители, много колоритни като външност, наметнати с тежки ямурлуци. Сред тях имаше един българин – канара. Впечатление правеше визията му като цяло – гегата с изящна дърворезба, торбата и колана и грамадния нож, затъкнат в него :). Наслада за окото.
Това са малки подробности, но толкова съществени като излъчване. А то излъчването идва от самия човек. Така определени лица и хора ти стават близки, въпреки, че не ги познаваш лично, но все пак не са ти непознати, а дори са ти симпатични :). След тях пяха квартет”Абагар” от Шуменския университет. Много нежни девойки, облечени в красиви кюстендилски саи (за които подозирам, че са произведение на майсторката от Трявна – просто ми напомня нейния стил) – сладкопойни славеи :).
http://www.youtube.com/watch?v=rW8wEtmjMr0
Вечерта завърши с изпълнение на зурни от Петрич. Тази музика също е уникална като звучене и аз за 1-ви път слушах нещо подобно. Три зурни и един тъпан, но така здраво свирят и умора нямат. Това, което мога да споделя като мое впечатление от изпълнението на зурните е, че е много особена музика – жива, писклива, но определено има силно въздействие. Има нещо омагьосващо в нея. На мен специално така ми въздейства тъпана – усетих го като откосно ритуално биене. Тази музика сякаш отваря една завеса в съзнанието на човек и го въвежда в друго състояние. Много странно... Това, което видях като танци на малката сцена под съпровода на зурните от оркестър “Михото” също беше уникално. Хорото водеше един танцьор, облечен в пиринска носия. Не знам македонец ли беше, но е толкова игрив и не само той. С изненада забелязах, че гостите от Гърция се развихриха в бързия такт и такива хора завъртяха, че свят да му се завие на човек. Имаше и една задружна и сплотена група, която не участваше в програмата, но определено правеше впечатление. Като засвиреха някое по-бързо хоро те ставаха и заиграваха. Ама как се друсаха само и какви завързани стъпки. Определено играеха сложни хора за майстори. А за това как се кефиха някои от тях и с каква наслада игаеха. Беше ми драго да наблюдавам такава майсторска и сърцата игра. А този, който ги водеше изпъкваше и с богато везано облекло, което беше различно на 2-я ден на фестивала.
/забележете навущата - каква изящна изработка само/
Евала за тези хора. До последно си мислех, че са македонци, защото хората ми приличаха на такива, а аз не съм познавачка. (Учила съм се да играя хора като малка, когато нашите са ме водили по сватби и никога не съм участвала във фолклорна група, а съм бягала след топката... Но определено обичам народната музика или по-скоро я преоткривам в зряла възраст и всичко, което е свързано с нашата самобитност като древност, същност, корени и т.н.) Но се оказа, че са шопи, след като разговарях с едно от техните момичета, така, че изпращам специален поздрав за “Огнените” и нека бъдат все така огнени в танца, а също и в душите си :). Може би пропускам някои от участниците, но 1-вата вечер не ги представяха официално и човек трябваше да гадае кого наблюдава. Вторият ден фестивала започна от 10 часа и през целия ден на малката сцена се представяха фолклорните ансамбли, заявили предварително участие в събора. Имаше специален глашатай с барабан, който обявяваше предварително групите, а за самите участници бяха надписани табелки с имената и евентуално обичая, който изпълняваха. От всички участници във фестивала някои ме докоснаха по-силно и извикаха различни преживявания и размишления в мен.
Атрактивни като изпълнение и визия бяха кукерската група от гр.Ямбол. Те представиха цяла сценка - ритуал за плодородие, здраве и берекет, която беше много смешна и имаха разнообразни участници. Освен кукерите, облечени с богати и атрактивни кукерски облекла, интересни маски и тежки хлопки, закачени на кръста, които подскачаха и играха хора под съпровода на гайда и гъдулка участие в сценката взеха и булка с нейният годеник, волове, поп, лекар-гинеколог, полицай.
