Днес имам желание да пиша тук и то не нещо конкретно, а просто в мен изплува една асоциация, свързана с блога. Спомних си една приказка, в която се разказва как едно момче отива в гората и изкопава дупка, за да скрие своята тайна, която го тормози дни наред. А тя е че царя има магарешки уши. Но след време на същото място порасва върба от която едно овчарче си прави свирка и така тайната, която би трябвало да е скрита в дън земя става достояние за целия бял свят. Защо преразказах тази приказка така, както си я спомням от детството си? Ами понякога в човек напират различни неща, които го препълват и търсят къде да се излеят, търсят своето място, своята “дупка” така да се каже J. А това, което видях днес в съзнанието си, че блога може да бъде именно това място, дупката, в която можеш да изревеш, когато в теб напират емоции, чувства, мисли, преживявания, настроения... И ти си мислиш, че изливайки мислите си тук те потъват някъде там надълбоко, но в действителност не знаеш накъде ще поеме гласът ти или по точно думите, които си заковал на това място. Къде ще попаднат, какво ще провокират или просто ще си останат заровени там, където мислиш, че си ги оставил...
И макар, че почти цял месец как съм извън редиците на блога днес в мен се пробужда желание да извикам просто така в моята си “дупчица”, че животът е голямо предизвикателство. Абе днес съм на кеф така да се каже. От сутринта съм на музикална вълна с Mary Boys Band. Много ме кефи тази банда и ми действа толкова разпускащо и вдъхновяващо или просто музиката им е в съответствие и с моето настроение или по точно с моето вътрешно състояние. Така, че не само си припявам тази сутрин, но се и подрусвам на стола в офиса. И имам желание да ви поздравя с някоя тяхна песен, която успея да открия в клипoвете.
http://zazz.bg/play:2ae62605
Искам да благодаря на тези, които проявиха търпение и любопитство към блога ми през цялото това време и ме посещаваха, въпреки, че аз не бях на линия. А излиза, че аз през това време бях като една невъзпитана домакиня, която се е скрила в килера и няма желание да посреща своите гости. Но в действителност не беше така. Просто имах различни неща, на които трябваше да обърна внимание. А и фактора време си казва думата. Напоследък ми е много ценно и все не ми стига, дори и като се отдалечих от блога. Имам желание да напиша разни неща, да ви покажа и някои красиви снимки, но ще видя дали ще успея, че и тази седмица е дълга. А предишните аз общо взето бях в движение през повечето време... Не искам да обещавам нищо конкретно, а само да спомена, че в мен се събужда желание да наруша тишината в блога си... Но когато намеря и време за това. Че и сънят ми също така е много важен...
До скоро....
