Тази почивка беше изненада за мен, защото не протече по начина по който си я представях. По принцип всяка моя почивка на море е различна, но винаги има общи неща, които свързват моите почивки една с друга. А това е динамичната форма на отпускане. Има малко противопоставяне в думите ми, но това, което имам предвид е, че когато отида на море имам любими занимания, които изпълнявам като ритуали така да се каже. И без това в София не ми остава време за тях, затова се възползвах с пълна сила на морето от свободното си време там. Едно от тях е бягането по плажа – рано сутрин или късно вечер, когато няма навалица от хора по плажа. Обичам движението, обичам да изразходвам енергия и бягането е средство за постигане на тази цел. След него естествено идва ред на плуването – най-любимото ми занимание на море, разходките вечер, срещите с приятели, вечерите на открито – шумни или задушевни.
Вилата, в която бяхме отседнали беше много приятна, като хазяйката предлагаше вкусна закуска, включена в цената. Навсякъде беше обрасло със зелени храсти и лозници, което създаваше прохлада обедите или вечерите, когато седнехме под асмите, за да похапнем. Стаите също бяха в много приятен дизайн. Освен това в двора имаше и една огромна, уникална делва, останала от дълбока древност на това високо място.
Неприятният момент се изразяваше в дългият път до плажа, при положение, че бяхме и без кола, който се намираше на 30 мин. път ходене пеша. Преди 2 години бяхме отседнали в същата вила /намира се точно над Слънчев ден/ и използвахме пряка пътечка по която стигахме до плажа за 15 мин. Но научихме, че сега са я затворили заради свлачище. Това изобщо не ни хареса между другото. Решихме да проверим дали все още е действаща кратката пътечка. Оказа се, че тя си е абсолютно същата с една малка подробност. Явно е била “трън” в нечии местни очи или интереси и я бяха зазидали най-безцеремонно точно при изхода на плажа. Предвидливи туристи бяха сложили една гума, за да могат хората по-лесно да изкатерват зида. Първите 2 дена се възползвахме от тази пътечка, като се изявявахме като Рамбовци в преодоляването на препятствието.
На връщане обаче тръгнах да се прибирам сама към квартирата, защото бях подранила тази сутрин, побягах и поплувах на воля и не исках да се пържа на плажа след 11 часа. Изкатерих бързо зида, но при скока стъпих накриво и изпитах адска болка. Останах в това положение 1-2 минути и успях да стана и да се добера до едни стъпала, за да събера сили за баира нагоре. Естествено куцуках и вървях много бавно нагоре, като си мислих, че почивката за мен вече приключи за първи път в живота ми така безславно. Само се чудех как ще се прибера в къщи. Куцукайки нагоре плачех и се молех. Бях се изплашила. Когато се прибрах в квартирата взех от хазяйката лед, за да наложа подутия глезен. Вечерта, когато се прибра младия хазяин и разбра какво ми се е случило предложи веднага да ме откара във Варненската спешна медицинска помощ. Аз мислех, че е по добре да отидем на другия ден в нормално работно време, но той настоя, че не трябва да отлагаме. Лекарите се озоваха, направиха ми рентгенови снимки на глезена и се оказа, че няма счупвания и ме успокоиха, че мога да ходя и на плаж. Аз се зарадвах, че няма усложнения, а и не ми взеха и стотинка нито за снимките, нито за прегледа, което беше приятна изненада за мен. Така, че още на другия ден бях на крак и лека полека се добрах до плажа по заобиколния вече път /по мои изчисления сигурно имаше 2 км./. Кратката пътечка остана табу за мен, а и за моите приятелки. Това си беше предизвикателство за мен и изпитание на волята. На пясъка се чувствах много зле, защото почти не можех да ходя, но във водата беше друго. Там беше моето пространство, моето любимо местенце. Интересно е, че докато влизах във водата имах страх от вълните на плиткото, да не ме бухне за крака, който все още беше нестабилен, но във водата нямах никакви притеснения, дори и умереното дълбоко ми се отразяваше много добре. Но и аз самата не смеех да предизвиквам съдбата си и се стараех да плувам в плитчините.
Така, че тази почива за мен беше някак си по-мързелива от досегашните. Липсваха ми кросовете и дългите разходки, но не се лишавах и от тях, но с мярка, доколкото ми позволяваше крака. Но само в комплекса “Св. Константин и Елена”. Тази година не можех да си позволя да се разхождам на воля из крайбрежните улици на Варна, защото бях и далече от тях. Но важното е, че се видях със близки мои приятели от Варна и тяхната компания ми беше много приятна. А и почивката не успя да се осуети, както си бях помислила в самото начало, за което съм безкрайно благодарна. Та това е накратко за моята почивка на море.
02.08.2007 03:25
Пожелавам ти изненадата да продължава да те съпътства :)
Желая ти хубав ден!
Всяко зло за добро - тичане, плуване и... ходене сред красотата. Хубави спомени ще ти останат от тази почивка. Блазе ти.
Дори си спомням една случка от моето минало, на която моите приятели много се смеят:
Едно лято се прибрах от морето и с баща ми ходихме да берем шипки край пътя, за да правим шипков мармалад. Един колега на майка ми мина покрай нас и след това е изтърсил следното: "Видях мъжа ти с една циганка да берат шипки край пътя" :))) Циганката естествено беше дъщерята :).
Като се сетя за тази случка винаги ме напушва на смях.
А определено ще я запомня тази почивка blagorodnik :). И съм доволна от нея.
Усмихнат ден от мен и роматични вечери ти желая!
Не са хубави тези "джафкания"... Поне те не могат да ви съдействат да усетите нещата, които съм искала да пресъздам. И какво като обидиш другия... По добре ли ще се почувстваш? Няма смисъл от безмислени думички. Не те ще ни уловят, а други по-ценни неща... Нека за тях да отваряме очите си. Но ние хората сме различни и всеки реагира най-често спонтанно на дадено въздействие...
Във всеки има нещо, което го отличава от другия... Нещо, което може да е малко, но да е истинско и ценно... Ето това си струва да откриваме един в друг!
само дето после ги изтри нъл тъй?..
стана ли ти ясно сега?
J:-D
да ти имам контрапунктите и коментарите, хахахаха..
Спокойна да ти е нощта!
02.08.2007 23:43
http://www.villaelfi.com/
Но по удобно ще бъде ако имаш и кола...
И достатъчно заредена емоционално и физически, за да ни радваш със следващите си постинги! А за кракът ти, мисля, че ще се оправи бързо. Тренирани крака лесно се възстановяват! От опит! :)
Поздрави! :)
А за заряда - да - заредена съм от приятелското отношение, от любовта, която движи погледа ни и ни потапя в други пространства, от морето - уникална и различна моя любов и малките нещица, които по един или друг начин говорят за себе си на своя си език - например утрото и много други :).
А крака сега се нуждае от покой, но вече върви към подобрение.
Поздрави и от мен!
31.08.2011 17:41