Много добро впечатление ми направиха и ансамбъл “Капанци” от с.Гецово, Разградско. Дядовците бяха много пъргави и игриви. Как клякаха само, да им се чудиш на годините на които са! Изпълнението на ансамбъла като цяло беше много живо като звучене и изпълнение.
По аналогичен начин ми подейства и изпълнението на фолклорната група от с.Калипетрово, общ. Силистра. И там усмихнатите и игриви дядовци с белите кърпи на главите и белите навои, обвити около глезените на краката и пристегнати с черни върви провокират моята усмивка.
Имаше и две дечица от София, нагиздени като “великденски яйца”, носещи името дует “Рукатка”, които бяха много сладки. Момченцето свири на гъдулка, а момиченцето пя.
По принцип всяко дете носи заряд в себе си и за мен беше огромна наслада да наблюдавам тези създания, щъкащи или насядали по поляната, облечени в алени елеци и пояси, пъстри фусти и престилки, извезани ризи. Надявам се и лицензираните фотографи да са хванали на фокус тези весели и палави деца.
Входът за фестивала беше 20 лв. срещу които всеки човек получи пропуск-медальон и го носи на шията си през тези 3 дни. Прекосява се обширна поляна и се навлиза в борова горичка.
Там бе оформена малка сцена, постлана с килим от зелена трева, където през деня различни групи и самодейни състави представяха песни, обичаи, хора, характерни за родния им край. Зад малката сцена имаше оформени различни кътове за хранене и пийване – място за скара, салати, бира, ракия и вино, лимонада и минерална вода, тиганици, чеверме, фасул. Така ми се услади препечена питка с топло и вкусно-ухаещо кебапче. Имаше кът и за доене на крава :), само не знам дали някой се е възползвал от него при положение, че не се виждаше съответни съдове за целта.
На място се печеше хляб по уникална технология. Жена заместваше тестото в дървени нощтви и го изчакваше да втаса, но самата технология за печене няма къде да я види човек на друго място, ако не беше присъствал на фестивала. На огъня майстора-пекар загряваше голяма глинена тава, наречена подница, обърната наобратно и зарината с въглени, а на другия огън – съответно се загряваше похлупака й, наречен връщник. Самото печене на хляба се извършваше извън огъня в сгорещената тава. За да провери дали тавата е готова майсторът се изплюваше върху обърната част на тавата и ако плюнката зацвърчаваше, значи тавата е достатъчно загрята. Когато моят съпруг го попита откъде човек може да си купи такава тава, майсторът ни отговори, че никъде не се продават и това са тави на повече от 100 години. Това беше нещо наистина уникално. Но не беше единственото :). В единия край на парка се кипреше чорбаджийския кът, където се носеха отбрани ястия и питиета за организаторите и спонсорите на мероприятието.
Снимането беше забранено, но имаше оформен кът – фото, където всеки желаещ можеше да си направи снимка голям формат срещу 5 лв. на фона на фототапет. Но защо на мен тези снимки ми изглеждаха толкова изкуствени... Съответно имаше представители от различни телевизии или поне снимаха с камери, а също и професионални фотографи, на които им беше разрешено да снимат. Само дето се чудя къде човек може да види тези качествени снимки и уловените мигове, които ние обикновените присъстващи нямахме право да снимаме... Аз преравях мрежата и търсех снимки или клипове, но единствено Антон Хекимян от БТВ беше пуснал репортаж във Vbox7 и още едно момче в YouTube. Да се надяваме, че някои телевизии ще направят филм за Жеравна...
http://vbox7.com/play:8bd2ef7d
От снимките на професионалните фотографи също не успях да се насладя. Единствено Николай Димитров участник в сдружението “За Жеравна” пусна снимки в сайта за Жеравна, който поддържа. Давам линк от съответната му страница:
http://www.jeravna.com/festival.htm Имаше и други сайтове, в които може да се видят снимки от фестивала, на които ще пусна линкове към страниците, за хората, които се интересуват от събитието. А също бих се радвала и ако някой от вас четящите, ако е видял нещо различно от Жеравна 2009 да пусне линк чрез коментар.
