Ето, че есента вече чука на вратата и не само чука, но се настанява в заобикалящия ни свят.
Есента, в която се крие толкова красота и очарование, именно с багрите и цветността, която внася в живота ни. Мекия килим, с който застила горите, стелещите се листа, които като сълзици се отронват от клоните на дърветата, жълто-зелените шарки, преливащи се в меко кафеникаво обагрят простора и дават възможност усмивка да цъфне на устните ни :).
Ранната и късна есен – разнолика, волна и сърдита на моменти. Есента, която оцветява, но която и съблича прекрасната премяна от клоните на дърветата, за да ги подготви за зимен сън. Разголването не е толкова красиво, но и в него също има нещо емблематично. Разголването – символ на откровеността, когато заставаме без маска, без лъжа пред този, който не ни е безразличен...
Есента те сюрпризира на всяка крачка. Я някоя гъбка, ще изникне пред погледа ти, подаваща се съвсем неочаквано от високи полуизсъхнали треви и сухите листа, я някоя слънчева полянка ще те приюти на припек в слънчевия следобяд, я някое самотно минзухарче ще ти се усмихне и ще те поздрави, я някоя закъчлива шипка ще се закачи с твоята особа, че може и да те поиздраска от кеф дори... 


                     

                   







                




Миналата събота пътя ме отведе към село Железница, точно над Бистрица. За първи път ме водеха на разходка в околностите на това селце, сгушено в прегръдката на Плана планина. 



В автобуса не беше кой знае колко комфортно. А и той беше препълнен, тъй като хората масово бяха решили да се възползват от топлия почивен ден, за да отдъхнат сред природата. Дори се почуствах зле, тъй като не успях и да се наспя, а и през седмицата ми се беше насъбрало и дори се колебаех, когато поучих предложение за разходка дали да отида или да остана да се наспя и почина в квартирата. Но си казах, че е грехота човек да не се възползва от топлия слънчев ден, а и по-важното е, че щях да се видя и с моята приятелка. Но неразположението в автобуса се изпари веднагически след като се отзовахме в селото и тръгнахме по черен път, който ни отведе в една горичка, застлана с килим от червено-кафеникави листа.






                   

                    





                 


Хубаво е в гората и уютно някак си :). След като излязохме от горичката се разкри чудна картинка. Спокойствието и красотата се бяха настанили навсякъде около нас и ни обгръщаха. Колко приятно за очите е да се взират в багрите на златистата есен и в малките и дребни нещица, които няма как да видиш в големия град, заобиколен от коли и задръствания... Рекичката клокочеше пенлива, стадо биволи или по скоро крави пасяха в далечината, пазени от една вярна пазачка :). Става въпрос за една кучка, с която си разделих половин сандвич и тя като ме хареса и тръгна след нас, но беше много раздвоена, защото погледа й непрекъснато беше ту при нас, ту при спокойно пасящите крави. И се чудеше накъде да поеме, но отговорността й надделя или по скоро верността и след известно време тя се загуби от погледа ни...











 Аз естествено се възползвах от поредната възможност да улавям красотата, която ме заобикаляше и си щраках на воля :). Тръгнахме по път насипан с камъчета към близката чушмичка, за да се освежим със студена водица. 





След което си харесахме една китна полянка обрасла със зелена тревица, на която се кичеше и дървото “Калина малина” /така ли се казваше.../ 
                










Починахме, хапнахме, пийнахме, гледахме снимки и си говорихме. След което пътя ни отведе до рекичката. Погледите ни жадно поглъщаха багрите на Плана планина. Закачливи облачета ни намигаха срамежливо. Едно гладно конче не ме удостои с вниманието си. Май тревичката беше по интересна за него :). Край поточето имаше модели, които да снимам и на които да се радвам. 
















                   

                    












Ех, хубаво е да си почиваш на такива места :). Действат ти ободряващо и зареждащо, въпреки, че умората те е мъчила през изминалата седмица. В късния следобяд казахме довиждане и поехме по обратния път към Софето... 


                   

                 
Възползвайте се и от идващите почивни дни! Есента ще ви очарова и ще ви зарадва :))).