Слушайки една песен на Дидуля – “Путь домой” си размишлявам за този път... Задавали ли сте си въпроса къде е истинският дом на човек?
В различни моменти от живота на човек пътя може да бъде различен. Знам само, че той е много личен и съкровен за човек.
Пътя към дома може да път, който е в постоянно развитие, т.е. той е променлива величина, в зависимост от гледната точка на човек.
Пътя към дома е пътя, който отвежда човек в бащината му къща, в дома, в който е израсъл. Понякога се случва така, че този дом физически вече не съществува, но той трайно се е настанил в спомените на човек или в даден момент е придобил друг облик. Но характерното е, че винаги лъха една топлина от дома на човек или от неговите детски спомени.
Пътя към дома може да бъде път, който човек може да види и с другите си очи, с очите на сърцето си. Това е дом, който човек открива на по-късен етап от своето съзряване. И този дом започва да му става все по-близък и по-близък, защото човек открива реалност – мечтана и сънувана там, където не е предполагал преди, че съществува, открива богатства, които изпълват душата му и осмислят живота му. Да, истинският дом е този, който човек преоткрива и възлюбва до дъното на душата си, дом, за който се грижи и пази, който му доставя радост, който го приютява, в който намира топлина и самия човек приема присърце отговорността да поддържа запален огъня в семейното огнище.
Пътя към дома е пътя, който води към Любовта.
Пътя към дома е скрит в съкровенното, в дълбочинното.
Пътя към дома човек може да открие и в своите преживявания, там, където той открива частица от себе си и се слива със вселената.
Човек винаги ще търси пътя към домът си, защото и самият дом го зове!