http://www.balkanfolk.com/bg/gallery.php?id=102&picid=934 По повод на снимките организатора на мероприятието Христо Димитров спомена, че има направени 6000 снимки от миналогодишния фестивал, само дето се чудя къде са тези снимки и как човек може да им се наслади...? В източната част на парка за прохладните вечери в ниската част на стръмен склон, по който обикновено се разполагаха зрителите, сядайки върху одеала или чердженца беше оформена т.нар. “голяма сцена”. Първата вечер от тук наблюдавахме откриването на фестивала и концерта на фолклорния ансамбъл “Тракия” – Пловдив. След това се събрахме около малката сцена в боровата горичка и там на живо слушахме изпълнения на родопски гайди. Уникален е звука на каба-гайдата – силен, писклив, игрив и се извисява високо, високо. Най-възрастният от гайдарите беше много екзотичен с прошарената си пухкава като вълна брада, с богато украсени дрехи, с интересна кожена чанта-торба и красив кожен колан.
/тези две снимки и следващата съм ги взела от албума на гайдарите, който намерих в нета/
http://mdimitrov.snimka.bg/arts/jeravna-2009.413380
Насладихме се и на изпълнението на мъжката фолклорна група “Банско”. Страхотни изпълнители, много колоритни като външност, наметнати с тежки ямурлуци. Сред тях имаше един българин – канара. Впечатление правеше визията му като цяло – гегата с изящна дърворезба, торбата и колана и грамадния нож, затъкнат в него :). Наслада за окото.
Това са малки подробности, но толкова съществени като излъчване. А то излъчването идва от самия човек. Така определени лица и хора ти стават близки, въпреки, че не ги познаваш лично, но все пак не са ти непознати, а дори са ти симпатични :). След тях пяха квартет”Абагар” от Шуменския университет. Много нежни девойки, облечени в красиви кюстендилски саи (за които подозирам, че са произведение на майсторката от Трявна – просто ми напомня нейния стил) – сладкопойни славеи :).
http://www.youtube.com/watch?v=rW8wEtmjMr0
Вечерта завърши с изпълнение на зурни от Петрич. Тази музика също е уникална като звучене и аз за 1-ви път слушах нещо подобно. Три зурни и един тъпан, но така здраво свирят и умора нямат. Това, което мога да споделя като мое впечатление от изпълнението на зурните е, че е много особена музика – жива, писклива, но определено има силно въздействие. Има нещо омагьосващо в нея. На мен специално така ми въздейства тъпана – усетих го като откосно ритуално биене. Тази музика сякаш отваря една завеса в съзнанието на човек и го въвежда в друго състояние. Много странно... Това, което видях като танци на малката сцена под съпровода на зурните от оркестър “Михото” също беше уникално. Хорото водеше един танцьор, облечен в пиринска носия. Не знам македонец ли беше, но е толкова игрив и не само той. С изненада забелязах, че гостите от Гърция се развихриха в бързия такт и такива хора завъртяха, че свят да му се завие на човек. Имаше и една задружна и сплотена група, която не участваше в програмата, но определено правеше впечатление. Като засвиреха някое по-бързо хоро те ставаха и заиграваха. Ама как се друсаха само и какви завързани стъпки. Определено играеха сложни хора за майстори. А за това как се кефиха някои от тях и с каква наслада игаеха. Беше ми драго да наблюдавам такава майсторска и сърцата игра. А този, който ги водеше изпъкваше и с богато везано облекло, което беше различно на 2-я ден на фестивала.
/забележете навущата - каква изящна изработка само/
Евала за тези хора. До последно си мислех, че са македонци, защото хората ми приличаха на такива, а аз не съм познавачка. (Учила съм се да играя хора като малка, когато нашите са ме водили по сватби и никога не съм участвала във фолклорна група, а съм бягала след топката... Но определено обичам народната музика или по-скоро я преоткривам в зряла възраст и всичко, което е свързано с нашата самобитност като древност, същност, корени и т.н.) Но се оказа, че са шопи, след като разговарях с едно от техните момичета, така, че изпращам специален поздрав за “Огнените” и нека бъдат все така огнени в танца, а също и в душите си :). Може би пропускам някои от участниците, но 1-вата вечер не ги представяха официално и човек трябваше да гадае кого наблюдава. Вторият ден фестивала започна от 10 часа и през целия ден на малката сцена се представяха фолклорните ансамбли, заявили предварително участие в събора. Имаше специален глашатай с барабан, който обявяваше предварително групите, а за самите участници бяха надписани табелки с имената и евентуално обичая, който изпълняваха. От всички участници във фестивала някои ме докоснаха по-силно и извикаха различни преживявания и размишления в мен.
