/част II/

Това, което пропуснах в първата част от моя разказ е да покажа местата, които посетихме, за да стигнем до Триград. Местността е много живописна и богата на водни басейни. Времето беше слънчево, небето - ясно, красиво и живо, изпъстрено с много облачета, които придаваха лъчезарност на цялата картина, разкриваща се пред очите ни. 





Първият язовир през който минахме беше язовир “Батак”. На полянката дори намерихме истинска ароматна мента и си набрахме малко билки за чай. 



В самия Батак посетихме костницата и историческия музей. 


               
Много интересно е усещането, когато си близо до събитията, изразени дали чрез останките, дали чрез стих, проза или описание на събитията от онова време. Но това, което усещаш е, че борбения дух на тези хора все още е жив. Турците макар и да са потушили въстаническата офанзива не са успели да сломят духа на тези българи, за които свободата е била нещо свято и желано... Когато четеш за трагедията на този град и за съпротивата, която са оказали местните хора не може да не усетиш копнежа към свободата, който е живял в душите им, борбеният дух и вкуса на свободата, който те яростно са търсели, заветите, които са ни оставили, идеалите за които са се борили. А те са искали нещо толкова съкровено – своята свобода. Именно затова турците са излели гневът си в този град. Но макар и мъртви присъствието им е осезателно. Толкова невидими очи те гледат от това място и се взират в теб. Може би ти отправят въпроса: “Ти носител ли си на този копнеж за свобода, към която и нашите сърца се стремяха...?” Това го почувствах много силно. Дори не ми се тръгваше от музея, но не разполагахме с много време, а пътят, който ни очакваше беше дълъг. 



Следващите интересни места при които се спирахме и докосвахме със сетивата си отново бяха язовири. С много красиви и живописни местенца се сблъскахме очи в очи. За 1-ви път минавах през този район, но останах с много красиви спомени и снимки естествено. Без тях накъде...
Видях и запечатах яз.“Малък Беглик”, 



яз.”Голям Беглик”





и след него ни посрещна разпрострелият се на голяма територия яз.”Широка поляна”, заобиколен от всички страни с иглолистни гори. Става ти едно хубаво на душата от такива картини.





Води, озарени от светлина... Самия ти също сияеш при допира с тази непреходна красота... 

След това застигнахме и яз.”Доспат”. Красива гледка се откриваше от един висок участък от пътя. В далечината се беше сгушил и градът, в близост до язовира, но водата е тази, която привличаше погледа ни. Зареяхме поглед, за да обхванем отдалечената водна площ. С бинокъл можехме да видим и подробности, които не бяха различими в далечината.









След като отминахме язовира съзряхме един каменен мост и спряхме да му се порадваме.



Лошото за шофьора бе, че участъка от пътя след като отминахме Доспат беше осеян с дупки, но гледките си заслужаваха. 



Красотата на Родопа планина започна да ме очарова...