/част V/

Когато минахме през Широка лъка разбрахме, че същата вечер местното читалище ще чества 135 години от основаването си, като за целта имаше подготвена и специална програма. Пристигнахме от с.Гела с малко закъснение и тържеството вече беше започнало. Но неприятният момент в началото беше, че залата беше пълна догоре, дори и до входната врата нямаше място. Стана ми криво. Имаше друг вход, но пускаха само самодейни участници... А така си бях наточила зъбите и ми беше интересно да видя какво ще ни покажат и в един момент стоя пред вратата и няма място за нас... Почакахме, поогледахме се. Дойдоха и други закъснели туристи, но се отказаха, като видяха навалицата. И видях, че се отвори малко местенце и се намърдахме вътре. Почти не бяхме изпуснали нищо, защото в началото следваха поздравления от гости на подобни читалища в региона – от Смолян, от Пловдив и от разни селца, които не запомних. Кмета на Широка лъка също поднесе поздравления. Това, което ми направи впечатление, че хората бяха искрени и влагаха сърцето си в това, което правеха. Бяха благодарни и поздравленията им под различна форма докосваха... Някои изказваха благодарност, други рецитираха, трети пееха, но беше интересно да чуеш как едно читалище поздравява друго. Много задушевна атмосфера се създаде. А и читалището беше пълно до краен предел. Повечето от хората бяха местни, познаваха се, усмихваха се един на друг, кимаха утвърдително с глави, ръкопляскаха. След поздравленията започна кратка програма, подготвена от хора от различни възрасти и поколения. Започна сценка с обичая Еньовден, в който дечица с китки и букети, с носии пееха, рецитираха и танцуваха, изричаха пожелания. Стана ми едно мило да видя тези деца и че това, което ги интересува е фолклора.



И това, което си размишлявах, гледайки тези деца – момичета и момчета е, че е важно в каква среда расте човек и с какво е закърмен. В какво влага себе си... А близостта на Родопа планина, която е люлка на българския фолклор не е без значение. Това, което човек вижда във своето всекидневие, корените на човек, които са се съхранили живи през вековете, това, което съдържа в себе си нотка на магичност, това, което възбужда интереса и което човек постепенно възлюбва... Да, радостно е да видиш, че деца пеят и свирят и че правят това от желание и от любов. Песента е такава, че те увлича. Прехвърля те в различен свят. Понася те в своите предели, в своите пространства, където сърцето намира волност и радост. Да, родопската песен е радост за душата. Поне аз самата я усетих такава и я преоткривам. А какво да кажа за родопската каба гайда. Тя е просто невероятна или поне мен ме е запленила, че като се върнах от Родопите започнах много често да си пускам именно родопски песни, в съпровод на каба гайди.
След изпълнението на обичая Еньовден на сцената излезе група жени, която изпълни стари градски песни. Накрая беше гвоздея на вечерта, когато се изигра широколъшката сценка “Попрелка”. Тя представя стар местен обичай , в който се показва по какъв начин хората от близкото минало са се срещали, харесвали и задомявали... Представя седянка в дадена къща, където се събират моми в нечий дом, за да свършат някаква работа – да предат, шият, да се шегуват, да пеят звънливи песни и да играят игри за развлечение. Поканени от майката и бащата на момата, която искат да сгодят и да преценят евентуалния кандидат за жених. В началото на сценката се появи една мома /наричаха я Рада/, която налива вода от близката чешма, носейки кобилици в ръка. И там тя срещна своя любим - един ергенин, който беше вече спечелил сърцето й. Прибирайки се в къщи, тя успя да убеди майка си да направят в тяхната къща попрелката – седянка.







След обсъждане с бащата майката се съгласи, защото те с бащата от своя страна правеха планове да сгодят дъщеря си за един стар ерген с имот, ниви, волове, т.е. имотен и богат човек в селото. Но дъщерята естествено не иска и да чуе за него. Та действието е много увлекателно и интересно. Толкова жива е играта на момичетата, а след това се включват и месните ергени, заедно с две каба гайди. Пяха и играха различни игри за забавление. Със задоволство си спомням един танц, наречен “зайчов танц”. Той показваше как ловджия ловува и гръмва заек. После точи ножа си, надува заека, одира го,  нарязва го на парчета, които нахвърля на всички наоколо. Интересното беше, че и заека и ловеца бяха хора :). Имаше и други забавни сценки, игри, които самите моми и ергени предлагаха, надпяване и надсвирване. Останах с много приятни впечатления, че успях да се докосна до фолклора на широколъчани. Изпълненията на гайда са много живи и така изпълват сърцето на човек. Имаше много комични ситуации, свързани с богатия ергенин, който харесваше момата Рада, но горкия толкова беше зле, че непрекъснато оплескваше нещата. И това предизвикваше и искрения смях на публиката в залата. Неприятният момент за мен се изразяваше в това, че половината думички бяха непознати за мен, явно на някакъв диалект и докато гледах как хората се смеят на дадена ситуация, аз се мъчех да разбера какво точно се случваше в момента :)... А това, което кмета спомена в своята реч в самото начало на вечерта във връзка със широколъшката Попрелка, която се играе вече 60 години на сцена е, че колкото повече остарява тази постановка, т.е. колкото повече се играе, толкова повече се харесва на широколъчани. А и аз наистина се уверих в истинността на тези негови думи. Хората не за първи път наблюдаваха развитието на това действие, но толкова си го харесваха. Аз също останах доволна, че ми се отдаде такава възможност да се докосна и до фолклора на Широка лъка. И да си призная едно мое невежество или по скоро недочуване... През цялото време си мислех, че заглавието на сценката е “Копрелка”. Така я бях чула аз самата. Като се върнах в София потърсих информация в нета с тая дума и за жалост нищо не се показа. Оказа се, че грешно съм я научила...
Това, че наблюдавах нещо ново и непознато за мен, което възбуди интереса ми не е без значение. Стана така, че после потърсих информация в Интернет и научих много интересни неща. С други думи казано запалих се. Много е интересен самия процес на запалването за НЕЩО! Ако преминаването ми през Широка лъка беше приключило само с разглеждане на къщите в селото, може би това село нямаше да ме впечатли толкова. Но самия факт, че станах свидетел на едно непознато за мен явление, в случая, че имах тази щастлива възможност да се докосна до родопския фолклор, то запали някаква искра в мен. И пробуди интересът ми естествено. И знам, че следващия път, когато дойда в Широка лъка аз ще искам да видя повече от това, което съм видяла сега при това ми пътуване. Може би някой друг път ще споделя за това, което научих за село Широка лъка, ако имам муза естествено и време. 
А това, което си мисля, че ако има кой да популяризира тази сценка хич няма да е лошо, а и ако направи и превод в ефир, ама много, много ще му се зарадвам :))).