Атрактивни като изпълнение и визия бяха кукерската група от гр.Ямбол. Те представиха цяла сценка - ритуал за плодородие, здраве и берекет, която беше много смешна и имаха разнообразни участници. Освен кукерите, облечени с богати и атрактивни кукерски облекла, интересни маски и тежки хлопки, закачени на кръста, които подскачаха и играха хора под съпровода на гайда и гъдулка участие в сценката взеха и булка с нейният годеник, волове, поп, лекар-гинеколог, полицай.
Много добро впечатление ми направиха и ансамбъл “Капанци” от с.Гецово, Разградско. Дядовците бяха много пъргави и игриви. Как клякаха само, да им се чудиш на годините на които са! Изпълнението на ансамбъла като цяло беше много живо като звучене и изпълнение.
По аналогичен начин ми подейства и изпълнението на фолклорната група от с.Калипетрово, общ. Силистра. И там усмихнатите и игриви дядовци с белите кърпи на главите и белите навои, обвити около глезените на краката и пристегнати с черни върви провокират моята усмивка.
Имаше и две дечица от София, нагиздени като “великденски яйца”, носещи името дует “Рукатка”, които бяха много сладки. Момченцето свири на гъдулка, а момиченцето пя.
По принцип всяко дете носи заряд в себе си и за мен беше огромна наслада да наблюдавам тези създания, щъкащи или насядали по поляната, облечени в алени елеци и пояси, пъстри фусти и престилки, извезани ризи. Надявам се и лицензираните фотографи да са хванали на фокус тези весели и палави деца.
На час по лъжичка, за да няма пресищане....
Если мужики плачут это уже совсем преде...
Посвещението на България
Если мужики плачут это уже совсем преде...
Посвещението на България
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
Чудесна е Жеравна!
23.09.2009 15:34
23.09.2009 15:34
а мен ме връща в детството...
много благодаря!
Сн Серафимова
цитираймного благодаря!
Сн Серафимова
чудесен разказ както и снимков материал. Аз гледах репортаж за това събитие още преди да се състои. Надявам се да се превърне в традиция. :) Обществото ни има нужда да преоткрие тези традиции, които са спотявали хората в миналото :)
Поздрави
цитирайПоздрави
Хубаво е, че има хора, които го съхраняват и предават на младото поколение.
И такива като теб, които го правят достояние на много хора.
Поздравления!
цитирайИ такива като теб, които го правят достояние на много хора.
Поздравления!
и носи своята атмосфера, само, че ние не успяхме да я разгледаме подробно, докато трая фестивала, което означава, че ще дойдем някой път да се насладим и на този край като цяло.
Благодаря ви за коментара г-жо Серафимова!
цитирайБлагодаря ви за коментара г-жо Серафимова!
Да определено началото е сложено и този фестивал се превръща в традиция. Доколкото разбрах имаше много хора от миналата година, а се надявам, че и тези, които бяха за 1-ви път тази година отново ще уважат този фестивал догодина. А присъствието на човек наистина си заслужава :).
Поради тази причина и аз исках да споделя своите преживявания, за да представя на своите приятели и на хората, които не са били каква е била атмосферата там.
Поздрави!
цитирайПоради тази причина и аз исках да споделя своите преживявания, за да представя на своите приятели и на хората, които не са били каква е била атмосферата там.
Поздрави!
богатство, за този, който има очи да го оцени! И родителя има голям дял в това, което предава на своето дете като опит и схващания за живота. А определено имаше и много семейства на фестивала със своите деца и надявам се, че примера е заразителен.
Благодаря ти за коментара mamas!
Хубава вечер ти желая!
цитирайБлагодаря ти за коментара mamas!
Хубава вечер ти желая!
Жена с гащи (като Николина Чакърдъкова) имаше ли?????
цитирайспомням мисля, че имаше едно момиче, което беше облечено в исторически костюм и беше с кожен панталон. Мисля, че бяха предствители от община Струмяни. На снимката е второто момиче клекнало долу отляво надясно.
http://www.strumyani.org/Vestnik%20Strumyani/godina4/br.14screen.pdf
цитирайhttp://www.strumyani.org/Vestnik%20Strumyani/godina4/br.14screen.pdf
9.
анонимен -
rodolubka
24.09.2009 09:08
24.09.2009 09:08
Гордея се, че съм българка! Нека има повече такива прояви и повече гласност и реклама!
цитирайда осъзнава кой е и откъде идва! И да има достойнство, въпреки, че около себе си вижда друго често пъти...
А определено има нужда от гласност, защото как иначе биха научили хората...
Аз отделих доста време докато напиша това, което ме е впечатлило, но знам, че си заслужаваше. А много исках да науча и други отзиви, но явно хората не са свикнали да споделят впечатления. И много се ядосвам на лицензираните фотографи на които както разбирам се е плащало на фестивала, а те не са намерили време да отразят събитието, макар, че имаха това свобода да снимат и възможност за това...
Благодаря за коментара родолюбка :).
цитирайА определено има нужда от гласност, защото как иначе биха научили хората...
Аз отделих доста време докато напиша това, което ме е впечатлило, но знам, че си заслужаваше. А много исках да науча и други отзиви, но явно хората не са свикнали да споделят впечатления. И много се ядосвам на лицензираните фотографи на които както разбирам се е плащало на фестивала, а те не са намерили време да отразят събитието, макар, че имаха това свобода да снимат и възможност за това...
Благодаря за коментара родолюбка :).
Невероятно градче, с богати и дълбоки корени, с български изконни традиции и особена красота, град докоснат от Бога. Гледайки къщите се замислих, че отдавна, може би от 3 години не съм работила интарзии и ми домъчня, доиска ми се да започна отново.
Но най-много ме зарадваха снимките с дечицата, има бъдеще за България, новото поколение е онова поколение, което ще възроди Родината ни, и моите внуци и правнуци ще живеят по европейски, ще бъдат стойностни и добри хора. Убедена съм в това. Прегръдки топли от мен, Добре дошла отново! Спокойна нощ! :)
цитирайНо най-много ме зарадваха снимките с дечицата, има бъдеще за България, новото поколение е онова поколение, което ще възроди Родината ни, и моите внуци и правнуци ще живеят по европейски, ще бъдат стойностни и добри хора. Убедена съм в това. Прегръдки топли от мен, Добре дошла отново! Спокойна нощ! :)
Радвам се, че имаш подтик и желание да твориш. Запази го жив в себе си, защото чрез творчеството ние даваме живот на искрата, която живее в нас :).
А за младото поколение голям дял имат родителите и ценностната система, която успяваме да съграждаме в тях, погледа им за нещата, които се виждат и които не се виждат с просто око... Дали ще успеем да направим света интересен за тях?
Прегръщам те и аз и ти желая слънчев ден!
цитирайА за младото поколение голям дял имат родителите и ценностната система, която успяваме да съграждаме в тях, погледа им за нещата, които се виждат и които не се виждат с просто око... Дали ще успеем да направим света интересен за тях?
Прегръщам те и аз и ти желая слънчев ден!
Прекрасно е !
цитирайРадвам се, че го оценяващ panazea!
цитирай
15.
анонимен -
Камен Константинов
05.01.2011 22:48
05.01.2011 22:48
Уникално, благодаря на тези който ни представят това което не можем да видим
цитирайи заслужава човек да го види на живо!. Със сигурност ще се запали :). 2010 г. не успяхме да отидем, но тази се надяваме да го посетим отново! И целта ми с този постинг е била именно повече хора да чуят и разберат каква е атмосферата там и ако пожелаят да го посетят.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 21682